Ноетично
22 отговора
0 прегледа
Заключена
Ноетично
-1-
Дъждът валеше така сякаш имаше намерение да го прави вечно. Дори и малко след това.
Чистачките все по –уморено облазваха стъклото, отхвърляха струите вода, а после отново и пак, пак ..
Албена свикнала с лекия звук, издаван от тях, стоеше отпусната в седалката, вперила поглед напред, в пътя, който се виеше и ведно с дъжда изглеждаше готов да се простира завинаги пред тях. Погледа и почти хипнотизиран от равномерния им ход се отклони за миг към Стоян, който потънал в някакви свои мисли държеше волана с вид на човек, който ама изобщо не е там. Почти отвори устата си за да го попита дали ще пристигнат скоро, но се отказа. Отговора му обикновено едносричен най-често поставяше пред нея нова порция въпроси, по правило повече от колкото бе имала преди да зададе първия. За десетте години брак се чустваше мъдра като библията и много уморена от това.
Отегчено изпъна краката си напред и това обикновено движение я накара да изпита леко облекчение в обездвиженото от дългото пътуване тяло. Роклята и леко се навдигна и тя побърза да я заглади с ръка. В колата бяха само със Стоян, но тя никога нито навън, нито в къщи си позволяваше да изглежда предизвикателно. Дори понякога, когато улавяше някой случаен поглед в магазина или на улицата се чувстваше някак неудобно и дори леко виновна, че предизвиква някакво желание у когото и да е. Всяка мисъл, поглед, жест, на който можеше да вмени желание за близост я караше да изпада в неудобство и максимално бързо да се отдалечава от възможния проблем. Чувстваше, че постоянно предизвиква интереса на околните. Интерес, който се стремеше да не предизвиква с нищо, но въпреки това... И ако в погледите на мъжете се разчиташе желание, то в тези на жените често виждаше неприязън.
Представата с какво я събужда беше смътна, но знаеше, че е така. Особено в училище. Разбира се пред нея до една колежките и бяха мили, усмихнати, учтиви, но с кожата си усещаше, че щом се обърне я гледат с неприязън. Даваше си сметка, че е може би заради вида и, заради това, че когато застанеше до учениците се сливаше с тях и въпреки своите 37 години спокойно по баловете, всяка пролет можеше да мине за една от абитуриентките.
С периферното си зрение усети как дърветета пробягват все по-бързо край стъклото и си даде сметка, че и Стоян се е отегчил от дългото пътуване. Тези 200 километра до Белоградчик вече и на него му се струват навярно цяла вечност. Не го погледна, но можеше да се хване на бас, че не е променил позата или изражението си и продължава да шофира и изглежда така, както от момента на тръгването. Такъв си беше мълчалив, леко сякаш вглъбен в нещо свое и много, много далеч от това, което се случва тук и сега.
За всичките години брак нямаше никакви причини да бъде недоволна от него, живота им вървеше в едно спокойно и някак по своему простичко русло. Чуваха се всеки ден по веднъж или два пъти, за да уточнят храната и кой, какво ще купи. После скучна вечеря. Телевизия. Няколко кратки изречения за конкретния ден. Душ, спалнята, унасящия звук на равномерното му дишане… Понякога ..., да понякога се докосваше до нея, погалваше я по неговия си отнесен начин. А после.., после секс. Неговия секс. Така го наричаше, не защото имаше спомени богати от преди да се омъжи, не. Просто секса беше като шофирането на тази кола. Замислен, отговорен, по своему някак. Без излишни думи, ласки… Секс. Питаше се защо му придават такова значение всички. Телевизия, интеренет, радио. Навсякъде секс. Намеци, погледи. Не, че изпитваше неприязън, когато го прави, но … Една вана, хубава книга, филм… Винаги би предпочела кое, да е от тез занимания пред минутите секс. Да, имаше известна наслада. Усещането от проникването..пълнотата, онази топлина в края… Но, когато отвореше очи и видеше замисления поглед и ..сякаш изгубваше желание. С времето намери начин. Просто затваряше очи и отлиташе. Не знаеше къде. Не беше място. Не беше някой. Не беше нещо. Просто другаде. Далеч. И се връщаше, когато се чуеше как стене. От удоволствие. Онова удоволствие, което я връщаше в негативното тук. Не си позволяваше да мисли много за това. Стоян не беше лош съпруг. Беше си той, точно и винаги такъв, какъвто е. Замислен в делата си, ненатрапчив, спокоен. Живота си вървеше нормален в едно спокойно русло. Като река потекла нанякъде бавно, лениво, в едно добре оформено корито…река, която сякаш накрая ще се влее достолепно в самата себе си.
