Преебушки...

Днес изтеглих от банкомата на женския пазар, срещу мъничката "Била" 50 лв., но получих само 40лв. Приятел ми рече, че келешчета са намерили начин да мажат с лепило или нещо някакво такова валяка, който брои банкнотите и една банкнота остава там. Халал да са им.
Някога от битака в Сф купих поличка "ламбада" за жената, наобиколиха ме едни циганки и ала-бала... като подминаха си държах само пликчето - поличката я бяха свили от ръката ми ей тъй, както си я държах в ръка, в пликчето... И на тях халал им за майсторлъка.
В автобуса ми окрадоха два джи ес ем'а от джоба и един път портмонето.

Кой кога е бил прецакван и как го е приемал?

За съжаление това с лепилото е най-малката беля по банкоматите. Друг път не тегли от подобни квартали, места и прочее.
Иначе подобен кокошкар ми издърпа чантата съвсем директно и с желание да си ме пребие .... та близо 20 години след това не носих дамска чанта от неприязън. Как да съм се чувствала ...бясна :)

Охоооо, ако ще си говорим за прецакни....на мен и паспорт са ми крали циганите от чанта, веднъж платих 200 евро за рента кар кола не видях хахаха, тогав бях на ръба на кризата, щото изпусках и резервация, ама се оправи всичко....а да не говориме за по силните и мощни прецакни по стълбицата на кариерата и офисните мръсни номера на разни кучки и педалчета...ехейййй колко има да се пише по тази тема...важното е да не ни пука...
Съвсем наскоро се замислих по темата и да знаеш, че тези , които правят лошо или поне на мен са ми правили мръсно...после се оказа, че живота жестоко ги наказа, знам ли...може да имам и вещерски способности

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Това с банкомата е страшно. Ще взема и аз да си броя парите като тегля. Иначе, на времето често ме крадяха. Аз съм доста разсеяна.
Последният път беше преди две години в Кауфланд. Додето слагах зеленчуци съм си оставила портмонето до мен и се досетих едва на кантара. Освен парите вътре ми беше и картата.
Преди години ме обраха в трамвая като се връщах са детето от болницата. Добре, че си бях разделила парите.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

На една неграмотна пак на женския и подавам 100лв. на цяло за 2 кила чушки, връща ми 7 банкноти по 10, 2 по 5 и дребни, като ми брои и 2'те по 5 за десетачки. Казах й, че има грешка, взима банкнотите и пак брои на глас. Ама проста, нямах нерви да й обяснявам къде бърка.Махнах с ръка и толкоз.Понякога съм безсилен срещу откровено прости хора, няма как за 7 минути да им върна първите седем години.

аз и до ден днешен не нося чанта.
хем случилото се не беше с мен, беше със съвсем страничен човек - приятелка на по-голямата сестра на една моя съученичка...
случаен съвпадък - да сме отишли точно тогава у тях, сестра й на моята приятелка си говори с нас... звъни се на вратата и - онова момиче.
такава ошашавена физиономия и до днес не съм виждала втора.
значи... запознала се тя с момче в парка след киното.
нали нямаше фейсбуци и клубове - ходеха хората на кино, в парка... :)
много готино момче било...дръндръндрън... излизали няколко пъти, от един месец се познавали. малко по-голям от нея, красив, възпитан...
и този ден я поканил на гости.
до тогава само се били целували предишната вечер... ама как са текли свалките преди години, а :)
той отишъл да направи кафе в кухнята, позабавил се няколко минути и като се върнал бил облечен в същите дрехи с които бил на срещата от кръста нагоре - риза, яке..., а надолу бил гол.
гол, по обувки и чорапи и целият боядисан плътно в ярко зелено по кожата и космите. даже космите му били още по-искрящо зелени :))
носел подноса с кафетата съвсем спокойно, държал се все едно нищо странно няма, питал я с колко захар, пуснал някаква шега... седнал насреща й на креслото и засърбал кафе.
тя се била шашнала, ама много.
все пак събрала зъби и попитала учтиво къде е тоалетната - била видяла предварително, че е до външната врата.
той я изпроводил галантно, светнал й лампата дори вътре и излязъл.
тя се затворила и се почувствала в капан - ами ако я чака сега с боядисаното си тяло в тесния коридор?!
обаче нямала сили да се страхува повече и затова веднага излязла - онзи го нямало, бил се върнал в дневната... тя каза, че частицата от секунда, която й била нужна, за да хване дръжката на външната врата и да усети, че не е заключена, й се сторила като сто години... и излетяла на стълбището.
зарязала и чанта, и палтенце... кой ще ти мисли за такива работи.
добре и че ключът за вкъщи й бил в джоба на панталоните, а не в чантата. и добре, че едно време нямахме навик да си носим паспортите непрекъснато със себе си, така че от цялата работа беше загубила само чанта, палто и няколко лева... нищо и половина работа в сравнение с целия ужас.
сега докато го пиша ми е смешно - от днешен поглед - чудо голямо станало, някакъв "леко" особен човек срещнала... кво, нищо не й е направил :)
но тогава ужасно се беше уплашила, аз покрай нея - и аз... с цялата си невинност тогава... и така.
чанта не нося.
помня, че това ми беше доводът за неприязънта към чантите и така и не свикнах да ходя с чанта.
но винаги имам много джобове :)

