хората крещят.

все повече, все по-често, все по без изобщо да се замислят, хората крещят.
и не им пука как изглежда това отстрани, струва си им се естествено, като че ли.
нали имахме... той още продължава де, но е към приключване вече, ремонт на тръбите в мазетата.
мазетата са разделени по няколко в неголеми общи коридорчета, които си имат заключващи се врати. да речем - 5-6 мазета в едно коридорче.
преди малко идва съседът от горния етаж при мен.
звъни, отварям вратата, казвам "добър ден".
и той започва да крещи.
ама ей така - отваря си устата и започва да крещи!
а пък аз, като ми се крещи, просто спирам да чувам, честно. не се превземам, не оригиналнича, не се шегувам, не се преструвам, не упорствам.
наистина спирам да чувам, спирам по-скоро да разбирам смисъла на изкрещяното, иначе звука си го чувам. и той е гаден.
чакам да се понакрещи и го питам какво е казал.
в резултат от което той започва да крещи три пъти по-шумно!
пак го изчаквам да му свърши дъхът, или изречението, което дойде първо.
най-сетне млъква и ме гледа като че ли чака нещо...
- та значи, какво казваш? -питам го аз и бързам преди следващия залп да обясня състоянието си - така и така, имам такъв и такъв дефект... като се крещи не разбирам какво се говори, само ми се завива свят, замайва ми се главата и започва малко да ми се повръща. ама не че ти си кофти, - уточнявам - а просто гласът ти е много силен, въздейства ми на вестибуларния апарат и затова нищо не разбрах дотук.
той преглъща около пет пъти като рибок на тезгях, събира солук и започва с първите 2 думи изкрещени, а следващите вече по-тихо, нормално така.
да знаете само колко странно звучи това :)
казва:
от петдесет години си отключвам с тоя ключ коридорчето на мазетата, а днес не мога да отключа! вие сте виновни! майсторите! тоя ремонт! развалили сте ключалката! кой заключи последен като свърши ремонта!
ама чакай сега... - започвам аз.
- нема какво да чакам! - отново крещи той, обаче забелязва по физиономията ми, че наистина не го разбирам като крещи и затова повтаря по-тихо: - нема какво да чакам, аз...
- дочо бе, за петдесет (!) години всяка брава може да се строши, особено като е брава на общ коридор, от който шест семейства имат ключ и го ползват...
- абе ашаим... - закрещява пак и аз слагам внимателно длан на лицето му, през устата.
гледа опулено над пръстите ми, махам ръка.
- как така педесе години работи, сега неще!
- е ми така, петдесет години е работила тая брава, стигат й - опитвам се да се пошегувам аз.
- я ела да се опитам аз да ти отключа... - вземам без да го питам от ръката му връзката ключове, която до тоя момент доста опасно размахва и тръгвам надолу по стълбите, той клефка след мен.
отиваме.
пъхам ключа.
врът - отключвам. врът - заключвам. врът - пак отключвам.
- дочо, ключът се пъха в ключалката до края, до щитчето накрая, а не до последния зъб само. чудя се как и не си го строшил така като си напъвал.
- ааа, това ми е трети ключ, ТРЕТИ! за една година ми е ТРЕТИ КЛЮЧ ТОЯ!!! - вече неистово крещи дочо в мазейната акустика. - ВЕЧЕ НИЩО НЕ СЕ ПРАВИ КАТО ХОРАТА!!!! ВСИЧКО Е КАЛПАВО НИЩО НЕ СТРУВА ТИЯ МАЙСТОРИ... - оставям го да се пени и да се упражнява да щрака ключа в ключалката отключено-заключено и се качвам нагоре.

обаче, да ви кажа.
крещенето все повече ми се отразява.
може би хората, които крещят около ушите ми, си мислят, че аз съм един спокоен човек, че да се крещи е нормално и щом не крещя в отговор, значи няма нищо.
това изобщо, ама въобще не е така!
чудя се какво ще стане, ако следващия път, когато някой си позволи да повиши децибелите, вместо да му отговоря, взема, че му изплющя един ЗВУЧЕН шамар! е така, както си крещи насреща ми!
просто МИПИСНАДАМИСЕКРЕЩИБЕ!
не смея сега да изляза от къщи, защото ше земе некой да повиши глас и а-а е изял шамара за дочо, дето ми седи латентен в по-развитата лява длан

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Да. Крещят. И бибиткат на пътя. И агресивно излизат от колите за да се разправят когато ти недайсибоже си избибиткал. И в автобуса се бутат. И се обаждат в радиото за да се карат с журналистите заради малките си пенсии. И въобще...
просто изпускат парата, където и както могат. но предимно я пускат там, където знаят, че е сравнително безопасно. щото ако вземат да крещят на шефа си или на жена си например, може да стане много лошо!