Завоят явно беше по-остър. Много надясно. Албена сякаш се усети отместена от седалката и почти връхлетя Стоян.. Сякаш за миг нямаше ляво и дясно.. Светът се завъртя, а после прихлупи пред очите и.
Отвори очи.
Видя леко виновния му поглед от несъобразената скорост. Почти извинителната усмивка изписана на лицето му и…, да. Пристигнаха в Белоградчик. Не беше идвала до сега тук. Тия скали.. Малките сгради. Хотела. Площада. Кафето. Впечатленията се изсипваха някак накуп. Даде си сметка, че не знае защо, но тук и харесва. Когато Стоян вчера и каза, че се е уговорил с колеги семейно да изкарат този уикенд, не се възторгна. Но го прие спокойно, приготви си книга и реши, че може и да не е чак толкова лоша идея, да изкара два дни в леглото. Почивка и сън.
Паркинга беше полупразен, явно хотелът в този уикенд нямаше да бъде добре посетен. Бариерата му сякаш изчака да излезнат от автомобила и едва тогава вяло се заспуска след тях. Не разбра защо, но сякаш усети някаква символика в тихото и спускане надолу, миг преди да потънат в недотам голямото, но луксозно фоайе със служебно усмихната рецепционистка. Очакваше с нетърпение да минат формалностите на рецепцията и да се качи в стаята. С удоволствие предвкусваше душа и хладните чаршафи след него, с книгата в ръка. Рецепционистката се справи поразително бързо с формалностите и заедно с личната карта на Стоян в ръцете им бяха картите от студиото 313. Трети етаж, момичето усмихнато вече сочеше асансьора.
- Стояне.
Албена погледна по посока гласа и видя високия светлолик мъж, който
махаше вляво. Явно от там имаше вход към кафето, което беше мярнала миг преди да влезнат в паркинга на хотела. Стоян я подкани с поглед, пое сака и след миг стана много шумно. Явно колегите, с които щяха да прекарат уикенда бяха тук преди тях.
Непристорено възторжени, заедно с шумните си съпруги отпиваха от своите напитки и сякаш държаха непременно да изкарат в това кафе всичките часове на престоя.
Никак не искаше да се задържат дълго на тази маса, но от учтивост се налагаше да отложи с поне половин час плановете за душа и леглото.
Бяха трима. Не, че познавеше детайлно професионалния кръг на Стоян, но тези и бяха напълно непознати. Бързо разбра имената. Техните, и на шумните им съпруги. Наложи си да се усмихва, докато съобщава на всеки името си и с любопитство очакваше да прочете обичайната неприязън, която често срещаше в погледа на жените. Не знаеше защо, но тя се появяваше почти веднага при всяка нова среща. Беше се натренирала да я предусеща, даже преди още да се е появила съвсем. Очакваше и интереса, който пък задължително виждаше в погледа на мъжете. Всичко толкова рутинно, обичайно, неизменно. Вече бяха донесли поръчаните напитки, кафе и сок. Беше казала и чула името на всеки, но срещу себе си виждаше само усмихнати и някак по детски възторгнати лица, и нищо, дори бегъл полъх от своите очаквания. Мъжете бяха потънали в разговори за поредния ай-ти проект, а Вяра, Надя и Лиляна бяха насочили сякаш всичките свои усилия за да я накарат да се чувства добре, в твърде възторжената им компания. Еднакво шумни и усмихнати, до една значително над 30, все пак си бяха доста различни. Вяра изглеждаше като стройна амфора. Със своята червена рокля, мургаво лице, яркото червило, черната леко накъдрена коса и налятото, но добре оформено, изваяно до съвършенство тяло, заедно с игривите бадемови очи можеше спокойно да изгрее на кое да е списание ориентирано към жената домакиня. Надя не спираше да чурулика нещо свое си, което я вълнува, а целият свят изглежда и бе интересен. С вид на гръцка ваза, обитаваше своето по-скоро слабо, но по своему красиво тяло с лекота и удоволствие. Руса, със светли очи и чипо носле, нямаше аристократичната хубост на Вяра, но