Коткии

Тоя е по-луд от всички коткофилки, взети заедно!)

Но картинките са страхотни :)

снощи у три часъ и половина...
абе, значи, ние имаме 2 котки в къщи.
едната ми е подарък от дъщеря ми за рождения ми ден преди няколко години, десет дни след като почина мама и... да го кажем накратко и без повече коментар - адски ми е скъпа тая котка. има си характерна особеност, обаче - не понася други животни.
другият е един беден бургазлия-марко тотев.
на име първо "кити" (егаси тъпото име), второ... забрайхкво, пак някакво женско-мацешко беше... - който дойде у нас случайно, "само за няколко дни"... и ей го вече - трета година.
той бил уличен котарак в бургас и кротко си живеел в някакъв квартал там. хранели го, препичал се на слънце, бил кротък и дружелюбен.
пред очите на позната на дъщеря ми от бургас, както си спял на слънце, бил застрелян от някакъв мръшляк, който си точел новата пушка ли, кой го знае... лайнар некъф.
онва дете - рев, грабва котката, влачи я на ветеринар, онзи казва, че съчмата е в сърцето и нямат нужната апаратура... само в софия в една клиника имало.
още рев, рев... обажда се на дъщеря ми (силно харесваща котки, но от разумния вид, които искат най-много 1 (една) котка в къщи)) и дъщеря ми помагааа...
праща пари там, онва дете още ученичка беше тогава, мята се с котката на автобуса и пристига.
носят котката в клиниката, където се полагат всякакви грижи за нея.
разбират се котката да остане у нас "само за няколко дни", докато излязат изследванията.
като излизат изследванията се установяват накуп няколко неща:
първо - че котката не е женска, а е мъжка?! обаче има крипторхизъм, мандаринките му скрити, ако не е бил застрелян - никога нямало да се разбере, щял да пукне от рак най-много година по-късно.
второ - че сачмата е заседнала в перикардиалния сак и не бива да се вади.
трето - че ревлата от бургас си би камшика и толкоз.
котето "кити" се разбра що не му отиват женски имена - просто щот е хулиганин-мъжкар и супер нелепо тва "кити", да не е некоя вурст :)
както и да е, ние не можем да го изхвърлим, бедният страдалец, а и той се оказа егаси пича :)
още веднага като му показахме котешка тоалетна, болен, нещастен, уплашен - ама разбра кво е тва и нито един единственичък път не е изцапал някъде. ама никога!
освен тва се научи за 2 седмици да не краде: аз не го обвинявах и като краднеше, той откъде да знае, че домашното положение с храната не е като в природата, край кофите...
като се поосафери и му се капсулира куршумът в сърцето, му резнаха и мандаринките - да не се разболее па и от тва. така че му се махна и отначало адски странната котешка миризма, още като го мислехме за момиче.
и супер дружелюбен, гальовен, и бел, и румен... абе ангел, ангел.

обаче моята кокона-дебелана маци - да не го види!
три години вече така!!!
къщата е като ивицата газа - непрекъснати бойни действия, пазиме ги, затваряме врати, всеки си има територия... абе ужас.
всъщност е наистина адски потискащо да се живее в такава обстановка, без майтап :(
а коконата освен тва и яде бой всеки път, когато все пак успее да го напсува, той да я погне и да я стигне... абе смила я от мариз.
тя се потиска, крие се, не яде...драми.
и така.

ние, хората, нощем обикновено спим.
те нощем си имат Отношения
и снощи тая мойта явно пак го е предизвиквала от терасата, той се опитал да направи полет със завои, за да я спипа, като скочи от прозореца на терасата - повече от 3 метра разстояние с два завоя... но гравитацията, мамка й, победила и...
аре всичките ние, и тримата ходещи хора - в 3 часа посред нощите, в дъжда, с фенерите - гониме куцащ, кален, побъркан от ужас котарак из квартала
то се завира под коли, то в мазета, то... абе [otkacham в болд и курсив!]
най-накрая се натика... не знам как... през отзад гумата на един автомобил вътре в автомобила, под капака... и вряуе от там... абе ужс.
както и да е - беше изваден, върнат в къщи към 5 сабале, ние - като че ние сме летели от джама :((( и така.
на него нищо му няма - тва му е втори опит за летене от четвъртия етаж.
все повече до адскост на силата силно ми се иска да му се намери спокоен дом с добра лелка, или бабка, или... абе спокоен дом на тва нещастно късметлийско коте.
че и аз да се почувствам като човек в къщата си :(
никви умилни котки днес - ми беше мисълта

и твойта не е лесна)
Аз котки не харесвам, освен за галене

А картинките са хубави като картинки и идея) По някакъв начин радват окото. Не заради смотаните котки в човешки ситуации.

