Хоум офис

Напоследък много се практикува въпросния начин на работа.
От една страна, няма лошо, даже не е толкова зле ако на човек не му се излиза в него ден или нещо не му е добре или пък детето му е болно и съчетанието на работа и детегледане е супер. Това да речем, за голяма фирма.
От друга страна в малките фирми, тази работа направо ми прилича на чиста проба муфтаджийство от страна на работодателите.

Вие какво мислите, щото нещо взех да подпалвам моторетката...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

ама не разбирам - защо те дразни?
нали това "хоум офис" е когато някой служител на дадена фирма си работи от вкъщи.
ако това върши достатчно добра работа и на фирмата, и на служителя, защо да е лошо?

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Явно не съм се изяснила.
Дразнещо ми е когато хоум офиса ти се налага от работодателя, а не е екстра на работника. За някои служители хоум офиса си е истински благодат. Дори почти всички програмисти и прочие го искат като задължителна екстра.
Става дума за едни други, дето използват хоумо фиса за спестяване на разходи на фирмата за сметка на служителя. Не плащат за офис, за ток, за отопление или за разхлаждане, за интернет, за вода, за чистачка, за охрана и др. Всичко това го "доставя" безплатно служителят, който получава само заплащане за труда си.
Тук не трябва да се смесват нещата с хората, работещи на частна практика, които лично си калкулират цената на труда. Става дума за наети лица на обикновен трудов договор.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Аз съм привърженик.
Цял живот съм бил така и продължавам.

Между впрочем , Сър Пич в Англия често работи от вкъщи. Когато работата е свързана с работа само през интернет , защо да се налага да ходи до фирмата?
Напоследък, при ежедневното си "чуване с мама" , често съобщава , че "днес ще работя от вкъщи" .
Същото е положението с Шурито в Щатите. Или командировка , или от вкъщи.

Новият ми стар сайт :
[линк]

ясно, да, сега разбирам.
понякога наистина е съвсем ок човек да си работи от вкъщи, но понякога не е добре за работата.
и освен това вероятно ти се бият някакви неща в някакви хартии, които трябва да оправяш :)
и не се бях замислила за това, че на хората, които си работят от вкъщи, трябва да им се възмездяват по някакъв начин режийните за вода, ток, темпериране на атмосферата, чистачка, компютър, стол, писалище и пр.
тези разходи са вероятно пъти повече отколкото цената на градския транспорт от и до работата, амортизирането на обувки, чадър и др. :)
а може и да са припокриващи се, изобщо не съм наясно

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Да към разходите може да се калкулира например и разхода за изтъркване на заднището на пижамата.

Обаче когато на човек му предлагат работа екстрите на работното място не са за пренебрегване и не напразно. Едно от нещата са живите контакти с колегите, обмена на инфо, събирането на цялата документация на едно място/поне за мен е от огромно значение/ и прочие. И понеже знам точно за какъв разход става дума от страна на работодателя, е доста дразнещо да бъдеш обект или жертва, не знам, на подобни сметки.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Е, какво като си спестява работодателя разходи. Работникът пък има полза от това, че не губи по два часа и пари за транспорт до офиса, че може да си свърши някоя домашна работа в промеждутъците, в които няма работа за офиса, че му е по-спокойно, защото може да се разхожда по пижама вкъщи... Не всичко е пари. А интернетът, чистачката и охраната така или иначе се плащат, независимо дали в офиса работи един или десет души. Да, плаща се по-малко наем, съответно по-малко разходи за отопление, ток и т.н., но пък работодателят търпи и някои неудобства от тая работа, защото комуникацията не е като очи в очи.

Най обичам да чета, ама не мога.

Котарака поясни:

Тук не трябва да се смесват нещата с хората, работещи на частна практика, които лично си калкулират цената на труда. Става дума за наети лица на обикновен трудов договор.

