ПОЛ КРУГМАН

Спрете кръвопускането на Гърция

08.07.2015 09:12; Пол Кругман




ПОЛ КРУГМАН“НЮ ЙОРК ТАЙМС”*

Добре ли е страната да остане в еврозоната?

В неделя Европа избегна куршума. Опровергавайки много прогнози, гръцките гласоподаватели силно подкрепиха отхвърлянето на исканията на кредиторите от тяхното правителство. И дори най-ревностните привърженици на Европейския съюз трябва да въздъхнат с облекчение.

Естествено, няма начин кредиторите да искат да видят това. Тяхната история, повторена многократно от бизнес пресата, е, че провалът на техния опит Гърция да бъде тормозена в мълчаливо съгласие беше триумф на ирационалността и безотговорността над технократските съвети. Но кампанията на тормоз – опитът за ужасяване на Гърция със спирането на банковото финансиране и заплахата от общ хаос, всичко това заедно с почти откритите усилия за изтикване от властта на сегашното ляво правителство беше срамен миг в Европа, която твърди, че е убедена в демократичните принципи. Би било ужасяващ прецедент, ако тази кампания беше успяла, дори и ако кредиторите са имали право.

Само че те нямаха. Истината е, че ако самозваните европейски технократи са като средновековни лекари, които настояват за кръвопускане от техните пациенти – и дори

когато тяхното лечение

разболява още повече пациентите им, те държат на повече кръвопускане.

Гласуване "За" в Гърция би обрекло страната на още много години страдание при политики, които не са сработили и на практика, като се има предвид аритметиката, не могат да работят: икономиите вероятно свиват икономиката по-бързо, отколкото намаляват дълга, така че всичките страдания са безпредметни. Голямата победа на гласувалите "Не" поне дава шанс за избягване на този капан. Но как да се използва едно такова измъкване? Има ли възможност Гърция да остане в еврото? И желателно ли е това в този случай?

Най-належащият въпрос касае гръцките банки. Преди референдума Европейската централна банка прекрати техния достъп до допълнителни фондове, помагайки за паника и принуждавайки правителството да обяви банкова ваканция и контрол на капитала. Централната банка на страната сега е изправена пред неудобен избор: ако възобнови нормалното финансиране, ще бъде, същото като да признае, че предишното замразяване е било политическо, но ако не го направи, това ще принуди Гърция да въведе нова валута. По-специално, ако не започнат да текат пари от Франкфурт (главната квартира на ЕЦБ), Гърция няма да има друг избор, освен да започне да плаща заплати и пенсии с неофициални длъжни документи, които де факто са паралелна валута и които скоро могат да бъдат обърнати в нова драхма.


Да предположим, от друга страна, че централната банка възобнови нормалното отпускане на заеми и това успокои банковата криза. Това все още оставя открит въпроса как ще се възстанови икономическия растеж.

В провалилите се преговори, които доведоха до референдума в неделя, централният деликатен момент беше изискването на Гърция за постоянно облекчаване на дълга, за да бъдат отстранени надвисналите над нейната икономика облаци. Тройката – институциите, представящи кредиторите – отказа, въпреки че, както знаем, един от членовете на Тройката, МВФ, стигна до извода, че гръцкият дълг не може да бъде платен. Но ще преосмислят ли те сега, че се е провалил опитът за изтикване на правителството на левицата от властта? Нямам представа – и във всеки случай сега има силен аргумент, че излизането на Гърция от еврото е

най-добрата

от лошите опции

За момент си представете, че Гърция никога не е приемала еврото, че тя просто е фиксирала стойността на драхмата по отношение на еврото. Какво биха казали основни икономически анализатори да се прави сега? Отговорът кардинално би бил, че трябва да има обезценяване - нека стойността на драхмата да намалее, за да бъде насърчен износът и да се стигне до измъкване от кръга на дефлацията.

Естествено, Гърция вече няма собствена валута, и много анализатори обичат да твърдят, че приемането на еврото е необратимо – в края на краищата, всеки намек за излизане от еврото би довел до опустошителни действия на банките и до финансова криза. Но при положение, че банковата криза вече е налице, вече са платени големите разходи за излизане от еврото. Тогава защо да не се ползват облагите?