пък изглеждаше като жена, която е уверена в своя непринуден чар. Ако трябваше задължително някоя от трите да бъде определена като по – мълчалива, с известни уговорки, но все –пак добра категоричност това беше Лиляна. Черни, дълбоки и някак вглъбени в нещо свое лично очи. Кестенява коса и загадъчна усмивка. С това би изчерпила описанието си за нея ако трябваше да го стори. Разбира се в момента от нея никак не се очакваше това. Беше обградена от вниманието и на трите и се очакваше да слуша безкрайните им обяснения и пояснения за града, скалите, хотела… и какво ли още не. Явно бяха идвали тук не веднъж и държаха още преди да си е изпила кафето, да знае всичко, което им хрумва, че е нужно. А то никак не изглеждаше малко. Бяха пълни с възторзи, впечатления, усещания, открития, държаха да знае, че знаят за всичко.
- Ама вече е 12 !
Надя тревожно беше загледана в часовника си и сбърчила носле се учудваше колко бързо беше минало времето. Трябваше да се обядва, а после масаж. Този масаж. Не спираха да и описват чудодейните процедури в хотела и сякаш след скалите, а може би преди тях, това правеше толкова силно желанието им да са тук. Бяха и вече разказали цветно за процедурите, уелнес зоната и релаксиращото, невероятно, разхубавяващо, отпускащо действие на процедурите. Изненадаха се, когато им каза, че никога не беше се подлагала на масаж и като цяло не е сред върлите почитателки на спа зоните където и да е от местата, на които е била. Имаха си уговорка за два в уелнес центъра и басейна, като всяка от тях разбира се и час за масаж. Там разбира се поединично. Първа беше Надя, което я правеше така превъзбудена от откритието, че планетата се е завъртяла някак по-бързо от нейните очаквания. Беше сигурна, че е направила всичко по силите си да отклони поканата им за следобната среща в уелнеса, но усещаше, че са готови да я извадят от стаята и няма вариант да остане с книга в леглото. Бегло вече беше чула уговорката на мъжете за следобедния бридж, така че просто нямаше избор. Очакваше я дълъг следобед в басейна при тези възторжени, шумни жени.
Примирена, но все пак наложено усмихната махна с ръка, когато ставаха за да най-накрая посетят студиото си с онзи почти фатален номер 313. Леко изпиукване , присветнато зелено в бравата и бяха в малко коридорче, вляво баня, основно помещение с добра големина и широка спалня в отделно по-малко помещение. Познатата хотелска миризма, уютния полумрак от почти спуснатите завеси, тишината, всичко това и действаше успокояващо. Искаше и се да поостане малко сама. Да посъбере мислите си. Да почине от пътя и празните разговори долу в кафето. Не изпитваше глад и с почти радост отпрати Стоян на обяд в ресторанта. Вече под душа, докато усещаше топлите струи по тялото си, почти беше сигурна, че ще може да се върне към първоначалните планове за ленив следобед с книга в ръка. Може би ще забележат отсъствието и, но вечерта, щеше да разкаже как се е отпуснала и сама не е разбрала кога и как е заспала. Няколко усмивки, умело пусната шега и … отсъствието е обяснено. Хладния халат нежно обходи тялото и като сякаш едва я докосваше, разпери ръце и леко размаха двата му края за да прогони усещането за силна топлина след душа. По детски почти се хвърли на широкото легло и разперила широко ръце усещаше приятното чувство на хлад, което заместваше постепенно обзелата я топлина. Вгледа се в капчицата оцеляла на лявата и гръд и си даде сметка, че въпреки своите 37 години изглеждаше почти перфектно. Нямаше никакви бръчки, стрии, тялото и все-още си беше стегнато, каквото го познаваше. Не виждаше нищо отвъд гръдта си, но се усещаше господар на всяка поричка и можеше да се наслади на трепването във всяко мускулче в тялото си. Бавно топлината, която я