Тиквички

Мъжете не ги мисли...те не са хора

Обаче бачка момъка и поема бая количества храна и не му се лепи...все още:))

Изяжда по 8 палачинки наведнъж и се оглежда з аоще:)

И по 3 пържоли с гарнитура изяжда...как става това, идея нямам

хахахахахахаха
обаче бас ловя, че ще стане!
пералнята може да се пусне и само в този отсек за интензивно въртене, или - още по-добре - на онази кратичка програма, в която върти бавно барабана и е предназначена за отпускане на гънките на дрехите след центрофуга.
пералните са мултифункционални. има маса булки, които месят тесто за козунаци в пералнята, без майтап. пъхат го в няколко здрави найлонови плика, връзват здраво и пускат да се джанка вътре.

как да няма спор (че са вкусни) - има спор!
Ям тиквички единствено заради соса, задължително набухан с много чесън. Иначе са ми... лигави. Общо взето, ям аромати.

П.С. След края на процедурата се изчаква поне половин час да се слегне брашнения прах преди да се отвори пералнята и за всеки случай не се пуши по време на акцията по изваждане на тиквичките. Брашненият прах е силно взривоопасен.
След изваждането на тикворезенките се пуска водата и пералнята се включва на режим за малко пране. От полученото тесто се пече питка за покрай тиквичките.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, (Запетайките си ги сложете дето искате)

оня ден имаше промоция на запетайки в железарията. Запасих се и аз с две килца.

ми всеки нормален човек от женски пол изяжда 12 креп-палачинки, напълнени с мед, сладко от вишни и сметана, или шоколад и сметана. няколко от тях може да са със сирене, или кашкавал...
това е нормално.
мъжете побират по-малко палачинки, защото са сладки. и защото някакси вътрешно не е мъжко тва ядене :)
и аз ям по 2-3 пържоли със салата. нормално. или 4, понякога и 5 шишчета. ако съм наистина гладна.
обаче пет килограма пържен зеленчук си е нещо като бов, според мен.

Стига УА:))...12 палачинки?...невъзможно...повече от 2 не мога да вкарам

Стига бе...лъзгаш ме тииии...обаче първата серия се пържи, докато сте с мен морално тук, ще успея някак си да го довъша преди те мен:))

Трудно е обаче с тия тиквички в момента...но така е, родени да сЪ мУчим

Най-обичам да е в командировка-фирмата да го храни

Да е жив и здрав иначе де

е ми те са си лигави.
вкусни са само докато са още хрупкави и горещи.
а това няма как да стане с 5 килограма.
ама мерак му е на човека, разбирам го :)
лира после да го накара да си ги изяде всичките
лиро, не ме слушай, това би било ненужна жестокост.

Ехааа За има-няма 25 години така и не научих две неща. Него да яде тиквички и тикви. Под никаква форма! Аз пък нито веднъж не улучих боба на майка му, леко загорял, с много брашно и без подправки, бррр. Правя си го както ме е учил тате със запръжчица, с много зеленчуци и задължително с джоджен.
За това пък с децата си ги правим на фурна, пак оваляни с брашънце и наредени "на слънце". Щото хем ни се услаждат, хем това с висенето на котлона .... И накрая соса така или иначе дава разкош и на пържените и на печените еднакво.
Кураж!

спокич бе, цял клуб ще ти държи ръката докато ги изпържиш :)
нали знаеш, че клубът е на линия така някой като закъса битово :))

а за палачинките не се шегувам.
просто не си яла истински палачинки, затова говориш така.
гаджето на дъщеря ми, още като не живееха заедно, и той гледаше така, като теб.
но после му направих палачинки и всичко разбра

Не бе и аз и детето ще хапнем ся...к'во:))

Макар, че той тиквички специално може и седмица да яде...мноо ги кльопа

Така е и с първите ягоди...носи ми касетка и иска ягодова торта с бишкоти и изцедено кисело мляко и сметана...правя по 2...яде и после чак мирясва някак си през сезона:)))

Естествено, че ша стане!





Мани, некой ша земе наистина да пробва....

добро момче

и да му търси мястото после на този 16 литров
абе айде ся, да иде да си купи. Нали гледам във Фантастико: на място се вижда как ги пържат, на фритюрник. Пържат, вадят, продават. Разликата от домашно пържените е, че дома не мирише.

