Щастието

Спортувайте поне три пъти седмично за по 30 минути и ще се чувствате чудесно, понеже при физически усилия мозъкът произвежда ендорфини, наречени хормони на щастието.

Имате ли подобни наблюдения?

Според мен е вярно.Кара те да се чувстваш доволен.

Ако не може друго да те прави доволен...

Ендорфините се произвеждат и иначе, ядене на шоколад, секс.. смях, хубави миризми, музика, храна...

Зарежи...
Ако не се налагаше, въобще нямаше да спортувам.
Ядене, пиене и...тези три неща ме правят щастлива достатъчно.
А и книжки и интернет джиткане.

Както казах по-горе - ядене, пиене и ....тези три неща...

САМАТА МИСЪЛ за спорт ме прави НЕЩАСТНА!! Независимо дали трябва да се включа в него по някакъв начин, или не.

Може би точната дума не е "нещастна", но ако трябва да обясня - не обичам да правя никакви движения, свързани със спорт, а спортът като понятие много отдавна е свързан в съзнанието ми с понятия като мафия, корупция, лъжи, измами, изстискване на средства от заблудени запалянковци и пр напълно отрицателни явления.

Сори.

Що се отнася до това какво ме прави ЩАСТЛИВА - понеже гледам че другите са засегнали тази тема - УСПЕХЪТ. Независимо на какво ниво и колко "голям". Слагам в кавички, защото за мен, примерно, успех би било дори поне веднъж да видя Уникалното да тръгне НАВРЕМЕ за някъде (не среща с гадже, естествено).

Това беше майтап, но не много далече от истината.

Успех навремето ми беше - да направим някоя трудна песен и тя да бъде ВИСОКО оценена от публиката. (Щото се случва и обратното - трепеш се, трепеш се, а хората пляскат много повече на някоя боза...) Понякога някоя ПРОБЛЕМНА сделка с малка печалба я приемам като много по-голям успех от друга, голяма, която си е протекла без всякакви компликации, та чак е била скучна.

(Последното го пиша за да стане ясно, че не свързвам понятията "успех" или "щастие" непременно с пари.)

\"Милиони години еволюция и накрая - Уникалната!!)))!\"

Всякакво движение, независимо дали е спортуване или работа със земята или планински преход ме кара да се чувствам чудесно, потвърждавам за себе си. С добавката, че за мен е важно да има изпотяване. Хем ендорфини, хем изхвърляне на някакви вещества.
Като казах земя - понеже повечето хора не обичат да се занимават, на тях да им кажа (може да е нещо ново за тях): това е толкова силна антистрес терапия, че човек се пристрастява. Мачкайте пръстта с ръце, желателно с ръкавици заради кожата (много изсушава) и ноктите, главата - на 50 см от почвата, и получавате няколко ефекта: чувате шума от всяко падащо листенце, чувате всяко птиченце, виждате всеки нюанс на цветовете, вдишвате всяко боже ароматче, допирате се до божествената смес на почвата, сдобивате се с нови приятелчета като червейчета и пчелички, суетата за вашето облекло, грим и прическа отпада, после спите като къпани - особено ако после сте се изкъпали

Което за пореден път доказва колко сме различни, хората....

\"Милиони години еволюция и накрая - Уникалната!!)))!\"

Вярно е да, аз след един час крос из парка с кучето се чувствам по свежа, кожата на лицето ми се освежав и после като постопя и лагерите на мъжа ми....абе щастие си е

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Правиш ли сметка, че има разлика между спортуващ и състезател!?

Е, а темата за щастието няма да се изчерпи и с 10000 мнения ....

Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"

Мъжете, чиито жени не спортуват, да не се помайват, а 3 пъти седмично по 35 мин. да я...... (карат да мести мебели и чисти с прахосмукачка)

Абсолютно вярно е. Когато съм била най-зле, качвам се на колелото и въртя като умопомрачена. Някъде на 15-тата минута главата ми започва да се изчиства, докато се ухиля като тиква. А танците пък как действат...

