Размисли иззад лопатата

Събота, сняг до колене, аз кротко си рина пред блока и се любувам на времето. Нали от няколко месеца живея като разведен (въпреки че формално още не съм) ми е широко около врата. Станал съм, детето спи, още е рано да му направя закуската, защото ще изтине и какво, какво да правя - ами ще изрина снега пред блока!
Няма я "благоверната" да ми дудне, че не трябва да ИМ чистя, щото ще съм ги научил лошо комшиите, или че ще се прекарам... А всъщност злобее, щото иска тези мои усилия да са по някакъв начин в нейна полза...

Да ама НЕ! Мога да правя каквото си реша!

Та рина си и ми е едно такова лежерно, леко, та ще хвръкна...

На отсрещният вход се появява една булка с малка лопатка с идея да изчисти нещо пред входа им. Някой ще каже, ми такава лопата има, с такава чисти. Да ама и аз нямах лопата преди да започна, но отидох до железарията и си купих! Щото имам намерения наистина да чистя, а не да правя пози. ... и ... - Започва едно непохватно гъзурчене... явно за да предизвика съжаление или чувство за вина у някой "кавалер", та в крайна сметка някой друг да изчисти. На принципа: "Думам ти дъще, сещай се снахо." Даже от входа се появява друга мадама, която ще си чисти колата и й вика: "Няма ли някой мъж да ти помогне...?" - ми явно няма...

Та си мисля...

Ебати клишето, че мъжът трябвало да помага на жената!
Що пък да й помага? Що да й върша аз работата, тя за какво ми е, ако ще ми е само в тежест? Тя с какво ще ми помогне? Какъв е смисълът да се женя или да живея с някоя, ако ще е да поема още едно бреме? Аз колко живота имам, че да пропилявам моя в робуване на тякаква злобна кака тарикатка? ... Не дай боже да се правя на "кавалер", та да робувам на на всички каки.

Ми не ЩА!!! Не ми е оферта!!!

Ето живея си сам с детето и ми е супер! Все едно съм свалил огромен товар от плещите си! Грижите по дома заемат нищожна част от свободното време. Не се притеснявам за нищо, никой не ме юрка за нищо. Постоянно има някой приятел с който да изляза. В работата съм много по-ефективен, защото съм спокоен и много по-самоуверен. Ако реша да флиртувам с някоя засукана кака, нямам проблеми. Парите ми стигат и остават. Въпреки огромните харчове около празниците не можах да си изхарча заплатата. Направих големи подаръци на децата. ... и пак има...

Чудя се, за какво съм търпял всичко онова преди!?

Баси, колко е хубав животът...!!!

Мдааа... Ако някоя има предложение към мен, хубаво да помисли какво ще е то!

Суетата - любимият ми грях!

Предложение ще получиш, една когато си готов да го приемеш.

Така де, исках да кажа, че при тези обстоятелства не се виждам, как ще се "подготвя" да приема каквото и да било предложение.

... и въпреки това, бъди сигурна, предложения има и ще има... надеждата умира последна... Надеждата на предлагащите имам предвид.

Суетата - любимият ми грях!

Не случайно казвам, че трябва да си готов.
Аз година и половина след развода бягах в обратна посока от всеки мъж, който ми се усмихне и ме покани на кафе.
После започнах да разглеждам разни оферти. Ама, както обичам да казвам "Нищо не очаквам от тези мъже и пак съм разочарована".
Всеки трябва да си измине пътя.

Няма какво да се подготвяш - то или ще ти дойде свише като гръм от ясно небе и преди да успееш да реагираш в своя защита, или пропускай дори да разбираш, че някой нещо ти предлага.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Честито ти прозрение!

Имах период преди години, когато си бях самодостатъчна, после ми мина :)))
Сега отново си се радвам на статуквото и се чудя колко ли ще ме държи този път...

пп за чистенето - също сама си ринах снега и го струпвах така, че да не затрупам колите около мен. С малка лопатка за боклук, ако бях някоя снажна левентка с гребло щях, ама нА.

Казах си: Край! Повече жени не ми трябват!

... обаче, знам, че човек никога не трябва да казва "никога".

Суетата - любимият ми грях!

Едно знам, че към момента не искам никакви жени ... към момента! Страхувам се, че това може да се промени.

Суетата - любимият ми грях!

Радвай се, че в момента се чувстваш добре. Щом така, както живееш сега ти харесва, няма проблем. Ако възникне някакъв, гъвкаво променяш вижданията си.

Само внимавай, бях чела някъде, че "природата празно не търпи", някой да не ти се насади в празното пространство и да ти отрови живота.
Не пускай никого, дори да твърдят, че ще е за кратко.

И веднага ти давам пример със себе си. И аз съм открила, че като си живеем тримата: аз и двете деца е супер прекрасно. И колкото и да обичам бащата на децата ми, съм абсолютно наясно, че си живеем много по-добре без него.
Та, живеехме си, най-после, добре и безметежно ние тримата.

Обаче, от тази зима майка ми се настани при нас, с някакви приказки за икономии от парното. И ни вгорчи живота - изисквания, кавги, претенции, сърдения - нямаме миг спокойствие. (На нейния фон бащата на децата ми е истинско лъчезарно слънчице.) Децата само питат кога ще си ходи, аз се надявам поне напролет да си иде.

И още нещо ще ти разкажа, защото всичко се случва.

