Опаковката продава?

Не става дума за първоначално "зарибяване". Виждаме нещо лъскаво и ... дай да опитаме.

За друго ми е думата. Близки по качество стоки, може и не близки, но важни за нас особености.

Повода за моите размисли : в Поморие "открих" българска козметика, разработка на БАН, с натурални БГ съставки, основно хума, луга...Смешни цени, в сравнение с козметиката, която аз ползвам, но реших да закупя от всичко (почистващ гел, очен крем, нощен и дневен, маска) . Да подкрепя българския бизнес, българската наука, а може пък да е хубаво, що не. Всичко опаковано в супер картонени опаковки. В хотела отварям една по една опаковките. И се озверих : не мога да разбера кой крем е нощен, кой дневен, ако не прочета, за което трябва да си сложа очилата. Абсолютно еднакви пластмасови кутийки. Отделна тема, че на червен фон, жълтите надписи с шрифт 8 пункта трудно разчитам и с очила.

Това, което ползвам, а сменям различни марки, всички се различават по цвят на кутийките. Не ми трябват очила, за да знам кое е за сабале, кое за нощес. Често даже си мисля, че трябва да са и в различна форма, за да може да са удобни и за незрящи. (идея за евродепутати)


Та... друго, което ми накланя везните при покупките :

Прясно мляко : все тая кое, принципно. Избирам онова, което ми е лесно за отваряне и затваряне. С капачка, на винт. Не ми се реже с ножица некво крайче на кутията, пък да седи отворено или да пресипвам.

Минерална вода : може много да е вредна пластмасовата бутилка, с която вече сме свикнали, но си я предпочитам. Стъклената бутилка не мога да си я нося те така, безгрижно в чантата. Може да се счупи и... куп бели с парченца стъкла. (екологията в случая настрана). Е, друга тема, че бутилките вече са тънички, капачките почти неотваряеми, ама... поне не се чупят



Олио-тук нещата са ми сложни. Напоследък каквото и за взема, дръпна онова дето се дърпа, за да се отвори, пластмасовата халкичка, ама тя остава на пръста ми и чегъртам с нож

Има и други недоклатеници, според мен,... при вас как е?

лице п.че продава.
Така че опаковката е важна. Разбира се за разлика от описания случай - където отказа е сложен* като не те изкефи стоката, не я купуваш повече. Така че - прецаквацията е еднократна.
–––––––––
*Оф топик - зачудих се как е правилния превод на руската дума "стерва" - кучка според мен не е достатъчно добро.

Bеer? Mоre?
Плацебото

мдаа, често напоследък използвам тази приказка, за лицето и пи#ето. Но то е на първа линия, зарибявката, по-скоро

Стоката не е лоша, в случая, но наистина ми причинява дискомфорт, а това е нещо лесно решимо, според мен, за производителя.

за превод от/на руски... ще чакаме поручика

руското пояснение

За недобибипаните неща - не ми се говори, че ще е все нецензурно.
Дреболии, които като че ли са направени да ти тровят живота, или поне да те пратят на друга фирма.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Мръсница, подлярка, курва....

А за опаковките.... Аз като че ли не им обръщам внимание. Може би съм прекалено практичен.

Знам го - ама търсех на български някакво съответствие.
Явно българските жени сте по малко "стервозни" или па ние сме по дебелокожи.
Не знам.

Bеer? Mоre?
Плацебото

абе не го дърпай тоя пинцифуй на шишето с ольото.
не е направено да се дърпа нагоре.
следващия път като купиш шише олио, или сега ако имаш неотворено, за да не забравиш да опиташ чак след време как става, пробвай ето как:
хващаш пинцифуя с пръсти и го подръпваш лекичко като завърташ надясно, по часовниковата стрелка.
така той не се откъсва, а разпаря кръгчето, което трябва да се отдели, за да се отвори шишето правилно.
маса народ се жалва, че не може да си отвори олиото и млякото..
ето видео.
с ольото е същото по принцип :)

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

абе аре моля ти се, на курсове за отваряне на мляко и олиЬО

а КУРСОВЕ за отваряне на пакет тоалетна хартия, вафли, ядки 3Х

Смешни цени, в сравнение с козметиката, която аз ползвам

Ти сама си го написала:) За смешни цени -еднакви опаковки.

Дреболии, които като че ли са направени да ти тровят живота, или поне да те пратят на друга фирма.


дреболии, на пръв поглед. Ама като се зареди един ден :
сабале : а да си сложа цайса, за да си видя дневния крем
после: а да се мъча да си отворя водата

по после: чек да хапна, ама я да намеря ножица, за да си отворя пакета ядки
още по после : чек да си взема лупата, за да прочета дребния шрифт на квото и да е -храна, лекарство, козметика

аре дома вече : да взема ножа за новата бутилка олио, за голямата бутилка вода
-аре вечерта пак цайса за нощния крем

и недай си боже хапове други-кръвно, стръвно.... пак цайсОВИ

само за бутилките водка, вино и виски май не ми трябват цайси и се отварят човешки


и така като се заредят дните.... стигаш до това, което съм аз... вечерно време, да си сипя винце и да пиша теми за недоклатените нещица

следващата крачка е : цайса, хапа за сънчо и ареееееееееееее

е, само за опаковката разлика от 50-100 лева?