има вече неща, за които не си заслужава дома да се потиш и да ти мирише.

хахаха и теб ли те облъхна това едно опасение
добър човек си ти.
ми да пробва, бе, да пробва този някой и после да каже

мъжете побират по-малко палачинки, защото са сладки. и защото някакси вътрешно не е мъжко тва ядене

Фногу са лъжиш!

На колко ги зе?

вероятно е така...ама те с какъв диаметър са твоите?
Моите са на обикновен тиган с диаметър 20см.

И рецептата...ако може де

Къде е финта за тия превкусни палачинки?

тва попадало ли ти е?
то е старо и като нищо ти е попадало, но е толкова смешно, а пък и лира нали има да пържи тикви от тук до стара загора, нека й минава времето :)

ето:

___________________________________________________________



"Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе..."

Така казваше едно време чичо Ваньо, докато избърсваше мустак с ръкава си, а леля Пенка ревеше скришом, защото никога не успяваше да направи боба като свекърва си. И ние с Буба ревяхме, защото не искахме да ядем боб, а ни плашеха, че ще ни го изсипят в гърба. Не ни пускаха да играем, докато не си изядем боба.
До последната лъжица.
Вероятно от тогава го недолюбвам и не проявявах желание да овладея изкуството на бобоготвенето.

Първото ми гадже ме заряза, когато с три години закъснение разбра, че не мога да готвя боб. Беше болезнено. Беше сълзливо. Прекарах три дни заровена в готварски книги и сополи, докато осъзная, че не мога да се справя. Успях да изкрънкам комши да сготви една тенджера боб... в името на любовта и разбирателството. И накрая, докато младежа омиташе боба каза : "Не е като на мама. Тя го прави на чорба, не на яхния. В глинено гърненце. "

В този момент осъзнах разрушителната сила на Мама и ме обзе желание да й (завра) прибера гърненцето в (гъ...) долапа. Това обаче, не промени факта, че не можех да готвя боб и той си тръгна. Няма боб - няма любов.

Болезнените спомени ме атакуваха, когато Владко се обади, че се е прибрал от Испания и много, ама много му се яде... Познайте какво! Мнеее, не мусака. Боб!
Човек, който осем месеца в годината си пече четирибуквието по разни плажове, смуче коктейли и разтрива мацки и бам! Прибира се в България да се напълни с боб.
Щото у Испания като нашия боб нЕма. И ме изнуди.
Пет години ми носел раницата до училище за единия боб. Като си дойде, та да му сготвя.
Въпреки, че знае, че членувам в кръжока "кунки в гъзунки" настоява да му сготвя боб. Че и успява да ме навие накрая.

И така... извади си Блонди ръцете от онова ми ти място, запретна ръкави и...грабна телефона.
Като една модерна блондинка си заврях "свободните ръце" (не онези горните) в ушите, а комши започна да провежда дистанционно обучение.
" Значи...трябва ти тенджера под налягане, фасул, лук, домати, пипер, джоджен, сол и вода."
Аха. Тичам до магазина да набавя всичко.
Обаждам се за следващите инструкции.
Комши казва, че тя накисва фасула, за да уври по-бързо. После в тенджерата под налягане за 10 минути. Отцеждаме. Слагаме нова вода. После запържваме лука и доматите, слагаме подправките, варим още 10 минути без капак и...Воала!

"Ще се справиш ли?", пита малко плахо комши. " Е, ще се справя разбира се! Аз блондинка ли съм или (лукова...) не съм?!"
Затварям телефона и започвам по план.
Накисвам боба. Забравих да питам колко се слага, та обърнах целия пакет, да не се окаже, че не стига. Двайсет минути наблюдавам процеса на киснене. На чорапите толкова им трябва долу-горе, значи и на боба са му достатъчни. Слагам в тенджерата под налягане и пълня вода мълко под ръба. След 10 минути, когато уж трябва да извадя боба, клапанът на тенджерата започна да подскача.
Звук като от сирени на 2-ри юни.
Предусещам, че след малко ще стържа скапания боб от тавана.
Не! Ще накарам Владо да го стърже!

