а в Македония как е?
17 отговора
0 прегледа
а в Македония как е?
НИЕ ЛИ СМЕ МОМЕР ЕДНО ДА МАСКАРИМ НАЦИОНАЛНИТЕ СИ ГЕРОЙ ИМЕНУВАЙКИ СПОРТНИ КЛУБОВЕ НА ТЯХ..?
Някъде има традиция клубовете да са с названието на града, на друго място да се обозначат с някакъв символ.
Сравнително малко са отборите, избрали за свое име личност или герой. Практиката е рядка и обхваща съвсем малка част от огромната футболна карта.
В Европа освен у нас го има на малко други места. Без съмнение най-разпространеното футболно име на реално съществуваща личност е на Спартак. Освен в Москва името го има в Словакия, Сърбия, България....
В Холандия на почит са античните герои. “Аякс”, “Херакъл”, “Ахил” са забележими отбори в двете професионални дивизии. Като уникално изключение може да се приеме “Херкулес” от испанския град Аликанте. В Мексико се подвизава още един титан от Античността - “Атлас”.
Най-екстравагантният избор безспорно са направили в Ирландия, където техният футболен гранд е кръстен на светец - сейнт Патрик. Дискусионно е как съжителства преклонението към божествения образ с футболните страсти на съперниците на “Сейнт Патрик”.
Ето и Топ 10 на отборите в света, носещи имена на национални герои.
1. Симон Боливар е големият герой, легенда и символ за свобода и демокрация на повече от половината държави в Южна Америка. Боливия носи неговото име, национален герой е на Венецуела, а действията му се простират още в Колумбия, Перу, Еквадор и Панама. ФК “Боливар” е безспорният доминант в първенството на Боливия. Основан е през 1925 година в столицата Ла Пас и вече има 19 титли.
2. Холандският крал Вилем Втори е дал името си на един доста посредствен футболен клуб от град Тилбург. Често срещана е грешката - отборът да бъде наричан “Вилем две”, защото извън Холандия малцина правят връзката между краля от ХVII век и клуб. Вилем Втори е кралствал само 3 години между 1647 и 1650 г. Умира на 24 г. от едра шарка. Наследен е от Вилем Трети, на чийто име няма футболен отбор! “Вилем IIІІ” постоянно изпада от първа във втора дивизия и се връща обратно. А у нас е популярен като клуба, от който Върджил Мисиджан дойде в “Лудогорец”.
3. Хорхе Уилстерман е южноамериканският аналог на Чарлс Линдбърг. Първият пилот и въздухоплавател в Латинска Америка. Загива на 25 години в авиокатастрофа. Фактът, че е пионер летец му изгражда образ на герой в Боливия. Клубът “Хорхе Уилстерман” е от Кочакамба, градът от който стартира фаталният полет на Уилстерман. Основан е 1949-а и има 5 титли. Не е считан за гранд, но е сред силните отбори в елита.
4. Хосе де Галвес е историческа фигура, чието влияние се разпростира върху голям период от ХVIII век. Заслугите му за изграждането на администрацията и управлението на Южна Америка го поставят сред най-значимите личности в колонизирането на континента. Галвес подкрепя и францисканския орден. Филмът “Мисията” с Джереми Айрънс и Робърт де Ниро е създаден върху събития с участие на Галвес. Отборът “Хосе де Галвес” живурка в средата на таблицата на перуанското първенство. Седалището му е в град Чимботе, увековечен от Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса.
5. Гениалният перуански поет Сесар Валехо си отива от света през 1938-а само на 46 г., но по-късно дава името си на футболния клуб “Сесар Валехо”, който играе във футболния елит на Перу. Отборът не го бива много, за разлика от уникалната поетична страст на Валехо. В София има гимназия с името на Сесар Валехо, написал гениалната поема “Трилс” през 1922-ра. С нея авторът открива сюрреализма, преди той да стане водещо интелектуално течение в Европа.
6. Ако Педро Валдивия е открил и създал Чили, то Бернардо О'Хигинс Рикелме е еквивалентът на Джордж Вашингтон за своята родина. В края на ХVIII век той сътворява революция, която извежда Чили от протекторат на Испания до независима страна. Футболен клуб “О'Хигинс” от град Ранкагуа стои в сянката на грандовете от Сантяго, но в последния сезон успя да спечели място за Копа Либертадорес. Познатият Марсело Пелегрини бе треньор в “О'Хигинс” през 1993 г.
