Каква може да е причината

да търся само лошото във всичко? Дори когато нямам кой знае какви проблеми, намирам за какво да ми е гадно и неприятно. То винаги ще се намери нещо, разбира се, никога животът не е идеален, и се хващам за това и започва да ме човърка, иначе не мога да живея. Ако изгоня тази мисъл, започвам несъзнателно да търся друга, която да ме тормози. Дори нещо хубаво да се случва, си казвам "е, и какво, скоро ще мине". Ако се опитам да отхвърля въобще лошите мисли и да се чувствам добре, все ми се струва, че ще бъда "наказана" за това и ще ми се случи нещо още по-лошо.

Каква е причината според вас за такъв начин на мислене?

Ако някой ти отговори на въпросите, то вероятно ще получа отговор и за себе си :-).

Да, ние си приличаме.
И аз не знам защо питам тук, вече никой не остана, а и да е останал, точно той ли ще знае? Търся къде да споделям, но няма и няма. Чувствам се самотна. Както и ти.

Как сте вие с дъщеричката?

Благодаря, добре сме.

Да, чувствам се самотна.

Какво да правим с тази самота, Розмари? Уж около тебе хора, хора... семейство, деца, колеги... а все си сам.

дали беше тук, когато обсъждахме хюман дизайн. Може да си направиш карта и да видиш дали случайно нямаш портал 40 - самота.

Не знам, Джевел.
Живее ми се, и ще си го изживея този живот колкото ми е отреден, но ми е ужасно трудно.
Липсва ми, много ми липсва тази прословута сродна душа, или партньор, или гадже, или мъж, или съпруг или както го наричат там.

Хубаво е, да те помилват по рамото. Но ако ръката, която те милва, не е на любим човек, то тогава става не милване, а насилие.

Бях, обаче ми се видя сложно и безинтересно, пък и не вярвам в астрологии и тем подобни...

Именно. Ти нямаш, аз пък имам, но не който трябва. И също ми липсва сродна душа, но чувствам, че вече нямам право на това. Понеже веднъж съм направила грешката да се обвържа и да имам деца и т.н.... направих го тогава от отчаяние, не от любов. И сега, вече като съм отишла твърде далеч, не знам какво да правя. Не ми е добре така, все чакам нещо да се промени, не се променя и времето минава... а цял живот така не ми се живее.
Сигурно много хора живеят така, но не си признават. А по-смелите намират начин да променят нещата, къде за добро, къде не чак толкова.

С една дума, и аз се чувствам като теб. Въпреки че на пръв поглед нещата при мен са другояче.

Абе хора, вие Джон Кехоу не сте ли чели? Гледайте филма "What The Bleep Do We Know". Нещата са изключително прости. Мислите и емоциите променят реалността - пренареждат хората, които ще срещнете в бъдеще, случките, които ще ви се случат и съответно - това, което вашият живот и вие ще представлявате. Ако животът, който водите сега не ви удовлетворява, трябва да вземете решение - или го променяте, или не. Това може да стане само като започнете да игнорирате глупавите мисли, които са се наслоили като котлен камък и да започнете да приемате, че точно обратното е абсолютен факт и реалност в момента. Трябва да премахнете вируса, това е. Като мислите такива неща, каквито искате да ви се случват и като изпитвате такива емоции, които искате да изпитвате, ще предизвикате реакция от страна на Вселената (вие и в момента предизвиквате такава и резултатите са на лице) и по някакви там невероятни механизми, които са създадени от Бог, и които няма да разберете скоро, мислите започват да променят реалността лека-полека и можете да промените живота си до неузнаваемост.

Ако си мислите за някакъв невъзпитан човек, когото сте видели - ще срещнете куп такива в бъдеще.

Ако мислите за непознат човек, който е бил много любезен - същото като горе.

Ако мислите, колко сте самотни - ще сте самотни завинаги.

Ако мислите, че мислите негативно - ще продължавате да мислите така.

Ако мислите, как сте обградени от любов, имате семейство, В МОМЕНТА РЕАЛНО, не да мислите "оптимистично" за бъдещето, а да мислите, че това е факт в момента и си е било така от много време.

Научите ли се да мислите по този модел, просто не знаете какво ви чака, Вселената е абсолютно огледало и учените отдавна вдигнаха завесата, че живеем в нещо, което сме свикнали да гледаме по кината. Просто започнете да игнорирате тея вируси в главата си и да ги замествате с обратното на тях. В началото ще е все едно плувате срещу течението, но ако сте достатъчно мотивирани и продължите, скоро ще започнете да мислите хубави неща на автоматик.

------------------------------------------

Това да се чува.

Вярно, че много от нещата ние сами си ги причиняваме с мисленето си, но първо не всичко зависи от нас и не можем с промяна на себе си да променим всичко около нас. И второ, МНОГО е трудно и на моменти почти невъзможно да се промениш, след като цял живот си мислил по един начин и си роден с някакви недостатъци в характера...

Пробвала съм различни методи и техники през годините.
Трябва да призная, успешно и действат. Но поне в моя случай, до някъде. Вероятно много пъти са ми помагали да се съхраня, да израсна на по-високо стъпало в развитието си, разбирането си за света и начина на живот. Но не ми е било достатъчно явно за пълно преобразяване.

