putinjugend

още - тук

тази e направо ужасна.
горкото хлапенце
и ебаси откачалските родители.

тотатлитаризмът, чевен или кафяв, е един и същ.
само дето с времето става все по-ужасяващ.

Хм, абсолютно съгласна и много заразителен!

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

...мне, тези символи не отиват на това дребно човече... Всъщност вземи им властта и всички те остават жалки, малки, дребни човечета!

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

точно дребните човечета умират да се кичат със символи, пера и флоьонги.

офф темата, ама се сетих за ей този епизод, описан от тур хейердал в книгата му кон-тики:

Дворецът на президента се намира сред града и е силно охраняван от въоръжена стража в ярки униформи. В Перу аудиенцията е сериозно нещо и повечето хора са виждали президента само на екрана. Войници с лъскави патронташи ме съпроводиха нагоре по стълбата до края на дълъг коридор, където трима цивилни записаха името ми и ме въведоха през огромна дъбова врата в зала с дълга маса и редица столове. Тук ме посрещна човек, облечен в бяло, покани ме да седна и изчезна. След миг се отвори друга голяма врата и бях въведен в много по-елегантна зала, където внушителен човек в безупречна униформа се приближи до мен.

„Президентът“ — помислих си аз и застанах мирно.

Но не. Човекът със златошитата униформа ми предложи старинен стол с право облегало и изчезна. Едва ли бях седял и минута на ръба на стола, когато се отвори още една врата и някакъв прислужник с поклони ме покани да вляза в голяма позлатена стая с позлатени мебели, великолепно украсена. Човекът изчезна така бързо, както бързо се бе появил, и аз останах съвсем сам, вперил поглед в редицата празни зали с отворени врати. Беше толкова тихо, че чух как през няколко зали някой сдържано кашляше. След това приближиха равномерни стъпки, аз скочих и колебливо поздравих величествения господин в униформа, който влезе. Но не — и сега не беше той. От това, което каза, можах да схвана, че президентът ме поздравява и ми съобщава, че ще се освободи след малко, когато свърши заседанието на министерския съвет.

След десет минути тишината отново бе нарушена от равномерни стъпки и сега влезе човек със златни ширити и еполети. Бързо скочих от канапето и се поклоних дълбоко. Човекът се поклони още по-дълбоко и ме преведе през няколко зали нагоре по стълба, покрита с дебели килими. След това ме остави сам в съвсем малка стая, в която имаше само едно канапе и модерно кожено кресло. Влезе нисък човек в бял костюм; чаках покорно да видя той пък накъде ще ме отведе. Но той никъде не ме заведе. Само ме поздрави любезно и застана пред мен. Това беше президентът Бустаменте Риверо.

М да:
- Имаме проблем с престъпност генерирана от определен етнос.
Решението - то Путин е страшен, ще дойдат руснаците.
- Имаме проблем с корупцията.
Решението - Путин е страшен, тоталирарист, тоталитаризма се връща.
- Имаме проблем с имигранти. Идващи от прясно бомбократирани държави.
Решението - Путин е страшен, Русия си връща териториите.

Тоталитаризма е страшен.
Но нима демокрацията е по малко страшна? Изброй колко много бомбократирани страни има. Бомбократирани незаконно, но пък цивилизовано-демократично.
И с времето бомбократирането става все по лесно, критериите стават все по малко критични.
За разлика от тоталитаирзма, демокрацията става все по противна.

Bеer? Mоre?
Плацебото

мързелът ви ви кара да разчитате на друг да ви оправи.
тоталитаризмът е вашата надежда.

аз пък от твоето сещане за епизод, се сетих за картината, в която воланд излиза... не, ами влиза на сцената на бляскавия си пищен бал:
"Той вървеше, придружен от Абадона, Азазело и още неколцина, които приличаха на Абадона — черни и млади като него. Сега Маргарита видя, че срещу нейния подиум се издигаше още един подиум за Воланд. Но той не се възползва от него. Маргарита се изненада, че за тази последна тържествена поява на бала Воланд дойде така, както беше в спалнята. Същата мръсна кърпена нощница висеше на раменете му, на краката му имаше подпетени пантофи. Воланд носеше шпага, но използваше тази извадена от ножницата шпага като бастун, на който се опираше. Накуцвайки, Воланд спря пред своя подиум и в същия миг Азазело се изправи пред него с блюдо в ръцете..."

тоест - за същото се сетих :)

Именно мързелът ни накара да разчитаме на демокрацията. Да дойде демократичния ЕС, да ни оправи съдебната система, и да заживеем.
И дойдоха демократи подготвени и одобрени от ЕС - ръкуват се, прегръщат се, само дето не се целуват. И ни управляват 25 години цивилизовани демократи, един от друг по демократични, и напълно одобрявани от ЕС.
Но имаме драстична нужда от Путин, за да ни е виновен и за паркирането, и за съдебната ни система, и за дупките по пътя.
Това айде - майната му. Ние сме нищо, и да си отидем, света няма да разбере.
Но, гледам и цивилизовано-демократична Европа има гореща нужда от Путин.
Щото и те го ползват по същия начин:
- Има безработица
Да ама Путин е страшен, руснаците ще пуснат мечки в Париж.
- Има твърде голяма имигрантска вълна от последното бомбократиране.
Да ама Путин е страшен, ще пусне мечки в Берлин. (пусна ама вълци).
- Имаме проблем с циганите. Искаме стена между Белгия и Франция.
Да ама Путин е тоталитарист, и учи и децата да обичат родината си, и да са готови да я защитят.
- Кризата продължава твърде дълго.
Да ама ние ще потопим корабите, и ще платим на Путин, щото Путин е страшен, и не дава педерасите да си правят парад в Москва, и за това педерасите трябваше да се присламчат към първомайското им шествие.

Представете си педераси да се присламчат към първомайско шествие по времето на СССР.
Или, ако фантазията ви е по богата - представете си педераси да се присламчат към някой от парадите на Хитлер.
Но Путин е тоталитарист. Иначе може да тръгнем да търсим някой виновен от нашите управници.

Bеer? Mоre?
Плацебото

[линк]
На времето ние също си играехме. И на партизани, и на индианци/ковбойци. И с фунийки се стреляхме.
Днес, обаче никакви милитаризми. Как иначе ще се възпитават толерантни педераси?
По възможност от 5 годишна възраст.

Bеer? Mоre?
Плацебото

вярвай си.

зоя космодемянская, павлик морозов, млада гвардия...
да изброявам ли още промивките, дето са ти останали в гръбначния мозък?
щото той е достатъчен за маршируване и изпълнение на заповеди.

Не е важно в какво вярвам аз, а каква е истината.


Bеer? Mоre?
Плацебото

Ми да - играехме и на партизани.
Но играехме и на стражари и апаши, играехме и на индианци и ковбойци.
Но не играехме на педераси.
А съвсем скоро очаквам в цивилизовано-демократичния свят педераските игри да станат задължителни за деца.

Bеer? Mоre?
Плацебото

за глупаците истината винаги е една и непоклатима. като марксизмът, който е всесилен, защото е верен.
трябва да вярвате безрезервно във вожда - независмо дали е улянов, шикългрубер, джугашвили или путин.
вярвайте си, щом имате нужда.

ужасъ! :)

Ахъм.

Bеer? Mоre?
Плацебото

Пак казвам - няма значение в какво вярвам аз. Има значение каква е истината.
А истината е че по някога се ползват главни букви.
Ето, ти например си схванал част от истината - и пишеш точки. След някое време, ще стигнеш до моето схващане на истината, и ще почнеш да ползваш главни букви.

Bеer? Mоre?
Плацебото