Тия дето си бачкаме от нас си, като студия разни /самостоятелна пр-ка/ е друга бира:) А и колега не щЪ да видя-сакън
Само клиенти обичам да гледам

Май има предвид някой, който има фирма и извършва фирмената дейност у дома си и назначава примерно някой да идва да работи в домът му и да го гледа по пижама, работника д апрескача играчките на детето и по неволя да съвместява работата си с помагане в домакинството

Абе не я разбрах честно съвсем темата на котарака...нека се доизясни

Става дума за случай когото ти налагат да работиш хоум офис без да те питат ти искаш ли или не. Ами представи си, че човекът няма такива условия вкъщи по хиляди причини. Пренаселен дом или пък липса на пространство, деца или какви ли не други причини.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Да, това има предвид, но то също има и предимства и неудобства и за двете страни. За да се разглежда като муфтаджийство от страна на работодателя, би трябвало работодателят само да печели от това, а то не е така. И за двамата има и предимства, и кусури, но щом се споразумяват, значи всичко е наред.

Най обичам да чета, ама не мога.

когото ти налагат да работиш хоум офис без да те питат ти искаш ли или не.

На някого не му допадат условията на труд? Търси друга работа.

Ами това е:)

Не виждам къде тук е драмата, ама въобще.

Бе що гледаш в канчето на другия? Муфтаджийство е, ама то всичко е муфтаджийство. Никога няма да дам два лева като мога да дам един и никога няма да взема по- малко от това което мога. Отношения бачкер-шеф са основани на взаимната изгода. Ако и двамата са ок, да си гледат работата. Щото ако вместо това си гледат един другиму в джоба, колкото и да са ок, няма да са ок, иф ю ноу уот ай мийн.
Сега например скачам по ушите на хората бързо да ми дават каквото искам, а аз си пиша тук в клубчето с кеф- значи има повод за поне две подпалени моторетки, ама през последните седмици аз поне десет пъти се прибирам от жегите като парцал, омачкан и зъл, хвърлям нещо и пак хуквам, а в офиса една прохлада, те ми седят спокойни, ведри, усмихнати.

Всяко нещо има своите предимства и недостатъци. Та и в този казус - така. Някои са го казали за разходите - разходи на време и средства за пристигане в офиса, храна и други. някои мои колеги идват по един или два пъти седмично, но пък винаги мога да изпратя мейл, на когото отговарят. Та дали ще са в офиса или в къщи, щом работата е свършена, всичко е ок.

Синът също сега в жегите работи от вкъщи. Доволен е, че не трябва да пътува в мора, няма да търси къде и какво да яде, защото офиса му е малко далеч от центъра на града. Поставят му задачите и сроковете, пък той да се оправя както иска. Лаптопът е служебен, така че амортизацията на техниката е за сметка на работодателя, само сметката на тока е негова. Но пък е за сметка на разходите за транспорта. Така че дотук - нещата са изравнени.

За колегите, за живия контакт - работата му е да е съсредоточен, да не се разсейва много-много, така че, това също е в плюс от хоума. Дори и да са в офиса, пак трябва да си мълчат и да не се гъбаркат много-моного. Че сроковете дишат в гърбовете им.

"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист

Включих...даже не знаех какво е това хоум офис...сега разбрах

Еми няма лошо, ама наистина ако те принуждава някой, а нямаш условия...няма как да стане.

аз съм така, но си предпочитам нормалния офис.
в къщи ме налазват разни бебета, няма го лафа с колегите, няма я обедната почивка в ресторантчето.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"Никога няма да дам два лева като мога да дам един и никога няма да взема по- малко от това което мога."

бррей, верно ли
много така джас-прас прозвуча :)
като го прочетох веднага, ама на момента просто, се сетих за пешо от златарската бригада, който...