Ще проработи ли излизането на Гърция от еврото, както се случи с успешната девалвация през 2008-2009 г. в Исландия, или с изоставянето от Аржентина през 2001-2002 г. на политиката едно песо=един долар? Едва ли, но помислете за алтернативите. Докато Гърция не получи наистина сериозно облекчаване на дълга, вероятно дори и тогава, излизането от еврото предлага само посока за приемливо бягство от безкрайния икономически кошмар. И нека да е ясно: Ако Гърция, в крайна сметка, напусне еврото, това не би означавало, че гърците са лоши европейци. Гръцкият дългов проблем отразява безотговорно отпускане на заеми, както и безотговорно взимане на дългове и във всеки случай гърците са платили многократно за греховете на правителствата си. Ако не могат да вървят с общата европейска валута, то е защото тази обща валута не предлага отсрочка на страни в беда. Най-важното в момента е да се направи каквото трябва, за да бъде сложен край на кръвопускането.

* Колонка в “Ню Йорк Таймс” на носителя на нобелова награда по икономика.
[линк]

[линк]

То това не е никаква новина.
NYT отдавна пускат статии само на Кругман, Райх и подобни автори. Същото се отнася за повечето икономически издания. Скорошната бомба беше статията в Бизнес Инсайдър, която каза че гърците са дали урок по капитализъм на немците. Само FT и WSJ май останаха крепости на неоконсерватизъма.

Toй ли беше, Насим Талеб или Стиглиц, който през 2008 г. беше прогнозирал срутване на лева?

Кругман е фен на тезата за "Optimum currency area", и е писал, че еврто в настоящия си вид е глупава идея, но не вярвам да е правил прогнози за колапс на лева. По-скоро някой от монетаристите би написал такова нещо. Виж Ханке или ко.

Ханке е бащата на борда или поне му се носи тази слава, без да се пита откъде е тръгнала. Той никога няма да говори за срив на лева. Ако има заплаха, ще дава акъли как да се избегне на цената на рязане на разходи - това е неговият стил вече 18 години.

А тези Кругман, Талеб, Щиглиц не са ли точно те монетаристи? Техните идеи никога не включват ефективност, включват само лихви, курсове и печатане. А парите са само измерителят на произведеното, за улеснение на неговата размяна между хората. Няма как нещо да се оправи само заради това, че на банкнотата пише друго име или друга цифра. Може само да се влоши, а оптималното решение е да бъде изключено като фактор, т.е. нула инфлация.

по капитализъм и как европейците сами са си виновни, че не се чаткат, че всеки кредит е с риск в статията има нещо друго.

Дали някой с финансови познания може да даде мнение по това долу. Хора, защитаващи гръцкото поведение и OXI-то смятат това за повратната точка и всъщност вината на европейските институции поради която не могат да бъдат толкова строги с Гърция. Смътно си спомням нещо такова че се коментираше като стана тупурдията едно врмее, но не помня подробности. Ако това е вярно както е обяснено по-долу цялата гръцка история приема доста по-различна светлина. Моля за мнения. Благодаря

Това е коментар на частно лице върху долния цитат, който идва от статията в Business Insider. Левия наклон е ясен и не искам да го коментирам. Интересува ме чисто техническата страна на въпроса със т.нар. социализация на дълга.

"Параграф, който всъщност ни казва, че първоначално гръцкият дълг е бил САМО към ЧАСТНИ банки. Тоест, към онези финансови партньори на гърция, които помогнаха на управляващите от пасок и неа димократиа да фалшифицират данните за икономическото състояние на страната, за да влезе в еврозоната. И в момента, в който е станало ясно, че остеритетната програма ще потопи Гърция, защото е фундаментално погрешна, банкерите и лично оглавяващият ЕЦБ Жан-Клод Трише са решили да спасят частните банки от евентуален гръцки фалит, като прехвърлят дълга от тях на европейските институции. Така наречената социализация на дълговете. Европейските данъкоплатци са платили, за да спасят банковата олигархия, която пък е излязла от играта със съответните печалби, а рисковете и загубите са оставени на данъкоплатците. Ако Гърция беше фалирала, докато дълговете й бяха към частните банки, всички алчни копелета щяха да изгорят, барабар с банките си. обикновена квартална врътка, облечена в сложна икономическа фразеология."

