Стихове...

Днес съм на Дамянов...Споделям...: )

Най-страшната жена, която може
да съществува още на света,
да люби, да не люби, да тревожи,
да бъде всякаква и всичко — туй е Тя!
Да бъде римата на всички рими
и ритъмът на всички времена.
Но ще спестя конкретното й име,
защото тя е всички. И една.
Навремето, когато я обикнах
и името й преблагослових,
огромна като свят тя в мен проникна
и стана името на всеки стих.
На любовта с любов не ми отвърна.
Та любовта ми стана нелюбов,
а името в омраза се превърна.
И го изрекох пак. Със сквернослов.
И я намразих! С толкова омраза,
че с името й кръстих всяко зло.
Но и във злото името опазих,
макар с проклятие, макар в тегло.
Накрая изличих я. И тогава
приживе я превърнах в мъртва тлен.
Осъдих я жестоко на забрава.
Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.
… Години оттогава. Тъй огромна
забравата помежду нас лежи.
И остаряхме. Двама. Тих погром ни
разсипа. Но се сепвам: щом я помня,
то май че огънят е още жив?

и още едно...

На Е.
Бях млад… И тя… А токът спря. Във пещ
от щастие горяхме. С ореоли
върху стените в полумрак зловещ…
Гореше тялото й като свещ
свещта бе като тялото й гола.

И вкопчени във бездиханна страст,
почти със святост, с нежност, без превземки
се любехме. А стаята край нас
бе пълна с двете сенки — тя и аз.
Тя имаше на тялото си бенка.

Като маслина. На самата гръд.
И във онези гладнички години —
за първи път докоснал женска плът —
маслини ядох. И за първи път
се чувствах сит. Сит — от една маслина.

… Но много време мина оттогаз…
Тя жива ли е? Де е? Хич не зная…
Тъмница-старост легна между нас.
И няма чудеса. И няма страст.
Светът — стъкмен като безсвещна стая.

Не, впрочем има свещ… като на гроб…
Пак гасне токът. Паля свещ, а в здрача
по нея — сълзи, бели сълзи рой.
И само моята сянка — в свършен род —
жълтее в пламъчето… А свещта си плаче.

Обгражда ме и тъмен, и голям
всемир като маслина, като бенка.
И колкото маслината да ям,
все гладен си оставам в мрака сам…
И раснат на стената двете сенки.

Хубаво, но според мен има още какво да се изстиска.

[линк]

Ъ?...
Чакай, че се самоизненадах на 11.05 в какво настроение съм била...