беше обзела се преврърна в хлад. След няколко минути беше все по-осезаем и това я накара да стане. Заметна халата и докато връзваше колана си даде сметка, че се разглежда в огледалото. Тези хотели … всичките бяха мебелирани така, че задължително да попаднеш на образа си в огледалото с каквото и да си зает. Вгледа се в лицето си и се опита да даде отговор на това, с което беше свикнала. Изостреното вниманието на мъжете и тази неприязън у жените. Нямаше лице, което задължително да се определи като красиво. Бледо руса не много дълга коса, ясно сини очи, устни, които не можеха да се определят като големи, нито малки. И които много рядко подчертаваше с червило. Защо ?! Все – пак знаеше отговора. Не не мислеше за него и дори си налагаше да бъде внимателна, но винаги усещаше, че става от само себе си. Очите…, умееше да гледа човека срещу себе си спокойно, но и някак по своему закачливо, така, че да събуди любопитство. Да пожелае да я разприказва, да да я задържи до себе си, да пофлиртува. Никога не се бе възползвала от това. Просто се случавше, често дори с определени усложнения. Налагаше се да парира опитите за по- сериозна близост. А жените… Да жените. Виждаха в нея единствено заплаха. Заплаха, която в крайна сметка никога не се превръщаше в нещо повече от просто флирт.
Тези днес. И трите нито за миг не почуства, че се притесняват. Дори напротив. Не застрашени се чувстваха в компанията и, и дори нещо повече. Сякаш някак покровителствено настояха да бъде с тях следобед. Сякаш да я посветят в някакво тяхно голямо забавление. Заколеба се. Да се върне в леглото или да слезе в уелнес центъра. Бяха се разбрали след обяда. В два. Часът напредваше. Погледна телефона.
13.55. Стоян навярно веднага след обяд е потънал с другите в техния си бридж.
Отвори сака. Беше си взела бански. И тя не знаеше защо. Но го сложи. Черния. Стоеше и особено добре. С прекрасната си тънка материя лягаше неповторимо на добре изразеното и венерино хълмче. Мразеше прашки и този беше точно такъв. Класически. Без да е изрязан прекомерно, стоеше прекрасно на стегнатата и талия. А и нямаше впиващи ластици в края. Горнището сякаш правеше неголемият и бюст да изглежда още по-апетитен. Подържа го за миг в ръката си, а после смело го облече. Ще слезе. Винаги може да се върне. След час или дори по-рано. Нека не изглежда като някоя саможива старица. Материята удобно прилепна до тялото и. Усещането беше особено приятно. Пристегна отново халата, нахлузи удобните чехли, пооправи косата, която почти беше изсъхнала от само себе си,погледна последно часовника на телефона. 14.05
Нека не е първа. Другите може да закъснеят. Отвори отново халата за да се увери, че бикини зоната и е добре обезкосмена. Нямаше практиката да обезкосмява цялото си хълмче, а и за кого. Помисли си го с лека горчивина. От както беше със Стоян, толкова години. Само негативни женски погледи и накакви приключения. Някак сякаш нямаше и нужда. Да, усещаше някаква определена празнота, но … Не се задълбочаваше в това. Имаше работата, усещането, че е добре изглеждаща, убедена бе дори, че често и желана и това сякаш и беше достатъчно. Някой, почука на вратата.
- Хайде, скъпа – това беше Надя.
Чудеше се дали чу първо гласа и или видя лицето. Толкова скоро след като отвори беше подканена да излиза.
- Минутка, Надя.
Беше съвсем готова да излезе, но си даде вид, че трябва да свърши още нещо. Върна се в студиото. Застана отново пред огледалото, просто да мине минутка и отново излезе в коридора, където нетърпелива, като дете, Надя стоеше в очакване.
Винаги в подобни хотели и изглеждаше леко нелепо да се разминава по коридорите или да пътува в ансансяора с хора в халати. Сега двете с Надя бяха в такава ситуация, но това не я притесняваше особено.