"Има и друг ключов момент. Първоначално този дълг беше към частни инвестиционни банки като Goldman Sachs. Но МВФ и ЕЦБ под ръководството на Жан-Клод Трише взеха самоубийственото решение да бъде прехвърлен от тези банки на европейските институции и фонда, за да се "спасява" Гърция.

Така огромните й задължения бяха стоварени на европейските данъкоплатци. Заедно с това Атина се съгласи с пакет от мерки, предвиждащ тежки съкращения на разходите и структурни реформи, в замяна на 110 млрд. евро нови заеми.

Грешката, която направи Трише, е колосална и елементарна. Мястото на рисковия дълг е на частните пазари. Рискът по никакъв начин не бива да се носи от централните банки, които разчитат на парите на данъкоплатците за преодоляване на затруднения.

Ако си беше останал в частните банки, днес заглавията щяха да са от рода "Goldman Sachs "гълта вода" заради гръцкия дълг". Това щеше да засегне акционерите в банката и клиентите й, но нямаше да предизвика криза в самото сърце на ЕС."

Източник е Дневник
[линк]
който цитира Business Insider
[линк]

А тези Кругман, Талеб, Щиглиц не са ли точно те монетаристи?

Не. Монетаристи са онези, които говорят за Централна банка, парично предлагане/търсене, M0, M1, приватизация, economics of supply, etc. те са от школата на Милтън Фридман, австрийската школа и класическия икономикс. Щиглиц, Кругман, Самуелсон са кейнсианци. Те говорят за данъчни ставки, лихвени проценти, безработица, welfare, economics of demand и т.н.

Най-популярната книга на Кейнс е "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", оттам и подвеждащата терминология.

Кейнсианство и монетаризъм се двете течения в икономикса от 30те години досега. След 1936 до към 1980 кейнсианството е на мода, след това монетаризма. В момента отново нещата завиват към кейнсианство.

Статията не критикува или защитава поведението на Гърция.

А във форума някои се оплакват, че нямало леви икономисти.

Това не е ляво. Когато се приложи политическа класификация към икономически позиции се получават брутални обърквания. "Ляво" в икономиката е марксизъм и държавна собственост. Там то никога не е значело нещо друго.
В политиката "ляво" може да значи абсолютно всичко. В момента в България за "ляво" може да мине дори това държавата да отбие някои ВЕИта от държавна хранилка.

От политическа гледна точка долното изказване на Райх например е "ляво". Уви нито Райх, нито това изказване имат нещо общо с лявото.

People seem to forget that the Greek debt crisis -- which is becoming a European and even possibly a world economic crisis – grew out of a deal with Goldman Sachs, engineered by Goldman’s Lloyd Blankfein. Several years ago, Blankfein and his Goldman team helped Greece hide the true extent of its debt -- and in the process almost doubled it. When the first debt deal was struck in 2001, Greece owed about 600 million euros ($793 million) more than the 2.8 billion euros it had borrowed. Goldman then cooked up an off-the-books derivative for Greece that disguised the shortfall but increased the government’s losses to 5.1 billion euros. In 2005, the deal was restructured and the 5.1 billion euro debt was locked in. After that, Goldman and the rest of Wall Street pulled the global economy to its knees – whacking Greece even harder.

Undoubtedly, Greece suffers from years of corruption and tax avoidance by its wealthy. But Goldman Sachs isn't exactly innocent. It padded its profits by catastrophically leveraging up the global economy with secret, off-balance-sheet debt deals. Did any of its executives ever go to jail? Of course not. They all got fat bonuses and promotions. Blankfein, now CEO, raked in $24 million in 2014 alone. Meanwhile, the people of Greece struggle to buy medicine and food.

Doesn't seem right, does it?

[линк]

Не съм писал, че статията критикува или защитава гръцкото поведение, а хора, които го правят се позовават на нея.

Ляво в икономиката е всяка форма на държавна намеса - субсидии, регулации, социални помощи, задължително пенсионно и здравно осигуряване, печатане на пари, спасяване на банки и каквото се сетиш още.