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Не в чантата е проблема...
Добре, че не си отказвала подобни срещи.
На мен са ми разказвали подобна история. Добре, че не ми се е случвало с изключение едно много неприятно запознанство още в ученическите години на една екскурзия.

”Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

цепна ми се около 4-5 милиметра това място на кожения ми шлифер, където двата края на цепката отзад се разделят.
нося го на поправка в ателие за кожени дрехи.
аз тва.
не сядам да си го зашия сама - 3 бода му трябват... - ама си казвам - нямам подходяща триъгълна игла за кожа, искам да е ушито качествено, а не да се нацепи и кожата около бодовете, ако бода с нормална игла... пък съм и пред ателието за кожено-шивашки услуги, така че какво пък.
я да вляза.
влизам, събличам мантото, показвам проблемчето - "да, ей сега ще ви го направя."
оставям го и излизам да си взема кафе отсреща и да проведа 1-2 разговора докато чакам.
връщам се след четвърт час... ей Т А К А В А триъгълна кръпка отзад :(((((
все едно съм прескачала ограда от бодлива тел и съм го съдрала кой знае как...
абе - казвам - бива ли такова нещо?! кво е тва, бе?!
- петнайсет лева. - ми отговаря онази маруля отсреща :(
така се вбесих... вземам мантото, давам й, разбира се, шибани петнайсет лева... кой ме е бил по главата да ходя там :(
е така, по импулс :(
и се прибирам с отвращение.
за да разбера чак на другия ден, че картата ми от банката я няма!
ама просто...гррр...
звъня, блокирам карта...
айде обратно до идиотското ателие - да сте ми намирали картата? изпаднала от вътрешния джоб на мантото ми вчера?
онази гледа гневно-гузно... нищо не била намирала.
абе я яз...
отивам в банката лично.
разказвам случилото се, питам правени ли са опити за теглене с картата ми - щели да проверят. ама трябвало писмено да подам намсикво, както и в полицията писмено да подам едисикакво...
правя всичко, вече съвсем бясна.
ама заради тъпото манто предимно бясна, то е ясно :)
иначе никакви пари не ми бяха изчезнали, провериха... блокираха.
обаче се заинатих аз.
и наистина - след чакане и мотаене близо два месеца - оп! същата тъпа муцуна, дето ми омаскари мантото, наснимана на банкомата - не един, а повече от десет опита правила да тегли пари от картата ми :(
тъпото си е тъпо.
не знам кво е станало после... предполагам - нищо. така и не се занимавах повече.

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

разбира се, че не е проблемът в чантата :)
но е странно и забавно как действа съзнанието на човек понякога, нали :)
е, не нося чанта - голям праз

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

В смисления ми вело-период, т.е. когато човек вече можеше да се сдобие с нещо по-добро от нашенските колела "Балкан" или совецките "Украина", грубо казано 10 (десет) колела са ми дигнали: 2 от мазето, останалите заключени някъде навън. В интерес на истината единия път май бях забравил да го заключа в бързината. От тия колела 2 ми бяха много хубави, удобни и най-вече леки, при това закупени с голям късмет втора ръка за много изгодна цена, 2 бяха много скапани, а останалите средна работа. Всеки път ми беше гадно.

Валутна преебушка. В блага Прага, 2011, сега не знам как е. Те уж почти западняци, шенгенци, ама си държат кроната. Чейндж бюрата са им много по-зли от нашите в зората на демокрацията! Във всяко има една таблица с поне 15 колони и редове, колкото валути се сетите. Някои са без комисионна, а други имат, естествено написана с най-ситните букви в ъгъла на гореописаната таблица. Номерца! А пред всяко чейндж бюро висят и дилъри на свободна практика, които предлагат по-изгоден курс, ама сещате се ...
В банките им е напълно честно и ясно описано, но също не става. Курс продава крона им е убийствен + комисионна. Все едно чейндж бюрото на летището. Това 2011г.
В хотела на рецепцията ми казаха, че даже било още по-хитро. Особено наглите чейндж бюрата през няколко месеца се премествали и си сменяли имената и визията, та да не важи предупреждението на предишен турист, който да те посъветва да не ходиш в такова. Не понесох кой знае какви загуби, понеже си пазарих мамбо и биричка главно от супермаркетите с дебитната карта, но па ми трябваше кеш за някои кръчми и за др. дреболии. Ми, гадно ми стана. А бе и допълнително ми става гадно от това, че като отида в някоя държава галеница на съдбата и те ми правят такива кокошкарски номера, да се хранят от мен!

