Мнения

Колеги, как ви се струват тези разпределения, от гледна точка разположение на противоземетръсните елементи? Смятате ли, че това е допустимо за София?

[линк]

[линк]

Theory is practical

Нищо не може да се каже само на базата на едно архитектурно разпределение. Може само да се предполага. Първото може и да е рамкова конструкция с тези мощни колони. Това може би го спасява, особено нагоре, където влиянието на рамките започва да се усеща повече. Второто изглежда съвсем нерегулярно и с малки колонки 25/25, но има и места за още шайби. Архитектите не винаги нанасят и всички шайби, особено ако не им пречат или ако са добавени по-късно. Трябва да се знае и височината и останалите разпределения. По броя на архитектурните чертежи, като се има в предвид, че има покрив, 4 фасади и 1-2 разреза, това е 3-4 етажно. Иначе, като разпределения, аз досега не съм имал толково ортогонално и правилно архитектурно разпределение. Все са едни криви и със странни ъгли. Въпреки това почти винаги успявам да центрирам коравината почти точно.

За мен проблемът не е в нерегулярността, а в пълната липса на усуквателна коравина. Дори и да се докара "да излиза земетръса" (каквото и да значи този любим израз от речника на колегията) - това би значело ръгане на железа "колкото влизат" в шайбите. От това не следва нищо хубаво.

Theory is practical

какво като се усуква бе не-проектанте, да не е забранено ?

Не е забранено! Ама не всяко разрешено нещо е желателно, нали?

Theory is practical

по важният въпрос според мене е :

1. защо проектанта е сложил колони 50/150
насред дневните и спалните по южната страна ?

2. защо цялата къща е в джамлъци - няма отопляне това нещо -
камо ли да му излиза енергийната ефективност

Достатъчната коравина на усукване влиза в проверката за хоризонтална нерегулярност. Но реално наистина не се знае как точно изглежда конструкцията на тези проекти. Иначе като архитектура не е нещо кой-знае колко нестандартно. Според мен обаче, трябва да има и един практически курс "Антисеизмична архитектура". Там трябва да се обясняват принципни и прости неща, като симетрия, регулярност, непрекъснатост, как се разполагат фуги, за насадените колони и др. Така, конструкторът като каже, това и онова, да няма цупене и мръщене, а да си знаем какво що.

Курсът може да е само разказ по картинки "правилно/неправилно", без нито една формула. Ще се опитам когато има време да направя наколко слайда и ще ги коментираме. Защото голяма част от сеизмичната сигурност е заложена (прецакана) още на етап архитектурна композиция на сградата. И винаги има избор: или да направиш някакъв компромис, или да се откажеш и друг да направи този компромис, докато накрая видиш, че само си отказвал цяла година.

При първата картинка, ако тези 50/150 колони са стойки на рамки с ригел поне 70-75 см - сметката може и да излезе по Наредба 2, но се съмнявам при армиране по ЕС 8, какъв процент ще се получи в партера, сутерена и може би вторият етаж.
Втората схема директно ми мирише на усукващо-деформируема система.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

Втората се суче много, да! Първата - дори да са рамки, с тея корави ядра в другия край пак става нерегулярно. Иначе идеята Антисеизмична архитектура е супер - американците имат цял документ FEMA 454: [линк] При нас не само архитектите, а и доста инженери няма да е лошо да го прочетат - има много неща, които във ВИАС не се набляга на тях.

Theory is practical

При тия супер корави ядра и сравнително тясна и дълга сграда двете рамки може и да овладеят ротацията, но ме притесни малко, че шайбетата в другата посока са прекалено хилави и малко на брой. Това предполага, че усилията в ядрата ще са бая сериозни - как ще ги оразмерява колегата - не знам. Бах ти и процента на армиране и удебелените в сутерен и партер ядра.


Няма невъзможни неща, но каква е цената ???