И някой си Тома Пикети:

Топ икономистът Тома Пикети в специално интервю за Die Zeit иска голяма конференция по въпроса за дълговете в Европа. Според него тъкмо Германия не бива да отказва каквато и да е помощ на гърците. След успеха на книгата му „Капиталът през ХХI век“ Тома Пикети е смятан за един от най-влиятелните икономисти в световен мащаб. Тезите му за разпределението между доходи и богатството предизвикаха дискусии по цял свят през изминалата година. В интервюто на Георг Блум от Die Zeit, Пикети се включва решително в дебата за дълговете.



Die Zeit: Можем ли ние, германците, да се радваме на това, че дори и френското правителство в момента се прекланя пред догмите на политиката на икономии на Берлин?

Пикети: В никакъв случай. Това не е причина за радост нито за Франция, нито за Германия и най-вече за Европа. Напротив – аз се страхувам, че консерваторите, особено в Германия, са на много малко разстояние от това да разрушат европейската идея. И то на базата на ужасяващата си липса на историческа памет.

Die Zeit: Ние, германците, обаче преосмислихме собствената си история.

Пикети: Но не и когато става дума за собствения ви дълг! И споменът за него трябва да е от значение точно в днешна Германия. Нека погледнем историята на националните дългове: Великобритания, Франция и Германия са били в днешната ситуация на Гърция, между другото с много по-големи дългове. Първият урок, който може да се изведе от историята на държавните дългове, е, че не стоим пред нови проблеми. Винаги е имало много възможности дълговете да бъдат погасявани. И никога не е имало само една възможност за решаването им, както Берлин и Париж се опитват да заблуждават гърците.

Die Zeit: Но все пак гърците не трябваше ли да си платят дълговете?

Пикети: Моята книга разказва за историята на доходите и богатството, включително и националните. И на какво попаднах, докато пишех: Германия наистина е показателен пример за страна, която в историята никога не е плащала своите национални дългове. Нито след Първата световна война, нито след Втората. Винаги е оставало да плащат другите, около немско-френската война от 1870 г. например Германия изисква висока сума от Франция и я получава. Заради това френската държава понася тежестта на този дълг в продължение на десетилетия. Всъщност историята на националните дългове е пълна ирония. Тя рядко следва представите ни за ред и справедливост.

Die Zeit: Но това не води до извода, че днес не можем да се справим по-добре?

Пикети: Когато чувам днес германците да казват, че имат изключително морален подход към дълговете и твърдо вярват в това, че те трябва да бъдат плащани, си мисля: та това е един голям виц! Точно Германия е страната, която никога не плати своите дългове. И заради това няма никакво право да дава уроци на други държави.

Die Zeit: Опитвате се да изобразите страни в историята, които не плащат дълговете си, а се представят за победители?

Пикети: Точно такава страна е Германия. Но нека тръгнем постепенно: историята ни учи на две възможности при една високо задлъжняла държава, която трябва да изпълни задълженията си. Едната е демонстрирана от Британската империя през ХIХ век след скъпите й войни с Наполеон. Това е бавният метод, който днес се препоръчва и за Гърция. Империята си е изплатила големите задължения чрез строго финансово управление и дисциплина. Това е проработило, така или иначе, но отнема прекалено много време. За над 100 години Британската империя се отказва от между два и три процента от икономиката си, за да изплаща дълговете си, което е било повече, отколкото са изразходвали за образование. А това не трябваше изобщо да се случва, както не трябва да се случва и днес. Вторият метод е много по-бърз. Германия го изпита през ХХ век. В своето същество той се състои от три компонента: инфлация, специален данък върху частното имущество и облекчение на дълга.

Die Zeit: Тоест вие ни казвате, че „икономическото чудо“ на Германия почива на опрощаване на дългове, които ние днес отказваме на Гърция?

Пикети: Точно така. След края на войната през 1945 г. германската държава е задлъжняла с над 200% от брутния си вътрешен продукт. Десет години по-късно от него е останало малко, държавните дългове са били 20% от брутния вътрешен продукт. В това време Франция успява със същия фокус. Това неимоверно бързо редуциране на дълга никога нямаше да го имаме, ако то е трябвало да се случи с бюджетните препоръки, които днес даваме на Гърция. Вместо това Германия и Франция се обръщат към втория метод, който обясних по-горе, с трите компонента и намаляването на дълга. Нека да си спомним за Лондонската конференция от 1953 г., на която са анулирани 60% от външните дългове на Германия, а вътрешните дългове на младата Федерална република са реструктурирани.