боже, голема съм тъпачка, значи

ще си слагам по два чифта цайс, ако е така

само за бутилките водка, вино и виски май не ми трябват цайси и се отварят човешки

Така е - истински важните неща се отварят човешки.
Отвори ми бутилка джак и въобще нема да ми пука с нощен крем ли си или с дневен.

ми, има си чалъми ся, не се ядосвай :)
иначе може и с флекса човек да си отвори олиото и млякото, все ще се отворят
хиля се не на теб, а заради дж. дж.

"...когато Джордж измъкна една консерва ананаси от дъното на кошника и я търкулна в средата на лодката, пак ни се стори, че животът, въпреки всичко, си го бива.
И тримата много обичаме ананаси. Вгледахме се в картинката на кутията и си представихме сока им. Усмихнахме се един на друг, а Харис си приготви и лъжица.
Сетне потърсихме ножчето за отваряне на консерви. Обърнахме всичко в коша. Преровихме и чантите. Измъкнахме и дъските от дъното на лодката. Изнесохме всичко на брега и поразтърсихме всяко нещо. Нямаше никакво ножче за отваряне на консерви.

Тогава Харис се опита да отвори кутията с едно джобно ножче, но счупи ножчето и здравата се поряза; и Джордж се опита с едни ножици, но те отскочиха и за малко не извадиха окото му. Докато си превързваха раните, аз се опитах да отворя дупка в кутията с острия край на пръта на лодката, ала прътът се изплесна и ме накара да падна между лодката и брега в два фута дълбока кална вода, а консервната кутия се търкулна невредима и счупи една чайна чаша.
Сега вече всички побесняхме. Извадихме оная тенекиена кутия на брега, Харис влезе в една нива и измъкна голям, остър камък, аз пък се върнах в лодката и донесох мачтата, сетне Джордж взе кутията, Харис сложи камъка с острата му страна върху капака, аз взех мачтата и като я вдигнах право нагоре, събрах всичките си сили и я стоварих отгоре.

Сламената шапка на Джордж му спаси живота тоя ден. Сега той пази тая шапка (онова, което е останало от нея) и привечер в някой зимен ден, когато лулите са запалени и момчетата почнат да разправят опашати лъжи за опасните си преживелици, Джордж ще я свали, ще я покаже на всички, и за лишен път ще заразправя вълнуващата история, винаги с нови преувеличения.

Харис се отърва само с една лека рана.

След това вече сам се заех с консервната кутия и взех да блъскам по нея с мачтата, дорде не се изморих и отчаях, и тогава Харис я пое.
Удряхме, докато я разплескахме; и пак заудряхме, дорде не стана четвъртита; и продължавахме да удряме, а тя взимаше всяка възможна форма, позната в геометрията, но не успяхме да пробием нито една дупка. Тогава Джордж се зае с нея и я докара в такава странна и чудновата форма, тъй неземна в дивата й грозота, че се уплаши и захвърли мачтата. Сетне и тримата насядахме в тревата около кутията и не откъсвахме поглед от нея.
Една голяма вдлъбнатина посред капака, получена от удар, сякаш приличаше на иронична усмивка и просто ни вбесяваше, та Харис се спусна към нея, вдигна я и я запрати нейде към средата на реката, сетне и тримата съпроводихме потъването й с проклятие, влязохме в лодката, загребахме и не спряхме, дорде не стигнахме Мейдънхед."

Вхат а вондерфул, фуцкингли амайзинг ворлд!

Да, опаковката продава!

Аз също си купувам млякото с капачка.

Кое му й лошото на "кучка"? Не ти звучи така съсссскащо ли?

Ако съм на твое място - НЕЗАБАВНО ще намеря начин да направя оплакване-съвет към производителите. С това ще им направиш още по-голяма услуга от еднократна покупка на тяхна стока.

А вторична мисъл, която ми идва - ОТНОВО някъде има някой некадърник, който не си е свършил добре работата, и това нанася ГОЛЕМИ вреди на оня, който вероятно му е платил луди пари за дизайна...

Е тЕ така сме цЕлата държава...

(Понякога нещата са сериозни и няма как да се подпишеш с намигане...)

Аз като че ли не им обръщам внимание. Може би съм прекалено практичен.

по-скоро си философ по душа-каквото такова. Практичните хора не си губят време с глупости, като минути загуба на време за отваряне на пакет бисквити.

истината е, че с възрастта все ми се иска така по лесни нещица и да не му мисля за такива ежедневни дребни действия

Отвори ми бутилка джак и въобще нема да ми пука с нощен крем ли си или с дневен

ако ще да съм и гола

-съвет към производителите

нещо повече ще направя. утре имам работа в БАН в близост до института по органична химия където където работи екипът, изобретил кремовете с поморийска луга.

Преди години в една листовка на хапове открих уникални правописни грешки. Чак изпаднах в стрес, а на листовката пишеше, че освобождава от стреЗ. И още редица други. Написах мейл на производителя, с ясните думи, че срещу 1 лев мога да им напиша една страница правописно правилна листовка.

Отговориха ми с благодаря. Само това. След време влязох в аптека и затърсих същото лекарство, извадих листовката и прочетох. Грешките ги нямаше.