бащите
12 отговора
0 прегледа
бащите
е ми какво, бащите са голяма работа :)
[линк]
видях тази статия с картинки, усмихнах се, естествено, протегнах курсор да цъкна хиксчето горе, в дясно... и ръката ми спря, тъй като не мога да правя две неща едновременно, пък се замислих..
абе бащите са гоооляма работа, няма значение дървена къщичка ли ще е, без къщичка ли, или какво друго.
просто така :)
[линк]
видях тази статия с картинки, усмихнах се, естествено, протегнах курсор да цъкна хиксчето горе, в дясно... и ръката ми спря, тъй като не мога да правя две неща едновременно, пък се замислих..
абе бащите са гоооляма работа, няма значение дървена къщичка ли ще е, без къщичка ли, или какво друго.
просто така :)
Re: бащите
Сняг вали, вали, не спира,
а пък тати иска бира.
Как във този страшен сняг
бира да му купя как?
Не е мое.
Уви
Интернетско е отнякъде.
Имаше и още
Няма радост по- голяма
тати да набие мама
щото тя ме бие мен
всеки час и всеки ден
...
Бе, закъде без татковците, бе?!
а пък тати иска бира.
Как във този страшен сняг
бира да му купя как?
Не е мое.
Уви
Интернетско е отнякъде.
Имаше и още
Няма радост по- голяма
тати да набие мама
щото тя ме бие мен
всеки час и всеки ден
...
Бе, закъде без татковците, бе?!
Браво!
И бащата си е поиграл също, но и детето сигурно е щастливо.Re: Я виж мнение за дядовците ...
При нас бабите за кратко бяха направо обожествявани. Това беше, когато стана ясно, че родителите казват на децата си какво да правят(а не обратното). Веднъж наистина им се получи- звъннаха на баба си за да ми каже че те не трябва да изяждат вечеря ли, обед ли беше не помня. Майка ми се хили от едната страна на слушалката, аз от другата, масата, чинии, чаши, жицата от телефона, и в тва време малчугана(4-5 г) вика- мъничко жълтичко нагоре надолу. Шаш. Всички млъкват и го гледат. Пък той по бебешки - лимон във ан-сан-сьор.
После ни се разсърди, понеже се стресна от бурния смях и почти се разплака. Майка ми също, защото не можех да говоря въобще и затворих. Как не се напиках не знам.
И не ядоха.
Спасиха се.
После ни се разсърди, понеже се стресна от бурния смях и почти се разплака. Майка ми също, защото не можех да говоря въобще и затворих. Как не се напиках не знам.
И не ядоха.
Спасиха се.
Редактирано от Green Light на
в отговор на Green Light
#7
Да добавя ....
Тати мовиФче ми купи
аз го остря - то сЪ чупи
Ей гУ ... тонинко остана
да ИЙбЪ неговата мама!
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
аз го остря - то сЪ чупи
Ей гУ ... тонинко остана
да ИЙбЪ неговата мама!
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
Re: присмехулника...
Атикус изведнъж придоби сериозен вид. Заговори с юридически глас, без никаква интонация.
— Вашата леля ме помоли да се опитам да ви внуша и на тебе, и на Джин-Луиза, че не сте обикновени хора от неизвестен род, а че сте плод на няколко поколения, които са били безукорно възпитавани… — Атикус замълча и ме загледа, докато аз се мъчех да хвана една мравка, полазила по крака ми.
— … няколко поколения, които са били безукорно възпитавани — продължи той, след като аз бях уловила мравката и се бях почесала, — и че трябва да се стараете да живеете по начин, достоен за името ви — Атикус продължи въпреки нашето държане: — Тя ме помоли да ви кажа, че трябва да се държите както подобава на млад джентълмен и на млада дама. Тя иска да поговори с вас за нашия род, за ролята, която той дълги години е играл, за да имате представа кои сте, да се развълнувате от това и да се държите както подобава — завърши той в галоп.
Ние с Джем бяхме поразени, спогледахме се, а после погледнахме и Атикус. Него явно го стягаше яката. Ние не отвърнахме.
Малко след това аз взех един гребен от масичката на Джем и прекарах зъбите му по края на дъската.
— Престани с този шум — каза Атикус.
Неговата рязкост ме засегна. Не изкарах докрай зъбите на гребена и го праснах в пода. Почувствувах, че ще се разрева без никаква причина, но не можах да се въздържа. Това не беше моят баща. Баща ми никога не мислеше по този начин. Баща ми никога не говореше така. Леля Александра някак го беше заставила. През сълзи видях, че Джем също седи самотен, свел настрани глава.
Нямаше къде да отида, но се извърнах да си вървя и пред мен се оказа жилетката на Атикус. Зарових глава в нея и се заслушах в тихите вътрешни шумове, които се чуваха зад светлосиния плат: тиктакането на часовника му, лекото шумолене на колосаната риза, кроткия шум на дишането.