Die Zeit: Това се случи, защото се прие, че високите репарации, поискани от Германия след Първата световна война, са една от причините за Втората световна война. Тогава беше важно да бъдат опростени греховете на Германия!

Пикети: Глупости! Това няма нищо общо с моралната чистота, а с едно рационално икономическо и политическо решение. Тогава правилно е било установено, че след големи кризи, след които следват и огромни дългове, някак идва моментът, в който човек трябва да се обърне към бъдещето. Не може да се изисква от новите поколения хора да заплащат с десетилетия дълговете на своите родители. Без съмнение гърците направиха много грешки. До 2009 г. правителствата на Атина фалшифицираха своите бюджетни документи. Въпреки това младото поколение в Гърция не носи отговорност за грешките на своите родители, както и младото поколение на Германия през 50-те и 60-те. Сега трябва да се гледа напред. Европа е основана на забравянето на дългове и инвестирането в бъдещето. И в никакъв случай на идеята за вечното наказание. За това трябва да си спомним.

Die Zeit: Краят на Втората световна война е бил рухване на цивилизацията. Европа е била поле за убиване. Днес е различно.

Пикети: Да се отхвърля историческото сравнение със следвоенното време би било погрешно. Нека да вземем например финансовата криза от 2008/2009 г. Това не беше някаква си криза. Това беше най-голямата криза от 1929 г. насам. Трябва да зададем и такива исторически сравнения. Това важи също така и за гръцкия брутен вътрешен продукт. Между 2009-а и 2015-а той е намалял с 25%. Това е сравнимо с рецесиите в Германия и Франция между 1929 и 1935 година.

Die Zeit: Много германци смятат, че гърците до днес не си признават грешките и искат просто да си продължават по същия начин, с високите държавни разходи.

Пикети: Ако на вас, германците, ви бяхме казали през 50-те години, че не сте признали грешките си, вие все още щяхте да изплащате дълговете си. За щастие се оказахме по-интелигентни.

Die Zeit: Германският финансов министър изглежда вярва, че при излизане на гърците от еврозоната Европа би могла да се сплоти повече.

Пикети: Ако започнем с това да изхвърлим някоя страна, значителната криза на доверието, в която се намира днес еврозоната, може да става все по-голяма. Финансовите пазари веднага ще се обърнат към следващата страна. И това би било началото на една дълга агония, в хода на която ще подложим на риск социалния модел на Европа, нейната демокрация, също така и нейната цивилизация и това всичко ще бъде пожертвано само заради една консервативна, ирационална политика по отношение на дълговете.

Die Zeit: Смятате ли, че ние, германците, не сме особено великодушни?

Пикети: За какво говорите? Великодушни? В момента Германия извлича печалба от Гърция с кредита, който отпуска, заради сравнително високите лихвени проценти.

Die Zeit: Какво е вашето предложение за излизане от кризата?

Пикети: Нуждаем се от конференция за общите дългове на Европа, както се случи след Втората световна война. Едно реструктуриране на дълговете е неизбежно не само за Гърция, но и за много други европейски държави. Сега просто загубихме шест месеца в напълно непрозрачни преговори с Атина. Представата на еврогрупата, че Гърция в бъдеще ще има бюджетен излишък от 4% на брутния си вътрешен продукт и че ще успее да плати дълговете си в период между 30 и 40 години, е все още на масата. Това значи, че през 2015 г. ще има 1% излишък, 2016 г. – 2%, през 2017 г. – 3,5%. Напълно нелепо! Така никога няма да стане. Така просто отлагаме във времето нуждата от дългова конференция.

Die Zeit: Какво ще стане при едно опрощаване на дълговете?

Пикети: Това ще изиска една нова демократична европейска институция, която да реши за допустимото ниво на дълговете, за да се избегне възраждане на тези дългове. Това може да бъде европейска парламентарна ка̀мара, която произхожда от националните парламенти. Финансовите решения няма да могат да избягат от този парламент. Да се подкопае демокрацията в Европа, каквото днес прави Германия, като настоява чрез автоматични механизми виновността за дълговете на обеднелите страни, е голяма грешка.

