Тема за Глигор

Врачански пустиняк му краднале бостано и он вместо да виси да го варди по цел ден, турил ена табела у сред бостано, на която пишело:
- Ена от любениците съм нагньел с отрова, да ви еба у ламерите!
На другиа ден отива да провери бостано и глее сички любеници си там, а на табелата дописано :
- Сеги са две, да та еба у тарикато!

Готино!

е то, ако любениците са над 200, то 2 е пренебрежимо малка грешка

всяка диня я дели на две, дава половината на тъщата и ако тя оживее, и той яде
навремето имаше една комп игра за отваряне на минички
маркираш мините
в кръга се показваше колко мини има, и посредством изчисления отваряш

Истински случай от Враца. Отивам в OMV сядам да ям и си пиша на РС-то.
Влиза един с потник, омазан до лактите с масло, държи бутилка масло за скоростна кутия. Явно е местен познат там и почва:
- Абе мое ли да ви ебем макята на сичките.
Нула внимание и никой на реагира
- Един от бензинджиите го пита: Кво бе?
- Мое ли аз мяката да ви ебем, полуоска да си намерим за 30 лева вие за шише масло да сакате 20?
- Епа специалво за скоросна кутия, ти кво сакаш?
- Къде строши колата па и полуоска?
- ема немъ къде, глей кви са йендъци по пъта

*йендък и йендъце са дъблоки дупки, на северозападен диалект

хахах, то като в оня виц, дето едната била умряла щото яла гъби, а другата - щото не искала да яде гъби


\"Мекотата, е, най- твърдото нещо на света!\" (психопрофил)

са еба в ламерката - 2 пъти писах, писах....

Витиня и тази тема ме върнаха на село - скали, река, много звезди и вълшебна вода, легенди, зевзеци и споделен хляб и компот, животни и хора, а ние градски ококорени деца. Баба крещи на дядо "Не мецай и не батланувай" и вечер готви покрекло и пържено. На боба слага шепи девисил и джоджен без да ги разтрие дори. Момчетата имат по-издадена адамова ябълка от градските и ни се смеят, че миекаме.

Събуждаш се и в стаята има бебе яре, което чака да му дадеш биберон, щото майка му е умряла. И котаракът се казва Йовков. И съседът е заклал баща си, а го търсят за всичко, за което може да помогне. И баба се ядосва, че от 4 жени внучки само аз мога да плета и само мен взима да пасем козите на цялото село. И ме учи да псувам и да удрям с гегата.

И крадем - вишни имаме много, но дуди, любеници няма в нашия двор. И 4-те женски имаме чекийки за дялкане на разни неща. На село праскови и кайсии няма. Има джанки, вишни, черници и сини сливи. И грозде после. И естествено лук, картофи и чесън. Ма джанки и картофи основно.

Хората си правят номера и се псуват и се смеят едновременно. В града един или го псуваш, или се смеш с него. На село всичко е накуп. Хем сте роднини, хем сте врагове. Като трябва си помагате, като не трябва - си правите сечено с години.

Ходим във вировете на реката. Момчетата скачат от скалите. Ние пищим. На всички ни е абсолютно забранено официално. Имаше легенди за поне 3-ма умрели в реката, в тъмното, в гората отсреща. Вечер играем на криеница на селския казан до 24ч. Мирише на джибри. Като по-големи пушехме цигари и се целувахме в двора на училището на другия край на селото (а то дълго село инак)

И много се смеехме с всичките лакърдии. Тва народната мъдрост ги раждаше такива безценни

Готин разказ. Чудно село!!!
Как е там сега?

Новият ми стар сайт :
[линк]

Много хубаво в Етрополския Балкан. Природа разкош, цигани - много малко и работят, хората усмихнати.

Но беднотия и няма работа. Ще се затрият и тия села. А имаше много вили на богати софиянци. По едно време мислеха ски-писта да правят дори и тва умря

Аз си харесвам Бургас, но откъм села няма и дума за сравнение. Нашето тук скучно, равно, жега, жълто, а в Балкана пъстро, стръмно, зелено, свежо. И зимата там като завали и натрупа един метър и с месеци е тихо и почти топло. Приказка! А тук ветрилник, влага, не предразполага за червени бузи и топли сърца някак

Аха...

Тръгваме на пазар. В 4 сутринта. Загърнали са ме в дядовия гулак, щото лято, ама - студено. И интересноооо.... Кобилата бавно крачи, щото каруцата тежка от стока. Спираме на чешмата - вече се развиделява. Още толкова и сме на пазара. И там пак интересно.

На реката - 4 бента. Ходим да се къпем, макар, че дето викаш - забранено. Иначе висим с въдиците - риба бол. В 3 часа на сладкарницата карат пресните закуски. Там сме.

