Ужаст.

Има привличане.
Не, че го търси човек, понякога така се получава. Сродна кръвна група. Нищо специално не правиш, просто някой ти влиза под кожата - осанката, харизма, усмивката. Симпатия, чиста проба. Приятно е, но е и объркващо.
Въобще цялата констатация, докато изкристализира, вече съм се паникьосала. Но..факт.

Особено е трудно, когато трябва да си сериозен, а пък всъщност - виждайки някого - се усмихваш неволно. Или се замисляш кой - точно - чифт обеци да си сложиш тудей..
Има някаква неловкост в атмосферата, т.е. когато хората са насаме..въздухът - с нож да го режеш - всеки стъпва като балерина. Издалече. Темите са ужасно, ужасно безобидни. Чак накъртва всичката тази предпазливост, някак неестествено отдалечаване, нещо като превантивна мярка. Когато са повече хората - някак се разсейва електричеството. Но има нещо във въздуха..
Усеща се. Предизвиква усмивка. Някакви жестове с неясно тълкувание, които хем минават за дружеско потупване, хем - не съвсем, защото - в последствие разбираш, че са само за теб. Много е странно. Или просто отдавна не ми се е случвало.

Имам чувството, че съм загубила всякаква ориентация в мъжко - женските игри, теории и практики. А не бях такъв човек, мамка му.

Няма драма, просто споделям.

Ми кво да ти кажа - живият живот.......

Както е казал Хайтов - Едно е да ти се иска, друго е да можеш, трето и четвърто да го направиш......

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

Добро утро, амиго! Така е. Честно казано, на мен също ми е трудно за коментар.
От една страна - въпросът дали да се понаебем на някоя командировка, или темата за секса с висшестоящи - с цел повишение, или пък - брак - никога не ми е била интересна. Не си спомням случай, в който да съм се впечатлявала дотолкова от колеги. Т.е. - да, регистрирам, че някой е хубавец. Аз съм естет, все пак, но - дотам. Сега е друго. Така го усещам.

Пускам темата така..мащабно - концептуално.
Не, че имам сериозни Радини вълнения. Самоконтролът ми в последните години е достигнал съвършенство, просто!Или просто нямам катализатор, кой знае..или имам твърде много за губене и ми трябва нещо много, много силно за изкарване от равновесие, което да оправдае рисковете. Преди време - импулсивност никак не ми е липсвала.Но сега е различно.

По - скоро ми е и някак забавно - как животът много често намира начин да ни изкара от обичайните клишета, защото всеки има някакви..как беше..постулати и си вярва в тях, следва си стереотипа убеден.
Но понякога има и изненади. Приятни изненади.

Иначе би било доста скучно, нали? Животът все намира с какво да ни предизвика, ако не за друго - поне за да се опознаем по-добре....

Знаеш ли, понякога откривам в себе си неподозирани неща?

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

Хубаво. :) Следва Курс на чудесата и какво остава (от нас) след като се абстрахираме от клишетата и постулатите.

******

лелей, добре си го описала. ама това е когато привес има чистото физическо привличане, а все още не е ясно дали има и нещо по-дълбоко и високо. имала съм и случай- точно така са нещата и изведнъж се разделяме в пространството. след три месеца вече го няма- все едно никога не го е имало. нагон...

А хитростта е ума на глупака.

и двете, двете - и си забравила и не се е случвало скоро.
Сигурна ли си, че разчиташ ясно "сигналите"? Ако е колега - кофти

НА КОЙ МУ ПУКА!

а не молегата е катализатора. Ти си го описала чудесно - но чувството, усещането и тръпката са движещата сила, няма значение дали е грозен, красив или секси колегата.
те за тва треа да има тръпка винаги, във всяко нещо

НА КОЙ МУ ПУКА!

Оплакваш се или се хвалиш?

Защото това, за което говориш е подарък.
Който можеш да приемеш или да отхвърлиш.
Досега може и да си отхвърляла, значи няма да ти е за пръв път.
Да не е само за последен.

_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.

Кое е последното, което научи за себе си?

Сигурно. Скучно и забавно, всъщност - са разтегливи понятия (от играчка - плачка).

Не зная...на теб всяка жена ли ти предизвиква тръпка?По принцип?
Не мога да категоризирам хората - колкото очи, толкова и привлекателности.
Но мен ме привлича.

Мне - не се хваля, нито има излишен драматизъм - това няма да е дилемата на живота ми, просто имам нужда да говоря по темата.
Не съм сигурна защо, обаче. Някаква вътрешна потребност. Нещо ми е чоглаво от цялата тази работа.

Хем ми е приятно, хем ми е едно такова смущаващо-любопитно - симпативъртигъзично. Но май повече ми е приятно.

Честно казано - не зная. Той е по принцип очарователен. Симпатяга, ведър, забавен и мил с всички дами.
Отделно от това - аз не се възприемам като някаква хабсолютна мъжемелачка, на която никой, ама никой не е отказал, т.е. мисля, че нямам свръх очаквания, че всеки мъж ще припадне в краката ми. Така да се каже по дефолт.

Но..третото око ми говори и други неща.
Давам пример: нещо общо за всички като жест, но по мейла - забавна покана да си взема мой индивидуален такъв, нали.. някак се чувствам една идея по - специална. Дреболии, всъщност. Но ми правят впечатление.

Едно време се славех с набито око и добра хинтуиция. Възможно е и да отслабват с възрастта. Но не мисля.

Да ти кажа честно - въобще не мога да си представя интимност даже. В смисъл..напъвам се, но не ми идва сюжет - а не ми липсва фантазия, по принцип!
Някак не мога да го смеля, май.
Знам ли какво е..дори и не се отпускам да си мисля какво би било - първо нямам време, после - не искам неприятности.
Но ми е приятно в компания с него. Ама да не сме сами.

Според мен - физическото привличане - което често се спряга за повърхностно явление - може да бъде много трайно. Имам емпирични наблюдения.

Може би истинското ни аз, м?

В най-прелестната му проява. :)

******

Тайна майна!

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!

Ииии, значиии..сега само разпалваш любопитството на фиеньките..
За щръкналте сиси знам, кажи нещо - което не знам.

И докъде така? Т.е...доколко може?
Представяш ли си - всеки да си беше себе си. Без роли, неограничено, свобода. Дали щеше да е анархия?Или щастие? Пълно щастие!

Напоследък се улавям че все по-малко мисля.... ставам импулсивен, което не ми харесва..... може би имам неизразходван импулс!

Много е трудно да откриеш черна котка в тъмна стая, особено когато котката я няма в стаята!