Розовата прислуга
11 отговора
0 прегледа
Розовата прислуга
А бе, тука в няколко поста стана въпрос за розовата прислуга. Момичето което изпълнява ролята на обслужващ персонал на бившата компрадорска и вече мислеща се за елит буржоа, която прави опит да се инкорпорира в западния елит, а с това да инкорпорира и своята прислуга, била тя санитарно хигиенна или просто задоволяваща първични човешки страсти.
Та, какво се случва с въпросното хм.... момиче? Последно четох, че има проблеми с мъжете и понеже знам, че чете е крайно време да я подканим да си излее мъката и тук, при нас.
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
Та, какво се случва с въпросното хм.... момиче? Последно четох, че има проблеми с мъжете и понеже знам, че чете е крайно време да я подканим да си излее мъката и тук, при нас.
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
в отговор на thehuntermuster-57605
#3
Re: Розовата прислуга
12.60 BGN от 2004 година, тва както и да го погледнеш са си 12 рола тоалетна Артия от тия дето рулото им се разтваря
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
в отговор на korporativa
#4
Re: Розовата прислуга
Не знам за какво говориш.
Царица vs пешки
Марш да купувате.
единак, в синьо.
Царица vs пешки
Марш да купувате.
единак, в синьо.
в отговор на thehuntermuster-57605
#5
Re: Розовата прислуга
Преживях ураган от емоции и мисли след като отворих линка. Както знаем хартията всичко търпи (особено тоалетната), но тя и увековечава позора на този, който я цапа.
Първо ще догледам това [линк] и това [линк] и след това ще коментирам.
Така, догледах ги.
Сега имам едно питане, тази книга, книжцица, 'артия има ли я на славейков. бих отделил едни скромни 12 леа (кееп дъ ченчж) да притежавам тази книга в хартиен формат. Не, че не мога да я изнамеря безплатно. Тук е важното хартията, гланцираната шарена хартия, която мога да разгърна, помириша, погаля. На плажа, на хамака в градината, на матрака с мемори пяна в спалнята, в тоалетната, най-вече в тоалетната.
И не толкова материалната стойност на тази книга ме интересува, дори не ми пука колко струва, моралната - в смисъла колко дървета са отсекли за нея, не. Интересува ме другото, по-важното. Интересуваме семантиката, която носи, посланието между редовете. Онова дето те хваща за гърлото докато четеш и те кара да отгърнеш на следващата страница.
За съжаление нямам книгата пред себе си, а и ми е необходимо някакво технологично време да я прочета, анализирам. Мога да съдя по нея само по кориците. Не е редно да го правим, но в милата ни родина много неща не са редни, а се правят.
Книга, каквато не сте чели досега. Неумолима, рязка, искрена. Непоносимата истина за живота, която ще ви разплаче... от смях. Да наречем нещата с истинските имена – без свян и лицемерна претенция за морал. Книга за опасните игри... - секса и града? хм, бг варианта? лелките, тузара, но на х'артия, напомня ми за евтин сериал пропагандиращ хм курвалък, на който докато домакините готвейки чорба на благоверния си, да се възхищават. После се замислих, че това няма да върви, щото трябва да се чете, а съвременния (псевдо)елит към който очеизвадно е насочена мрази това упражнение. Освен ако не става въпрос за менюто на РМ или бедрум (но имам искрените съмнения, че го знае почти толкова добре колкото плочките на тоалета в съответните заведения). На български е, което неимоверно потвърждава тезата ми, че е таргетирано за българския пазар, евтино е, което означава, че е достъпно.
Чудя се, отиде на другия край на европата, в центъра, в сърцето да пише книги за периферията. Неуморно обяснявайки колко е успешна там, и колко неуспешни сме ние тук (което е вярно). Тя, елитната 1 пише книга за нас, неуспешните. Опитвайки се да ни убеди, че успешно се е инкорпорирала в тамошния, световния елит, осъзнава, че всъщност между елита и нея има не цепнатина, а пропаст.
Но пък за сметка на това ни дава уроци, от които ние трябва да се учим. И ние разбира се се учим. Май ще излезе вярна приказката, че човек раз/дава това от което има най-много нужда.
Шахматен урок номер 1: Две Царици на шахматната дъска. Пешки, които могат да станат Царици. Много жени на едно място. А толкова малко Царе. Да си обучим нови, предлагам аз. - ще ви го преведа това на прост език, разбираем за аудиторията - Курви - много, а тия с пари - малко. Авторката ни предлага да си ги обучим - пичовете де, не курвите, обаче тя, авторката въпреки, че живее в страната на ливадите не е научила основното за ливадите - да създадеш една хубава ливада трябва да я косиш и поливаш 300 години. Не 30, не 3, не 3 месеца, не ускорен курс на Наков 3 седмици, а 300 години и всеки опит да излъжеш историята ще бъде жестоко наказа с изкореняване на вишни. Да всеки път ще умира по едно вишнево дърво. Всеки опит да компресираш историята с ускорен курс на Наков ще получиш недоразумението Ветко и жена му Арабаджиеви, после лед от свинарник и ешерихия коли. Неприятно нали?
