Лялност

Един човек не ми е симпатичен. Не бих казал, че го мразя, по-скоро не бих искал да имам нищо общо с него, но се налага - нямам избор. Тоест имам - да остана без работа. Но този избор не ми харесва.

Друг човек ми е симпатичен. Той, като мен зависи от първия.

За първия, и двамата с втория сме безразлични - вършим му работа, но няма да си пропусне обяда ако ни загуби.

Първият трябва да реши нещо важно, което засяга мен и втория. Вторият се притеснява, защото очаква лошо за себе си решение. Решението, което се очертава, казано ми от първия не е лошо за втория, но той няма да го разбере още два месеца. През това време може и да не му издържат нервите и да направи грешен ход.

Първият човек преди няколко години ми навреди много.

Вторият човек преди два дни ми помогна много.

Информацията от първия човек, която засяга втория, не е строго конфиденциална, но все пак ми е казана неофициално, пък и още не е окончателна.

Сърби ме езикът да успокоя вторият човек, че нещата най-вероятно ще се случат добре за него. Да не се притеснява два месеца, пък и да не сгафи нещо от притеснение.

Но пък така ще разглася чувствителна информация дадена ми от първия човек, с очакването (не го е казал изрично), че няма да я разпространявам.

Няма как само да намекна на втория човек - или му казвам, или не му казвам. Други хора (доста) също очакват тази информация и зависят от нея. Не знам в какви отношения е вторият човек с тези хора и дали, ако аз му кажа, той няма да каже на някой от тях - също за доброто на този някой.

Една тайна е тайна докато я знае само един човек. Така че тръгне ли, няма спиране.

Едва ли съм единственият на когото първият човек е казал информацията, най-малкото защото с него не можем да се наречем близки, просто така се стекоха обстоятелствата, че му се наложи да ми я каже. Ако наистина не съм единственият, дори информацията да се разчуе, първият човек няма как да е сигурен, че е изтекла от мен, а ако не е сигурен, няма и да предприеме ответни мерки, дори да ме подозира. Все пак, ако ме подозира, това ще ми навреди.

През многото години съм помогнал на доста хора. На мен са помагали много малко хора. Доста от тези, на които съм помогнал, после са ми навредили.

Това, с което вторият човек ми помогна, ми беше изключително полезно, но в почти същата степен решаваше и негов проблем - нещо като взаимно изгодна сделка, но определено много по-съществена за мен, отколкото за него.

Е, какво мислите?

Отиваш при първия и му казваш "Пич, ще кажа на втория за твоите планове. Щото ме кефи човека и не ме кефи да се шашка. А и няма причина това същото да е тайна."

Така:

1. ще си честен, ако после кажеш на втория за плановете на първия
2. ще разбереш дали е тайна и първият иска да я пазиш от втория (тогава ще има "Сакън, недей, ще ти вдигна заплатата")
3. може и да разбереш причината нещото да е тайна и да прецениш отново

После след реакцията на първия и преценка дали още смяташ, че искаш да кажеш на втория, отиваш при него и казваш: "Пич, знам едно нещо, дето е тайна, ама ме кефиш и смятам, че трябва да го знаеш, за да не се шашкаш следващите два месеца. Но понеже аз съм принципен човек, сещай се сам и не ме питай повече!" Той ще разбере

Надали първият, който се явява твой далечен, ще ти каже ей тъй случайно нещо за втория, който се явява по-близък до теб.

Казал ти го е, точно за да предадеш нататък ..

Probably Me

Първият надали е толкоз наивен и да не знае кому какво казва и защо .. още повече че Дедко допуска че не го е казал само на него - ерго, първият иска това да се чуе по веригата.

Ко има да се чуди, не разбирам ..

Probably Me

... Деди, не бързай с решението, поспи няколко пъти , събуди се няколко пъти ... Изчакай няколко дни... Не се доверявай на шефове, които ти споделят тайни и не искат да ги пазиш... А в бизнес средите, другаруваш с този, с който имате взаимни интереси и ситуативно, и симпатиите и другарството, траят, докато трае ситуацията на взаимните интереси ... Ако искаш да му благодариш, че ти е помогнал му се отблагодари, изведи го на вечеря... Но не се отплащай със служебни тайни... Има нещо в гнило в Дания според мен...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

Бе да ти кажа толкова сложен план ми се вижда вече съвсем филм.

Ще измисля аз план, пък ще извикам двама да разигравам сценки, пък ще чакам те да разиграят своите. И всичко това, щото ме бОли и за двамата...

Отидох при първия, за да му предложа два варианта на решение за себе си, защото сегашната ситуация не ме устройва.

Единият вариант не устройваше него, а другият е известно отстъпление за мен. Предложи ми да изтърпя два месеца, когато планираната реорганизация ще е факт и нещата ще се подредят за мен. Това косвено означава и за втория човек.

Допълнителна информация. Цялата реорганизация е една сериозна битка между местните "титани" и всяка размахана информация може да се окаже удар в гърба за някого от играчите.

Първият нямаше хабер, че ще говоря с него, за да ме ползва като рупор.

Първо, за първия, както казах, всички сме малко или много бройки, а не хора и той си има достатъчно собствени проблеми в борбата с другите равни нему, за да се интересува от нашите.