7. За разлика от съвременниците си Колумб и Америко Веспучи, които са почетени с цели континенти и държави, техният не по-малко достоен съвременник Вашку да Гама си има само футболен клуб. Което все пак е по-добре от Фернандо Магелан, който е останал с един проток. “Вашку да Гама” от Рио носи с достойнство името на патрона си - в клубната си витрина имат всички трофеи, които могат да се спечелят в Южна Америка. Легенда на клуба е световният шампион Адемир, а в по ново време - и “Животното” Едмундо.
8. Генуезкият адмирал Андрея Дория е една от титулните фигури на ХV век. До голяма степен той олицетворява величеството на Генуа и огромното значение на града държава в онази епоха на смъртоносна заплаха от намиращата се в пика на своето величие Османска империя. Благодарните му съграждани се сещат за него 5 века по-късно и кръщават един от местните футболни отбори “Андрея Дория”. По-късно “Андрея Дория” се обединява със “Самп” и днес клубът е “Сампдория”.
9. Без съмнение най-необикновената връзка е между родения преди цели 236 години Фридрид Лудвиг Ян и клуба от трета Бундеслига “Ян Регенсбург”. Ян е колосална за времето си фигура с изключително влияние върху “Наполеоновата епоха” и първата половина на ХIХ век. Прусак по рождение, той слага отпечатък върху всички важни събития на неговото време. Голям немски националист, осъзнал ролята на физкултурата. Написал е седем трактата. Отборът от Регенсбург слага в името си “Ян” през 2000 г. И това го вдъхнови да стигне два пъти до втора Бундеслига.
10. Последната част от името на англичанина Алберт Оскар Нюел се е вплела в названието на един от най-популярните и велики аржентински тимове - “Нюелс Бойс” от Росарио. Там преди време игра българинът Велко Йотов. Връзката е сравнително проста - Оскар Нюел е от английските учители, показали на хората от Аржентина новата европейска игра с топка.
Аржентина е сред държавите, където имената на реални личности, приспособени към футбола, са най-много. “Годой Крус”, който играе в първа дивизия е кръстен на конкретен местен герой, “Дъглас Хейг”, който се подвизава във втория ешелон, е получил името на популярен английски генерал, известен с подвизите си в Първата световна война. Името на клуба “Алдосиви” от II дивизия пък е съставено от първите срички на четирима аржентински герои.
В Сърбия при доста противоречиви обстоятелства имаше отбор “Обилич”, кръстен на местния аналог на нашия Крали Марко. След смъртта на собственика му Аркан нещата се разсъхнаха. Загиналият при автокатастрофа през 1991-ва водач на сандинистите Валтер Ферети е увековечен като име на футболен клуб в Никарагуа. Футболната знаменитост на Перу от 30-те години на миналия век Валтер Ормено е кръстник на отбор със същото име.
От този сезон в кампеонато “Б” на Бразилия ще се подвизава “Сампайо Корея”, чийто патрон е личност с всестранни заслуги към родината си. Клуб от Салвадор пък носи името на легендарния аржентински боксьор Луис Анхел Фирпо, прославил се с победата си на легендарния Джак Демпси в мач през 1924 г.
Необяснимите решения продължават със съществуването на футболен клуб “Генерал Диас”, като отборът е от Парагвай, а героят е на Мексико. Тим от Индия се казва “Чърчил Брадърс”. Отбор от Сенегал носи името на братята музиканти Туре Кунда. А един от силните клубове на Гана се нарича “Кинг Фейсал” на основателя на съвременна Саудитска Арабия.
№1 сме в кръщаването
Българите не са се замисляли да кръщават отбори на национални герои. Тенденцията се утвърждава със зараждането на спортното движение в началото на ХХ век - “Левски”, “Раковски”, “Ботев”, “Бенковски”, “Волов”, “Стефан Караджа”, “Хаджи Димитър”, даже “Яворов”.