Решавам, че боба е сварен и го понасям към мивката за голямото цедене.
За по-лесно отливам направо водата в мивката. Парата обаче ми запотява очилата, което води до смущения в картината, обръщане на тенджерата и мивка, пълна с боб.
Добре, че имам мрежичка на сифона, та възпрепятства отпътуването на ля фасоля по неведомите пътища канални.

Тука вече трябва да се намеси комши.
Звъня. "Събери фасула в гевгир, изплакни го и го сложи пак да се вари."
"Ами ако нямам гевгир? В шепички може ли?" "Може." - казва комши и се успокоявам, че се справям добре. Щото можеше и по-зле да е.
Можеше цайсите ми да паднат в тенджерата и да видиш тогава как гледам на боб.
Слагам за второ варене и зяпам как се джуркат бобчетата следващите 10 минути.
Пържа лука, доматите, слагам подправките.
Престрашавам се да опитам, ама само от чорбата, без зрънца.

Нещо му липсва на тоя боб. Обаче ме е срам пак да се обадя на комши.
"Бе аз що не взема да видя в нет-а", казвам си и задавам "боб" на Гугъл.
Той ме изстрелва директо във форума на БГ-мама.
Е, баш на място попаднах! БГ мамите знаят как се готви бобец.
Знаят поне 188 начина + тайните рецепти на свекървата.
Е, те тоя път ще го докарам! И на Владко ушите му ще плющят.

Чета, че едната слагала малко ракия, да омекнел хубаво (боба де). Ама не казва колко е това "малко". Като знам на тати мярката, малко е около 150-200 мл.
Хаквам една чаша ракия в боба. Да омекне.
Другата слагала босилек 3-4 стръка. И снимка на босилека сложила. Решавам да не рискувам с треволяците пред блока (че съседите си разхождат кучетата там) и тичам до магазина. Хаквам и ригана вътре. После разбрах, че босилека е друго, но Владко треволяците не ги разбира.
Третата сгъстявала боба с брашно. Колко брашно?
Тия жени, да им се не види, мерилки нямат ли?
Отварям пакет брашно. За по-лесно решавам, че ще тръсна направо от пакета, пък то като се сгъсти ще се види.
Тръснах. Половината пакет.
Изплъзна ми се някак от ръката. Издигна се брашнен облак, чу се леко "пльос" и пак зацапах остъклението. Мамка му и очила!
Освен боба, лука и подправките, на повърхността изплуваха и множество брашнени топчета. И голямата топка в средата.

Е, кво пък! Ще ги разбъркам с дървената лъжица и те ще се разбият.
Бърках. После взех тел за разбиване. Пак бърках. Нямат разбиване.
Грабнах миксера и...пляс в тенджерата. Разбиха се скапаните топчета.
Фасула малко подрънча, малко излетя като надигах миксера, но то без зян не може.
Обаче пък се сгъсти чорбата. Като за мекици се сгъсти.
Дървената лъжица залепна в средата и за момент помислих, че покрай вълнението и бегемамиците им съм метнала и Поксипол вътре.
Установих, че боба ми май не става за ядене.
Ама аз така не се предавам. Аз блондинка ли съм или (лукова...) не съм?!
Грабвам две кутии и се замъквам до ЖП стола. Там винаги има боб.

Прибирам се и точно успявам да изсипя боба в тенджерата, когато Влади и Пацо пристигат.
Опукаха половината и по едно време Владо изтърси :" Много хубав боб, ама не е като на мама. Да видиш мама какъв го прави!".

Прав беше чичо Ваньо навремето... "Да сготвиш боб, Пено, не е като да си чешеш з..ника! Бобът е изкуство, а не можеш ли един боб да сготвиш, няма кой да те вземе. "

Та така! Аз боб не мога да готвя.
Ще си търся мъж, който не яде боб. Или ако яде, поне да може да си го сготви сам.
Щото какво от това, че имам седем китеника, две тъкани пътеки и пълен кашон дантелени каренца чеиз, като един боб не мога да сготвя.
А той боба движи любовта. На мама боба.
________________________________________________________

за съжаление не мога да посоча източник, защото не знам кой го е писал.
но - браво на нея :)))