Книги

Какви книги четете, какво интересно бихте препоръчали за четене?
Първо - обичам добрата, стара книга, мириса на листа, докосването до тях, упорито отказвам да си купя читец, въпреки вече липсата на място за съхраняване на книги продължавам да си купувам. Много изкушаващи са и намаленията, които правят книжарниците, миналата седмица в книжарницата на Мол Сердика имаше цели два щанда с намалени книги. Купих си "Тереза Батиста, уморена от битки" на Жоржи Амаду, надявам се да ми хареса.
Второ - от прочетените книги това лято препоръчвам една на български автор - "Да преминеш по сенчестата пътека" на Боряна Христова. Много приятна книга, действието се развива в наши дни, но отдава почит на баба Горогледа и всички онези знайни и незнайни баби от миналото, занимавали се със знахарство, бабуване, предсказване на бъдещето и прочие позабравени вече неща.

Доста книги изчетох след тази - Северозападен романь , но продължавам да я нося в себе си.
Абсолютен антидепресант освен всичко останало, което получаваш като бонус при четенето и. Написана е на диалект, който лека- полека почваш да схващаш.Отзад имало речник даже, но от бързане да я чета, не бях догледала и после правих справки. А много диалектни думи ,които срещнах там направо нямат аналог в книжовния български. Изклесък да речем... Най-точната дума за политиците ни.

Ще си я купя, решила съм и без това да се ограмотя за съвременните български автори, които, за мой срам, не познавам добре. Прегледах и отзивите, които се появяват към препратката ти - всички много добри.

Бях също доста скептична, но фабулата така те завихря, че нямаш време да разсъждаваш даже. Има още доста български автори, които ми се иска да прочета - *Възвишение* на Милен Русков и *Калуня-каля* на Георги Божинов, но тях ще чета като се прибера след някой месец в БГ.
На дъщеря ми работата и е да се занимава в книги и тя ми ги промотира.

Спирит е писател и Влогър.

Мога да ти препоръчам да се абонираш за бюлетина ми.

Ти за какво пишеш в него?

Смрък на Пратчет.

Ама не ми върви. Не е смешна


Преди това една след друга Възвишение на Милен Русков и Калуна каля на Георги Божинов. Според мен - шедьоври.

На нощното ми шкафче продължава да седи Тропика на Рака на Хенри Милър. Секи път като я погледна тая книга и вдигам леко едната вежда. Не мога да разбера тоя Милър подиграва ли ми се или не ми се подиграва. Накрая ще стане въргал е така от едното нищо.
Седят още Тъканта на Космоса Браян Грийн и Знаменитие утонувшие корабли от някакъв русняк. Отделно отстрани има изпопадали Еуропео, NG и един брой Лов и риболов.
А и разкази на Джек Лондон 9ти том

Избирай си.

Възвишение на Милен Русков и Калуна каля на Георги Божинов - малко по-горе Пфификус препоръча същите книги, което означава - ще се четат без съмнение.
На Хенри Милър прочетох няколко тропици (два ли бяха на брой) и мисля с това да се огранича. Не че не ми беше забавно.
Не знам защо, но нещо позагубих интереса към фантастиката. Или трябва да е нещо изключително увлекателно, защото по-рано четях, а и до днес харесвам такива филми. В момента гледам "Оцеляване", но като прочетох коментарите за мудното действие и някои неясноти по сюжета - продължавам да гледам, но с по-малко ентусиазъм.

е ми като е такава работата и ако не е нещо извън и в разрез с правилата на дъщеря ти, като те напромотира - отпервай по една промоция отвреме-навреме тук и ти :)
полезно е и е добре, според мен.
тази книга за бабата ще си я купя ей сега... я да видя...

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

И аз ще се възползвам.
Пфификус, може ли да си измислиш такъв ник, бе, не те е срам. Даже докато го пиша и стискам устни та да не напръскам наоколо. Пфификус, риш. Навремето, когато мислех, че оригиналността е всичко мислех да се кръстя ь. Непроизносимо, не можеш да го чуеш, само го виждаш. Пфификус е точно обратното, слива ти се с погледа, но го чуваш в главата си. Цвете ще е сигурно, я иди полей пфификуса! Няма нужда, ти вече го опръска целия. Или пък да е дърво? Или някакъв непознат тропически пернат. На гърдите си пфификуса има червено оперяване, което преминава в синщо през брачиния период. Храни се изключително с мъжки крокодили.


П.П. Все още мисля, че оригиналността е всичко.