Основателите и първи кръстници не са предположили през какво ще мине държавата и как техните светли помисли могат да претърпят метаморфози при промяна на обстоятелствата и най-вече на манталитета. При друга политическа система и вече идеологическото значение на спорта, нещата с имената на героите изглеждат иначе. След 9 септември 1944 г. възниква тенденция, извела на преден план други и далече не безспорни герои. Така много отбори се “снабдяват” с имена на партизани - “Лъсков”, “Кърпачев”, “Марек” и т.н.. Има и парадокс - за “Чавдар” не е ясно на войводата ли е името или на партизанския отряд.
До 1985-а се провеждаха и действия по подмяна на първоначалните имена. “Левски” и други отбори стават “Динамо”, по-късно “Ботев” (Пловдив) става “Тракия”... Окончателно решение се взе през 80-те години, когато устна депеша от най-високо място се наложи забрана върху поставяне на имена на личности на клубове. Така през 1986-а вече нямаше нито един отбор с име на герои.
След 1989-а обаче всеки клуб може да се казва, както си поиска. Изключително дискусионен е въпросът за така нареченото право на ползване на дадено име. Досега стореното от първоучредителите е било сменяно насилствено и административно. Но няма привърженик на “Левски”, който да е приел и да се е съгласил с “Динамо”, “Витоша” или “Спартак”. Същото е с феновете на “Ботев”, които близо 30 години не приеха “Тракия”. Днес дори провеждането на дискусия по въпроса би нажежило страстите.
Иначе е лесно да се отговори на въпроса къде сме в света по тази тема. Най-близо до Боливия и до други страни от Латинска Америка. В най-развитите футболни държави подобен аналог няма! Но защо пък ние да не сме различни!
Някъде има традиция клубовете да са с названието на града, на друго място да се обозначат с някакъв символ.
Сравнително малко са отборите, избрали за свое име личност или герой. Практиката е рядка и обхваща съвсем малка част от огромната футболна карта.
В Европа освен у нас го има на малко други места. Без съмнение най-разпространеното футболно име на реално съществуваща личност е на Спартак. Освен в Москва името го има в Словакия, Сърбия, България....
В Холандия на почит са античните герои. “Аякс”, “Херакъл”, “Ахил” са забележими отбори в двете професионални дивизии. Като уникално изключение може да се приеме “Херкулес” от испанския град Аликанте. В Мексико се подвизава още един титан от Античността - “Атлас”.
Най-екстравагантният избор безспорно са направили в Ирландия, където техният футболен гранд е кръстен на светец - сейнт Патрик. Дискусионно е как съжителства преклонението към божествения образ с футболните страсти на съперниците на “Сейнт Патрик”.
Ето и Топ 10 на отборите в света, носещи имена на национални герои.
1. Симон Боливар е големият герой, легенда и символ за свобода и демокрация на повече от половината държави в Южна Америка. Боливия носи неговото име, национален герой е на Венецуела, а действията му се простират още в Колумбия, Перу, Еквадор и Панама. ФК “Боливар” е безспорният доминант в първенството на Боливия. Основан е през 1925 година в столицата Ла Пас и вече има 19 титли.
2. Холандският крал Вилем Втори е дал името си на един доста посредствен футболен клуб от град Тилбург. Често срещана е грешката - отборът да бъде наричан “Вилем две”, защото извън Холандия малцина правят връзката между краля от ХVII век и клуб. Вилем Втори е кралствал само 3 години между 1647 и 1650 г. Умира на 24 г. от едра шарка. Наследен е от Вилем Трети, на чийто име няма футболен отбор! “Вилем IIІІ” постоянно изпада от първа във втора дивизия и се връща обратно. А у нас е популярен като клуба, от който Върджил Мисиджан дойде в “Лудогорец”.
3. Хорхе Уилстерман е южноамериканският аналог на Чарлс Линдбърг. Първият пилот и въздухоплавател в Латинска Америка. Загива на 25 години в авиокатастрофа. Фактът, че е пионер летец му изгражда образ на герой в Боливия. Клубът “Хорхе Уилстерман” е от Кочакамба, градът от който стартира фаталният полет на Уилстерман. Основан е 1949-а и има 5 титли. Не е считан за гранд, но е сред силните отбори в елита.
4. Хосе де Галвес е историческа фигура, чието влияние се разпростира върху голям период от ХVIII век. Заслугите му за изграждането на администрацията и управлението на Южна Америка го поставят сред най-значимите личности в колонизирането на континента. Галвес подкрепя и францисканския орден. Филмът “Мисията” с Джереми Айрънс и Робърт де Ниро е създаден върху събития с участие на Галвес. Отборът “Хосе де Галвес” живурка в средата на таблицата на перуанското първенство. Седалището му е в град Чимботе, увековечен от Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса.