Уелнес зоната беше топла, влажна, полутъмна и много уютна. Носеше се ухание на различни аромати и това я правеше особено привлекателна. Сякаш тялото и се отпусна и някак по своему омекна дори. Чувстваше се леко замаяна и сякаш в свят с по- малка гравитация. Заедно посетиха сауната, шок ведрото, басейна и докато отнесено слушаше безкрайните им разкази за преживявания тук и там (а бяха ходили къде ли не) - Надя забърза към масажа. Часът и беше за 15.00. Вяра настоятелно и предложи нейния за 15.45, а самата тя щеше да остане за последния възможен в 18.00. Искаше да ходи на шоколадови и разни други процедури заедно с Лиляна. Убедиха я, че е добре да започне с тайландски релаксиращ. А такъв си беше поръчала и Вяра, така че това напълно покриваше смяната на часовете. Не разбра точно, кога е минало времето, но изведнъж стана малко по – възторжено и да, Надя се беше появила. Зачервена и сякаш отнесена изглеждаше, като човек върнат от някъде много далеч, в сивия делник. Все –така възторжена, но по различен начин някак. Леко отнесено и в сякаш овладян и леко морен Надин си вариант. Приканиха я настойчиво. Тръгна. Студиото за масажи беше близо. През един коридор. Уханието, още на входа се усещаше различно, леко дори задушаващо, но приятно и омайващо. Сумрака и леко влажния въздух в комбинация с топлината засилваха усещането за нещо различно.
Мъжът отмяташе нещо в някакъв негов бележник и показваше профил. Профил който изглеждаше не лошо. Беше в халат, като нея и това леко я притесни, но по дяволите, та нали е масажист. Няма как да е в костюм. Каза си го наум, докато пристъпваше към кушетката, на която имаше множество цилиндични възглавнички. Мъжът , който нямаше как да е прехвърлил трийсетте я погледна и вметна делово
- Вяра – 215.
- Албена - 313. – Усмихна се на объркването в погледа. И обясни
размяната.
Както и, че в 18 ще дойде въпросната Вяра от 215.
- А, сега, като съм Албена и изобщо не от 215 ? – Закачливо за да разведри
обстановката - попита.
- За мен е без значение – годпожо. Гласът му беше равен, но някак приятен
- Заповядайте. Вече отместваше тия много възглавнички, като остави само
една. Там навярно ще трябваше да си сложи главата.
- Нека помогна. Сякаш разгадал неувереността и, той беше скъсил
разстоянието между тях и тя усети как халата се свлича внимателно от тялото и. Отбеляза си наум как само с един жест беше успял да развърже колана. Все-още права успя да види как внимателно халата е закачен встрани. Реши, че все-пак трябва да легне. Не знаеше как да го стори по лице или на гръб, но реши, че каквото и да става ще е по-добре да вижда.
- Това ще Ви притеснява.
Този човек беше магьосник. Горнището на банския лежеше в ръцете му. Дори не бе успяла да си даде сметка, че го сваля. Ръката му нежно придружи главата и до цилиндричната възглавница. Усети, че леко е зачестила дъха си. Замисли се,
че почти не помни, кога за последно я беше докосвал друг мъж освен Стоян. Докосване… Сякаш магия. Беше затворила очи. Струваше и се, че ще притесни него, а и себе си. Не желаеше да гледа. Сякаш доведена на сила, сега лежеше осъзнато и очакваше усещането. Питаше се дали ще е приятно, дори се чудеше, а може ли да заболи, ако притисне силно. Неудобството при мисълта, че е почти гола на това приятно място, само с един почти младеж… Че ще я докосва… изведнъж се замени с очакването. Какво ще е усещането. От къде точно ще започне. Какво ще е чувството за дланите му. А топли ли ще бъдат или хладни. Първо само капка, а после лека струя от някаква течност се разля по стомаха и бавно потече по нея. Усещаше я влажна, но и топла. Веднага след това две длани покриха стомаха и ласкаво се плъзнаха нагоре към гърдите. Палците бяха широко разперени, а пръстите усещаше някак по събрани. Въпреки, че усещането беше, че се движат върху някакъв много тънък слой масажно масло, все пак имаше усет и за дланите и пръстите. Ако трябваше да сравни, усещането беше като за сатен. Едновременно галещо, хладно и нежно. Чу се че леко изстена от удоволствие и в миг се взе в ръце. Стегна се. По дяволите. Какво ли ще си помисли този младеж.