А като по-малки - на един от напоителните канали плуваме с поцинковани корита. Номерът е да минеш всяко прагче без да потъне коритото. После лежим на хавлиите в пожълтялата трева и зяпаме облаците, говорейки си кво ли не.

Игра на фунийки, обикаляме окръга на колелета, първа любов, строим "къщи" от бъзе и наколни жилища по старото корито на реката.... Поляните в село бяха пълни с лайка и макове - вече ги няма. Вечер - кино в читалището.

Събрали са се комшиите вкъщи под сайваната да белим царевица. Лакърдии до 12 - 1 през нощта. Тока спрял - правим си вечеря на синията с газена лампа. Дядо ми реди сирене в тенекии, обрезките ги муаме сладко, сладко....


И рев на магарета мамамустара! Снощи лежа на втория етаж на къщата и мисля - какво липсва на селото... Губи ми се нещо.. И се сещам. Няма коне и магарета! Остане ли едно село без тях - начи си заминава....

Обаче гледам и ти си селянка кат мене - ща зема!

Аз си харесвам Бургас, но откъм села няма и дума за сравнение. Нашето тук скучно, равно, жега, жълто, а в Балкана пъстро, стръмно, зелено, свежо. И зимата там като завали и натрупа един метър и с месеци е тихо и почти топло. Приказка! А тук ветрилник, влага, не предразполага за червени бузи и топли сърца някак
Е , не случайно има и друга народна мъдрост " "Балкана ражда хора , а полето - тикви"

Шегувам се...

Завиждам малко на раслите на село. Мен ме водеха инцидентно за малко . Не можех да свикна , излагах се постоянно и се чувствах нещастен.
В селото на майка ми нямаше ток и баба и дядо така си живееха.
Докато е светло се човърка по двора това - онова , после на газена лампа се вечеря и се ляга. Заранта будни и на крака още по тъмно. Работа много - добитък , градина .
Помня (дали не съм споделял тук ?) Вечерта преди лягане се раздават задачки за другия ден : Вуйчо е някъде далече със шилетата , дядо и баба трябва да изкарат овцете на друго място. Мама - да занесе на вуйчо храна ... Аз - 5-6 годишен оставам. За да ме залъжат (и аз искам работа !!! ) ми заявяват , че ще паса патките. Сутринта мама понесла бохчата отваря вратата , патките тръгват надолу , тя нагоре ....аз с пръчка в ръка тръгвам след патките....
Оказа се , че патки се пасат лесно . Вървят бавно и не се делят от ...хм...стадото?
Обаче , стигнаха реката, нагазиха и след малко ги изгубих от поглед сред папурите .
Ми сега??? Не мога да плувам... Па и не съм от най- смелите.Ревнах и бегом се прибрах до дядови....
И пак рееееееев!!!
Първата ми сериозна задача в живота и аз да я осера!!!??? !!!
Край !!! Изгубих патките и какво после ще разправям??? И къде ще ги дирят???
И че ще ям бой е ясно - да загубиш 20-тина патки не е шега работа!!!
Дойде братовчедката Катя (2-3 години по - голяма) , почна да ме успокоява - Щели сами да се върнат !!!
Как не !!! С такъв ищах изчезнаха по регата надолу ...Чак в Турция ще идат така ( нашата река се влива в Тунджа. И са ми казвали , че Тунджа отива в Турция). А Турците са гадни ( друг ми е казвал и за тях) и никакви патки няма да пуснат обратно ....
Обаче Катя ме заигра някак , Имаше едно колело "Жабка" и карахме и на ластик играхме и после с други деца на челик ....привечер патките си дойдоха!!!
Верно бе!!!! И не само че си дойдоха , ами и сърдити крякат , що не им отварям вратника ...


Не можах да свикна в пустото му село ! 2-3 пъти са ме водили и не можах! Местните деца различни - едно си разцепи ръката от китката до лакътя и гък не каза - зашиха го в града и на другия ден тичаше със всички .... аз ако бях - щях да урева орталъка и после два месеца да хленча и да се гивизя... Местните момичета яздят коне и магарета и псуват като каруцари !!! И едни страшни тахтаби се въдят на село !!! Космати паяци , стоножки на които викат Скрипя , змии , големи бръмбари и какви ли не гадости ...бррррр !!!! А веднъж ме бяха нахапали и бълхи ...нещо селото беше бъхлясало цялото , та вуйчо ме върна у дома по спешност.


Новият ми стар сайт :
[линк]

Разбирам твоите чувства към селото, но малко прекаляваш.

Сър Кикич> Местните момичета яздят коне и магарета и псуват като каруцари !!!

Е, че това лошо ли е?


