Животът

е кратък и непредвидим, днес се усмихваш, утре...

След внезапната кончина на Селянина (Бог да прости!) днес пак ми се наложи да се замисля.

Не го бях виждала, пишехме си по работа напоследък, колега от Чехия. После дойде един младок при нас и почна да се заяжда с чеха за .... абе за глупости направо. Аз се оттеглих, защото сметнах, че целта не заслужава ни средствата, ни усилията, ни енергията и само попоглеждах кореспонденцията им отвреме-навреме. То не бяха обяснения, разправии, кавги дори... Накрая се разбраха и чехът трябваше да дойде в понеделник да изнася доклад.

Днес моят новак нахлува в офиса ми с новината - чехът се поминал вчера. Кво?! 45 годишен човек! Толкова с доклади, доказване, блъскане...

Животът продължава, естествено и друг ще дойде да изнесе доклада. Въпросът е кое е важното, кое си струва в личен план. И още, че преди да обидиш някого, е добре да помислиш дали ще можеш ли утре да му се извиниш, ако те напъне.

Размисли в памет на връстник, когото така и не видях наживо...

Замисляме се, когато ни разтърси.
Иначе си караме през просото. Кой ти мисли за обидения.... И че най-вече плюеш на собствения си фасон, като обиждаш.

Въпросът е кое е важното, кое си струва в личен план.

Отговорът всеки си го дава за себе си, според ценностната си система. Тежко им на тези, които цял живот се лутат и отговор не са намерили...

Зависи от човека дали си струва. При случай, че зависи и от момента, то определено не е добре.

Няма човек с който да съм се заяждала или настъпвала само за идеята. Няма и човек при който смъртта да е променяла отношението ми към него или към нещата. Не си променям мнението в зависимост от положението. Оплаквачите са ми най- неприятните хора.

Иначе, мнението ми за ценното в живота го променям с годините. Едно оценях като важно на 20, друго сега. Наистина, на много неща се обръща прекалено много внимание. След време се оказва, че не са били толкова важни.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Ти вземи се обади на Дарки, хабер да му носиш от нас и да кажеш, че го мислим и ни липсва този човек!

Мдааа...тъжен пост е твоят ...днес сме тук драскаме си, разменяме си пиперливи реплики, а утре....и колко е тъжно когато млад човек без време си отиде...

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

и аз си помислих това.
липсва ми дарксайд

така е, но защо все късно се осъзнаваме не ми е ясно. Мир на душата на този човек !
Когато се възстанових малко от малко от болестта преди 2 години и можех да пиша, влязох в Дир-а, за да благодаря на всички хора, с които съм общувала тук през годините и всеки ми е дал нещо от себе си. Постепенно започнах да пиша, за да възстановя паметта си и да споделя какво съм осъзнала. Познай какво се случи - получих само подигравки. Разбрах, че няма смисъл да си губя времето и енергията. Докато не ни се случи нещо лично и не можем да намерим обяснения, явно няма как да се събудим от дълбокия сън, в който сме затънали.