Загубени вещи

Много мразя да загубя нещо. То кой ли не мрази.
Ама пък обикновено когато загубя нещо, то се връща при мен.
Днес съм особено щастлива, понеже загубения ми фотоапарат си дойде при мама!

Значи преди две седмици бяхме на поход в Родопата и си загубих фотото. Не ми беше толкова жал за него, колкото за готините снимки.
И вчера един колега от планинарството каза, че намерил фотоапарат на същия поход. Каза, че ще ми го подари, понеже аз съм си загубила моя. Ама преди да ми го даде, решил да погледне снимките вътре и що да види: моята муцуна на повечето снимки!

Така преди няколко месеца си загубих телефона някъде из Лозенска планина и го бях прежалила. Обаче на другия ден, всички от групата решиха да се върнем по същия път и ми го намериха!

Та темата е такава - за загубени особи и загубени вещи.

Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

ама наистина, много ми харесва тази тема :)
дано се развие интересно.

и сега какво, ще има, значи, снимки на хапещи и други костенурки, а?
кеф

Преди 20 години загубих едната си златна обица в пробна на Тасос по време на почивка в Гърция. Кофти ми стана, защото обиците бяха подарък от баща ми. На следващия ден, не знам защо, интуиция някаква, се връщам на същото място и собственикът триумфално вади обицата от касата, намерил я в пробната вечерта. Много мило ми стана.

Надявам се.
Нали днес ми го даде, а аз още не съм ги гледала.
Но сега мога да ти пусна един гущер и един бръмбар от миналата неделя, пак родопски, ама снимани с телефона.






Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

Ето ти един паун, дето го бяха пуснали свободно в едно изключително красиво място. нещо като комплекс за почивка. И той надаваше ужасни крясъци и въобще не поиска да си отвори опашката.



И част от мястото:





Предпочитам оптимизъм, но ме избива на реализъм. /Пътник/

нямам нищо загубено
освен липсващи дрехи от балконският простор - от три апартамента в различни квартали!

от тогава - простирам само в рамките на запечатаният апартамент!:)

Случвало ми се е !!!!!!!!

И познавам това супер приятно чувтсво!!!!

Ами това си е карма.

Ааааа, като каза простор - откраднаха ни гащи и бански от един прастор на квартира в Ялта, ама ние сме си виновни, защото хората ни предупредиха, че от просторите се краде. Най ме беше яд за една египетска памучна роба с бродерии, на цена не повече от 15 евро, но наистина красива, а и друга такава в София не открих.

Бравос, което ме подсети къФ готин пич бачкаше едно време нa летище Sofia в Lost and found:)))

мда, случвало ми се е, много е готино чувството :)

телефона си веднъж бях забравила в един магазин (някой ми звънна докато плащах и в суматохата съм го оставила на касата, вместо да си го прибера в чантата).... установих, че го няма като се върнах в къщи, отидох обратно в магазина и момичето от касата ми се израдва от вратата още :)) беше го прибрала :)) а преди години бях си забравила дамската чанта в едно кафене, малката беше бебе, бяхме седнали да пием кафе, тя се разрева, тръгнахме си набързо, останала да виси на облегалката на стола, и на другия ден дойде едно момиче у дома да ми я върне (по документите) :))

абе хубаво е като се случи нещо такова, и то защото се вижда човещината как я има, не толкова заради самата вещ


\"Мекотата, е, най- твърдото нещо на света!\" (психопрофил)

в тъмните векове, когато още нямаше интернет, беше обичайна практика да работя до късно и да се прибирам по тъмна доба.
веднъж се случи да си тръгна за вкъщи по светло и.... се изгубих.

Много хубави снимки:)

мисловно или мабско?;)

През 1988 година загубих златна обица. В последствие се оказа "загубена"в апартамента на едно гадже при развихряне някакво...бе големта либоф:) Бях забравила за това. През 2006-та година ми напомня за случката и казва, че обицата е у него и я носи в портфейла си. Помолих го да ми я върне, отказа ми...каза, че остава у него:))) Хм...не знам как да го тълкувам

при мен простора беше домашен...
където живееш ТИ изчезват парцалите!;)

физически, бе.
на светло всичко изглеждаше много различно и автопилотът в малкия мозък спря да ме води.

Фетишизъм към обици.
Всъщност обицата, която се намери в Гърция, след години се изгуби някъде окончателно. Явно така било писано. Пазя втората за спомен.

а тези снимки с мястото и пауна му са просто върхъ! :)

и аз сега така се чувствам
изгубена в превода!

Радвам се за тебе, че си си вървала апарата!

Имам два култови клучая:
1. Един много хубав чадър (рекламен ама марков) губил съм го поне три пъти. Единият път съм го забутал зад вратата на килера - намерих го след три месеца, когато го бях отписал отдавна. Вторият път го забравих в метрото на касата. Върнах се след час прибра ли са ми го! Третия път не си спомням какво беше...
2. Едни апрески на детето - по едно време изчезнаха. Минаха месеци и един ден отивам да пазарувам в кварталното магазинче нещо и гледам на етажерката, дето се оставя личен багаж, един много познат плик. отворих го, вътре - апреските! Ааааа! Сетих се! Третото губене на чадъра беше в същия магазин на етажерката, след много време го намерих.