Второ, познавам го отдавна и знам какъв ще бъде отговорът му: "Не, не го казвай засега!". В същото време на мен определено ще ми паднат точки като зрял и здравомислещ човек и ще изпадна в ролята на "молядругарко", която не ми е по сърце.

Трето, няма какво и как да намекна на втория защото за него доброто решение е едно конкретно, което обаче се отнася и до други хора, щото и той е шеф. Каквото и да му намекна, на него ще му стане ясно накъде отиват нещата - все едно съм му казал буквално какво съм чул.

Четвърто, аз в момента балансирам на палец върху люлеещо се въже и най-малкото грешно движение ще ме прати направо на манежа - предпазна мрежа и въже няма.

Е, аз вече три дни си го въртя из главата.

Завеждането на вечеря не е много удачно - с човека се познаваме бегло от месец-два и той всъщност не ми направи лична услуга, а се съгласи на предложение изгодно и за него, но в пъти по-важно за мен.

Накарай някой неутрален човек извън твойта фирма, който хал хабер си няма от твоите работи да звънне на твоя човек и да му каже, каквото трябва да му каже, за да се успокои.

Или да му напише бележка с твой текст, но с негов почерк, която ти ще му подхвърлиш незабелязано така, че да не се разбере, кой му върши доброто...

Но с позвъняването май е по-добре, за да няма улики ...

...ми, значи си достигнал до решението... Просто човещинката не те оставя на мира, нали... ще ти мине... Не можеш да предпазиш никого от съдбата му... Ако се издъни, ще се издъни независимо от твоята опека, Деди. .. А ако трябва, ще ти се отдаде случай да го предупредиш, бъди рахат...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

Дали да не пусна анонимно съобщение в обявите за запознаства?

Или да го надраскам в тоалетната с пръст, все едно е свършила хартията?

не му го казвай!
до два месеца нещата могат няколко пъти да се променят
и после ще се окаже, че си го излъгал
а ако не се променят- нали е с благоприятен изход за него, тогава ще се успокои

ситуацията ти си е бая клиторна!
Демек, не се знае с едно потъркване какъв ефект ще постигнеш.
Варира от шамар зад вратъ, до поглеждане с пълен и влажен поглед.
Ще ти дам два примера, па ти си им прави сметката.

Преди години работих с един стар и обигран снабдител, лека му пръст.
Змей и хала беше и движеше снабдяване за милиони.
Достатъчно бе да споменеш само името му и вратите се отваряха пред тебе.
Да, ама дойдоха младите, купешките лъвове от новата генерация и му налетяха като чакали. В тяхните ценности не влизаше мъжката приказка и дадената дума.
Всъщност, изпреварвам и прескачам събитията.
Най напред му се търкаляха в краката и го копираха, че дори и на приказка - мо та мо! И успяха, мамицата им - намотаха го в един склад, склададжия на доизживяване! Пенсионира се, ама някак по иначе и не беше той, като си тръгна.
Та, от него научих чалъм - пущаш лесно доказуема партенка и "компромат" срещу себе си на някой такъв и.... чакаш.
Ако ли така, така си и ти с него. Ако ли пък онака - както му се полага, естествено.

И за друг пример се сещам.
Бях снабдител в СД МПБУ Ловеч и една колежка, отговаряща за много "тънък и важен сегмент", занапуска. Друга една пък, се заламтя за мястото и, а и беше с протекции.
Та, без да искам, станах свидетел на много интересна сцена.
Тогава нямаше джисимита, ел. бележници и ел.пощи, разни.
Всичко беше на тефтер и лични връзки.
Та тая, старата, ми сподели, че си е взела тефтеря една вечер и за една нощ го е преправила с неверни имена и телефони.
И и го "подхвърли", а оная се върза и също за една нощ си го преписа, "достоверно".


Та и ти тъй - не си изключвай "антивирусната", ама не за на компа, ти говоря.

Ми може и на таблото за обявите във фирмата ви да му го лепнеш... или направо на входната врата.

Съгласна съм Медунке.

Не трябва нищо да с еправи.

Човек № 2 колкото и да и да изглежда нервен,ще изчака да види какво е решението.

А в бизнес средите, другаруваш с този, с който имате взаимни интереси и ситуативно, и симпатиите и другарството, траят, докато трае ситуацията на взаимните интереси

Това на последък важи и за приятелствата - взаимни интереси.

или да го прати на корумпирана "врачка", ли?

Бе гадно ми е, като знам нещо, дето ще облекчи душата на някой свестен човек, че може и да го предпази от грешки, па да си мълча. Аз затова не мога да гледам и сапунки. Там все някой нещо знае, ма не казва и стават едни…

...абе, мислех си го, но ми прозвуча малко кофти... И викам да не го казвам... Все пак, при приятелствата, прецакването не се счита за типично, докато в работата трябва да се очаква... И освен това, интересите в работата са свързани с някои професионални качесттва на колегите, докато в приятелството не е задължително... Разликите са малки...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно

... Ох, нагледах са на толкова прецакваници, че ми е съвестно да не те предупредя... И най-тъпото найш кое е? Че от моите подобни нагласи и очаквания, задължително пострадвах аз и хората около мен... Бившия ми шеф, обаче ми каза, пазете се сама, иначе ще сменяте болници и населени места, но детето ви какво е виновно за това, че сте решили да сте наивна в един конкурентен свят...

Обикнал в тебе всичко недостойно,
достоен съм за твойта обич двойно