5. Гениалният перуански поет Сесар Валехо си отива от света през 1938-а само на 46 г., но по-късно дава името си на футболния клуб “Сесар Валехо”, който играе във футболния елит на Перу. Отборът не го бива много, за разлика от уникалната поетична страст на Валехо. В София има гимназия с името на Сесар Валехо, написал гениалната поема “Трилс” през 1922-ра. С нея авторът открива сюрреализма, преди той да стане водещо интелектуално течение в Европа.
6. Ако Педро Валдивия е открил и създал Чили, то Бернардо О'Хигинс Рикелме е еквивалентът на Джордж Вашингтон за своята родина. В края на ХVIII век той сътворява революция, която извежда Чили от протекторат на Испания до независима страна. Футболен клуб “О'Хигинс” от град Ранкагуа стои в сянката на грандовете от Сантяго, но в последния сезон успя да спечели място за Копа Либертадорес. Познатият Марсело Пелегрини бе треньор в “О'Хигинс” през 1993 г.
7. За разлика от съвременниците си Колумб и Америко Веспучи, които са почетени с цели континенти и държави, техният не по-малко достоен съвременник Вашку да Гама си има само футболен клуб. Което все пак е по-добре от Фернандо Магелан, който е останал с един проток. “Вашку да Гама” от Рио носи с достойнство името на патрона си - в клубната си витрина имат всички трофеи, които могат да се спечелят в Южна Америка. Легенда на клуба е световният шампион Адемир, а в по ново време - и “Животното” Едмундо.
8. Генуезкият адмирал Андрея Дория е една от титулните фигури на ХV век. До голяма степен той олицетворява величеството на Генуа и огромното значение на града държава в онази епоха на смъртоносна заплаха от намиращата се в пика на своето величие Османска империя. Благодарните му съграждани се сещат за него 5 века по-късно и кръщават един от местните футболни отбори “Андрея Дория”. По-късно “Андрея Дория” се обединява със “Самп” и днес клубът е “Сампдория”.
9. Без съмнение най-необикновената връзка е между родения преди цели 236 години Фридрид Лудвиг Ян и клуба от трета Бундеслига “Ян Регенсбург”. Ян е колосална за времето си фигура с изключително влияние върху “Наполеоновата епоха” и първата половина на ХIХ век. Прусак по рождение, той слага отпечатък върху всички важни събития на неговото време. Голям немски националист, осъзнал ролята на физкултурата. Написал е седем трактата. Отборът от Регенсбург слага в името си “Ян” през 2000 г. И това го вдъхнови да стигне два пъти до втора Бундеслига.
10. Последната част от името на англичанина Алберт Оскар Нюел се е вплела в названието на един от най-популярните и велики аржентински тимове - “Нюелс Бойс” от Росарио. Там преди време игра българинът Велко Йотов. Връзката е сравнително проста - Оскар Нюел е от английските учители, показали на хората от Аржентина новата европейска игра с топка.
Аржентина е сред държавите, където имената на реални личности, приспособени към футбола, са най-много. “Годой Крус”, който играе в първа дивизия е кръстен на конкретен местен герой, “Дъглас Хейг”, който се подвизава във втория ешелон, е получил името на популярен английски генерал, известен с подвизите си в Първата световна война. Името на клуба “Алдосиви” от II дивизия пък е съставено от първите срички на четирима аржентински герои.
В Сърбия при доста противоречиви обстоятелства имаше отбор “Обилич”, кръстен на местния аналог на нашия Крали Марко. След смъртта на собственика му Аркан нещата се разсъхнаха. Загиналият при автокатастрофа през 1991-ва водач на сандинистите Валтер Ферети е увековечен като име на футболен клуб в Никарагуа. Футболната знаменитост на Перу от 30-те години на миналия век Валтер Ормено е кръстник на отбор със същото име.
От този сезон в кампеонато “Б” на Бразилия ще се подвизава “Сампайо Корея”, чийто патрон е личност с всестранни заслуги към родината си. Клуб от Салвадор пък носи името на легендарния аржентински боксьор Луис Анхел Фирпо, прославил се с победата си на легендарния Джак Демпси в мач през 1924 г.
