Уууф!

Аман!

След 6 години се оказва, че не сме приключили. След повече от 4 години се оказва, че нищо не е имало. Нямам представа за кое ме боли повече

Не разбрах...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

Да, сори. Ами избягах преди 6 години и ревах тука известно време преди това. От що избягах, вече не помня, ама нямаше ония причини, заради които бабите да кажат - развеждай се (пиянства, грубости, изневери..). Беше много себичност от негова страна и някак си... не ми стигаше туй, което той решаваше да сподели с мен.

После - край! ново начало, обръщане на страници, нов живот в нова държава... Уж. После търсене, уж намиране, уж нещо, уж някой, много компромиси, непознато, чуждо, надежди, въздушни кули...пропадане на въздушни кули, подпирането им с нови надежди...

Сега все повече мисля за назад, отколкото за напред. Мога да се върна, оказва се, че страницата не е затворена. Оказва се също, че новото не е особено дълбоко. Обаче, мама му стара, боли ме нещо, не знам какво обаче.

Предполагам от второто, защото наранява по-сериозно егото. Е, поне се успокоих, че щом 6 години не стигат, аз не съм патологичен случай.

Най обичам да чета, ама не мога.

Да, толкова е странно, това е много време като помислиш, 6 години. Ние продължихме да поддържаме връзка, макар и рядко и си правехме услуги. Но аз мислех, че съм приключила, поне емоционално. Разведохме се изключително приятелски.

Другия, с него беше трудно от самото начало. Но аз мъчих нещата, защото, нали, трябва бъдеще. Чувства има също, ама дали към него или към идеята, не ми е ясно в момента.

Сега съм на кръстопът и със сегашния, с него няма .... партньорството, дълбочината, която да предреши избора. А приятелството с бившия укрепва, дори някакви общи (бизнес) планове изскачат. Иди разбери. А толкова мразя неяснотата и раздвоеността!

Предполагам, че ако беше намерила някого, на когото да имаш 100% доверие, щеше да можеш да приключиш с първия мъж, обаче понеже има празни пространства, той ги запълва, образно казано.

Най обичам да чета, ама не мога.

До 6ти септември Венера е ретроградна. Тя отговаря за любовните отношения. Когато има нещо недовършено в едни минали взаимоотношения това е най-благоприятният пероид за изясняването и довършването им, не е време за започване на нови връзки, защото може да не са успешни.

Да, както винаги си много точна. Не срещнах. Имаше по-свястни хора, но нямах тръпка по една или друга причина. И понеже има големи луфтове с тоя, се връщам към старото.

Не знам за Венера, обаче аз съм като прегрял котел пред избухване. Ама мерси за предупреждението

Дръж се и не избухвай лесно. Навлизаш в период на трансформации, много неща ще осмислиш и ще придобиеш качествено нов житейски опит, след тази духовна трансформация ще се чувстваш значително по-силна и знаеща. Лека нощ!

Много ти мерси, лека и на теб

Боли те за идеята... Ни единия, ни другия... Остави ги тез момчета и освободи сърцето си за друг... Явно, миличка никой от тях не е твоя човек... А бизнес с бившия си прави, нали детето ще осигуриш по този начин... Ти си чувствителен и търсещ човек, ще намериш правилния... Просто не е време да спираш търсенето...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

Съгласна съм напълно, че не бива да се връща назад.
Не съм съгласна, че трябва да търси, тия неща с търсене не стават, стават неочаквано и случайно... иначе е провал или примирение.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Да, вероятно е така. Ако ги смесиш, се получава идеалният мъж за мен

Ти с чужденец ли си в момента или с българин? Питам те, защото тукашните са ми толкова чужди и непонятни, че и разглезени и депресирани и очакващи всемъзможни грижи от жената, че ми се струва почти невъзможно нещо да излезе. Е, никога не се знае, разбира се.

Никога не съм оставала сама досега задълго и това е голямо изпитание, да се науча. Не съм хич добра в самостоятелното живеене

Нямам предвид съжителство, ами така, да има на кого да звъннеш/кой да ти звънне, с кого да излезеш, да се позабавляваш и да заредиш малко след нервната и уморителна работа. Па с кого да поприказваш, да споделиш, да подкрепиш или да получиш подкрепа, ако има нужда. Като все е имало някой за тая работа, не знам как се кара без.

Обаче си права, че търсенето на всяка цена не върши работа, защото попадаш на измислени истории, които не само, че нищо не носят в дългосрочен план, ами са изтощителни и депресиращи.

Това вероятно е проблем, но на мен ми е непознат.
Аз обичам да съм сама. Съжителство с когото и да било ми е изпитание, дори с приятели и за относително кратко време от порядъка на седмица, да речем.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Зависи си от човека - имам близка, която след развода си каза, че не може да живее сама и е готова да свикне едва ли не с когото и да е. Запозна се с човек, когото дори неособено харесваше, свикна с него и вече от 3-4 години е щастливо омъжена.
Аз обаче не мога да си заповядам да харесам някого, било то мъж, или жена, дори за най-обикновено приятелство.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

защото тукашните са ми толкова чужди и непонятни, че и разглезени и депресирани и очакващи всемъзможни грижи от жената

Еманципация, мацко нема се стягаш....
Допреди малко във фитнеса едно момиче ми редеше същите приказки-за глезените и очакващи мъже....
Ама момиче да видиш, начетено,тялото направено на струг,материално задоволена-програмистка е, аве кукла отсякъде.....и ми разправя...Искам просто да ме кара да се усмихвам и чувствам добре.....и не става и не става....
Та просто приеми че при някои хора просто по-трудно се получават нещата,
особено като те знам колко си емоционална...
И накрая малко суха статистика......В над 90% от случаите всякакви отношения с бившите не приключват добре.....
Роналд Рейгън - враг номер 1 на Община Тутракан!