Алпинисти

Тези дни изгледах филма Еверест, много ми хареса! Това ме накара да се разровя в историята и да си припомня за Христо Проданов, велик българин,изкачил сам без кислородна маска върха Еверест и загинал трагично на слизане от върха само на 41 години! С удоволствие изчетох всички материали, филми в ютуб за него и експедицията, даже изгледах за пореден път култовият филм Лавина с Попандов и много други известни български актьори, достави ми истинско удоволствие да се ровя в тези отминали и без преувеличение славни времена за България.
Обичам планината и често ходя на преходи и започвам да мисля да се подготвя за изкачване на някой връх...Еверест едва ли, но някой по нисък...според мен трудът си заслужава, какво мислите вие за алпинизма, планинарството, снега, лавините...

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Започнах да мечтая как се гмуркам на 70 м дълбочина и после с пълна скорост изплувам на повърхността.

Дали ще имам фенки като теб ако лекарите не ме спасят?

Много хубава тема!
Имам какво да кажа по нея!

Преподавател в Полиграфията навремето ми беше нашият известен също алпинист Дойчин Василев. Изкачиха връх Лхотце - май през 1981г. беше.
След това ни разправяше много интересни неща-имаше и официални пресконференции, интервюта.
В експедицията беше и неговият пръв приятел Методи Савов-много известен наш алпинист също.

Това, което ми се е запечатало най-силно е как ни разказваше, че на онези височини му замръзнала техниката-там Никони, Канони и пр. и снимките, които правил били с фотоапарат Смяна-руският:)
Също така разказваше как на някаква височина всички получавали разстройство:)) И решили да спретнат номер на Методи Спасов и му занитили ципа на спалния чувал. "По едно време чувам Мето как пъшка, освободи се от чувала и излезе от палатката. Аз след него с камерата...и снимам как наш Мето бъхти ли бъхти чувала да го "пере" в ледовете" ...много майни отнесла експедицията него ден:)))))

За Христо Проданов казваше, че той си бил особняк. Искал да изкачи дори и с цената на живота си, знаел е, че ще има проблеми,но това му било цел на живота-някои го обвиняват в безрасъдство, но Дойчин казваше: "Ицо си е Ицо...нямаше друг начин!"

ето за Дойчин Василев:



[линк]

Алпинистът Дойчин Василев е роден на 12 юни 1944 г. Завършил е полиграфия в Лайпциг (Германия). Изкачил е 5 върха в Хималаите над осем хиляди метра: Даулагири (1995), Еверест (1997), Макалу (1998), Шиша Пангма и Чо Ою (1999). Участва и в националните експедиции на Лхотце (1981) и на Еверест (1984). От 4 години Дойчин Василев е пенсионер, но не усеща промяната. Времето сякаш не го е докоснало.

Ето го и Методи Савов:
[линк]

[линк]

Всъщност Дойчин Василев беше пряк преподавател по специалност за практика на брата на нашият съфорумец Освободен пич, който наскоро се върна от Непал-знаеш:)

С братът на Освободен пич бяхме в един клас там в ТПФ "Ю. Фучик"..предполагам, че нищо чудно това да му е оказало някакво влияние и след години да е решил да се организират до Непал под въздействието на Дойчин...кой знае:)...но си е вид съвпадение

баирбудала

Моят съпруг се е гмуркал до 20 м. Дълбочина, когато е бил по млад, сега вече не го прави , голяма фенка съм му

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Интересни неща разказваш Лира, аз си спомням бяхме ученици и имахме среща с Методи Спасов той е без пръсти, измръзване....до съвсем скоро го срещах в София, живее около майка ми, поостарял е...нормално е, те са горе долу набори на баща ми, Проданов е три години по голям от баща ми, лека му пръст, голям мъж....в един филм казва, най голямата победа ще е да се върнеме живи в България, другото е...пепел...
Последните му думи са...не съм далеч, т.е от базовия лагер , и му казват Ицо не заспивай, моля те не заспивай ти си голям мъж, българин , идват хора да те приберат...не заспивай...после се чува неговия видимо отпаднал глас и казва...защо да заспивам, няма да заспивам....и така
Племеницата му също загива при такава експедиция , 20 години след неговата смърт....

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Без апарат ако се гмурнеш няма да имаш проблеми. Иначе и барокамера на брега няма да те спаси.

Аз имам фенове все още


Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Какво да си мисля, димо, израсла съм с тези хора. С Христо Проданов, не, тогава съм била още мънечка, но с останалите споменати и още с много други неспоменати наистина израснах. Някои от тях ги няма вече.
Прекрасни спомени, прекрасни хора, различни хора, не като тези в града. Друг сой, друга душевност, друг поглед.
Така преминаха най-младите ми години и не малка част от зрялата ми възраст.
Разпиляхме се по света и пак се намирахме и се събирахме, връщахме сме и всичко беше, както преди.
До ден днешен това са най-добрите ми приятели и най-веселите спомени.

В интерес на истината, зрялата жена е физически по-пригодена за височинен алпинизъм от младата. Младата пък я бие на скално катерене, бързина и енергия, разбира се, но няма жилавата, бавна, но постоянна издръжливост на зрялата жена. Така че, пробвай, защо не.
Разбира се, съветвам те да го направиш в група с опитни планинари. По-разумно е.