Необяснимите решения продължават със съществуването на футболен клуб “Генерал Диас”, като отборът е от Парагвай, а героят е на Мексико. Тим от Индия се казва “Чърчил Брадърс”. Отбор от Сенегал носи името на братята музиканти Туре Кунда. А един от силните клубове на Гана се нарича “Кинг Фейсал” на основателя на съвременна Саудитска Арабия.
№1 сме в кръщаването
Българите не са се замисляли да кръщават отбори на национални герои. Тенденцията се утвърждава със зараждането на спортното движение в началото на ХХ век - “Левски”, “Раковски”, “Ботев”, “Бенковски”, “Волов”, “Стефан Караджа”, “Хаджи Димитър”, даже “Яворов”.
Основателите и първи кръстници не са предположили през какво ще мине държавата и как техните светли помисли могат да претърпят метаморфози при промяна на обстоятелствата и най-вече на манталитета. При друга политическа система и вече идеологическото значение на спорта, нещата с имената на героите изглеждат иначе. След 9 септември 1944 г. възниква тенденция, извела на преден план други и далече не безспорни герои. Така много отбори се “снабдяват” с имена на партизани - “Лъсков”, “Кърпачев”, “Марек” и т.н.. Има и парадокс - за “Чавдар” не е ясно на войводата ли е името или на партизанския отряд.
До 1985-а се провеждаха и действия по подмяна на първоначалните имена. “Левски” и други отбори стават “Динамо”, по-късно “Ботев” (Пловдив) става “Тракия”... Окончателно решение се взе през 80-те години, когато устна депеша от най-високо място се наложи забрана върху поставяне на имена на личности на клубове. Така през 1986-а вече нямаше нито един отбор с име на герои.
След 1989-а обаче всеки клуб може да се казва, както си поиска. Изключително дискусионен е въпросът за така нареченото право на ползване на дадено име. Досега стореното от първоучредителите е било сменяно насилствено и административно. Но няма привърженик на “Левски”, който да е приел и да се е съгласил с “Динамо”, “Витоша” или “Спартак”. Същото е с феновете на “Ботев”, които близо 30 години не приеха “Тракия”. Днес дори провеждането на дискусия по въпроса би нажежило страстите.
Иначе е лесно да се отговори на въпроса къде сме в света по тази тема. Най-близо до Боливия и до други страни от Латинска Америка. В най-развитите футболни държави подобен аналог няма! Но защо пък ние да не сме различни!
в отговор на DannyDeVito
#4
Re: а в Македония как е?
не ..той сега е шефа на държавата...
а шефа ...въпреки ,че ни е баща ,винаги може да ни е....е майката
а шефа ...въпреки ,че ни е баща ,винаги може да ни е....е майката
в отговор на ludo-mlado
#6
Re: а в Македония как е?
Левски отново на колене пред Лудогорец
Ето и тука нещо подобно:
[линк]
Ето и тука нещо подобно:
[линк]
отборът на народа
ще ви разправям спомени. Може би годината е 1972. Бяхме студенти, на бригада в София и имаше мач между Левски и Спартак. Между Левски и Спартак, не Левски Спартак. От ОФ бяха казали, че за национални празници всяка къща трябва да има знаме и не знам защо майка ми ме пита: Разрешени са българският трибагреник и знамето на мира. Знамето на мира, отсякох аз. И го понесох това знаме на мача. Стана зян, но майка ми не ми се кара.
Та студентите се бяхме подготвили. Една група, Армейска песен се казваше, беше изпяла химна на Левски: На наш'то знаме грее твойто име.. и т.н.
След края на мача, завършил 3:0 за Левски, гордо носим знамето и се дерем: .. Един до друг вървим неизброими..
И се появи конна полиция. Конфискуваха знамето. Като се огледах разбрах защо. След нас се беше заформила манифестация. Имаше и тупаници, защото тези след нас се развикаха по милиционерите: Какво са ви направили децата, та ще им изтръгвате знамето?
Както и да е. От студентите никой не беше арестуван. Плениха ни знамето, но ние не сме за едно знаме. Вечерта слушам ББС. След мач между правителствен отбор и отбор на опозицията е имало стълкновения..
Та бяхме отбор, но не народа, а на опозицията..