Не се изразих правилно може би..
Просто като тръгвам, винаги пълня куфара с български книги и тя ми помага в избора кое е най-четено от читателите. Иначе наистина сме побъркани на тема книги, но гледам да се ограничавам вече и чета повече виртуално.
Коя е книгата за бабата?
Ако е за Юбица от романья, тя е млада-младица.
Моля те, моля те, прочети я!
Не съм навивала толкова приятелите си май за никоя друга книга така, дори като се прибера в БГ смятам да изпращам насам натам подаръци по пощата.

неправилно съм те разбрала, ама нищо :)
за "да преминеш по сенчестата пътека" ставаше дума, че си я купих току що, но ей сега ще отида пак, за да си купя и "северозападен романь", колко му е :)
после непременно ще кажа.
а сега извинявай, но отивам да си говоря с грийнлайт за фификуси :)))))

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Не бе, човек..Немска дума дума е просто..
Тук една приятелка ми казва така и аз го заех. То буквално как да го преведа - но е нещо като досетлив, хитър/звучи лошо в тоя вариант/, въпреки че аз се намирам за прекалено скучна и даже флегматично бавно загряваща в много ситуации. А пък да реши да ме върже някой с някой каламбур, нямам равна. Вярвам на всичко - едно към едно.

Много ти благодаря, ...ама така много лично, че реши да приемеш препоръката ми. Защото няма по-голямо щастие от споделеното впечатление с някого.
Затова и в темата на Филип за колоезденето пак наблегнах, че е щастие да откриеш човек със сходни интереси..

И почвам да гледам благоговейно....
И да споделиш непременно,ей!

първо нищо не разбираш от фификуси.
ама може ли така!
с крокодили се били препитавали, хич бива ли?!
фификусите са малки птички с червени крачка и - тук позна, не знам как, с червено-оранжево-златисто "жабо" на гърдичките.
перата им отгоре са сиво-сини, а коремчето - бледо зеленикаво.
опашката им е дълга и стоманеносиня. имат къса черна човка и нещо като бели вежди, само че под очите, не знам защо така.
побират се в шепа, обаче не дават да се пипат, защото не обичат.
но можеш да ги примамиш като отвориш книга пред тях - скачат веднага върху нея :))
ядат печени семки и сладолед и пеят ето така:
фификус! фифи-кус! фи-фи-фи-фи-фи-фи-фи...
какво разбираш ти

(а иначе, сериозно, май значи умник, хитър и умен, този фификус )

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

купих си първо и тази книга и затова се позабавих с говоренето за фификуси с грийнлайт :))
ще кажа, разбира се.
чакам с нетърпение да ми ги донесат :)

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Ще му прочетем романа, стана ясно това

но можеш да ги примамиш като отвориш книга пред тях - скачат веднага върху нея :))

Ако знаеш само как уцели?! В едната ми поща... нали там трябва някакъв въпрос да зададеш,дето само ти си му знаеш отговора и моят тъп въпрос е естествено - Обичате ли книги? Отговорът по подразбиране..

А относно ония умничките птички фификусите....аз нямам много общо, но ти си истински фификус. Никого не съм чела с такава фантазия в измислянето на думи като теб.. Еее, сега авторът на романья води то му и лесно, щото диалектно си го знае този език .... ми надумка главата с нови и отърване няма, но.....мандрафул и пинцифуй....откъде ги вадиш бе?!

Наистина май тия фификуси са с толкова цветна и щедра окраска, че тя прелива и в цвърченето им?!
фи-фи- фи...и изведнъж... шедьовър и усмивка....

Момичета, само да вметна, че една приятелка от квартал "Лозенец" ми рекна, че пред кварталното магазинче продавачката сложила кашон с книги с надпис "Прочети и върни". Та си мислих и аз да подема такава инициатива пред местния "Плод-зеленчук", хем се познаваме със собствениците. Само дето приятелката ми се оплака, че понякога хората не връщали книгите...

Изчетох резюмето на "Да преминеш по сенчестата пътека" на Боряна Христова.
Добавям в списъка с книги за четене, които предстоят

Да допълня към препоръчваните две много любими мои книги още :- Чуй ме и Мъжът от съседния гроб

На първата резюмето е точно, но много слабо, за да предаде емоциите в тази книга. Има великолепен филм с Пенелопе Крус в ролята, а режисьор на филма е съпругът на авторката. Първо гледах него, направо ме разтърси. Не знам как е заглавието му на български обаче, дали е с името на книгата от превода и, защото на италиански буквално значи Не мърдай!

Втората книга блика от тънък, интелигентен хумор и се чете с усмивка и...надежда, че все пак някъде има спойка в отношенията на двама близки, но толкова различни в културно-битов план.
Четат се на един дъх.