За компромисите...

75 отговора 0 прегледа Заключена
#1

За компромисите...

Всред масовото словоблудство и словестни войни се появява и някаква по-смислена тема. Добре, нека да пофилософстваме по тази тема:

1.Компромис - що е то?
2.Кога се налага?
3.Да го правим или не?






Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #2

Re: За компромисите...

Зависи за какъв компромис става на въпрос. Има неща с които никога не трябва да се прави компромис. Какъв точно компромис имаш на предвид?

Отговор
в отговор на FlLerO99 #3

Re: За компромисите...

Не ми задавай въпроси, а отговори на моите 3 въпроса!



Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #4

Re: За компромисите...

Интересна тема.
Порових с търсачката, странно ми дава резултати основно на руски. Затова, ще преведа криво-ляво.

Компромис, от лат.
1.Compromissum - понятие в римското частно право
Съгласие между страните да им бъде назначен арбитър /арбитражен съд/ за решаване на спор. В класическата епоха изпълнението на това съгласие се обезпечавало с предаване на спорната вещ или парична сума на арбитъра, за да я предаде на този, в чиято полза е взето решението.
оттук

2. Компромис /речник/ - съгласие, основано на взаимни отстъпки
оттук

3. Компромис /речник по конфликтология/
1) поведенческа стратегия, предвиждаща взаимни отстъпки
2) съгласие между противоборстващи страни за взаимни отстъпки. Противно на популярното до неотдавна мнение, компромисът не е единствен път за разрешаване на конфликти. Компромис не се прилага, ако една от страните цели да унищожи врага. Компромисът изисква страните да са наясно със своите интереси и да ги упражняват по законен път.
оттук

Отговор
в отговор на adekvaten #5

Re: За компромисите...

Компромис, означава всеки да се роди с различни таланти и способности.

В тази Вселена, винаги.

Всеки който се е родил го е направил. Ако всички имахме еднакви способности, тогава щеше да ни различава само духовното, но ние сме направили компромиса да се родим различни.

Отговор
в отговор на alisalisa #6

Re: За компромисите...

"3. Компромис /речник по конфликтология/
1) поведенческа стратегия, предвиждаща взаимни отстъпки
2) съгласие между противоборстващи страни за взаимни отстъпки."


С този си постинг се издигна в очите ми, защото....беше доста паднала от други твои постинги...

Добре, нека да пофилософстваме в/у "1) поведенческа стратегия, предвиждаща взаимни отстъпки "
Взаимни отстъпки? От какво?
От убеждения?
От заблуди?
От амбиции?
От инат?
От какво?
Колко от нашите амбиции и убеждения НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ ЗА НАШЕТО СОБСТВЕНО БЛАГО И ДОБРУВАНЕ? А не са просто заблуди и..... амбиции "На всяка цена винаги трябва да съм прав/а! никакви компромиси!" Или както се знае в Б-я "Всеки е професор-всезнайко"




Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #7

Re: За компромисите...

1.Компромис това е отстъпление на личността.

2.Налага се тогава когато преследваме някаква цел или просто когато нямаме избор.

3.По-скоро не трябва да го прави но това ще е сметка на маневреността ни в живота.

Отговор
в отговор на FlLerO99 #8

Re: За компромисите...

Този ти постинг бе по-успешен. Но....

"1.Компромис това е отстъпление на личността."

Това становище повдига автоматично въпроса:

- А какво е "личност". Каква е дефиницията?
И не се ли случва често в живота ни да правим компромис със своите убеждения ЗАЩОТО СМЕ УСТАНОВИЛИ, ЧЕ СМЕ ГРЕШИЛИ в това или онова? Отстъпление от собствени заблуди.




Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #9

Re: За компромисите...

Това, че преди си се нуждаел от едно, а сега от друго, не значи, че си се заблуждавал.

Отговор
в отговор на adekvaten #10

Re:

Ти си на крачка да направиш някакъв компромис? Няма да е достатъчно, не се измъчвай.

Най-добре е като напишеш тема - да си пишеш и сам отговорите, имитирайки различни потребители. "Всички други хора само ти развалят темите". Щом си толкова инфантилен до тази възраст, няма как да пораснеш за няколко години.


