Храната и вкусът Й

Преди малко гледах един френски филм за някакви готвачи. то пада едно готвене, едно ядене, едно превъзнасяне, не е истина! пък и тези нашите готварски телеформати напоследък стават доста популярни. да не говорим за това че има цял канал по телевизията само за готвене.
Пък се усетих изведнъж, че напоследък все по-често не усещам вкуса на храната.
Просто ям за да ми е пълен стомаха и да не ми стане лошо. Натъпквам се с нещо като гъска и край.
А иначе готвя и то както винаги, предполагам вкусно, понеже другите казват така. А на мен не ми е и едвам хапвам. Дори когато си купя нещо, сготвено от друг/в ресторант например/, пак не се кефя особено много.

Всъщност се жалвам, че съм загубила едно от обикновените човешки удоволствия!
А светът си умира за сготвена храна!
вие?

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

и аз
съм си позагубила вкуса от храната.
Ако имаше едно лесно без храна да се преживява
Ям щот съм гладна, но не ми е сладко
Какво ли може да е?

Хем си готвя, това което харесвам


Нещата се оправят най-добре и правилно за нас без нашата намеса

Дебел съм,самокритичен съм, не ми върви да говоря за храна,.Нека тия без целулит и дебел задник ,първи хвърли камък,пише в Библията.

а умееш ли да готвиш
това опрощава всичко останало
ех как си мечтая за мъж готвач,
да се заключим три дена в кухнята
и ако не изпразним хладилника
поне да изкъртим миФката


Нещата се оправят най-добре и правилно за нас без нашата намеса

Егати работата!
Значи не съм сама!

а винаги съм мислела, че с напредването на възрастта, удоволствието от яденето ще умре последно...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Нищо!
Ти кажи благо ли ти е да си хапнеш. Всъщност ако е така, направо ти завиждам!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

да не говорим за това че има цял канал по телевизията само за готвене.
Няколко канала има, доколкото зная - 24 Kitchen, Фиеста ТВ и други май. Аз не гледам телевизия въобще, но мъжа ми им е голям фен и готви много вкусно
За вкуса към храната - аз си го имам и си хапвам с удоволствие само неща, които ми допадат. Винаги съм готова да опитам нещо ново, но на момента решавам харесва ли ми или не и нищо не може да ме накара да го доизям, ака не ми се нрави
Лошото е, че рядко се сещам да ям, но не съм заслабнала съвсем де

Ама да не си мислиш, че аз съм слаба!
Нищо подобно.
Просто нещо не ми и вкусно напоследък.
То пък ако беше щях да съм не само лелка, но и закръглена...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Ох, ама това ми е най-голямото удоволствие след работния ден!!! Да измисля, да се допитам на кого какво му се яде, да напазарувам, да сготвя нещо прясно и да гледам как чиниите се облизват.
Пък не бях такъв човек, бе
При мен е важно, че всички участват в подготовката.
Готвенето е ... забавление и семейно общо занимание!

Просто, това, което се продава по магазините напоследък е все по-промишлено и безвкусно.
На моменти чак ми иде да плача.

Блазя ти Чаве!
Аз просто си изгубих този кеф, не знам защо.
А иначе правя всякакви неща.
Дори когато ходя на планина им нося на другите разни работи/баница, кекс и разни други вкусни неща, домашни бонбони и т.н./, обаче аз само им се радвам как ядат....

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Поручик, просто когато се видим, ще съм ти донесла нещо домашно. Обещавам. Със сигуност, обаче няма да съм го опитала дори...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Ми ти си намерила начин други да радваш, това си е твоят кеф! И е голяма работа, от мен да знаеш

Казват, че сексът е като яденето. Ядеш с кеф, бавно, дълго или гълташ като мисирка на две на три там да не си гладен.

И аз напоследък по-често гълтам като мисирка

Инак сериозно - според приоритетите. Не е нормално основен приоритет да ти е да ядеш.

И не съм съгласна с теб. Пък!
Разказвала съм, аз пазарувам сложно и забавно, това си е вид общуване, месо от едно магазинче, зеленчуци от друго, сирене и кашкавал - от трето..... А пък тоалетната хартия в Лидъл тая седмица е на прИмоция.

Аз пък точно обратното- все повече усещам вкуса на храната. Станала съм по-претенциозна, но си обичам да похапвам. И да готвя продължавам да обичам, но готвя по-рядко. Кефи ме, че напоследък ми се получават някои неща, които преди все не успявах да доизкусуря- крем-карамелът, например. А кулинарните предавания ги обичам, защото като ги изгледам, все едно съм го яла това, което готвят и някак ми се насищат сетивата, без да съм участвала в хранопоглъщането.

Най обичам да чета, ама не мога.

Обичам да ям. Много. Правя го по шест-седем пъти на ден. Но готвена храна избягвам - не защото не ми е вкусна, де.

Ориз с куркума и зелена салата... мммм - красота!

******

Ами аз съм Телец и в зодията ни съвсем правилно е написано, че се наслаждаваме на хубавата храна и на хубавите напитки. И аз съм така.

Просто храната вече не е същата. Преди години, всички западняци се възхищаваха на естествената българска храна, а един американец каза, че трябвало да дойде в България за да разбере, че доматите имат вкус.
А и който е ходил там преди знае, че всички зеленчуци, плодове, месо, кашкавал са гумени и нямат никакъв вкус.
Сега вече и тук стана така.

Ще се радвам някой да обясни защо е така. Пестициди ли, ГМОта ли, хормони ли, с какво ги помпат тези храни, че да не стават за нищо, освен да се пълнее от тях.

Като огладнееш достатъчно и сухите корички ще ти се усладят.
Освен ако не става въпрос за зравословен проблем, рак, диабет и т.н.