Прекрасни

...татковци! Това ми действа много положително.

[линк]

domino dancing

а аз на моя първия си легнах и си спах сладко сладко, с изключен телефон да не ми досаждат разни баби и кой ли не.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

да присъстват на раждане на собственото си дете би било голям стрес за мъжете - да гледат отстрани и да изпитват интезивен страх, без да могат да помогнат, ти действа позитивно ли?
мислиш, че е справедливо майката като я боли, бащата да гледа и него да го боли ли?

Явно мъжете извън нашите географски кординати не изпитват стрес и болка, сигурно е от часовата разлика

domino dancing

Е, то не само на раждането трябва да присъства бащата.
И за обикновена операция от апендисит да влезе мамата в болница, пак трябва таткото да е до нея, да я държи за ръка и да дава акъл на лекарите, ако нещо не му хареса как го правят.

дааам, и българи са правили този филм

[линк]

Викаш дете или апендисит все тая?

domino dancing

Като ще е гарга, да е рошава.
Що за едното да може, а за другото не.

Идеята е, че снимките са наистина много хубави. Особено младото момче, което вади детето с помоща на лекарката. Нашето поколение е различно, повечето момчета на моите години са присъствали или искат да присъстват на раждането.

domino dancing

Нека присъстват, нека свикват
Че както е тръгнал света, току виж след няколко години, започнали и да раждат
Мъжете, като същински Арнолдовци

Жената не се е пъпкувала. След като сееш е логично и да жънеш

domino dancing

Ако беше логично, природата и на мен щеше да ми сложи цици.

Ами гледката не е особено приятна. Не бих казала, че е особено здравословно да се присъства. Особено за някои хора. Казвам го от личен опит в моето семейство. Това, че един баща не е присъствал на раждането ни най-малко не го прави по-лош баща. Освен това гледката, която вижда бащата е доста по-различна от тази, която вижда самата майка.
Дори и раждала жена би се стресирала да присъства на раждането на друга ако не е професионалист.

Моя приятелка по лошо стечение на обстоятелствата преди години роди вкъщи и се беше наложило майка й да помага при раждането. Горката жена после имаше гроздове от херпеси от носа до брадата.

Имам чувството, че за някои съвременни мъже желанието да присъстват на раждането е един вид шоу, което искат да посетят непременно.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

бе на теб може и да ти е прекрасно, ма за мъжката психика не е така


\"Мекотата, е, най- твърдото нещо на света!\" (психопрофил)

Аз не бих се стресирала да гледам, но не в българска болница, тука явно лекарите викат повече от родилките.

Майката е с херпеси не толкова от гледката, а от притеснение за детето и внучето.

domino dancing

На определени мъже. Снимките са хубави и мъжете на тях са си ок.
Липсва логика да се стряскат от нещо подобно родните мъже, могат да кормят прасе или крава, а се страхуват да гледат вагина в естествено състояние. Може би е от социалните табута.

domino dancing

тука явно лекарите викат повече от родилките

И защо мислиш така?
Ти си раждала в българска болница?
Чула си разкази за крещящи български лекари по време на раждане?
Видяла си наши лекари, наети в западни болници, за които единствено условие да бъдат наети е да са им оперирани гласните струни, та да не могат да крещят?

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

и спорът ти с хората от по-възрастното от теб поколение, които са раждали, или жените им са раждали в българия се дължи на това, че отново докосвате със завързани очи слона по различни части и по тях гадаете какво е животното :)
за българката 40-50-и по-възрастна раждането си е вид касапница от която и тя, и мъжът й (по разказите й) почти се чудят как е оцеляла. и то - от днешна гледна точка - основателно се чудят.
е, преувеличавам леко, но само леко.