Песни о Паскале

Редактирано от Luchezara на

Отговор
в отговор на adekvaten #11

Re: За компромисите...

Личността това е съвкупност от определени качества които я индивидуализират.

Често се случва в живота ни да направим компромис със своите убеждения именно защото сме установили че сме сгрешили. В критиката е истината.

Отговор
в отговор на adekvaten #12

Re: За компромисите...

Встъпителното ти изречение ще се направя, че не го забелязвам, не всеки има добър вкус все пак.

Добре си се сетил да започнеш темата с въпроса "що е компромис?", за да се зачета за етимологията и действителното и значение. Чак се изненадах колко неправилно я употребяваме в ежедневието. "НаправИ /ти/ компромис за еди-кого си", "Аз толкова компромиси съм правил/а", "Не желая /аз/ да правя /аз/ компромиси никому /на никой друг/... и т.н.

В действителност, и в трите цитирани значения на думата, "компромис" означава съгласие на взаимни отстъпки. Тоест, никога не е едностранно действие, защото имаме компромис единствено и само тогава, когато две и повече страни с различни или противоположни интереси достигат чрез преговори или обсъждане на едно решение, донякъде удобно за всички. Донякъде, защото отстъпката е отказване от определени претенции в интерес на намиране на изход от определена ситуация.

А взаимните отстъпки зависят от обекта/субекта на спора и количеството претенции на всяка от страните. Първоначалното значение е било съгласие да се предостави решението на трета страна при материални спорове. Когато арбитърът отсъди, едната страна придобива, другата изгубва /вещ, пари/, но няма право да оспорва решението, защото предварително се е съгласила друг да реши.

От гледна точка на поведенческата стратегия, вероятно това означава да доведеш нещата до преговори. Примерно, и двамата с Иванчо имате претенции върху едно и също нещо - вещ, непълнолетно дете, територия, размер на заплатата. И, съответно, противоположни, конфликтни интереси. В случая със заплатата, ти даваш 100 за определена работа, Иванчо ти иска 1000. Можете да се карате до премала или да се съгласите арбитър да отсъди. Но, ти можеш стратегически да подходиш към Иванчо така, щото той да е убеден, че чрез преговори ще намерите взаимноизгодно решение. Да напомня, че първоначално претенцията към обекта означава решение в полза на единия, другият остава прецакан. В този пример:

Имаме 20 дни отпуск, искаме да го прекараме семейно. Аз - на планина, защото съм запален планинар, мъжът ми - на море, защото е любител на гмуркането. Имаме конфликт на интереси относно един и същ "обект" - 20 свободни дни. Не е стратегическо поведение да вляза в пряк конфликт - ултиматуми, цупене, караници, шантажиране. Другата страна ще ми върне със същото, а ако отстъпи и се самопрецака, ще изгуби. Или разиграваме на ези-тура къде да отидем /арбитраж/, или изначално съм съобразила, че ще ми се наложат отстъпки и затова, настоявам решението за отпуската да се вземе след обсъждане и компромис. При обсъждането оглеждаме възможните варианти:
1. всеки отива сам на почивката, която му е по сърце - отстъпката е - не сме заедно, взаимна.
2. ще прекараме заедно 10 дни на планина, после 10 дни на море - отстъпката е - всеки от двамата ще поскучае на място, където не му се стои. взаимна.

Моята поведенческа стратегия в случая е "хайде да обсъдим как да прекараме отпуската си". И в случая предвиждам взаимни отстъпки:

От убеждения? - отстъпвам от убеждението, че трябва да наложа моето желание на другия
От заблуди? - отстъпвам от заблудата, че: имам право да си наложа желанието, ако ме обича, ще отстъпи, трябва да се промени и да заобича планинарството, за да стане съвършен в очите ми
От амбиции? - от амбицията на всяка цена да си постигна целта /отиваме 20 дни на планина/
От инат? - от ината да предизвикам конфликт, само и само за да демонстрирам характер.

Колко от нашите амбиции и убеждения НАИСТИНА СЪЩЕСТВУВАТ ЗА НАШЕТО СОБСТВЕНО БЛАГО И ДОБРУВАНЕ? А не са просто заблуди и..... амбиции "На всяка цена винаги трябва да съм прав/а! никакви компромиси!"

