Заисима от природата

Не вярвах, че е толкова силна и непредсказуема.
Офис, здраве, ама всичко си имам като работа, която харесвам.Приятели, личен живот.
Но не знаех, че и зависимостта към природата е непреодолима.
2-3 години ходех на Мястото и боцках. Къде ставаше, къде не, ама продължавах.
Мястото не е съвсем мое, а на другарчето.Тогава то нямаше време и как, а тази година има. Има и време и Мястото.
И ми се намеси. А аз от зимата си направих разсад. Засадих доматки, фасул, лук, чесън, подправки, картофи иииии всичко става.Надух си две басейнчета. Пълня ги с листа от орех, бъз,здравец, а той си прави лъковете.Всеки си се кефи на обстоятелствата по своему. Кой в жабурняка, кой с оръжие в ръка
Ама днес той не ме изчака и останах тук. И целият ми свят се срина. Ревнувам и си представям всяко стръкче, звук и мирис там. Осъзнах, че съм зависима от природата. Може да ви е смешно, но съм зависима от... не знам какво, но се побърквам.Ама искам да копам!
Ревнувам

че кой ти пречи да отидеш и ти ?

Няма алтернативен транспорт, примерно. А и мислех, че съм незаменим стопанин.
Има и други места, където да го правя. Идеята е, че ме влече неистово и съм склонна да заменя сегашното си битие с това на селски човек. Влече ме и питам има ли и други като мен?

много отдавна си мечтая да живея някъде в планината, далече от цивилизацията. Е, селски човек едва ли ще стана, но ходя на село да помагам на майка. То и тя стана ' селянка " след като татко почина, та знае ли се... Ходи, сади разни неща, пък от време на време нещо се ражда. А тази година на мен възложи задачата да посадя лука и чесъна. Днес ме информира, че имат трева и да се погрижа да я махна. Иначе основно бера плодове, грижа се за цветята. Хамакът ми се скъса, та трябва да занеса нов, за да наблюдавам света от него.

Погрижи се за хамака, ако обичаш! Като за себе си...

няма проблем, грижа се. Още повече, че от там се наблюдават най-добре водните лилии, а вече били цъфнали. Ще ходя да се полюлея тези дни.

Да, за лилиите. Видях една прецъфтяла бяла и сега напъпила червена.
Темата ми е, че нещо врътнах. Не чувам хората, а само звуците на природата.
Не знам как се случи, но е факт. Игнорирам гласове.

Да не мислиш, че те ментя?! Нали знаеш, че лилиите се загърлят зимата с дъбови листа и пр.?! За да са толкова красиви днес.

и аз съм така.
Вчера няколко часа прекарах в градския парк. Гледах лебедите, патиците, малките патета, дърветата, тревата, реката, слушах птиците и реката. Можех да изкарам още няколко часа така, ако племенницата ми не трябваше да ходи на фитнес.

Мда, малко сме луди

защо ? Ние нашите не ги покриваме, даже вече не ги изваждаме от водата. Но при нас е по-топло и не се повреждат. Само рибките са дали фира тази зима и още не сме пуснали нови.

Тук е студеничко. Не аз гледам лилиите. Млекарката ги гледа в едни огромни легени. Впечатлиха ме. Един достолепен котак - красавец се разходи и пийна вода от легените.
Къщата на млекарката е голяма и в центъра на селото. Учудих се, че забелязах сенки от лястовичи гнезда. Когато поисках яйчица се оказа, че белки са се докопали, полазили и изяли яйцата,заедно с гнездата. И кокошките.И няма ни кокошки, ни яйца.

не е точно истинско село, защото е до града и до него се ходи с градски автобус. Но е тихо, което за мен е най-важно. Брат ми купи миналата година няколко кокошки и един петел. Всичките си имаха имена, но много бързо му мина мерака и ги подарихме на комшиите.
А миналата седмица видях лисица в селото на свекър ми, но и там не останаха хора, които да отглеждат домашни животни.

Не е смешно. И аз колкото... ъъъъъ.... пораствам - все повече ме влече.
А в градовете е все по-тъпо и безсмислено.

освен че не е смешно е и някакси адски мило написано :)
от сърце такова едно