Фиг. 1

Кой е този Глигор?

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

гьоргиев.

Винаги съм се питал защо фамилията му е Гьоргиев, а не Гьоргьев.

ми напиши му бележка с този въпрос, не виждам смисъл да се питаш, или да питаш мен
там му е ударението, на и. гьоргиев. така се произнася.
иначе щеше да е нещо като мек гергеф :)))))

Е, че това лошо ли е?

Лошо е , че аз не можех да яздя. Нашето магаре беше едно проклето такова. Инати се, хвърля къчове и само на баба разрешава да го язди или води. Помня как ухапа дядо веднъж за ръката над лакътя.
Мене не ми даваха да доближавам до него , а и когато веднъж опитах тайно , то подозрително все извърташе задница към мен .
За псуването какво... там научих една засукана псувня , която даже не знаех какво означава . Казах я на дядо , а той се спука да се смее и каза на никого да не казвам това....Да се чудиш що - уж голям смях , пък тайна...

Абе , не се чувствах добре на село.

Новият ми стар сайт :
[линк]

Аз да ви информирвам, че, нале, няма промяна в цените, нале

Селски туризъм

Те го и ценорасписо като у скобите съм турил пояснениа за по наясно.

ЦЕНОРАСПИС

Спане
У одаята с исглед накъмто барата - два лева на креват.
У одаята с исглед накъмто дворо - един и педесе пак на креват.
(и двете такси са независимо за мъжко ели за женско ама ако некоя ми фане окото моем да напрайм остъпка с некакви процентове)

Ядане
Закуска - пържени филий с кисело млеко една паничка.
Обет - пържена лютеница, пръжки с боб, картофена чорба и компот (секи път различно само компота е секогаш.)
Вечера - яйцета на очи ели бъркани (секи път различно) и ена малечка шльокавица по желание на клиенто с мезе торшиа а летоска домат ели краставица.
Сичко наедно - два и педесе секи ден.
(ако неко ден ми ареса компаниата може да отпущим по ена голема кайсиева за бес пари)

Хигиенски нужди
Ако некой му се прикъпе слочайно може летоска у барата а зимъска у цинково корито с ладка вода от котел. И у двата случая претвиждаме търкане на гръб с кисе от назе. Ако търка Глигорица таксата е лев и осемдесе ако търкам язе таксата става на лев и педесе що съм по як.
Ако некой си мие забите да си носи паста що у Добролево немаме. Ние заран като се нажабурчиме с шльокавица и не завъждаме микробе ебаси. Сапун нема нужда да се носи ние имаме ператен он се не пеняви като грацкия ама отмива добре.
Нужник си имаме у дворо и е екологически исправен. Секи път като се размерише та почне да люти на очите му фъргам вар. За него таксата е двайсе стотинки на исхождане става дума за голема нужда (леле а Натка расправа че у градо зимат по педесе стотинки). Иначе пикането може и у дворо за бес пари ама гледай да не е у насадено ебаси.

Торизам и други заебавки
Отиване (и завръщане) до гората за гъби ели е тека само за расодка с придрожвач (язе) - един лев натам и един лев навам става на въпрос за пеша. Ако е с яздене на магаре таксата е секи път различно що требва да го пазарим от друк, що мойта магарица Живка е проклета и може да стане неко сакатлък ебаси. Ама нема да се върже повече от два лева нанатам и два лева нанавам сметам язе.
Посештение на хоремаго с придрожвач (язе) - педесе стотинки сичко ама кво си викнеш на Витка ели Благой си плащаш оделно. Ако викнеш нещо и на мене (ама да не е лемонада) таксата отпада. Апа ако тръгнеме сички тористе у група един е за бес пари ама вие че си се разберете кой ебаси.
Издойване на коза (ели офца) с инструктор (Глигорица) - осемдесе стотинки.
Издойване на крава пак тека - лев и двайсе.
Цепене на дърва с манара и инструктор (язе) - два и педесе за кубик.
Копане с малечко мотиче у дворо - един и десет на фитириа (по грацки май се вика леха).
Копане със сащинска мотика на кукуруз ели лозе - два и двайсе на рет.
Чистене на кочината на прасето Гошко - осемдесе стотинки.
Изфъргане на тор от оборо до улицата - лев и четиресе на количка.
Други - наспорет клиенто.
(у други олизат Глигорица да ви пее като едете ели язе да ви водим до казано да видите как се пече рикия ели текива неща)

Забелешка
Ако дойде чожденец ели чожденка в независимос от каде е в смисал на даржава, таксата веднъга се преобръща у еврота по същите цени. И да си водат превеждач ебаси.

Добре дошле у назе!
Опознай селото та да обикнеш градо!

[линк]