като ми помине кихането ще ги разгледам :)))))

басси готиното писание....ПИСА-ние. (от думата "писана", сеш'се)
кефиш, бре, еееееееей.....



забравила си да кажеш как кръстихте котето със съчма в сърцето. Ангел?

ние - като че ние сме летели от джама :((
И аз полетех ама от стола
Кеф, кеф....

шаци, шаци е той :))))))))
що се хиля ли.
ами щото името му се лепна още докато краднеше.
всеки ден го заварвахме вирнал задни крака и ги маха във въздуха от кофата за смет в кухнята
и като му се развикаш - вади се от кофата и мига невинен такъв, оплескан с утайка от кафе и с черупка от яйце на ухото. чудно как се привежда в изряден блестящ бял цвят за минута след такова нещо, но не говорим сега за тва :)
и една сутрин дъщеря ми отива в кухнята още със залепени очи, стъпва в съдържанието на кофата, изрито на пода, вбесява се и му вика "шациии!!" - като тва в намеренията й е "shity маци" - понеже нали имаме маци, а той беше в оня кратък неориентиран период, в който вече знаехме, че е момченце, ама името не му подхождаше и го наричахме точно секакси. на когото както му е настроението в момента, имаше по двайсет имена дневно :)
тя де да знае, че "шаци" - schatzi - идва да е - миличък сладурчо съкровищен - ама на немски. така е то, като не се знаят повечко чужди езици
но му лепна, де. във всякакъв смисъл му лепна и така си и остана, макар че вече отдааавна е забравил да рови в кофи :)

възпитано, елегантно, по котешки...отива, пребърква кофата и се изняся. след това се и измива...

глей ся, как звучи това в дакелски вариант.
не от глад се прави, не щото е живял на улицата, а поради дивашка, дакелска лакомия, сравнима само с лакомията на политик и банкер. виж, там не знам, кой от тримата ще се класира пръв по ненаситна, абсолютно неприродна и неестествена лакомия, спорна топка е...
(това се случваше, ако някой си позволеше да забрави отворена вратата към балкона, където е кофата. в кухнята не можехме да си го позволим кофа на ниското, дори със затварящ се капак, 15 години...)

начи, отива, надига капака с с добре конструирана муцуна за тая цел (не зам как го правят мопсовете и пекинезите) и с огромните лапи-багери я обръща с отработено движение на теракота. кратко и ясно. след това (превеше го нощем) необезпокояван изследва съдържимото, размята го, размазва го, навива си го около носа...по първи петли се оттегля от полесражението с боклуците без си измие лапите и муцуната, естествено.

апропо, много обичаше краставици. беше смешно, когато някоя обелка от краставиците му виси на длъгнестия суратЬ, ти му крещиш-кво си правил пак, бе!!!, а той се прави ни лук ял, ни лук мирисаАл и гледа някъде зад гърба ти съсредоточено...
сравнявай!

---
ееех... радвайте се на шаци и другата кокона...

нали

това беше най-забавния и готин разказ за котки, който съм чела

Когато работех в София една моя по-възрастна колежка все ме учеше:

"Моник - в 5 часа трябва да сме за дръжката на трамвая" :)))))))

Макар,че ние бяхме на Раковка и от там както е известно минава Тролей 9.

Но идеята е супер!!!!!!
Хич не си падам по хора които се преработват след работно време!

[линк]



Обичам коткииииииии!!!

Новият ми стар сайт :
[линк]

козата е дребен рогат добитък, характеризиращ се с енигматичност, диаболичност и безконтролно бръстене. Има правоъгълни зеници, които представляват врати към нищото. Накратко, козата е нещо като чифтокопитна котка.

Цитат от коментар в днешния Сега.

Не мъ питай ква е връзката с темата - връзката е само думата котка.

А врабеца е писал прекрасно, както винаги.

[линк]