- Албена
Гласът сякаш идваше някак зад стена. Глух, но все-пак странно мек, въздействаш.
- Моля, отпуснете се.
Не отговори. Ръцете вече ловко се плъзгаха край гърдите. Усети раменете си обхванати, а после всяка от двете ръце до върха на пръстите беше сякаш погалена и покрита със слой от това приятно ухаещо масажно масло. Отпусна се. Не отваряше очи. Хвана се че гадае къде ще усети тези нежни, галещи, но издаващи голяма сила ръце. Сякаш мина цяла вечност, а после усети точно в най-високата част от свода на стъпалото в десния крак някакво странно притискане. В следващия миг, то цялото беше обхванато от ръцете му. Не спираше да разтрива нежно пръстите, всеки един - по отделно. Заедно с това притискането в свода продължаваше и сякаш с него идваше вълна от топлина и неописуема наслада. Процедурата се повтори и на левия крак. Пръстите и стъпалата сякаш бяха потопени в много топла, но не причиняваща изгаряне вода, а заедно с ръцете, които не спираха да напредват нагоре настъпваше и усещането, че постепенно навлиза в много топъл басейн. Случващото се с нея в момента сякаш не можеше да се сравни с нищо преживяно до сега. Едновременно лека болка от докосването на всеки нерв от ходилата, нагоре по целите крака. Разстилаща се топлина и онова галещо влажно усещане за пръстите, които не спираха да разтриват, но сякаш повече галеха. Беше престанала да си налага мълчание, но нямаше и сили като че ли дори да изстене.
Искаше да продължава да чувства всичко, което се случваше с нея. Беше стигнал коленете, когато си даде сметка, че е толкова омекнала от наслада, че ако стане няма начин да се задържи права. Пръстите не спираха да обхождат всяко мускулче, като водени от някакво тяхно любопитство и изследователски устрем детайлно го разнищваха, снопче по снопче. Всичките усещания накуп до момента изведнъж минаха на заден план. Ръцете вече бяха стигнали бедрата. Едновремнно сякаш водени от прецизен механизъм те се спуснаха от вътрешната страна, като неотклонно разнищваха всеки нерв по пътя си към ямките, увенчаващи края на бедрата. Предусещаше сладостта на докосването им още преди да са стигнали и си даде сметка, че нетърпеливо очаква топлината да залее слабините и. Натиска беше силен. За миг усети болка, а после неземна сладост от притискането. Правеше го само с двата палеца, но те успяваха да притиснат всеки нерв. Нямаше представа как, но без да е вдигнал ръце от слабините и, той беше успял да я потопи в нова порция от масажното масло. Усещаше как то тече по банския направо върху венериното и хълмче и се растича надолу. Явно беше обилно, защото равномерно влагата се растилаше и върху двете страни на слабините. А там лудуваха пръстите на младежа.
В първия миг си помисли, че е от масажното олио, особеното усещане за допир, което я връхлетя. В следващия момент вече знаеше че това са неговите пръсти.
Нахално повдигнали крайчеца на банския, те в началото съвсем леко, а после все по-осезателно докосваха вагиналните и устни, което я накара да изпита мощно желание за секс. Искаше и се да има сили, да стане, да се възмути, да отвърти един шамар… Но цялото и тяло беше омекнало и сякаш в очакване на още по – смели ласки. Палците му вече откровено се разхождаха нагоре и надолу по цялата дължина на вагината и. Събираха се някъде горе, притискаха снопчето нервни окончения, караха я да поема въздух силно. Все-още успяваше да не издава стон и слизаха отново бавно, надолу, чак до края и дори отвъд него. Опитваше да изпуска въздуха бавно и да запази достолепие, но това ставаше все по-трудно. Този нахалник знаеше всяко потайно местенце из нея. Държеше се като човек, който делово отключва и надзърта из всяко тайно помещение в добре охраняван замък. И не търсеше ключа. Всеки винаги беше подръка, а за него беше въпрос на миг да го намери , превърти и да надникне. А как желаеше да се позадържи. Но не. Сякаш целенасочено само поглед и потъваше в следващата стая.. Но избягваше най- зорко охраняваното. И не защото не знаеше за него. И не защото нямаше ключа. Чакаше проклетникът. Искаше да го повика.
