Говоря високо

Да, искам да си изясня проблем ли е това или не?
Много исках да се включа в темата на Врабчо, но мисля, че моята е абсолютно различна.
И аз съм пускала тема за хората, които се карат и с телевизора. Но, понеже много си изстрадах от такъв случай, ме боли и не искам да се връщам към нея.
Аз просто имам отворен глас, както казва един приятелка. Друго другарче се чуди как при мен средно положение няма - или много ме харесват или навъпреки.
Това уж няма значение, ама взех да се поспирам и ослушвам.
Влизам в трамвая и след мен тича позната. Откровено иска да ме настигне и комуникира с мен. Качваме се и влизам в диалог. Развихрям се и обяснявам нещо и чувам:"По-тихо!" от нея. Засрамвам се, но почвам по-тихо, нооо... Някъде в навалицата някой се изкрясква:"Търсииии!"/някакъв сладур, с който съм се запознала пак тук в трамвая./ Ми, как да намаля децибели?!А и аз не говоря никога безинтересни неща, мисля. На обществени места съм създавала контакти и полемики, без скандал и само с усмивка. Работата ми е свързана с това ми превъзходство. Е, и там се налага да намалявам децибели.
Замислих се. Аз никога не обиждам хора. не ми е в кръвта. Не говоря гнусотии, не участвам в скандали, а и повечето хора на обществени места са вече със слушалки.
Та, с какво и на кой преча? Имам чувството, че се появява и общество:"Тихо!", Врабчева. Не говори, да не образуваш общество и социални контакти!
Та и това си е проблем. Ааааа, аз съм мим по същество.

Моето мамче е едно такова същество като тебе С жизнен ентусиазиран глас-бурия Държа слушалката на тел. на една педя разстояние да не оглушея
Аз съм с по-скоро тих глас и дори съм получавала завоалирани критики от шефове, но много ми се променя тембъра като повдигна и предпочитам да не Може би затова моята аудитория е тиха
Веднъж с едни задочници прегракнах, защото бяха много и им казах, че ще се наложи заместник и повече не гъкнаха

Въпросът е в дикцията.Като си тиха, не значи неразбираема.
Може и аз да съм увредена. Един идиот ме тармозеше и може и да ми е отнесъл някакво тъпанче, но акцентът на темата не е там.

Айдеееееее, пак неразбрала се оказах
Край! Немам работа изглежда тук

Ти пък!:) Сладурче, тук всеки си говори и толкоз. Много хубави мисли чух днес по този въпрос. Всички си пишем да изясним пред себе си прибегнали мисли. Умни хора сме и ни е нужно, явно точно това. Пишем, за да се самоформулираме. Иннженерите и математиците го правели също.

Моят проблем пък е че каквото и да кажа, знам че ще е нещо важно.

А за мен по-важно е дали вика високо при секс.

ми хубаво, ти, според теб самата, не говориш безинтересни неща, обаче наистина ли мислиш, че нещата, които в момента на теб са ти интересни, са интересни и на цялото човечество.
един човек си мисли за децата, друг - за нещо от работата си, трети си има грижи, четвърти го боли корем, или зъб, пети иска да си чете нещо, шести си има много по интересни за него, по-важни и по-смислени за него неща, за които си мисли в момента, отколкото са твоите приказки в дадения момент.
длъжни ли са хората да търпят да им надуваш главата, че едва ли не и да са ти благодарни?!
често пъти съм го забелязвала това - самотни хора, хора, на които вероятно никой не обръща много внимание от близките им, ако изобщо имат такива - пускат "изнесен глас" и ангажират всички наоколо във вълнуващите ги тях в момента неща.
случвало се е да са смешни, или забавни по друг начин, но случвало се е да са скучни, потискащи, или по друг начин в разрез с моето настроение в момента.
изобщо не се чувствам нито поласкана, нито длъжна, нито по друг начин приобщена в дрънканиците на две кокошки, например, в автобуса.
качила съм се там, за да стигна от точка а до тчк. б, а не да бъда въвличана в животи, "философии", "виждания", мнения на чужди непознати за мен хора.
откъде пък накъде някой ще решава, че нещото, което му се дрънка в момента, непременно и задължително трябва да е интересно и вълнуващо за непознатите.
много е невъзпитано това, ми се струва на мен.
разбирам го и го приемам донякъде, ако не е супер досадно по някакъв начин, само като поведение на шилета-пубери. те са пълни с хормони, емоции, опознават света в момента... често се е случвало да съм на тяхна страна някоя леля като започне да мърмори и да крещи, че били шумни и незнамсикво... и стане сто пъти по-досадна от тях на цялото возило.
децата си се смеят за нещо, чуруликат си... тя сипе жупел през гнили зъби, надува главите на хората...
но човек вече на стабилна възраст, вече по-скоро близко до старост отколкото до пуберство да ми надува главата "с изнесен глас"... аре мерси.
откъде накъде.
социалните контакти не се "образуват" като се пили в ушите на хората в общественото пространство. еле па в затворено пространство като гаден градски автобус, трамвай, тролей.
не стига, че се налага да се търпят миризмите, неволния физически контакт и пр. груби посегателства в личното пространство, ми и ше слушаме ся мноо умните дивотии, дето са му на някого зад зъбите и не може да си ги държи там десет минути...
тук е лесно - цъкаш хиксчето горе дясно и ае довиждане.
но в трамвая...
тъй че - тихо в трамвая и тролея!
тихо!