— В корема ти бръмчи — казах аз.
— Зная — отвърна той.
— Вземи сода.
— Ще взема — каза той.
— Атикус, това, дето ни го разправяш, за нашето държане, ще промени ли нещата? И ти наистина ли?…
Усетих ръката му върху главата си.
— Не се безпокой — каза той. — Още е рано да се безпокоиш.
Щом чух това, разбрах, че се е върнал при нас. Кръвта в краката ми пак се раздвижи и вдигнах глава.
— Наистина ли искаш да правим всичко това? Аз просто не мога да запомня всичко, което трябва да правят хората от рода Финч…
— Не искам да го запомняш. Забрави го.
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
— Вашата леля ме помоли да се опитам да ви внуша и на тебе, и на Джин-Луиза, че не сте обикновени хора от неизвестен род, а че сте плод на няколко поколения, които са били безукорно възпитавани… — Атикус замълча и ме загледа, докато аз се мъчех да хвана една мравка, полазила по крака ми.
— … няколко поколения, които са били безукорно възпитавани — продължи той, след като аз бях уловила мравката и се бях почесала, — и че трябва да се стараете да живеете по начин, достоен за името ви — Атикус продължи въпреки нашето държане: — Тя ме помоли да ви кажа, че трябва да се държите както подобава на млад джентълмен и на млада дама. Тя иска да поговори с вас за нашия род, за ролята, която той дълги години е играл, за да имате представа кои сте, да се развълнувате от това и да се държите както подобава — завърши той в галоп.
Ние с Джем бяхме поразени, спогледахме се, а после погледнахме и Атикус. Него явно го стягаше яката. Ние не отвърнахме.
Малко след това аз взех един гребен от масичката на Джем и прекарах зъбите му по края на дъската.
— Престани с този шум — каза Атикус.
Неговата рязкост ме засегна. Не изкарах докрай зъбите на гребена и го праснах в пода. Почувствувах, че ще се разрева без никаква причина, но не можах да се въздържа. Това не беше моят баща. Баща ми никога не мислеше по този начин. Баща ми никога не говореше така. Леля Александра някак го беше заставила. През сълзи видях, че Джем също седи самотен, свел настрани глава.
Нямаше къде да отида, но се извърнах да си вървя и пред мен се оказа жилетката на Атикус. Зарових глава в нея и се заслушах в тихите вътрешни шумове, които се чуваха зад светлосиния плат: тиктакането на часовника му, лекото шумолене на колосаната риза, кроткия шум на дишането.
— В корема ти бръмчи — казах аз.
— Зная — отвърна той.
— Вземи сода.
— Ще взема — каза той.
— Атикус, това, дето ни го разправяш, за нашето държане, ще промени ли нещата? И ти наистина ли?…
Усетих ръката му върху главата си.
— Не се безпокой — каза той. — Още е рано да се безпокоиш.
Щом чух това, разбрах, че се е върнал при нас. Кръвта в краката ми пак се раздвижи и вдигнах глава.
— Наистина ли искаш да правим всичко това? Аз просто не мога да запомня всичко, което трябва да правят хората от рода Финч…
— Не искам да го запомняш. Забрави го.
Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/
Re: бащите
много е тъжно това.
има и много хора, чиито бащи са умрели, или просто изчезнали "от картинката" още когато тези хора са били съвсем малки деца.
да не говоря за бащи ли, не разбирам какво по-точно ми казваш?
говоренето за бащи е табу и грозно, защото някои хора са лишени от тях?
има и много хора, чиито бащи са умрели, или просто изчезнали "от картинката" още когато тези хора са били съвсем малки деца.
да не говоря за бащи ли, не разбирам какво по-точно ми казваш?
говоренето за бащи е табу и грозно, защото някои хора са лишени от тях?
Re: бащите
и твоят син (не знам дали имаш син) един ден ще бъде баща.
и ще бъде, надвам се, такъв баща, че неговите деца ще го обичат, ще им бъде... ами, баща. с всичкото добро, което включва понятието.
и твоят мъж е баща, предполагам - добър.
иначе щеше ли да го търпиш, каквато си кука чепата
какво те прихваща.
не може, просто не е възможно да успееш да се заядеш с всичко на света.
не че не може да опиташ, де
и ще бъде, надвам се, такъв баща, че неговите деца ще го обичат, ще им бъде... ами, баща. с всичкото добро, което включва понятието.
и твоят мъж е баща, предполагам - добър.
иначе щеше ли да го търпиш, каквато си кука чепата
какво те прихваща.
не може, просто не е възможно да успееш да се заядеш с всичко на света.
не че не може да опиташ, де