Искаше не просто да надзърне. Искаше да пристигне там с фанфари. Събра се цялата в една мисъл само. Да издържи. Да не повдигне таза и да го насочи, за да проникне там, където цялото и тяло очакваше да влезе. Усещаше пръстите му да се плъзгат все по-гладко. И не заради маслото. Отдавна имаше чувството, че цялата тече. Влагата, която беше в изобилие по слабините, по устничките, по пръстите му, знаеше че е от нея, но продължаваше да не издава нито стон. За миг сякаш усети, пръстите поразколебани. Беше уверена, няма да издържи и ще хлътне в нея. Вече предусещаше как пръстите му я обхождат със същата грижливост и настойивост. Запознават се с цялата и вагина и я изпълват с топлина и нежност. Усети ги малко по-навътре и цялата се разтърси от чувството за победа. Не беше дала повод за това. Не помръдна приканващо таза.
С цялото си същество знаеше, че той чака имено това. С това движение, тя усещаше, че той ще доминира и всичко, което ще последва е защото тя е пожелала. Е, при нея нямаше да се получи.
Чувството за тържество бързо избледня, когато усети, че макар и с милиметър по -навътре той неотклонно ще продължи да я масажира. Да, но само това. Точно както до сега. До полуда. Мерзавец.
Мина време. Дълго. Сякаш година. Палците я подлудяваха, спущаха се нагоре и надолу, пълнеха устничките и с кръв. Усещаше ги набъбнали, свръхсетивни и никога толкова чувствителни, както сега. Но, не. Не мръдваха нито милиметър по навътре. Няма да се предам.
Това беше последното което си помисли преди да усети как повдига приканващо таза и да почувства пръстите как се плъзгат и хлътват дълбоко вътре в нея. Отприщи се сякаш порой. Чаршафа под нея не беше просто влажен. Беше като току-що изпран. Но вече нищо нямаше значение. Чуваше се как стене, ръцете и разкъсаха чаршафа встрани с лекота, сякаш бе от хартия. Ужасникът беше влезнал точно както искаше.
С фанфари. Пръстите му внимателно обхождаха всяко кътче на вагината и. Любопитно, но с внимание към всеки детайл. Запознаваха се с всяка гънчица из нея.
Първоначалния спазъм беше отминал. Ръцете и стояха отпуснати с длани върху разкъсания чаршаф, нямаше усет за тяло. Сега всичко беше съсредоточено в усещането за пълнототата на вагината и, както и някаква особена лекота, сякаш се носеше по гръб в безкраен, топъл океан. Усети как и двата палеца бавно се издигнаха нагоре, внимателно излезнаха навън и нежно се застъпиха върху снопчето нерви, което усещаше изтръпнало и някак си втърдено. Издиша нова порция въздух и застина в очакване. Усещаше, знаеше, че не е свършил с нея. Нямаше да е човешко да я остави така. Не чака дълго. Допира с възглавничките на пръстите му върху банския, напоен с масажно масло, а и със сокове от нея усети като сякаш удар с чук. Сви краката си под ъгъл разтвори ги и застина в тръпнещо очакване. Беше отворила очи. Искаше да види тържествуващата му физиономия. Беше напълно победил. Нещо в нея все-още отчаяно се бореше. Искаше да стане. Да се махне от това сумрачно, ухаещо различно и много приятно влажно място. От властта на този арогантен млад човек, с невероятните му техники и умения да я запраща там, където така не си бе позволявала да ходи. Едновременно в омайните дебри на удоволствието и в кратера на угризенията, че сама поиска да попадне там.