Напротив, всичко зависи от нас (освен ако не си в кома или нещо подобно не те спира да контролираш мислите си) и с промяна на себе си, човек може да промени обграждащата го реалност до степен познатите му да паднат от 3-тия етаж. Ще си позволя да спомена 1-2 назубрени изречения от книгата на Джон Кехоу (много голям човек), понеже не мога да намеря свои, по-добри думи. Ти си свикнала да възприемаш Вселената като купчина от камъни, пясък, желязо, газове, огън, вода и т.н., но реално всичко това е съставено от атоми, а атомите са съставени само от енергия и са кухи. Те са празни, защото, както е известно, ядрото на атома е 100 000 пъти по-малко от самия атом. От тук лесно разбираме, че плътността на предметите е илюзия, както и много други неща са илюзия, но не искам да те хвърлям в реката още отсега.

Квантовата механика е дял от физиката, занимаващ се с неща, които са на податомно ниво. Там вече има други частици и вълни, които контролират атомите... и правят това, реагирайки на вибрациите от нашите мисли. Постоянно. Както законът за гравитацията работи без почивен ден, така нареченият "закон на привличането", макар това название да е доста повърхностно, също действа перманентно, дори в момента.

Може би сега си мислиш - "да се твърди, че ще променя характера на мъжа ми е нелепо". Да - дори да промениш начина си на мислене напълно, вероятността да промениш мъжа си, е нищожна. Държавата също трудно ще промениш, но ако започнеш да мислиш как всичко около теб е такова, каквото си мечтаеш да бъде, законите на физиката, които споменах, няма да се опитат да променят мъжа ти или да бутнат някой стълб, който ти пречи. Те минават от там, където има най-малко съпротивление - както прави реката. Вместо да променят мъжа ти (causa perduta), те ще намерят други начини, за които изобщо не трябва да се притесняваш. Ще се срещнеш с някого, който уж случайно ще те запознае с друг, като отидеш при него, там ще работи някой, на който племенникът му е мъж, какъвто си си представяла, че имаш и ако потокът на мислите ти е еднакъв и постоянен, той ще започне да те сваля, ще се случи нещо, което ще те накара да решиш твърдо, че трябва да се разведеш или нещо подобно и всичко ще се нареди така, че крайната цел, която си си представяла дълго време, ще стане факт. Нещата стават толкова плавно и уж случайно, че не усещаш как реалността се променя и мислиш промените за нещо напълно нормално. Дали след 5 години ще си в Париж с мъжа на мечтите си или ще се оплакваш в този форум, нещата винаги ще ти изглеждат все едно са се случили случайно. Обаче истината е, че мислите и емоциите, които излъчваш, са вибрации, които могат да се измерят в мегахерци и те променят материята, реалността, или както искаш го наречи абсолютно, напълно, 100% пряко и буквално определят какво ще те връхлети утре и какъв "късмет" ще те застигне.

Знам, че несъзнателно се опитваш да отхвърлиш или игнорираш това, което ти казвам, защото явно не си се интересувала от темата и това е нещо ново за теб... освен това лошите мисли, които сама казваш, че имаш, в момента ти дърпат ръката, за да не вземе този ключ към щастието, за който те светкам... И това пак е плод на някакви си твои мисли, кой-знае какви. Просто прочети книгата "Подсъзнанието може всичко" на Джон Кехоу, гледай филма "What The Bleep Do We Know", после "The Secret" и ще разбереш за какво става въпрос, по-бавно и по-лесно. Това, което съм написал е някаква есенция, която се асимилира много трудно.

------------------------------------------

Чела съм "Подсъзнанието може всичко."
Не ми помогна особено.
Моето подсъзнание е като съзнанието ми - тъпо.

В отговор на:

---

Моето подсъзнание е като съзнанието ми - тъпо.

---

То затова не ти е помогнала особено. Ти не изпълняваш това, което пише в нея - да заместиш старите убеждения с нови. И ти си написала, че книгата не ти е помогнала, а не че не ти помага. Тоест си я прочела, правила си нещо... ако изобщо си го правила - 5 дни и край. Трябва упорство, дисциплина, и най-вече желание.

Аз не мога да разбера как може човек да е толкова демотивиран като теб. Аз също съм бил много обезверен, но при теб е толкова хронично и тежко, че направо ти се чудя. Нямаш ли някаква мечта, амбиции? Нещо което да те запали? Освен това разбира се, трябва и дисциплина. Да не би да имаш история на клинична депресия или хипотиреоидизъм?

Може би, както се вика, "яйцето не ти е опряло до гъза" достатъчно, че да се промениш. Ама не знам де, ти кажи.

------------------------------------------

Интересна теория, не, не съм чела. Мога да пробвам, нищо не губя, макар че не знам да вярвам ли или не. Аз пък поне досега вярвах в съдбата, че всичко ти е предопределено, дори решенията, които ще вземеш в даден момент, и не можеш да промениш нищо. Тоест съдбата е решила, че ще ти се случи еди какво си и колкото и да се тръшкаш, не можеш да избягаш. Ако нещо не е както ти харесва, то може би е за да изкупиш някой грях от миналото или даже от предишен живот. Така съм си обяснявала разни неща, които ми се случват. Може би това е мислене на пораженец, на слаб човек, който няма смелост да вземе живота си в ръце. Наистина съм такава. Сега, като чета това, за разлика от Розмари се обнадеждавам, понеже не съм пробвала такива неща.

Това не е точно астрология, но щом казваш. Продължавай да търсиш своите отговори. Аз моите ги намерих там.