Шахматен урок номер 2: Когато държиш Царица в ръката си, я държиш като най-хубавото нещо, което ти се е случвало, а не я слагаш на G1 и не очакваш да е твоят рицар на бял кон. - това го казват обикновено застаряващи дами, които мислят, че са срещнали любовта на живота си, но осъзнаващи, че това е последния влак, а тя любовта на живота им ги гледа с умилителния погледа на загрижен животновъд докато я изпраща на предизходната позиция Г1 (за тия дето работят и нямат време за шах с колеги на работа да разбират конюшнята или мястото на старата кобила/кранта)
Ох мързи ме вече да пиша, трябва да си облека жълта тениска и да започна да изнасям видео уроци като Гатака
Шахматен урок номер 3: Пешки, пешки, но кой няма нужда от роби? - тук вече не знам как да го анализирам, мързи ме, спи ми се и нищо гениално не ми идва на ум от първо четене, а когато не ми дойде от раз нещо, то не ми идва никога след това. Но си задавам въпроса, защо господарите мислят за робите? Всъщност истинските господари не мислят за робите си, за обслужващия персонал, за чувства на пердетата, нощното шкавче, етц. те просто ги използват, но когато си бил роб, персонал, обслужваща каста, когато си бил част от ония теферичи, но с поднос в ръка и къса червена пола, и си се надигнал от тях, то едва тогава отдаваш (не) нужното им значение.
Разбира се, кой няма 'нужда' от дограма на прозорците си? Дограма. Част от интериора.
В края на този пространен анализ искам да споделя нещото, което наистина ме интересува, а именно, може би по-важното от посланието на авторката. Може да прозвучи малко егоистично, но искам да притежавам, материално да притежавам книга от човек, който да речем, че познавам (не физически и не библейски), а именно човек който има повече написани книги от колкото прочетени и да аз трябва да я притежавам.
Така де Ебемти фламингуса мое да се нареди до титани на мисълта като Божинката дето уж го ебали, уж не са, пък било съвпадение на имената.... и оня къв беше татуирания маймун на перуката синчето. Русата, черната и червената златка и до онази от острова на изкушението дето не и знам името, но името на книгата и го знам - Дневниците на една курва.
Така да е беше на рафта до вестник уикенд в лафка.
Хайде маймунки, очаквам и вашето измучаване, въпреки, че някой от вас като си отворят устата и имам чувството, че върлаамовата ослица измучава за да каже нещо важно.
Свърших, сега ще се избърша.
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
Първо ще догледам това [линк] и това [линк] и след това ще коментирам.
Така, догледах ги.
Сега имам едно питане, тази книга, книжцица, 'артия има ли я на славейков. бих отделил едни скромни 12 леа (кееп дъ ченчж) да притежавам тази книга в хартиен формат. Не, че не мога да я изнамеря безплатно. Тук е важното хартията, гланцираната шарена хартия, която мога да разгърна, помириша, погаля. На плажа, на хамака в градината, на матрака с мемори пяна в спалнята, в тоалетната, най-вече в тоалетната.
И не толкова материалната стойност на тази книга ме интересува, дори не ми пука колко струва, моралната - в смисъла колко дървета са отсекли за нея, не. Интересува ме другото, по-важното. Интересуваме семантиката, която носи, посланието между редовете. Онова дето те хваща за гърлото докато четеш и те кара да отгърнеш на следващата страница.
За съжаление нямам книгата пред себе си, а и ми е необходимо някакво технологично време да я прочета, анализирам. Мога да съдя по нея само по кориците. Не е редно да го правим, но в милата ни родина много неща не са редни, а се правят.
Книга, каквато не сте чели досега. Неумолима, рязка, искрена. Непоносимата истина за живота, която ще ви разплаче... от смях. Да наречем нещата с истинските имена – без свян и лицемерна претенция за морал. Книга за опасните игри... - секса и града? хм, бг варианта? лелките, тузара, но на х'артия, напомня ми за евтин сериал пропагандиращ хм курвалък, на който докато домакините готвейки чорба на благоверния си, да се възхищават. После се замислих, че това няма да върви, щото трябва да се чете, а съвременния (псевдо)елит към който очеизвадно е насочена мрази това упражнение. Освен ако не става въпрос за менюто на РМ или бедрум (но имам искрените съмнения, че го знае почти толкова добре колкото плочките на тоалета в съответните заведения). На български е, което неимоверно потвърждава тезата ми, че е таргетирано за българския пазар, евтино е, което означава, че е достъпно.
Чудя се, отиде на другия край на европата, в центъра, в сърцето да пише книги за периферията. Неуморно обяснявайки колко е успешна там, и колко неуспешни сме ние тук (което е вярно). Тя, елитната 1 пише книга за нас, неуспешните. Опитвайки се да ни убеди, че успешно се е инкорпорирала в тамошния, световния елит, осъзнава, че всъщност между елита и нея има не цепнатина, а пропаст.