абе работата е там, че по едно време бях наела малка къщура, за да живеем в нея с дъщеря ми, в симеоново, във вилната зона между драгалевци и симеоново по-точно. в гората.
като видях къщичката бучната в огромния двор, засенчена откъм задната страна с борове пет пъти по-високи от нея, усмихната на слънцето от другата страна... плодните дръвчета и храсти, голямата поляна и люлката в градината... абе веднага я наех!
като от приказка беше :)
изобщо и не съобразих като я наемах, че канализацията й е правена като за виладжии, за ползване 1-2 пъти седмично максимум. строена късните 60 години, или ранните 70.
и не ми и хрумна да проверя отходна яма, тва-онова... гледах пейзажа и уюта, и тва е.
което неминуемо доведе до мощно задръстване след около половин година обитаване.
ми така е, нормално. даже много издържа...
мазето беше навод... абе какво ти наводнено :( налайнено беше на метър височина
некфи древни лайна, сигур на няколко десетки години... сичко плува, братчее...
и викнах аз държавната златарска бригада, кво да правя...
хората дойдоха, направиха каквото се прави с камиона там с жълтата цистерна и дебелия маркуч в ямата и тва е.
ми сега?!
а мазето?! а... всичкоооо???!
и, тогаа още нямаше така интернет, нали, фанах аз вестника и открих ПЕШО.
на тоя пешо, ако искаш вярвай, години и години след това, досега-досега, като стане коледа и затихнем всички около масата с мисли за живота си, с неизречени надежди, пожелания за обичните си, мечти и благодарност... знаеш как е... всеки път като дойде този тих и смирен момент, аз се сещам за пешо.
и му пожелавам здраве, щастие, късмет и обич...
никога не съм го виждала този пешо след случая, 3 дни общо имахме "бизнес", но така.
...
...
като свърши всичко, като даже бяхме почистили малкото останали неща, които не ми се искаше да изхвърля завинаги... когато мазето грееше отново чисто варосано и от миризмата бяха останали само шибаните наслоявания по косъмчетата в носа ( а това пък, маамустара, трая седмици :(( ), аз се обърнах към пешо да му благодаря...
-а, нема защо. отиам сега в кръчмата, пием пе-шес рикии и легам.
...и да му платя.
- е ми сто лева ако имаш...
- как сто, бе?! кво е тва "сто"! ти акъл имаш ли?! - за малко да извикам аз.
и му дадох 300.
това беше равно на около 120 долара тогава, жалка работа. казвам го само за уточнение, нали, заради времената...
и не че ми бяха излишни тези пари тогава...
но просто не можех да позволя на съществото си да му платя по-малко!
а повече просто нямах.
не знам дали ме разбираш, но аз се разбирам добре и досега :)

и още колко такива примери имам...
този даже не е от най-фрапантните, макар че и него си го бива, де :)
а за втората половина на твърдението ти - " ...и никога няма да взема по- малко от това което мога." - изобщо няма и да започвам
разбираш ли.. и не, че някой ме е принуждавал, или някакви обстоятелства, или нещо.
просто ми е било кеф, така съм намерила за добре, правилно и редно, и така съм правила.

е, разбира се, така не се става безмерно богат, но... това е положението :)

за по-нататък написаното от теб нямам спор, но това в началото ме впечатли, та се разпищолих да пиша тези никомуненужни, всъщност, неща

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Насмогнали сте си на масрафа, това мога да кажа!
Абе вие знаете ли какво е да караш 4-50 км до офисът? А, ако си в нормалното работно време вместо 40 минути ти отива час и половина?
И понеже на тази работи си вадиш хляба не може да закъсняваш, щото колата не ми запали...
Затова и караш нова и сигурна кола, че тук няма извинения. Като се клокнеш с 20 минути по-късно, ти режат час от надницата.

Какви разхходи имаш вкъщи?
Компа колко ток хаби?
Климатик, парно - ами те си вървят и дори и да си на работа.
Сега остава да искаш повишение на заплатата, че ползваш водата на тоалетната, тоалетната хартия и ток да си притоплиш яденето!

+1:)

Ей, ама тва не е честно! Когато и ако са велики думи. Когато заслужи, ако ми свирят на тънката струна, когато дъня Висоцки, ако са свесни хора. Но това правило ли е? Колко Пешовци познаваш? Говорим как работят нещата.

А иначе тва за Пешо и мазето съм го чел и преди. Аз имам дълга история като читател.