Не са ме джобили, ама съм се приготвил. Приготвил съм едно опърпано портмоне с български банкноти излезли от обращение, преди деноминацията, както и чужди такива - румънски леи и турски лири, остатъци от командировки, които сега, ако някой успее да ги обмени някъде, ще вземе стотинки. Добавих и 2 фоно-карти, с 0 импулса в тях. Със сигурност нисшият организъм, който ми чопне това портмоне ще се ядоса. Не защото не е спечелил нищо, а защото сполучливо е направен на маймуна.

___

... тулибу дибу даучуу ...
(Валентина Хасан от Music Idol 2008)

Ти много сериозно ме замисли с тази тема....
Миии аз не се сещам да са ме прецаквали и да съм търпяла загуби..един път от заплесия си забравих чантата в едно кафе, хората я прибрали и имах визитки вътре, обадиха ми се да ходя да си я взема. А съм заплес, никога не си затварям циповете на чантата...портмонето ми се вижда, телефоните също, ама никой не е посягал. Даже хора са ми правили забележка да ги затворя. Знам ли защо така се получава..ама наистина не се сещам за загуби...

Ти ме разби ! Това хем е безкрайно смешно - хем ужасен ужас :)

Права си, че странно нещо е човешкият мозък, но се радвам, че някои "травми" минават с времето.
Пресен пример имам с една моя любима група и съответните и любими музикални парчета.

Да кажем, че асоциативно в даден момент ( нещата се обърнаха от външни стресови фактори ) и като ги чуех ми ставаше криво.

Мина време ...някоя и друга година ...и хоп ... като ги чуя песните пак ми става гот. Значи хубавата музика си е останала...лошите спомени са си отишли.

Предполагам, че всеки е бил прецакван многократно и е гадно, разбира се, ама е по-добре бързо да ги забравяме тези неща. На мен най-гадни са ми били три кражби:
1. Когато ми откраднаха пормонето с цялото майчинство по време, в което едва свързвахме двата края.
2. Когато ме нападнаха пред блока. Взеха ми портмоне с 20-тина лева, но страхът да се прибирам по тъмно остана с години. Тогава буквално се напиках от страх (извинете за натурализма, ама като ще разказваме)...
3. Когато ми ограбиха офиса. Пак беше в момент, когато и сто други неща не ми бяха наред и се чувствах наистина супер безпомощна.
Изводът е, че повечето преебушки ти влияят, само ако имаш и други лични проблеми за разрешаване. В противен случай просто не ти пука.

Най обичам да чета, ама не мога.

На мой познат му разбиха апартамента. Понеже си пада тип "карай да е весело", стар ергенин и у тях няма нищо ценно за крадене - ни кеш, ни бижута, ни смислен лаптоп, ни неизвестен Пикасо от ранния му период. Гадовете се вбесили и какво направили, бързичко и без да вдигат шум. Извадили от хладилника кетчуп, сосове, и горчици и ги разляли навсякъде. Докопали в килера и няколко бутилки олио, от селската му аренда, че и кутия блажна боя и препарат за миене на тоалетни чинии и тях разляли доволно. Пийнали си, каквото си пийнали от алкохола му, предимно домашна ракия и червено вино и останалото също разплискали. Идиоти!

___

... тулибу дибу даучуу ...
(Валентина Хасан от Music Idol 2008)

Моя племеничка в десети клас ваканцията работи като сервитьорка и се прибира нощем към тях. Як дрогиран пич и скача отзад да вземе чантата /тъкмо заплата взела/, тя докато пада се извъртва някакси като го хванала за яката и падат на земята, но тя отгоре...и започнала яко и бързо карате. Продавачката на цигари от нощната будка вижда какво става на пътя и виква полиция. Полицаите идват, виждат нападателя и сигурно го знаят защото не я спират а я оставят да го налага докато и свършват силите.. и много жестоко и много кръв... и това за някакви си 60лв.
Битият, обаче , след този бой спря да тероризира жени по улиците..

Понякога и на крадците не им върви... и такива случаи не са малко..

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Бе не знам...
Съседка я обраха, та ме вика за свидетел, докато полицията правеше оглед. Целия апартамент беше полят с Узо взето от хладилника й. Оказа се, че това било, за да дезориентират евентуални полицейски кучета. Поне така обясниха ченгетата.

Добре де, каква е разликата, ако не е боядисан, а супер галантен? Ще пият кафе, ще се държат за ръце и накрая ще правят секс. Секс със същия този, също толкова луд, само дето няма да е боядисан.
Та к`ва е разликата?
Гледай крайния ефект. Нещо като работата като категория от физиката.