раждането в българия не беше сравнително лековатото и интересно приключение, в което сега хората от твоето поколение участват.
по наше време нямаше упойка - сега по света спиналната (епидурална, или както там я наричат) упойка по време на раждане е нещо абсолютно естествено, едва ли не задължително.
при едисикакво разкритие (малко) слагат на родилката общоуспокояващо вещество, щом то подейства след няколко минутки й слагат упойка в гръбнака, краката й се затоплят и съвсем скоро след това и тялото се обезчувствя така, че тя не усеща никаква болка. е, чувства се леко странно от кръста надолу, но например би могла и съвсем естествено й идва да води нормален разговор с хората около нея.
раждането е дирижирано.
отвреме-навреме й вливат вещества, които усилват контракциите и докато се огледала - хоп! - бебето е излязло спокойно.
дори и да се случи да се наложи да я клъцнат малко, че бебето да излезе по-щадящо за него през теснините там, майката не усеща това. перват й 2 шевчета после и аре.
около нея припърхват доктор, анестезиолог, акушерка, бащата на бебето...
тя и бащата може да се вълнуват мъничко - все пак това не им се случва всеки ден, но толкоз. говорят си, вълнуват се, успокояват се един-друг... може и вицове да си разказват и да се смеят, нормално.
е, после може няколко дни да я боли глава, без да е задължително, но дори и да се случи - голям праз.

по наше време раждането не изглеждаше, ама изобщо не изглеждаше! така.
първо- упойките в гръбнака още бяха ново нещо, в много случаи водеха до направо страшни за майката усложнения. считаше се по-безопасно бебето да се роди естествено, както раждат кравите, отколкото да се слага упойка. беше си опасна направо. и такава упойка се прилагаше изключително рядко.
настъпваха едни часове и часове на гърч, шаш и паника. + че персоналът, досаден, че - "ама като са се разраждали" и подобни - се държеше и с родилките, и със семействата им като с навляци, които само им отварят работа.
а и родилките - повярвай ми, ако искаш, че след 4-6-10 и повече часа неистови болки, затънала буквално в кръв и лайна - понеже и да са ти направили клизма като са те приели - организмът си бачка и за няколко часа отделя нови фекалии, а контракциите са буквално нещо като силно преувеличени напъни за изхождане по голяма нужда, обаче не такива, които можеш да контролираш съзнателно - ти самата не би искала, ама в никой случай, да подлагаш и себе си, и бащата на детето си, да присъства на... цялото това.
родилката в българия се чувстваше едва ли не виновна, че със състоянието си създава неприятности на персонала. дошла им, навлекла им се там...
и така няколко дни, докато си отиде с бебето си в къщи.

разбираш ли, просто не говорите за едно и също, макар че се отнася за един и същи естествен акт. затова не се разбирате :)

ако раждах днес и то в нормални, добри условия, с нормален, загрижен персонал и нормални, адекватни мерки за състоянието ми и състоянието на бебето - разбира се, че бих искала бащата да е до мен.

но раждах преди десетки години в условия и сред отношение като описаните.
някаква досадница, която я напънало баш па на празник - неработен ден.
е ми нищо, ние ще си пиеме в кабинета, а тя да си се оправя там, в предродилното. ако много вика може някой възмутен колега да отиде да я скастри, ама че глезотии!
освен тва имала наглостта да няма околоплодни води и да ги притеснява, че не била добре. освен тва си иска и диамантената обица, дето й паднала на пода докато се гърчи, наглата свиня, а всеки знае, че който си намери нещо - негово си е. и после па ше пищи като я шият без упойка, като че ли е единствената на света, дето е раждала. пък и откъде намери сили да пищи, бе, егаси наглото здраво добиче. вместо да се омаломощи като хората и да спре да притеснява хората със себе си.

кажи ся, би ли искала и мъжът ти да е там, докато трае това, така описано?
ми той просто ще пукне бе! като онзи ескимос от разказа на джек лондон, същото.
просто говорите за различни неща, разбра ли сега :)

И разкази и съм слушала, чуваше се чак долу.
Ако в западна болница наричат родилката прасе или тъпанарка идея нямаш какво ще се случи. Едни ротвайлери(адвокати) само това чакат.

domino dancing