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Ще те разочаровам, тиха съм баш там.

Ми почваш с Проблем ли е това - демек, че си гръмогласна и ти казах за мойто мамче, с което, ако се съберете, ще видим кой кого
Такъв един глас е на лидери, на хора с мисия да повдигат духа, само да не им попаднеш в кофтито период
Майка ми е страхотна! Няма да забравя как си шеташе и пееше у дома - страхотно мил спомен ми е
Е, ако високия тон го свържем с комуникативност - може и да си права - прекалено общителни сте! Няма човек, пътувал с нея, да не е научил житейската й история и нема начин и да не й кажеш своята - просто нямаш избор
И сестра ми беше такава...
Аз съм друг сорт - аз като се появя, казвам нещо с нисък тон и всички се омълчават и ме слушат

Що пък да ма разочароваш?
В тия панелки найш как е....

Това ли било акцента Говоренето по градския транспорт Ей па как ме няма с акцентите нещо мен
Аз само в чужбинско съм се возила по градски транспорт и там мълчат, което е очарователно

Да, затова става въпрос. Чудя се за хората, които ни казват: "Тихо!" Какво трябва да крия, щото нямам вредни намерения към никой.
Е, чудя се и за себе си дали не съм оглушала, де?!

И аз говоря високо.
Еле па в магазин. Еле па като почнат да ми предлагат разни хуйни дето не ми трябват. Тогава да видиш какъв глас вадя.
Но, и по принцип си говоря високо - според жената щото недочувам.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Да, искам да си изясня проблем ли е това или не?

За теб - предполагам не. :)

За мен - да. Ако някой ми говори високо, свивам рамене... и бавно, бавно назад...

Старшинка, секак викаш е окей

За сметка на това - в метрото вече дънят олигофренски реклами, правени от олигофрени за олигофрени - при това дънят здраво.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Хъм, бегаш ни, защото не знаеш колко сме добри, цун!
Не ти говоря за вряскане и караница.

в "чужбинско" са още по-отвратителни от наште, да ти кажа
в чехия например - бабите-нинджи. тея с щракащите се с копче автоматични бастуни, дето се удължават и прибират като автоматичен чадър.
клефка по спирката, треперка, бастончето трепери в съсухрената ръчица... ше речеш - тръгнала да си земе двайстяхто копия за некролозите, дет ше трябват утре на роднините й... оообачеее идва трамвая и тя като свие глава в раменете, па като щракне бастуна да се прибере, па като се хвърли като гепард на антилопа на тоя трамвай, па като гази наред, през крака, през глави... с плонж и скок - бам! на свободната седалка!
ако няма свободна седалка - изръмжава нещо, повидимому страховито, щрак - бастуна в отворено положение, размахва... и няколко по-слаби психически лица окапват веднагически, стават в хор, тя избира къде да се пльосне и... миг след това - същото крехко, умиргващо бабе, което да се чуди човек как има силици да си носи палтенцето на гърба.
във виена - сякаш се возиш сред зомбита, които още не са получили знак да атакуват :( сякаш си сред ледени мъртви хора, помъкнали кой знае защо малки кученца, непременно с лачени намордничета на муцунките, под мишниците си. автобусът е пълен с умрели-немъртви, които носят живи кученца, просто ужаснооо. имам чувството, че ако някой верно се свлече мъртъв в краката им - само ще се поотместят колкото да не го настъпят. впрочем - виждала съм рано сутринта, преди 8 даже, пиян като мотика гражданин, облечен прилично в костюм, пардесю... стоварен на стълбите в подлеза на метрото. напил се с бира с ракия - имат този ужасно, ужасно тъжен навик много от самотните по същество хора там... сбитата тълпа, отиваща на работа, само внимаваше да не му настъпи пръстите, или търкулнатото на земята бомбе. много внимателни хора... :/
в гърция... леле
мога да разказвам с часове :)))
в кипър - просто не-е-ис-ти-на! :))))) "любимите" ми там таксита, които вземат по осем души, накачулени един върху друг, некакви ламарини преди издъхване, с части вързани с гума и тел, които навремето си са били големи, мощни лимузини... карат като бесни, изобщо не им дреме, ама, от нищо...
но най-най-хубаво все пак е в париж
незабравимо ми е оная жена, която извади ОГРОМНА нокторезачка и си нацъка всичките ноктИ на ръцете. а след това изу чехлА и започна и на краката... а аз започнах да крещя. така се оказа после, хората ми казаха, че съм крещяла
или... абе да не разправям.
навсякъде градският транспорт е... ами - градски транспорт, за градски говеда
но е по-точен, машините обикновено са по-чисти... друга разлика няма.

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

аз още май не съм... ааа, не, веднъж, точно го бяха пуснали първото метро, се бях превозила от университета до... ами до следващата спирка там... "триадица" ли е, как е там.
беше още съвсем чисто и тихо. хареса ми, но нямам никаква работа по пътя на метрото и ми е непознато.

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!