моят син

след около месец отлита
заминава
да учи

и в момента не сме заедно - цяло лято работи, малко остана
ще се видим за 2 дни.

днес ми е изпратил поздрав.
пише "за теб, от мен"

поразциврих се

[линк]

то и аз...

абе не циври, бе :)
но разбирам те и те прегръщам виртуално.
късмет и успех за детето ти!

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Твоят син вече е голям мъж. Нека да отлита. Аз направих голяма грешка, че се размотах с години тук. Но живот и здраве - ще дойде време и аз да отлетя "за топлите" страни.

тарти - миличка:)
няма какво да те лъжа - ще си поплачеш бая...
дано поне детето се изучи И намери най-правилният път в животът си!

знам де
ама сякаш чак ей сега включих, че се разделяме

благодаря ти, вр.
много :)

пожелавам ти успех и късмет

никога не е късно да отлетиш

разбирам те прекрасно
но като минават дните в мисъл, че той е там някъде, защото ти си му дала шанс, а за да се гордееш ти с него...
и ти става хубаво

Успехи!

нъти
надявам се
абе нещо съм станала голяма плачла

мерси :)

Готини са тия неща. Поздрави от момчетата. Писането, спомените. Майките.
Цивренето.
Па и бащите и цивренето, в тоя ред на мисли.

Късмет от мене!

оффффф, зная

като че вчера беше, като казваше "като се оженя, ще идвам да си ям и да си спя у нас всеки ден"

беше на 4

да, бащите някак са онеправдани

И аз си поревах... Нали миналата година по това време и моето отлетя и не минава усещането вече 10 месеца, макар че сега уж си е тук, а не съм го видяла... почти...
а ти кажа това, което Фишката ми каза на мен тогава - ей го Берлин, фащаш самолета и си там Ходих за Коледа и Нова година И твоето не отива кой знае колко далече, нали, гуш

Като те прочетох и моите очи се насълзиха и буца ми заседна в сплита. Съчувствам ти, предполагам, че вбъдеще и мен това ме чака, макар че искам тя да остане тук.

не, не е далече
е на, къде е виена, час и нещо

ама ...ха де
разбираш
мерси :)

ми....
то в хубаво, лъки

ма и от хубаво се реве

сещам се - навремето, като тръгнах да уча в софия, нашите не ме виждаха поовече от 3 дни в годината

ама...

няма да го светна тартатиан за тоя клип, че после кой знае колко време ще му трябва да дойде на себе си

Човек трябва да приеме, че е за доброто на децата, но как да го приеме като сърцето се къса. Много нелепо е, че държавата ни не е на ниво, та децата ни да не учат и работят навън, а само на разходки и екскурзии да ходят там.

остави


откак голямото се запиля на другия край на света, малкото и то му дишна праха, а мама почина, съм половин човек...

преди поне имаха ваканция и бяха наоколо да ме заглавикват и да ги навиквам, а сега малкото и то бачка кажи-речи цяло лято, голямото ще се весне само за 1 седмица в началото на септември и направо се чудя къде да се завра и аз да цивря...

Аз ли съм единствената нецивреща тук? Е, не е съвсем да не съм ревнала ни веднъж, ама и чак толкова не се замислям. Сигурно, защото дребният изчерпва всичките ми ресурси, пък и каката все още е предимно тук. Ама не е и само това. Твърде малко време ми остава да се замисля кой е тук и кой не е. Пък и нали има скайп- чуваме се, виждаме се, какво толкова. Дето вика Лия, той като е тук, пак не го виждам, така че все тая. Тъй че я не реви! Жив, здрав и щастлив да е, пък ти ще му ходиш на гости и по-малко ще си късате нервите взаимно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Дръж се !
И Шефката навремето орева орталъка , когато Сър Пич затръгва за Англия.
Много силна връзка майка - син. Не зная как е при вас , но не тъжи.
Ще се виждате няколко пъти в годината за по 10-тина дни (ако не се прибира за ваканции , а остава там да работи) , но тези 10 дни ще са по - ценни от 100.
И при сегашните възможности за комуникация...


Новият ми стар сайт :
[линк]

Мда,.. имаше такъв разказ от Ангел Каралийчев навремето - "Татчина сълза"...

Много те обичам Тарти. Хем се радвам за детето, че си е намерило пътеката, хем ми е малко криво за теб, но знаеш как е...

прав или изправян