1. За алпинизма- не е за мен. Страхувам се от височини. Мога да се разрева истерично, дори само като видя някой от близките ми, застанал на ръба на висока скала. Да, и това е начин да докажеш, че можеш да преодолееш страховете си, но има и по-кротки и жизнеутвърждаващи начини.
2. Планинарството- много добър начин за общуване с природата и възстановяване на енергията.
3. Снега- обожавам го! Носи свежест, чистота, спокойствие...
4. Лавините- ако може да не са около мен, моля...

Най обичам да чета, ама не мога.

Сбъркала съм , Людмил Янков е този, който остава без пръсти на ръцете и който в последствие и той загива, изгледах доста материали тези дни за тези алпинисти,открих, че дъщерята на Проданов е в Милано, не успявам нищо да намеря за нея като контакт, няма фейс бук, нищо, би ми било интересно да се запозная с нея лично.

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

А защо се усмихват на сила!? С какво ги принуди!?
Пътник, кажи какво им направи на тези хората!? Този отляво защо не му се вижда цялата глава, пистолет ли си му упрял?

И аз доста чета и се интересувам. Принципно това, което не го разбирам все се мъча да го разбера. Алпинизма и алпинистите не ги разбирам. Въ-об-ще!
Сега чета Погребани в небесата. За К2. Пълна лудница!

П.П. Книгата е страхотна

До някъде ги разбирам, това от което съм впечатлена е хората...интервютат, които изгледах тези дни и най вече как са разсъждавали хората през 85, 88 , дълбоко съм убедена , че в България е имало интересни хора, сега ми се струва някак си, че ...как да кажа днешните 35- 40 годишни мислят само за пари, за материални придобивки, сливане на бизнеси, борса....дискусиите във фейс бук например на икономически теми...са безкрайно отегчителни...тогава хората са говорели и споделяли емоции, били са по истински всякаш

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Преди този филм има книга и документален филм за същото събитие:
"В разредения въздух" на Джон Кракауер един от участниците в експедицията.

Remnants of Everest: The 1996 Tragedy / Следите на Еверест: Трагедията от 1996 г. (2007)

Има го в ""Замунда". Във филма са ценни интервютата с оцелелите след трагедията.
Ще намериш много от отговорите на въпросите си.

В планината и особенно в екстремни условия може да се види истинската същност и мотиви на това "защо съм там". За елитните алпинисти това е амбиция, поредно постижение, демонстрация на опит, способности във високата планина, на катерачна си техника и т.н. Това са си години усилен труд на терен с нарастваща трудност на предизвикателствата. Наясно са с риска във високата планина и че не може да бъде калкулиран на 100% , дори и със съвременни технически средства.

Нашата експедиция на Еверест беше по Западният гребен, но дали въобще се предвиждаше слизане по Западният гребен? Слизането по класическият маршрут от Южната страна реално се случи, щото имаше индийска експедиция там , която имаше лагери. Наши лагери нямаше. Демек, ако я нямаше българо-индийската дружба- жертвите можеха да бъдат много повече от следващите ни свръзки изкачили върха. Така си мисля, де.
(Трябва да питам някой ден Никола Петков по въпроса, или пък Любомир Илиев.)

Не ги разбирам тези, които се натискат да изкачват Еверест по комерсиалните маршрути срещу заплащане. Там се струпват такива опашки на трудните участъци, че дори и да си в супер форма и аклиматизиран - висиш, чакаш, муаш кислород и се молиш да ти стигне времето, че и да слезеш до лагер.
А пък колко трупища има там...ужас. Грозно мествнце.

Иначе планинарството ми харесва - зареждащо е, гледките са чудни. Зимните преходи са трудни за мен, дори не съм влагала средства в сериозна зимна екипировка (снегоходки, например). По пътека (прокарана от тея , дето имат снегоходки)- става, ама да няма драма.

Трябва да питам някой ден Никола Петков по въпроса, или пък Любомир Илиев.

E ти ме смая! Тоест, ако правилно чета - това са твои думи, нали?
Остави, че познавам и двамата, но Любо живееше точно срещу нас и безчет са глупостите и веселбите, които сме извършили. Но той от много отдавна е в чужбина. Освен, ако не се е върнал трайно, докато пък мен ме е нямало.
А ние с теб, дали не сме се засичали нейде... освен на онзи КК, преди сто години?

Да, това е мое мнение за експедицията ни.

Николай Петков и Любомир Илиев познавам покрай други хора, не са мои приятели.

Със спелеология (тогава бе популярна като "пещерно дело") и с алпинизъм се занимавах между 1982 и 1989 година. Беше интересно, но не съм човека с големите амбиции и постоянство, нужни за тези екстремни предизвикателства. Даже и за водач на свръзка не ставах - нямах хъс за това.

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Разказваш интересно, като...алпинист, разбира се да покориш връх не е лесно, особено Еверест, освен подготовка, следва наистина да имаш...идея чиста, цел, да ти идва от вътре...разбира се тези комерсиални прояви и аз не мога да ги разбера, заради някаква идея, идеал да...но заради пари или рекламни цели ....е върха на ...тъпотията, аз също видях материали за ...гробището Еверест...там както си отиде човек...така го оставят , видях потресаващи снимки от по високите части, всъщност както са замръзнали така стоят....това ме кара да мисля, как все още след 30 години не са намерили Проданов???? Казват че е дълбоко под снега...представи си там ако се сропи снега всичкия, което може би никога няма да стане на какво ще се натъкнат хората, алпинистите

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Да...видях имаш нещо общо с тези хора..от онова време , за мен ставаш така още по интересен, моля те разказвай още, сподели, искам да знам повече, благодаря ти!

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