Но пък за сметка на това ни дава уроци, от които ние трябва да се учим. И ние разбира се се учим. Май ще излезе вярна приказката, че човек раз/дава това от което има най-много нужда.
Шахматен урок номер 1: Две Царици на шахматната дъска. Пешки, които могат да станат Царици. Много жени на едно място. А толкова малко Царе. Да си обучим нови, предлагам аз. - ще ви го преведа това на прост език, разбираем за аудиторията - Курви - много, а тия с пари - малко. Авторката ни предлага да си ги обучим - пичовете де, не курвите, обаче тя, авторката въпреки, че живее в страната на ливадите не е научила основното за ливадите - да създадеш една хубава ливада трябва да я косиш и поливаш 300 години. Не 30, не 3, не 3 месеца, не ускорен курс на Наков 3 седмици, а 300 години и всеки опит да излъжеш историята ще бъде жестоко наказа с изкореняване на вишни. Да всеки път ще умира по едно вишнево дърво. Всеки опит да компресираш историята с ускорен курс на Наков ще получиш недоразумението Ветко и жена му Арабаджиеви, после лед от свинарник и ешерихия коли. Неприятно нали?
Шахматен урок номер 2: Когато държиш Царица в ръката си, я държиш като най-хубавото нещо, което ти се е случвало, а не я слагаш на G1 и не очакваш да е твоят рицар на бял кон. - това го казват обикновено застаряващи дами, които мислят, че са срещнали любовта на живота си, но осъзнаващи, че това е последния влак, а тя любовта на живота им ги гледа с умилителния погледа на загрижен животновъд докато я изпраща на предизходната позиция Г1 (за тия дето работят и нямат време за шах с колеги на работа да разбират конюшнята или мястото на старата кобила/кранта)
Ох мързи ме вече да пиша, трябва да си облека жълта тениска и да започна да изнасям видео уроци като Гатака
Шахматен урок номер 3: Пешки, пешки, но кой няма нужда от роби? - тук вече не знам как да го анализирам, мързи ме, спи ми се и нищо гениално не ми идва на ум от първо четене, а когато не ми дойде от раз нещо, то не ми идва никога след това. Но си задавам въпроса, защо господарите мислят за робите? Всъщност истинските господари не мислят за робите си, за обслужващия персонал, за чувства на пердетата, нощното шкавче, етц. те просто ги използват, но когато си бил роб, персонал, обслужваща каста, когато си бил част от ония теферичи, но с поднос в ръка и къса червена пола, и си се надигнал от тях, то едва тогава отдаваш (не) нужното им значение.
Разбира се, кой няма 'нужда' от дограма на прозорците си? Дограма. Част от интериора.
В края на този пространен анализ искам да споделя нещото, което наистина ме интересува, а именно, може би по-важното от посланието на авторката. Може да прозвучи малко егоистично, но искам да притежавам, материално да притежавам книга от човек, който да речем, че познавам (не физически и не библейски), а именно човек който има повече написани книги от колкото прочетени и да аз трябва да я притежавам.
Така де Ебемти фламингуса мое да се нареди до титани на мисълта като Божинката дето уж го ебали, уж не са, пък било съвпадение на имената.... и оня къв беше татуирания маймун на перуката синчето. Русата, черната и червената златка и до онази от острова на изкушението дето не и знам името, но името на книгата и го знам - Дневниците на една курва.
Така да е беше на рафта до вестник уикенд в лафка.
Хайде маймунки, очаквам и вашето измучаване, въпреки, че някой от вас като си отворят устата и имам чувството, че върлаамовата ослица измучава за да каже нещо важно.
Свърших, сега ще се избърша.
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
Редактирано от korporativa на
в отговор на korporativa
#6
Re: Розовата прислуга
в 2.30 заранта запетайки и правопис няма да гледам който не му е ясно да пита
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
---
Мразя всичко, което се движи! Което не се движи го бутам и после го мразя!
в отговор на korporativa
#7
Re: Розовата прислуга
бате, ти май нема да ибеш.
Мали тоя с помиярите Сизър Милан как не мога да го дишам, а все него повтарят
Мали тоя с помиярите Сизър Милан как не мога да го дишам, а все него повтарят
в отговор на korporativa
#9
Re: Розовата прислуга
еми пиши по-често, че виждаш кво става - само идиотски караници.
Не, че нямам огромно количество IP-та; не, че не знам как да хакна дир-а;
Не, че нямам огромно количество IP-та; не, че не знам как да хакна дир-а;
в отговор на korporativa
#11
Re: Розовата прислуга
Толкова съм впечатлена от този ти постинг, че мисля, че ти трябва да започнеш да пишеш.
edenflamingo.com
edenflamingo.com
в отговор на Eden Flamingo
#12
определено има талант момчето
но явно си дава сметка за линията между талантливия аматьор и бездарния професионалист, която не е добре да бъде пристъпвана.
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM
NE SUTOR ULTRA CREPIDAM