Чуване и слушане

Вчера докато чакам да светне зелено, от съседната кола, някакъв тип започва да ми прави разтревожени знаци. Отворям прозореца, а човекът ми изкрещява: ролката, ролката, виж си ролката!
Е, ОК, ама като не знам за каква ролка ми говори! Първо не мога да спра веднага, щото съм баш в трафика и второ и да спра, не знам за кво става дума. Следва звънене по телефоните, инструкции какво да гледам и какво да слушам и се оказа, че има някакво много лекичко просвирване от ремъка на колата. Нищо страшно, изисква само затягане.
Но друго ме замисли: какъв е този слух бе! Как може на софийско кръстовище, където децибелите са доста много/не знам колко, но много/ да чуеш, че на съседната кола леко й просвирва ремъка!

И сигурно този човек е много нещастен, понеже може да чува такива неща. Аз например напоследък чувам избирателно или поне се старая. Малко като глухата леля на моя приятелка, която чуваше идеално само ако се заговори за нея...

Та темата ми е какво чувате?

И като свързана тема - ако чувате, то поне слушате ли?

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

точно затова мъжете са шофьори и са изобретили автомобила,
а в саудитска арабия даже не е разрешено на жени да сядат зад волана.

"И като свързана тема - ако чувате, то поне слушате ли?" Избирателно!

Имах една позната лекарка (лека й пръст), казваше: "Щасливци сте вие, аз целия свят го виждам на клетки" Сигурно не му е лесно на този човек да чува такива детайли...

и е ужасно. А да не говорим, че все виждам каквото не трябва.

Ами защо мъжете ще измислят нещо, ако не е предназначено за нас - жените? И кой ще им ръкопляска за това ако не ние?

Самокаращата се Ура!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

От теб сега се сетих за онзи разказ на Светослав Минков - Дамата с рентгеновите очи.
Ужасно!

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Понеже съм с голям диоптър и като всички с проблемно зрение имам силно развит слух и обоняние съответно
Понякога е много неприятно да чуваш неща, които почти са нечуваеми за околните

:) ами човекът надали е нещастен, защото и той така като тебе вероятно - чува избирателно.
неговото избирателно е да разделя шумовете на нормални и такива, които не би трябвало да са там.
допускам, че отстрани неправилният звук на "ролката" се чува по-отчетливо отколкото като си в купето.
допускам и че в известни условия - например точно като правиш "едикакси" - се чува още по-отчетливо. - например като седиш на светофар и нищо не правиш, а то скърца :)
предполагам също така, че жена му като му каканиже какво да купи, какво в никой случай да не купува и какво преди 4 месеца и 8 дни е купил от магазина, а то е било глупаво, ненужно, развалено, не-от-тая-марка, тя тва не го яде, защото през 1992 година той пак като бил купил такова, то се било оказало много не-едикаквоси и тънъ - той изобщо не я чува, както ти не чуваш онва просвирване от ролката :)))))

а представяш ли си пък да си свръхподушващ.
виж, това е наистина ужасно понякога, ако те сполети.
имам си в къщи такова чудо.
измъчва се от миризми, подушва от километри, тормози се, разбира се тормози и околните, абе ужс
например - седи на терасата и мърмори, че се е уговорила с майстора и едисикой съсед от шестия етаж да ги срещне двамата, защото едисикакво, няма значение.
абе нещо тече там, онзи ни е бил наводнил миналата година, тя се опасява, че сега е боядисала банята, а не е сигурна дали съседът си е направил качествено ремонта и иска да го срещне с нашия майстор да огледат там. онзи обещал, а сега - ето го - излиза 15 минути преди срещата с майстора!
аз я гледам малко така тралала, поглеждам и от терасата - няма го този никакъв, не го е видяла.
- абе защо казваш, че излиза бе? няма го, ето - колата му си седи паркирана?
- ами слиза по стълбите, подуших го! - кзва тя като нещо очевидно.
докато кривя очи, че си измисля - ей го, идва към колата си комшията!
значи наистина го е подушила как слиза по стълбите докато ние двете сме на терасата
или - купуваме си кафе от кафененцето под кооперацията, вътре мирише на неособено читав сгорещен фритюрник, в който без да е сменяна мазнината са пържени картофи поне 2 седмици. гъста миризма.
влиза съседче, което е дошло да купи бири на баща си и тя го пита делово - защо си е изплюло дъвката на стълбището и кой смята, че трябва да му я почиства от там.
вярно, че на слизане сме видели дъвка на стълбището и аз съм се навела да я вдигна с кърпичка преди да се е размазала и да я изхвърля, увита вече в кърпичката, в кофата за пощенски спам във входа.
ситният зяпа изчервен: "ама аз..."
"ти, ти - казва тя. - помирисах те, че ти си изплюл дъвката. и имаш още от тези дъвки в джоба."
той се хваща за джоба, грабва торбичката с двете бири и изчезва :)
абе изобщо не е лесно да се живее с такова подушвало, а представи си какво й е на нея :))

И аз така - ИЗБИРАТЕЛНО. Обаче забелязвам напоследък, че слушам все по-рядко внимателно някого, явно в повечето случаи няма какво интересно да ми кажат.

Бог ни говори посредством другите хора. Да имаш уши да чуеш, да имаш очи да видиш...

към теб, но може да не ме четеш. Бяха ме кръстили " Кучето " на предпоследната работа, защото можех да кажа кой какво е пил само като ме приближи на няколко метра. Та ми задаваха въпроси от вратата, но това не им помагаше особено.

Таман имам проблем с лявото ухо, така че няма да съм особено полезен с моето моно чуване. Ако си ми отдясно, бих ти чул ролката - обаче ако си ми отляво, ще чувам оня отдясно...

не чувам и не виждам нищо по колата, чак като започне да пуши и да излизат пламъци разбирам, че трябва да спра или тя вече е спряла и не ще да помръдне

Аз непрекъснато душа и стряскам мъжа ми, а то се оказва, че миризмата идва от някоя друга кола пред нас или зад нас.

Леле!
То и аз с миризмите съм доста зле. Имам предвид, че съм подобно на твоето чудо вкъщи. Например познавам кой се е возил в асансьора преди мен. Ами просто знам как миришат хората. И даже малко ме е срам да си го призная, но в никакъв случай не мога да съм приятел с някой, който не ми мирише добре. Под добре нямам предвид парфюм, даже понякога напротив. Например обичам миризма на цигари, кожа, вестник, бои, вакса, мокра прах след дъжд, намокрен строителен материал, канела, колофон и още куп неща.

Но много се старая да се тренирам и двете отношения, предвид ходенето ми по хижи, където хъркането би трябвало да ти звучи като приспивна песен, щото си смъртно уморен, а миризмата на обувки, които са ходили 10-12 часа е най- прекрасното нещо, понеже в крайна сметка си спрял и си ги събул...

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

В такъв случай просто заставаш винаги дясно на борд от жената и си ОК.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Е, добре си! Една приятелка беше успяла да си отиде да дома със скоба на гумата.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

това мъж не може да го направи, колкото и да се старае.

офтопик -
много естествено говориш :)
това все повече ми липсва в клуба.