семейно CV

- с други думи, познават ли ви децата.
Връстниците ме познават по един начин, а децата - по друг. OK, това е естествено. Но ми се иска децата да знаят за мен още повече.

Наскоро ме питаха неща от типа "ама ти какво работиш всъщност", "какво образование имаш" и т.н. Повечето неща уж би трябвало да ги знаят, но явно са били малки и са ги забравили. Пък и физически не присъстват на 99% от разговорите ми с жена ми например, т.е. няма как и да са дочули.

Поражда се у мен мисълта, че като навършат 20, децата трябва да получат от родителите си техните CV-та. Може би в специален "семеен формат".
Ако някой помогне, бих разработил и уеб сайт с образци, темплейти на различни езици

точно би искал да знаят децата ти за теб ?

на мен това ми е странно, много странно
така ли живеят семействата с повече от едно деца?
родителите си говорят помежду си, децата си говорят помежду си... и родителите говорят с децата за техните, на децата, работите, и децата чак на 20 се питат - а какво всъщност прави баща ни? : )

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Май ще трябва да ги питам, но по-скоро знаят. А всъщност, защо смяташ, че трябва да знаят? Според мен е по-важно да те познават като човек, а какво си учил или работил...

Най обичам да чета, ама не мога.

Че то има ли дете да живее с родителите си и да не ги познава?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Па, знам ли. Малкият понякога ми вика "жено", може и да не се сеща коя съм.

Най обичам да чета, ама не мога.

" Какво точно би искал да знаят децата ти за теб ?"

Аз бих искал да знаят, че работя в строго секретен отдел и че ги лъжа че съм търговски пътник в Ориент- експреса!

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

Прави ти комплименти

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!

е ученето и работата извън човешкостта ли са :)
нали един човек е - всичко, от тоето се състои.
но разбирам как повечето хора не знаят дори само имената на майките на бабите и дядовците си и на бащите на бабите и дядовците си. тоест - на прабабите и прадядовците си - как услужливо уточнявам само
впрочем - изгубих този бас още преди 15 години. и го помня и досега.
бъбрихме си лениво една лятна привечер с една приятелка в "жълтото" бистро в созопол и незнайно как аз изказах мнението, че хората, ако ли и да се е случило да не познават лично прабабите си и прадядовците си, със сигурност им знаят поне имената.
тя каза, че това изобщо не е вярно. и че и тя не ги знае, на нито един от тях. и че се хващала на бас, че ако питаме хората дали те знаят имената на техните, ще излезе, че е права.
е, хванах се на бас - струваше ми се съвсем невъзможно това да е така :)
и изгубих.
просто питахме хората, които седяха по масите около нас, спирахме и питахме и минувачи - от повече от 30 интервюирани само единици знаеха името на една-две максимум прабаби и толкоз.
ето, обаче, че не съм си взела поука и сега се чудя на крафтъровото семейство

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Е, де да знам. Аз, например съм учила за рентгенов лаборант преди сто години. Не намирам това особено да ме е променило. Струва ми се като някаква излишна информация. То, ако взема издълбоко да се замислям, сме едни такива червейчета, че всичко бие на излишна информация. Родиш се, мърдаш, мърдаш, родиш някое и друго мърдащо същество, потанцуваш, полудуваш, пък се гътнеш... Известно време хората слагат едни цветя и други работи там, където са те пуснали след гътването, пък после мърдането на другите си продължава и те така. Знам, че нищо не казах.
Аз се сетих за 7 прабаби и прадядовци, ама това е сигурно, защото са били сравнително дълголетни и съм ги виждала.
Най обичам да чета, ама не мога.

Предложението ми за семейна сбирка всяка вечер в 20 ч. бе отхвърлено много отдавна, те бяха на по 10 -12.
Съвсем точно - родители като мен говорят с децата изключително за техните, на децата, работи дори когато дават за пример себе си.

Твоята дъщеря знае ли по години за професионалната ти кариера? Моите не знаят.

- да видим

абе и ти си права :))
нямаме кой знае колко значение не само глобално, ами и сами по себе си.
но просто е любопитно. оказва се, че не за всички хора, това е ясно. и все пак всеки път се учудвам, кой знае защо.

а мисля също, че ученето за рентгенов лаборант няма как да не те е променило.
"разцъкало" ти е някакви неща в мозъка и дори да не ти е вършило никога работа конкретно рентгеновото лаборантство, е свършило работа в развиването на мозъка ти.
почти няма неща, които са се случили в живота на човека и които да са без всякакво значение за него. камо ли пък цяло учене :)

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

аз самият научих за прабабите и прадядовците си от книга, когато наближавах 50 г.

Наистина ли ти се струва странно?
На мен е странно, че не си живяла в България. Моите родители ме пазеха от информация, която - според тях - би могла да ми навреди.

Познават ни много добре, а ти внимавай, че така както си го описал след 20 години ще е късно за всичко и за семеен формат на CV ти и за установяване на т.н приятелски взаимоотношения с децата ти, животът не е само работа, мастери, пари , кариера и т.н. В този смисъл общувайте и не провеждайте разговорите си без тях, нека да слушат, да знаят , че в този живот има не само рози и усмивки, има и ...по трудни моменти, които следва и те да ги знаят, децата имам предвид

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

знае, да.
ама защото винаги е била до левия ми крак, така да се каже :)
а никога не сме имали учредени семейни сбирки.
даже не помня откога и не сме вечеряли заедно, семейно, на една маса без да има празник, или повод... това последното е тревожно до тъжно, може би, така погледнато...
но семейни сбирки имаме, така или иначе, всеки ден.
какво се е случило, какво трябва да стане и да се направи, кой, какво, защо, на кого... в деня си... дори кой какво е сънувал снощи :))
но не са планирани, искам да кажа.

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

общувайте?!?
Явно си нямала деца-тийнове в ерата на Скайп и Фейсбук.

Понеже реалността е друга - съобщение по Скайп до съседната стая, че вечерята е готова

моите станаха самостоятелни много отрано. Дундуркането ми е категорично неприсъщо.

Цената за това е необходимост от представяне на CV.

Кажи конкретно какви въпроси да задам- какво съм учила и работила или и друго?

Най обичам да чета, ама не мога.

Само тези два въпроса, да. Какви специалности имаш (професионални умения) и кои са били твоите местоработи.

Ама не просто "лекар", "икономист", "инженер", понеже това нищо не означава.