И крещящите са като алармата на сота. Страшен вой за нищо. Демек ако е крадец, той ще намери начин да влезе въпреки алармата. тя може да притесни само честния нещастник, който е натиснал грешен код и да го уплаши до такава степен, че напълно да блокира и хептен да забрави кода и да не знае какво да прави. тук нали разбра, че визирах себе си.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

пък аз, като ми се крещи, просто спирам да чувам, честно. не се превземам, не оригиналнича, не се шегувам, не се преструвам, не упорствам.
наистина спирам да чувам, спирам по-скоро да разбирам смисъла на изкрещяното, иначе звука си го чувам.

мислех, че съм само аз....

"ВЕЧЕ НИЩО НЕ СЕ ПРАВИ КАТО ХОРАТА!!!! ВСИЧКО Е КАЛПАВО НИЩО НЕ СТРУВА ТИЯ МАЙСТОРИ..."
Е, ама тва с главните букви не го е изкрещял много силно, щом си го чула.

Аз ако живеех в такъв апартамент и някой звънне да ме притеснява и ми се разкрещи се връщам, вземам чукът и му разполовявам главата. Това сериозно. И без това имам опит с чук по човек. После ще затворя вратата и ще си легна да спя. Оди доказвай че съм аз.

Слава богу и преди и сега със всички съседи около къщата ни сме в идеални отношение с изключение само на едни но те са евреи и нещата се подразбират. Двама от съседите ми са червени милионери, единият е бивш заместник-министър.

Те пазят и нас, ние пазим и тях.

Някой като почне да ти крещи и ти също почваш. Ама не с думи, да не се хабиш мисловно, а само с "БАУ-БАУ-БАУ...!!!" Така заглушаваш неговото крещене до степен и той да не се чува какво крещи и фактически обезсмиляш неговото крещене. И същевременно му се хилиш щастливо, защото се забавляваш.
Неизбежно той млъква, тогава и ти млъкваш. Той почва пак да ти крещи и ти пак същия подход, докато се откаже. Основният принцип при конфликт с нисш организъм е "Не се хаби, а го направи на маймуна!"
Нисшите организми никакви намеци, натвърди, че дори и грозни обиди не им правят впечатление, но много ги боли да ги правиш на маймуни.

Колкото до ключовете от външната врата и ние периодично сменяме патрона заради такива тъпаци с кьопави пръсти.

___

()

Хе,хе,хе - защо мислиш не чета НЯКОИ хора в клуба?

нали разбираш, човек се нагажда.
както към лоша миризма; след известно време тя пак си е лоша, но я понасяш, ако се налага, защото рецепторите ти привикват.
... и после тя те преследва дни наред, залепнала по косъмчетата в носа...
в този ред на мисли - чудя се дали да не изплющявам по един голям шамар и на некъпаните смрадливци, които съприкосновявам без да ща.
или да им викам, ама силно, баубаубаубау (вж. филип), докато се изкъпят и преоблекат

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

хъхъхъ това е гениално
изобщо не се шегувам! следващия път ще опитам непременно, дано не се шашна пак и да не забравя в нужния момент

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Е, при смрадливците и демонстративно набръчкан нос върши работа в повечето случаи, струва ми се.

обаче наеш кфо се сетих сега.
ами аз мога да свиркам А Д С К И шумно с пръсти!
голям майстор съм, по-яко се чува от вувузела, няа майтап
обаче дали ще се сетя в нужния момент не знам

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

нещо много оредя клуба, ми се чини.
не ми се нрави така.

