За гащи

Начи защо се казва ЧИФТ ГАЩИ? По логика ако едно нещо е чифт, то би могло да бъде и соло. Какво би значело соло гащи? Гащи с един крачол или гащи без крачоли въобще, само с горна част, което автоматически означава, че голотиите са си направо навън.

Та темата е за всякакви истории с гащи, но задължително да се даде обяснение за чифта.

И отговаряйте по-бързо, че утре тръгвам на почивка. Още не знам къде.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Според мен е чифт гащи, защото гъза, пардон дупето, е разделено на две Оттам нататък, тоест надолу, може и с един крачол - висша мода! и без Мъжете да му мислят
Емииии.... крайно време е да решиш къде ще размахваш крачол или чифт крачоли :)))
Почива ми се и на меееен

Ах тези гащи, кой ли ще ги дращи?

Хубава ваканция желая

е от е такива гащи-негащи май почват нещата:

това са кожени крачоли, които са нахлузвали за да яздят.
обаче има и некожени, а...
ето тук можеш да се информираш поне донякъде:
[линк]
тук ще цитирам за теб само тази част:


а какво е било преди 19в. и след това - виж там :)

Къде бля досега- щяхме 1000 пъти да ти дадем акъл за почивката

Тек гащи как ти звучи?

La Grande Bellezza

важното е какво имаш в крачолите на гащите, а не дали те са един или два.

Все это великолепие разбивалось о маленькую бумажку, прилепленную к входной двери магазина:

ШТАНОВ НЕТ

- Фу, как грубо, - сказал Остап, входя, - сразу видно, что провинция. Написали бы, как пишут в Москве: „Брюк нет“, прилично и благородно. Граждане довольные расходятся по домам.

Много благодатна гащАта, гащЯта или гащАТНа тема

Романът на Алек Попов "Сестри Палавееви": В бурята на бобеца и откраднатия чифт женски гащи

Фабулата на романа е простичка - от наименоване на улица с кръстница-партизанка, като с машина на времето се озоваваме във фашистка България. А там по планините бродят другарите, които носят изтънчени имена от типа на Екстра Нина (вероятно някоя прабаба на една от учредителките на попфолка у нас), Ленин, Медвед, Гробокопач на капитализма, Храста, Ботев и прочие герои, отдали живота си на борбата. Единствената дама в компанията, преди появата на сестрите, е шпионка с трудно минало. Била е измъчвана от врага. Наричат я ЕКСТРА, заради точния й мерник. Тя най-плътно се „сприятелява” с близначките Габриела и Моника, чиито истински имена всъщност са Кара и Яра. Децата са избягали от буржоазната си хралупка, натъкмили ранички със сандвичи, шоколад, карамелови бонбони и няколко чифта гащи, като единият бързо изчезва и постепенно започва да пътува из чужди раници на другари, които трябва да си направят партийна самокритика за деянието.

...впрочем... имам някакъффф.... много блед спомен, че преди найсе години пак сме си говорили за гащите в клуба, но нищо ясно конкретно не си спомням.
само, че се хилих доста :)

Аз също имам такъв спомен, но нищо конкретно...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

В делнични дни хаджи Ахил ходеше с безкрайните си гащи - карвани, с безчислени стереотипически и неунищожими дипли, - а в големи празници обуваше сукнените си кафяви шалвари, нашарени отпреде, отзади, под пояса, над крачолите с тънък чер свилен шийрит, изобразяващ разни своенравни пера, шарки и арабески от доволно съмнителен артистически вкус.
Но тия шалвари, ако и да се гледат и днес съвършено нови, са твърде от отколешна дата и са играли важна рол в съществуванието на героя ни.
С тях той се е ергенеял и е пленявал красния пол вред, отдето е минувал; с тях сполучи да очаровае първата си съпруга и да се венчее с достойната "баба Ева". С тях е ходил по света. Те са пътешествували по Мора, по Босна, в Цариград, в Букурещ, на Божигроб: възкачвали са се на гора Тавор, видели са нура, посетили са далечни земи, присъствували са на чудни събития. Те крият в себе си толкова старинни, мили възпоминания! Те се свързват с далечните епохи на младостта и пътешествията на хаджи Ахила. Затова и днес, когато ги обуе и се препаше с дамаскинския тараболуз, той приема извънредно тържествен вид; погледът му е важен и много знаменателен и вървежът му е тежък и процесионален.

Вазов, 1881