Приятелите, които...

НЕ искам.

Онези от миналото. Впрочем приятели е тежка дума. По-точно онези познати, съученици, съседи... с които някога или все още ви свързват безкрайно незначителни подробности като общото училище, общото местоживеене...или сте убивали времето си в някакво кафе и някакви празни приказки.

За мен лично това е нищо. Абсолютно нищо. Чиста случайност или нещо като избор или моментно съвпадение. Не пазя такъв род спомени в хард диска на главата си. Избирателно съм ги изтрила като баласт, заемащ излишно място.

Обаче интересно как точно такъв род "приятели" се присещат за "доброто старо време" и за съществуването ми, когато е нужно да им свърша някаква работа или услуга. И с какво недоумение реагират когато спокойно ги пращам да вървят на майната си...там, откъдето и идват.

Никой не обича използвачите. Обаче много хора обожават да са такива.

Вас доколко ви трогва всъщност лафа "за доброто старо време"!? Бихте ли подновили "приятелство" заради изгода?

Хм... Ако не опитват да лъжат, че те търсят от приятелски чувства, а директно и честно си кажат какво искат и по какъв повод са се сетили за теб - не виждам проблем. Или можеш да помогнеш, или не. Ако можеш и не влиза в разрез с възприятието ти за почтеност, не разбирам защо не... Може да не сте приятели, но сте познати. А понякога и непознат човек помага. Няма защо да се пращаме на майната си един друг, понеже май всички сме си там и без това.


- Vous jouez avec votre vie!
- Et alors?! Il faut bien jouer avec quelque chose!

Звучиш като пич, който обича да помага... Аз пък цял живот съм го играла оня балък, на който обикновено му се качват на главата и не може да казва "не". Сега "не" си казвам без проблем, ама явно "да"-то става трудна работа...

И от двата случая си имах скоро.

В първия една класическа драма куин два дена ме дави в "общите ни мили спомени" от преди десет години, за да се окаже, че иска нещо.

Във втория случай класическата използвачка от съседния вход, която с това започна. Човек, който те среща на улицата, в магазина и не винаги ще те поздрави и ще се позаинтересува как я караш. Но й трябвало нещо и...яя колко комуникативни ставаме значи...

На непознат бих помогнала без колебание. Главно защото вярвам в онова добро, което се прави без да се очаква благодарност и възвръщаемост, пък то Господ си знае работата...

Обаче с познатите друга работа...

"Няма вечни приятелства, има вечни интереси" - колко вярно.

Давай на душата си каквото иска, щото ще дойде време нищо да не ще!

Факт. Интересът класи феса.

Приятелството на човека е като любовта му,а любовта на човека е той самият.Някъде просто няма човек.

С приятел,и да си помълчиш е приятно.Също като мълчание между влюбени.Даже следва да е по искрено,понеже половият въпрос отсъства.
Въпросът е,че хората се променят,интересите им се променят,някои порастват,други дори назад се връщат.

"Някъде просто няма човек". Дискънеткнал се е. Времето го е дискънектнало, модифицирало и ако се опиташ да го вържеш към старите системи- понякога може и за кратко да се напасне, но в повечето случаи ще се разкачи по естествен път.

Чела съм толкова теми за рефрешната тръпка, подновяване, но и други, доста повече, в които совите вече не са това, което са. И гониш призраци. И отиваш с очаквания. И си тръгваш с кривия кол нейде си, защото тоя жив човек не е оня призрак...

Аз съм се питала на моменти защо в даден период от живота си генерирам определена вълна от миналости... Нямам нужда сякаш от припомняне...Било каквото било. Сега е каквото е.

Има хора които дотягат,тежат кат мокър ямурлук.Само да стои в стаята и саксиите почват да увяхват.То,аз и от себе си излизам да проветрявам.
Има способ за прегръщане на дървета,по млади брезички налитам аз,кората им нежна,крехка,-мълчи,не досажда

Амииииии..не сменям стар приятел за нов...времето е абсолютен показател кой е приятел и кой не е...устои ли на него...значи си струва!
А приятелството не са отношения на кантар...появат ли се такива...вече не е приятелство...
Аз обичам приятелите си и това ми стига......даже не се и замислям какво биха направили за мен..просто защото не искам да ги използвам... обичам ги и това е!