В моя вход живеят възрастен баща с възрастния си син - единият вдовец, другият разведен. Добре ли, зле ли са си живели двамата, не знам.

През лятото синът ме помоли да гледам за 2 седмици баща му - дядото има деменция, неориентиран е, сам се обслужваше, но някой трябваше да му носи храна и да го извежда на разходки. Основното желание на този дядо беше да си говори с някого. Вече не можеше да чете, трудно гледаше телевизия или слушаше радио. Оплакваше ми се: "Искам да си поприказвам с някого, не мога да стоя вечно сам между тези четири стени и да гледам в празното пространство."
Ама си нямаше жена, така че нищо друго не му оставаше.

Сега състоянието на този дядо много се влоши и синът му непрекъснато ме вика да му помагам. И не защото той не може да се справи сам, а защото му трябва някой човек, с когото да си приказва. И мило, и драго е готов да даде и направи, само да има с кого да си поприказва. Казах му, че докато баща му си отиде, ще помагам доколкото и когато мога, но после или да си намери жена, или да се опита да се събере с бившата си. Виждам, че има нужда от някой близък до себе си.

Та, жените сме абсолютно ненужни и истинско бреме, но има мъже, на които им трябват жени - да има с кого да си поприказват и кой да се погрижи за тях.

мдаааа, че хубаво...

Какви са тези ужасни истории, които разказваш?
Да ти се натресе претенциозна майка, която е здрава и права?
Да помагаш на комшия-несретник, който не се справя с живота си?
Ох, да чукна на дърво....

Споделям собствен опит, за да предупредя автора на темата.

" но има мъже, на които им трябват жени - да има с кого да си поприказват и кой да се погрижи за тях." Ми явно не съм от тях. До сега не ми се е случвало някой друг, освен родителите ми и то до 14-та ми година, да се грижи за мен. Обикновено аз се грижа за другите... Мне, не ме разбирай криво, нямам нищо против, но поне да са благодарни ... хайде благодарни, не, ама поне да не налитат да хапят ръката дето ги храни...

Суетата - любимият ми грях!

Кое е хубавото?

Виж, аз съм съгласна с теб и се радвам за теб.

Само ти споделям какво виждам и какво се случва. А ти си решаваш какво и как.

Няма благодарност.
Дали сегашните настроения и писания за "Благодарността" ще изменят хората?!

И когато детето ти порасне, да му позволиш да си създаде семейство, нали.
Ти си се чувствай добре сам, но ти си имал семейство. Не налагай на детето си да остане с теб, защото така ти е идеално. Изглеждаш ми разумен човек, но аз да си кажа.

Когато си живял дълго с даден човек, нормално е да мине известно време преди да тръгнеш към друг. Има хора, на които бързо им минават следите от миналото, при други става по-бавно. Май колкото повече остаряваме, толкова повече е второто.
За лопатите - не бъди толкова мнителен. В неделя си разчиствах сама колата и около колата с голяма лопата с дълга дръжка, чистенето ми достави истинско удоволствие, прекрасен сняг, наоколо тишина, леко физическо усилие, ама отстрани не знам как съм изглеждала, може някой като теб да е мислил. Ние жените все пак нямаме отривисти мъжки движения.

"Не налагай на детето си да остане с теб, защото така ти е идеално."
Първо Ако бях налагал мнението си на околните, нямаше да се случи това с брака ми. Жена ми щеше да свикне да се съобразява с мен и щеше да си заеме мястото, нямаше да се сети да прекалява, нямаше дори да смее да поиска полагащото й се.

Второ На мен така не ми е идеално.

Не, няма такава опастност.

Суетата - любимият ми грях!

Оф... Ами, открай време има мъжка и женска работа. Сега, темата ти е по-обща, ама почваш с риенето на сняг. Риенето на сняг принципно е мъжка работа, защото изисква повече физическа сила. Та, ти помагаш за снега, тя пък готви и чисти вкъщи. Като имаш предвид, че ти риеш сняг веднъж-два пъти в годината, а тя готви всеки ден, нали няма нужда да ти обяснявам кой е по- на далавера. Сега знам, че ще кажеш, че тя не готвила, ама аз пък ще ти кажа, че повечето жени го правят, така че да си гледал. А като си тръгнал така и аз ще ти кажа:
Събудих се в събота, детето поиска закуска, направих му я. Изчистих, изпрах и прострях за един човек по-малко. Не готвих за обяд, защото детето искаше дюнер, пък и аз реших да го подкрепя. Ако бившият любим беше вкъщи, трябваше да готвя, щото той не минава с един дюнер. В неделя изчистих една немалка част от улицата, щото и аз като теб съм си купила лопата още преди години, изкарах си колата и тръгнах насам-натам. Вечерта отидох на парти. На връщане не трябваше да правя вечеря, защото на мен една плодова салата ми е о.к. Иначе правех вечеря след всяко парти в 1 часа посред нощ. Мога да ти опиша още много неща, които не правя сега, когато не трябва да обгрижвам Мъжа, обаче е излишно. В много отношения ми е по-добре, но нищо от това не може да ми замени гушкането вечер и майтапите, и общуването. Така че колкото и да си чешем клавиатурите колко сме велики... Аз ти вярвам, явно се справяш. Аз също се справям, повярвай ми. Обаче хората не са създадени да живеят като единаци.

Най обичам да чета, ама не мога.

Не го забравяй.