Най обичам да чета, ама не мога.

А ти защо мислиш, че бабите ни не са страдали от депресия?

Най обичам да чета, ама не мога.

Да не говорим за удоволствието да прибереш плодовете на труда си...
Тая година добих около 30-40кг. собствени домати. Отгледах си и разсада им, преживях градушка и сега са ми още по-сладки и мили. Имах разкошни гладиоли. А каква супичка си правя от кисеца в двора и коприва!Ммммммм!
Имам творчески план за догодина да ходя с колело до гарата и да комбинирам с влак до съседното село, защото на нашето няпа ЖП гара.

+1

Контактът с природата е голяма сила, било то земя, гора, море. И на мен ми действа така, изтрива мисли, притеснения. За съжалиние го правя много рядко, нямам навик, а създаването на навици коства енергия.

във връзка с кроса с куче, ето откъс от едно PR-съобщение:

"На 10 октомври на обособената поляна за кучета в Южния парк в София инициативата на Нестле България „ЖИВЕЙ АКТИВНО! и със своето куче” отново ще събере на едно място всички любители на активния начин на живот и техните любимци.

За четвърта поредна година стотици привърженици на активния начин на живот ще могат да станат част от един незабравим спортен ден, изпълнен с множество възможности за забавления, активности и подаръци. Всички присъстващи ще могат да наблюдават демонстрации, спортни активности за стопани и кучета, както и интригуващо състезание между треньори и да получат полезна информация за правилното отглеждане на своите четириноги приятели."

Много мило Крафтър...аз от 11 години не живея в София, туризма и разходките, които приемаме с кучето са из Алпите , има страхотни преходи тук, които те карат да се изпотиш добре и след това наистина и тялото и душата и мисълта всичко е в синхрон, но...София винаги ми липсва, родният град

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

ендорфин, серотонин, допамин... могат да се доставят и по друг начин-лежейки, правейки възвратно постъпателни към въртеливи движения, хапвайки шоколад.

спортът е друга работа. хората стават щастливи не толкова от движенията, а от факта, че докато спортува просто забравя за проблемите си. Сигурна съм, че ако едно и също движение правят двама души, от които единия го прави по собствена воля, а другия по задължение, вторият няма да произвежда хормони на щастието, а протеинът CRF1, който е нещо като хормон на нещастието

Всеки си доставя серотонин с неща, които му харесват. Лежейки и с книга в ръка, лежейки пред ТВ...чонек си е щастлив по своему. Друг е въпросът, че спортът влия върху физиката, а движенията спомагат за физическите наслади.

Всеки знае, че човек на 50 кила ходи лесно и бързо, а на 90 кила, краката се влачат, спира, боли...а 90-кила са вследствие на неспортуване (е, и заболяване)

аз спортувам с кеф, знайно е тук, говорили сме по темата. И въпреки, че съм спортна натура недоумявам как един нормален човек търчи като луд в парка. Слушалки на уши или без слушалки... ей така, тича, та спортно ходене

никой не може да ме накара да търча. фитнес, колело, ски, хора, катерене по планините... дааа, с кеф, ама тичането ми е налудничаво.

е как ако се затичам ще произведа хормони на щастието. няма начин

и аз така
не харесвам да тичам
Бих тичла, само ако ме гонят

Да, ама като те подгонят, няма да си подготвена и ще те хванат. Разбра ли сега защо трябва да тичаш?

Най обичам да чета, ама не мога.

В отговор на:

---

Тая година добих около 30-40кг. собствени домати

---

Уау, впечатляващ резултат! Как съхраняваш толкова голяма продукция?

Аз нямам богат градинарски опит, единственото с което мога да се похваля са едни люти чушки, които си отгледах преди години на балкона... От две саксии, едната от които представляваше изрязано шише от бира (ех, спомени), изкарах лютиви чушки, които ми стигнаха за 2 години напред!

VERITAS