.....брезички а?..... : )))))

Много дълго време поддържах лоялност към отношения заради единия сантимент.

Бивши нещо си. Имало ги е и носталгията, и желанието за стара песен на нов глас, и разсъжденията в посока ненаучени уроци, изкупления и втори шансове...абе всичко.

Докато от един период насам канчето пресъхна. Емоционалното. Това другото, за услугите. Всички възможни.

Ай къш бе , балъкът поумнЕ

Ай къш бе , балъкът поумнЕ

Разсмя ме.. :-)
.
И хората са КПД...
...и вървят по пътя на най-малкото съпротивление.

Ако нещото/услугата, за което са се сетили да те потърсят
ти не можеш да го направиш или не искаш да го направиш...
... ми откажи им. :-)

Да се отказва е лесно.
Трудно е да се съгласиш. Поне за мен. :-)

Тии...влажна,плачеща върба! Стария дъб щта ритне с ръбест корен

Аааааааа аз дървесните видове не ги познавам...ти си по тях... : ))))

А от тяхната камбанария как стоят нещата, се питам...

Какво ги кара по подразбиране да смятат, че имат правото, а ти имаш задължението...

Само защото някакъв случаен фактор определя измислената връзка между вас.

Дърт козел млада върба лющешеееее....

как? как ...?
миии изнизват се както и когато им е удобно
... и едно довиждане няма да ти кажат.


Не ги мисли. :-)

Аз направих чистка още в края на 90те. Отървах се от предателите.

Сега надвисва нова чистка до няколко години ще се отърва от тъпаците, некадърниците и безполезниците заедно с алкохолиците които се опитват само да ме дърпат надолу.

По принцип в бъдеще хора от които нямам съответната материална полза няма да държа до мен. Вероятно от сегашните ще задържа изключително малка част. Става въпрос за следните персони:

1.Митко Шницела защото той е копач на изключително евтини и отгоре на всичко способни и поддържани курви.

2.Иван от Пловдив защото той е изключителен специалист на тема бинокли и телескопи.

3.Славянь защото той е изключително умен, практичен и още не казвам защо.

И другите "приятели"...

Тези, които винаги ще ти "помогнат"...на думи.

Тия дни пък се питам защо с лекота се обещават неща, които нямаш никакво намерение да изпълниш. Пак така ситуации с хора от обкръжението, които всеки път те насърчават да разчиташ на тях за помощ, а когато тази помощ наистина ти е нужна - се оказва, че ги няма за теб, ужасно са заети или темата някак се подминава така....дано да си забравил.

Пък ти не си забравил. Не за друго, а защото такова възпитание съм получила , че казана дума- хвърлен камък. Ако кажа "а" -ще доведа нещата до "я" каквото и да ми коства. Най-малкото заради собственото си спокойствие, обещала съм.

А и друго знам. Рядко искам помощ, като я поискам - твърдо да или не. Не ме боли от отказ. Обаче мноооооого мразя да ме пускат леко така по тъча и да ме правят на по-тъпа отколкото съм.

Никога, в България ...подобен вид " приятелства" са много разпространени, но откакто не живея там се научих, че в живота никой за нищо не ти е длъжен, сам трябва да постигаш всичко, както и когато можеш, че има един човек, на който можеш да разчиташ ...като на приятел и той се казва съпруг или съпруга съответно...всичко останало са...интерси, не искам от никой нищо вече, убедих се от дълго време, че когато...в миналото някои хора имаха интерес от мен...бяха мои " приятели" сега така се разви живота на всички нас...че никой не се сеща за другите..и това е...нормално и така трябва да бъде, разбира се, ако се срещна с някой любезно ще го поздравя, може би ще споделя малко от времето си за чаша кафе, чай...но ..това да си губя времето както в миналото да ставам кошче за душевни отпадъци на някой, защото си има проблеми...или пък аз да досаждам на някой с моите разкази и проблеми...това просто вече не съществува, надживях го, оставих го далеч зад мен и така е многократно по хубаво, в България хората следва едно нещо да се научат : да си пазят времето за истинските близки хора, за семейсството, за родителите си, за децата си....а не да си губят времето на по чашка, на по кръчма с т.н. приятели

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