Вълшебно

Почти полунощ е, а луната все още не бърза да се покаже. Крие се някъде, кой знае с кого... Небето е като посипано с искрички. В градовете няма такова небе, от мръсния въздух и светлините е като мътен воал, през който тук-там просветва някоя по-ярка звезда. Тук е бездънно мастилено и звездите са наистина милиарди. Лекият нощен ветрец е отвял комарите и носи прохлада с аромат на сухи треви. След жегата на деня всичко е стихнало и тишината е толкова дълбока, че ушите ти звънят от тишина. Само понякога някое куче джафне, още 2-3 му се обадят от различни страни – спокойно, значи, тук сме, с теб сме – и пак всичко утихва. Дори двойката ястреби, гнездящи наблизо, не нарушават тишината с писъците си, вероятно малките вече са отраснали и не е необходимо да пазят територията си. Цялата природа е потънала в пълен покой. Две големи чаши мохито в хамака под клоните на стария орех...

Как да не му се допалува на човек? Навън, в хамака под ореха.

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Животът е къс и осран. Като стълба на курник..

Как да не му се допалува на човек? Навън, в хамака под ореха.

Ами палувай си, де.

Не гледайте как изглежда, разберете какво Е

С лявата той попалува. Пришки хвана.
Дясната се включи. Тройка стана.

... размечта ме. Искам и аз в хамак, с мохито и мерак! ;-)

Не искайте много, за да може да платите цената.

Аз тези дълги пръсти за друго си ги пазя –
в потайните местенца потайно да пролазят.
Затуй кога работя им слагам ръкавици,
за да не драскат нечии капризни нежни...

Бузки бе! Бузки. Вие какво си помислихте, пезевенци такива?!

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Ще се наложи да почакаш, Мама,
хамакът е сега зает от други двама.
И докат' чакаш за хамака
дръж жив във себе си мерака.

Виждаш ли сега как ме провокираш. Почнах и аз да пиша в рими

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Вместо да напишеш, че ти се прави секс ти се оправдаваш допалувало ти се е поради не знам си какво и що.

хаха, тва беше приземяващо...

Disappear

хубаво е да има и поне една такава темичка тук, освежаващо е някакси
и мечтателно...
тенкс
и сигнатурата е добра!

Disappear

Нарочно беше.

номера ли ще си въртим?

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Почти полунощ е!
А луната се крие все още.
И кой знае с кого ли.
Светилата са винаги голи.
А небето в искрички.
Как студено намигат ми всички.
Като мътен воал
се е Млечният път разпрострял.
Като в призрачна бездна.
Просветлява тъмницата звездна.
И бездънно мастилно.
Та дори ренесансово стилно.
Тихо бризът прохладен,
отвява комар нанаяден.
С аромат на трева,
тишината превръща се в звън.
Царят лъв изрева.
А реалност изнизва се в сън.
Двете чаши мохито,
отдавна до дъно изпито.
А момиче в хамака,
си чака ли чака юнака.
Ала той не я чува.
А палува на сън. И палува.

Хаха, якоо!

Disappear

размаза ме!

Всеки миг, в който не правя това, което желая, не живея, а просто бавно умирам.

Защо не?

да ти еба майката, можеш ли да се защитиш от тази обида, бе женско изчаздие такова?

67

Почти полунощ е
а луната се крие все още.

Тя дойде със два кокоса
и ми щръкна алаброса.

Тя: - Ей това се казват топки,
не кат твойте кози хлопки!

Аз: - Мило, те са пълни с мляко
и по палмите растат,
ако в гащите ги имах,
трябваше да ме доят!

Тя: - Стига! Не издържам вече!

тя набързо се съблече
и ме вкара в приключение,
две-три палмички разклатих,
по семейно задължение.