Die Zeit: Вашият президент, Франсоа Оланд, напоследък не успява с критиките на фискалния пакт.

Пикети: Това не доказва нищо. Ако през миналото решенията в Европа са били вземани по демократичен начин, политиката на остеритет в момента в Европа не би била чак толкова стриктна.

Die Zeit: Но никоя политическа партия във Франция не участва. Националният суверенитет се счита за нещо свято?

Пикети: Действително в Германия повечето хора си мислят, че се върви към демократичното новоосноваване на Европа, както пък във Франция с многото хора, вярващи в суверенитета. Още повече – нашият президент все още се явява в образа на затворник на провалилия се през 2005 г. референдум за Европейска конституция, която се провали във Франция. Франсоа Оланд не разбира, че много неща се промениха заради финансовата криза. Ние трябва да преодолеем собствения си национален егоизъм.

Die Zeit: Какви национални егоизми виждате в Германия?

Пикети: Мисля, че Германия днес е много белязана от обединението си. Дълго време витаеха страхове, че това ще доведе до икономическа стагнация. Но след това обединението се оказа голям успех, благодарение на функциониращите социални модели и непокътнатите индустриални структури. В същото време обаче страната е толкова горда от това си постижение, че си присвоява правото да дава уроци на всички останали държави. Това е малко инфантилно. Естествено, разбирам колко е било важно успешното обединение за личната история на канцлерката Ангела Меркел, но сега Германия трябва да преосмисля много. Иначе позициите й за дълговите кризи могат да се превърнат в огромна опасност за Европа.

Die Zeit: Какъв съвет бихте дали на канцлерката Меркел?

Пикети: Тези, които днес искат да изхвърлят Гърция от еврозоната, ще свършат във варела за отпадъци на историята. Ако канцлерката иска да си осигури място в историята, подобно на Хелмут Кол с обединението, днес тя би трябвало да се застъпи за съгласие по гръцкия въпрос, като това включва и конференция за дълговете, от която може да се започне отново от нулата. Но при това положение с нова, по-строга финансова дисциплина от преди.

Извинявай, разбрал съм те грешно.

Е значи лявото в икономиката са го измислили шумерите, императорите Цин, Октавиан Август и Бисмарк.

Всъшност автора си е много прав!
Най-големите натискачи гърците да връщат пари са германците (е верно че германците така или иначе плащат най-много на ЕЦБ, крепат еврото итн)...но не беше ли тъкмо тази Германия на която и се опростиха милиярди неплатени дългове след първата и втората световна война ? Не казвам че Германците не са плащали репарации, но никога докрай не са си изплащали даже и репарациите на които са били осъдени!

Гърция не напразно повдигна срамежливо този въпрос, този въпрос бе актуален и във бивша ю гославия и във бившия съветски съюз. Е верно последните две са вече само исторически субекти но горчивия привкус остава да тежи.

Da bides denes bugarin vo R. Makedonija e prasanje na intelektualen predizvik.

доколкото помня вече бяха опростени.

Относно репарациите и кредитите от преди 70 години. Затова си имат давност нещата в правото. Защото няма как да се съпоставят толкова отдалечени във времето ситуации, не за да се занули престъплението. Говоря принципно разбира се и от чисто икономическа гледна точка, за престъпленията срещу човечеството май няма давност.

А най-дясното правителство е в Сомалия...а пардон, там няма правителство, няма държава, ебатиии мечтата на десния човек-индивидуалист....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...

но не беше ли тъкмо тази Германия на която и се опростиха милиярди неплатени дългове след първата и втората световна война ?

Напълно вярно! Но нали знаеш какво е казал Хенри Кисинджър: "Такова нещо като 'благодарност' в международните отношения няма".

А най-дясното правителство е в Сомалия...а пардон, там няма правителство, няма държава, ебатиии мечтата на десния човек-индивидуалист....

Сомалия, Афганистан, ИДИЛ са примери, в които някаква група индивиди, отделена от другите по племенен, етнически, кланов, религиозен принцип нарушава личните права на други групи, носещи различни белези.

Това е ужасът на десния човек и целият смисъл на демокрацията е подобна заплаха да не съществува, дори когато цената е стотици милиарда военен бюджет.