Еврокод 2 и "Гвоздев" ?!

Да питам специалистите - еврокодажии (аз не се считам за такъв, към момента) ... гледам, че в ръководствата по стоманобетон за Еврококод 2, никъде не се споменава за възможността за изчисляване на стандартните, класически гредови кръстосано-армирани плочи по най-удобният за проектанта метод -"метод по преразпределяне на усилията" (независимо дали по точният на Нисимов, или по приблизителният на Гвоздев)? Споменава се за Маркус, дава се пример с някакъв Нараянан и Бийбли, т.е. за работа по таблици (дето най-не го харесвам), но нито дума за простичкото и лесно подлежащо на проверка и програмиране- уравнение на Гвоздев или Нисимов!

Въпрос- има ли почва метода "по преразпределяне на усилията", при проектиране на кръстосано-армирани плочи по Еврокод?

EC 1990
5.1.1 Конструктивно моделиране
...
(3)P Конструктивните модели би трябвало да се основават на утвърдената
инженерна теория и практика. Ако е необходимо, те трябва да бъдат
проверявани експериментално.


Аз бих приел цитираните от теб методи за утвърдена теория и практика.
Което означава, че могат да се прилагат съвместно с Еврокод.

Съкращавайте фразите до размера на мисъл. М.Вайсберг

Ок, мерси!

БДС EN 1992-1-1

т. 5.5 Линеен еластичен анализ с ограничено преразпределение

Там пише по въпроса - за съжаление не мога да го копирам текста от пдф-а. Започва с текст, че преразпределянето на усилия трябва да се отчита при всички случаи. :)

Човек и добре да живее, изтрезнява.

На един семинар къв КИИП Трайкова даваше примерите за изчисление по преразпределение на усилията по Нараян и Бийби с пластични стави, които си бяха бетер по Гвоздев или почти. Най-вероятно е някакво "усъвършенстване" на провереният в практиката метод. Но и както каза колегата - Еврокод допуска използването на доказани в практиката методики.
Уточнението на Трайкова-Русев e : За прилагането на таблицата е необходимо спазване на следните условия:
1. коефициентите са определени на база на пластичен анализ;
2. големината на постоянното и променливото въздействие в съседни полета трябва да бъде приблизително равна;
3. големината на отворите на съседните полета в направление, перпендикулярно на общата им опора, трябва да бъде приблизително равна;
4. ъглите, които свързват две свободно подпрени странина полето, трябва да бъдат армирани с допълнителна мрежа от вида и с размерите, показани на фигурата - в случая ъгъл с размери 0.5L1/0.5L2.
5. Предвидената горна и долна мрежа с пръти в двете взаимно перпендикулярни направления е с площ 75% от площта на армировката, определена за максимален момент в полето. Така определената армировка може да бъде намалена наполовина, ако едната от страните, които образуват ъгловата зона, е запъната вместо ставно подпряна. Описаната армировка за усукване в ъгловите зони не е необходима в случаите на запъване в двете посоки.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

По спомени от курса по стоманобетон - допълнителна армировка за усукване се слагаше в ъглите ако си разредил основната армировка. Ако не си я разредил има ли смисъл от тази допълнителна мрежа?

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Така де и аз това помня, но според писанията на госпожа професорката излиза, че винаги се слага при ставна връзка поне по единият контур на полето в съответната зона.
Явно така е и според съставителите на ЕС 2.
Ако погледнеш моментовите диаграми от САП, ТАУЪР или която и да е програма работеща по крайни елементи - ВИНАГИ в ъглите има някакъв отрицателен момент ( дори и да е съвсем малък ), така че не знам на кое да вярвам - на приблизителните методи за ръчно изчисление със всичките им приемания и презункции или на МКЕ за който всички знаем, че не е чак толкова свръхточен ???

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

Има отрицателен момент - да! Но програмите не отчитат напукването на плочата - като се редуцира коравината, този отрицателен момент ще слезе надолу.

Човек и добре да живее, изтрезнява.

Явно и в ЕК 2 и в писанията на нашите даскаля също не се предвижда.
Също така знаеш, че и методиката на Гвоздев сваля армировката на плочите с 5-10% спрямо Маркус и допуска игра с граничните условия, която при еластичните методи не съществува, а бетона в края на краищата работи така както си го армирал.


Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

В отговор на:

---

Ако погледнеш моментовите диаграми от САП, ТАУЪР или която и да е програма работеща по крайни елементи - ВИНАГИ в ъглите има някакъв отрицателен момент ( дори и да е съвсем малък ), така че не знам на кое да вярвам - на приблизителните методи за ръчно изчисление със всичките им приемания и презункции или на МКЕ за който всички знаем, че не е чак толкова свръхточен ???

---

Именно тези "измислени" точкови моменти, много ме дразнят. Отделно от това, за класически гредови плочи с кръстосано-армирани полета, МКЕ програмите дават резултати, които доста се различават от това, което проектанта обикновено очаква. Например - върху вътрешна греда, обикновено се очаква да има отрицателен момент в плочата. Нерядко обаче се наблюдава, че гредата "потъва" заедно с плочата и вместо отрицателен момент над опората, в плочата са получава положителен момент.
Именно тези "явления", които не биха се получили при ръчно изчисляване по "преразпределяне на усилията", все повече ме карат да се замисля - дали да не се върна към "ръчната класика" (лесно може да се направи програмка на ексел) при изчисляване на гредови плочи, а МКЕ-програмите да се използват за изчисляване на гредите, колоните, шайбите и за земетръс. МКЕ-програмите дават добри и логични резултати за безгредови плочи, но за гредови - резултатите противоречат на очакваното

Положителен момент над греда и на мен ми се е появявал, но главно когато имам някаква греда с по-ниска коравина , т.е. малка височина, на огъване ( обикновено по архитектурни съображения ), а ми е била необходима или заради дупка или заради по-тънка плоча ( пак по архитектурни съображения ) и естествено тая дивотия се получава при къщи и малки блокчета дето няма място за нищо и се търси ниска цена ( разбирай изпилена конструкция ) та се чудя какви дивотии да правя за да вляза в идиотската купчина изисквания.
И естествено някъде пъква и някой огромен еркер ( обикновено на ъгъл в двете посоки ) и оттам има отрицателни моменти и в полетата около него. Кръстосано армирано поле без долна армировка - ха-ха-ха.


Няма невъзможни неща, но каква е цената ???

В отговор на:

---

Положителен момент над греда и на мен ми се е появявал, но главно когато имам някаква греда с по-ниска коравина

---

Знам, обаче това по Гвоздев/ Нисимов - нямаше да се получи!

Толкова мека греда, която не успява да обърне момента в плочата, заслужава специално внимание според мен.

Закоравяването на гредата ще си излезе само, след опит за нейното оразмеряване и всички проверки на якост, провисване и пукнатини.
Т.е. ако сме натоварили гредата с даден товар, идващ от плочата (изчислена "по преразпределяне на усилията"), тя или ще го поеме (чрез увеличаване на сечението или чрез отчитане на съдействие на плочата или и на двете заедно) или няма да го поеме и ще се търси вече друго решение. В същото време обаче - плочата ще си е изчислена "нормално" и ще получи "очаквани моменти".
Докато МКЕ-програма, давайки положителен момент в плочата над гредата, води до едно нестандартно ирационално армиране, което обикновено не се харесва на проектанта.... поне на мен не ми харесва!

Не се получава защото гредата е чак толкова мека, а обикновено защото плочата някак си излиза по-корава ( как става това не мога да разбера ) и обикновено се получава при пространствен модел, а той отчита и деформациите на вертикалните елементи - та ако се огънат малко повече две колонки 25/25, гредата ти е 25/30(25) при отвор около 4,00 м и плоча 15 см и хоп - положителен момент над греда. А ако си включил в комбинацията и земетръса ( да не говорим пък за вертикалния ) - айде-е-е, оле-ле.
Та за да си върже човек ламарината на д-то и в двата случая си слага армировка отговаряща на всички видове приемания и естествено преоразмерява конструкцията.
А тези армировки в ъглите ги съчиниха откакто програмите по МКЕ отчитат по-точно Мху и го изчисляват независимо от Мх и Му - та на някой нагледал се на лошо армирани понапукани плочи му е хрумнало да се подсигури с още армировка - за всеки случай.
После всички инвеститори плачат, че вече не се получавали любимите им 30-35 кг/м2, а 40кг/м2. И как ще се получат при увеличени експлоатационни товари, по-сложно конструиране с повече стремена + задължителните подсигурителни армировки - ама кой да им го обясни, като те на проектантите не вярват.

Няма невъзможни неща, но каква е цената ???