Та студентите се бяхме подготвили. Една група, Армейска песен се казваше, беше изпяла химна на Левски: На наш'то знаме грее твойто име.. и т.н.
След края на мача, завършил 3:0 за Левски, гордо носим знамето и се дерем: .. Един до друг вървим неизброими..
И се появи конна полиция. Конфискуваха знамето. Като се огледах разбрах защо. След нас се беше заформила манифестация. Имаше и тупаници, защото тези след нас се развикаха по милиционерите: Какво са ви направили децата, та ще им изтръгвате знамето?
Както и да е. От студентите никой не беше арестуван. Плениха ни знамето, но ние не сме за едно знаме. Вечерта слушам ББС. След мач между правителствен отбор и отбор на опозицията е имало стълкновения..
Та бяхме отбор, но не народа, а на опозицията..
Редактирано от sofmak-90087 на
а как стои въпроса
с името на Националния стадион?
Заяждам се, пак ще разправям спомени. Отборът по онова време се казваше Динамо. И пак победи на финала за купата на Съветската армия, този път ДНА Пловдив. С 5:2. Тогава централен нападател на Левски беше Кукуша (Димитър Йорданов). Аз бях дете. След края на мача отборът победител обикаля по пистата, на трибуните всички са запалили вестници и викат: Левски, Левски.
Питам баща ми: Защо викат така? Това е старото име на отбора.
Откъде всички имаха вестници. Ами едно време беше така. Нов вестник струваше 2 ст., а преди мач на входа на стадиона продаваха стари по 1 ст. Пейките никой не ги миеше, освен дъжда, и този бизнес вървеше, да не си цапаш панталоните.
Заяждам се, пак ще разправям спомени. Отборът по онова време се казваше Динамо. И пак победи на финала за купата на Съветската армия, този път ДНА Пловдив. С 5:2. Тогава централен нападател на Левски беше Кукуша (Димитър Йорданов). Аз бях дете. След края на мача отборът победител обикаля по пистата, на трибуните всички са запалили вестници и викат: Левски, Левски.
Питам баща ми: Защо викат така? Това е старото име на отбора.
Откъде всички имаха вестници. Ами едно време беше така. Нов вестник струваше 2 ст., а преди мач на входа на стадиона продаваха стари по 1 ст. Пейките никой не ги миеше, освен дъжда, и този бизнес вървеше, да не си цапаш панталоните.
Редактирано от sofmak-90087 на
в отговор на sofmak-90087
#16
Re: отборът на народа-знамето на мира
"Гледай колко синьо е небето,
синьо като изворна вода.
Тъй е синьо знамето, което
носи дружба, мир и свобода.
Синьо знаме, ти си чудно цвете,
разцъфтяло в българската шир.
Който вдигне този флаг в ръцете
е безстрашен и борец за мир.
По-игриво от вълни се плискат
по площади тия знаменца.
Свобода и мир, и дружба искат
по земята всичките деца. "
" Цело лето по польето
берем трава на прасето.
Каде слачец, каде щир-
па се бориме за мир... "
(народна)
синьо като изворна вода.
Тъй е синьо знамето, което
носи дружба, мир и свобода.
Синьо знаме, ти си чудно цвете,
разцъфтяло в българската шир.
Който вдигне този флаг в ръцете
е безстрашен и борец за мир.
По-игриво от вълни се плискат
по площади тия знаменца.
Свобода и мир, и дружба искат
по земята всичките деца. "
" Цело лето по польето
берем трава на прасето.
Каде слачец, каде щир-
па се бориме за мир... "
(народна)
в отговор на sofmak-90087
#17
Re: особености на българския език
"Собрале се народните хайдути на Гергьовден на айдучкото сборище и войводата вика:" Щом сме народни юнаци, требе що украднеме да раздадеме на сиромасите. "Сбрале се па тия, дека артисале, на Митровден, войводата постлал кебето на поляната и сите изтуриле кой що пари причетворил на купо. Чекат. Войводата вика:" Рекли сме:парите са за сиромасите. А ОТ НАС ПО-СИРОМАСИ ИМА ЛИ??? "
-НЕМА!!! - Викнала у един глас дружината."
(стара народна-и поучителна)
-НЕМА!!! - Викнала у един глас дружината."
(стара народна-и поучителна)