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Тази тема аз трябваше да я пусна. Имам двама клиенти роднини, които си мислят, че понеже сме роднини, могат да се държат както си искат, когато са нервни.
Случай първи. Обаждам се на единия за петнадесети пореден път, за да му кажа, че неговата секретарка не ни е дала едни банкови извлечения с конкретни номера и искам да ги получа, за да си свърша работата, разбираш ли. Той започва да ми обяснява, че тя ми ги е донесла завчера в един джоб и т.н. Аз спокойно обяснявам, че завчера тя наистина ми е дала документи, но те не са тези, които търся, а други. Той обаче не ме слуша, а отново повтаря, вече с няколко децибела по-нагоре, че завчера тя ми е донесла... и аз сигурно не съм разбрала. Отново обяснявам спокойно, че съм разбрала и съм ги видяла, но в Оня джоб такива документи няма и той за трети път, вече почти викайки ми повтаря същото като на малоумна. Е, в този момент аз, понеже може да съм разсеяна, но определено не съм малоумна също изкрещявам страховито насреща му да млъкне и да започне да ме слуша какво му говоря и той млъква и започва да ме слуша, след което се разбираме, че ще се обади в банката да му дадат дубликат от тези извлечения и работата е свършена.
Та, в този случай той защо викаше не знам, ама аз се изкрещях, защото ме хванаха лудите и само така можех да спра потока от безсмислени думи.
Втори случай. Обаждам се на другия да му кажа, че касата му по счетоводни данни набъбва страховито и ще си има проблеми за неразпределени дивиденти и той убедено започва да ми обяснява как ние някъде грешим. Напомням му, че и предния път е смятал, че грешим, но като сме направили проверка сума по сума, се е оказало, че не грешим, а просто той е позабравил някои плащания за негови лични разходи, които няма как да се пуснат във фирмата, при което той започва да ми вика как той е сигурен, че е плащал от тези пари фирмени неща, ама ние не сме осчетоводили тези плащания и започва, викайки да ми изрежда какво е плащал. В този момент отново ме хванаха лудите и се изкрещях, че всичко това вече съм го проверила и да спре да вика. И той веднага млъкна. И последните няколко пъти, когато ми се обажда след този случай е най-милият човек на света.
Та, аз крещя, когато искам да сваля някого на земята, когато той не може да се самоуправлява. При такъв тип хора действа. Те просто само от това разбират. Когато се държиш възпитано и спокойно с тях, те смятат, че го правиш, защото си виновен. Наблюденията ми върху такива хора сочат, че те са и расли в такива семейства с нервни майки, които са крещели и раздавали шамари и затова просто не знаят друг начин да общуват.
Понякога крещя и на малкия, като преди това го предупреждавам, че ще кресна. Това е, когато около 20 пъти съм повторила да направи или да не прави еди какво си като надлежно съм обяснила защо, а той през цялото време ме е гледал с оня хитрия поглед, дето иска да ми каже, че няма па да стане моята, защото той е голямата работа и не може аз да му казвам какво да прави. Знам, че не е хубаво да го правя и затова го правя само в краен случай, щото все пак и аз съм човек. Действа за момента.

Най обичам да чета, ама не мога.

цццццццц дзвер

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Е, може първия път да се заплеснеш и да пропуснеш, но после вече добиваш рефлекс и нема лабаво.

Аз така наскоро се гаврих с един нисш организъм в скъп джип. Значи той иска да направи десен завой през пешеходците, които си пресичат кротко на зелено, вкл. ази. За малко да прегази 2-3 от тях и нацепи спирачки. Подаде се от прозореца и почна грозно да крещи, как така ще му пречим, не виждаме ли, че бърза. И аз моментално в синхрон! Имам особено силен глас като река, нали го тренирах докато бях даскал и трябваше да надвиквам 35 истерични пубери. Другите пешеходци за момент се стреснаха от този джангър, но много бързо схванаха основната идея и се разхилиха бодро. А джипаджийчето още повече се вбеси.

___

()

споделя ла съм че в нашата къща - не се понасяме 4 семейства...
всички общи градински части ние засяваме и поддържаме...

от поне 5 месеца входното осветление не бачка...
с Нутчо решихме да не го поправяме И да видим - дали съседите ще се ангажират с този проблем...

ни вопъл/ни стон - ходим си по тъмно И всеки да се съобрази как ще си свети!:(
но да ти призная - яко ми се крещи с/у подобни дебили!
А ТИ ми прасни - колкото искаш шамари!

Е няма как да се сетиш, щото като си блокирал не става. то винаги става така. чак после се сещаш какво е трябвало да кажеш или да направиш...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

:)) ама нали - те крещят и го смятат за нормално и щом ти не крещиш - значи си кофти и мишка, и ти тогава крещиш, и те млъкват... и така до следващия път, със следващите хора... - и накрая всички си крещят, защото само от това разбират :)))
просто е ужасно тва бе.
ама и на мен ми се е случвало и аз да се разкрещя силно, имам предвид - СИЛНО!!! - същия сценарий като този, който разказа ти. горките хора, направо е ужасно, изобщо не са и предположили какво ще им дойде до главата, като са ми се ракрещели
но това изключително рядко.
но и за толкова рядко нямам нерви вече, бе.
и аз като се разкрещя, сърцето ми започва да танцува некфи смахнати танци изотвътре ми... обикаля от едното рамо до другото, муши се като делфин между червата... просто не мога.
като ми се разкрещи насреща някой вече ше лая, както филип препоръча, па да видим
като опитам ще доложа какво е станало

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Супер си.
Пусни малки разкази.
Имаш какво да разкажеш, и го правиш добре.
И ся не знам колко си висока/тежка, ама то шамарите не са проста работа.
Може да успееш, може да не успееш.
Имам предложение - вземи си тромба със сгъстен въздух.
Почват да ти крещят. Ти, с умен вид (това е важен момент) - вадиш тромбата, и с още по умен вид я натискаш. Гръмогласна е. Много гръмогласни тромби има.
След като спре - поглеждаш човека, и усмихнато му казваш ама тихичко - я, това свири по гръмогласно от колкото твоето крещене.
Може да измислиш друго.

Bеer? Mоre?
Плацебото