На въпроса "колко" не мога да ти отговоря, всеки си има списък с различно съдържание и бройка. "Амбиция" и "Убеждение" са полезни качества, когато човек работи самостоятелно, каквото и да било. Но, в компромиса, в смисъл на взаимно съгласие, не играят. Взаимно компромисно съгласие се постига чисто рационално. Всеки взема рационално решение да се откаже от част от изгодите си при определена ситуация.
В противен случай просто нямаме компромис.

Отговор
в отговор на Luchezara #13

Re:

Твоят неописуем инат да нахълтваш във всяка моя тема за да я осереш без нито за миг да направиш един компромис и да използваш сивото в гаванката си и да напишеш нещо смисленно и интелигентно и разумно е показателен!



Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на alisalisa #14

Re: За компромисите...

Да. Отново смислен и интелигентен постинг. За разлика от постинга на Мъчезарна, която не е способна да мисли трезво и разумно....

Относно междуличните отношения си напълно права.

Но ето една странична тема към основната. По-скоро вариант:

Допустими ли са компромисите на имащите властта в ръцете си.... със законите в страната?




Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #15

Re: За компромисите...

уфффф! приятно е да се мъдрува по същество върху дадена тема, но непрекъснатите напъни да се вметват оценки на тоз и оня развалят атмосферата
та, ако може да проветрим, преди да продължим

Допустими ли са компромисите на имащите властта в ръцете си.... със законите в страната?

В това изречение думата "компромис" не е правилно употребена. Нали затова обърнах внимание как в разговорния език си я плескаме навсякъде по инерция в смисъл, нямащ нищо общо с изначалния и.
Ако закони е сборник с правила за човешки взаимоотношения, най-общо казано, то те могат да бъдат тълкувани и/или прилагани. Властимащите са едната страна, търсеща съгласие за взаимни отстъпки. Написани, гласувани и приети правила няма как да бъдат страна. Няма как да се осъществи компромис СЪС закон. Той може да бъде погрешно тълкуван, неспазен, частично спазен, но това си е едностранно решение на властимащия, който прилага закона. Или спазва/не спазва закона.


Какво точно имаш предвид?

Отговор
в отговор на adekvaten #16

Re: За компромисите...

Винаги съм склонен на компромиси - без компромиси светът щеше да се състои от ъгловати и ръбати камъни.


Докато човек си задава въпроси, никога няма да стигне до отговорите

Ошо
Отговор
в отговор на adekvaten #17

Re: За компромисите...

Въпросите са ти не особено логични, поне тяхната подредба, но хайде да отговоря:
1.Компромис - що е то?
Компромисът е съгласие, в най-чистия си вид, но не съгласие да дойда с теб на кино, а съгласие да дойда с теб на кино, при все че ми се ходи на мач.
2.Кога се налага?
Само от време на време. Българинът е особена порода и свикнеш ли го на компромиси е лошо. Затова от време не време.
3.Да го правим или не?
Да не го правим със себе си. В случая не означава да не ида на мач, щото е общо-взето се тая мач или кино, а означава, финтрола, напр., да не изпие чаша ракия с бъдещия си работодател, независимо, че последният го е харесал и е е склонен да му плаща баснословна заплата, особено ако трола му е добър събеседник по чашка.

НА КОЙ МУ ПУКА!

Редактирано от NAKOlMUPUKA на

Отговор
в отговор на alisalisa #18

Re: За компромисите...

Ето че някой е писал в моята тема но....в пресата:

[линк]




Пиши САМО по темата, а не лични нападки с/у автора и!!!
Отговор
в отговор на adekvaten #19

Re:

Ето точно за това говорех.
Ти си в клуб, тук хората РАЗГОВАРЯТ. Знаеш ли какво значи това?

Пиши си сам отговорите в темите и не занимавай другите. Така всички ще са доволни. На твоето ниво на развитие - толкова.


Песни о Паскале
Отговор
в отговор на adekvaten #20

Re: За компромисите...

E добре, че пресата пише по твоята тема... то всичко се върти около твоята тема


Докато човек си задава въпроси, никога няма да стигне до отговорите

Ошо
Отговор