Видя усмивката му, някак заговорническа, топла. Видя как възсяда ложето на мястото, където до преди да ги свие бяха нейните крака. Усети как внимателино свлича банските от нея. Видя леката изненада изписана на лицето му от неоформеното окосмяване на венериното и хълмче. Леко я обхвана паника и сякаш срам. Твърде отдавна беше спряла да го прави. Почистваше бикити зоната старателно, но въпреки, че я считаха за вечната заплаха не беше се събличала пред друг, освен пред нейния Стоян. В миналото бе опитвала да го впечатлява с някакви прически, но усещайки старомодното му негативно отношение към всяка нетрадиционност, просто беше престанала. Сексът с него беше скучен нередовен ритуал, който винаги завършваше със здравия му сън и нейното леко удовлетворение, че отново дълго няма да поиска да бъде пак с нея. Не го мразеше, не и беше неприятен, но секса отдавна беше нещо, което не само не очакваше с удоволствие, а дори я караше да изпитва лека досада.
Сега този ужасник събуди нещо отдавна заспало. Толкова различно, че сякаш беше се напъхала в друго тяло. Не знаеше, че може да усеща толкоз много и различно. Не знаеше, че изобщо съществува такава палитра от усещания, тръпки и желания. Даде си сметка, че сега стоеше с разтворени крака, усещаше влагата изтекла от тялото и, тръпнеше в очакване за още, още, още ….
Първо беше просто докосване, Албена отвори още по широко краката си, вече не усещаше банския, липсата му увеличаваше удоволствието от допира многократно. Не знаеше дали са два или три, но усещаше пръстите все по-дълбоко в себе си. Не бяха палците отпреди малко. Сега пръстите бяха по тънки, но дълги. Проникваха дълбоко, а после сякаш замряха за миг, след което усети присвиването, сякаш повикваше някой към себе си. С всяко тяхно присвиване усещането беше неповторимо. Не познаваше подобно. Не можеше да го опише. Дори на себе си. Остави се да го живее. Не знаеше как, но само с едната ръка бе успял да проникне дълбоко в нея. Да предизвика разтърсващо усещане, но и също навярно с кутрето и показалеца я докосваше там, където устничките почти се свързваха с дупето. И дори това не беше всичко. Неуморния му палец плавно разтриваше клитора и който чувстваше твърд и сякаш поне двойно по-голям.
Нямаше сили да диша дори. Правеше го на пресекулки. Но, не. Не се задушаваше. Беше в някакво странно състояние на - не тук. И също не сега.
Ако имаше разум. Той беше нейде далеч. В момента беше просто тяло. Един възел от нервни окончания, усещания, спазми и….много, много влага. Не, не мислеше, че е магьосник. Този младеж просто беше. Беше тук. И доставяше усещания, които не знаеше, че е възможно да има въобще. Не знаеше как и дали наистина го прави, но другата му ръка беше на бузата и. Не я разтриваше, беше просто допир. Превърна се в погалване. После палеца му се плъзна и вече беше потънал в устата и. Другите му пръсти докосваха очите и, през отново спуснатите клепачи. Не знаеше, но и не я интересуваше кое в момента и доставя по-голямо удоволсвие. Докосването на лицето, пръста който беше потънал дълбоко в устата и, или тия пръсти присвиващи се в нея.
Когато се опомни, той беше леко надвесен и масажираше слепоочията и.
/Следва/
[линк]x x x
- - - -
Абонати за измислената страничка си събирайте от някъде другаде.
Дъждът валеше така сякаш имаше намерение да го прави вечно. Дори и малко след това.
Чистачките все по –уморено облазваха стъклото, отхвърляха струите вода, а после отново и пак, пак ..
Албена свикнала с лекия звук, издаван от тях, стоеше отпусната в седалката, вперила поглед напред, в пътя, който се виеше и ведно с дъжда изглеждаше готов да се простира завинаги пред тях. Погледа и почти хипнотизиран от равномерния им ход се отклони за миг към Стоян, който потънал в някакви свои мисли държеше волана с вид на човек, който ама изобщо не е там. Почти отвори устата си за да го попита дали ще пристигнат скоро, но се отказа. Отговора му обикновено едносричен най-често поставяше пред нея нова порция въпроси, по правило повече от колкото бе имала преди да зададе първия. За десетте години брак се чустваше мъдра като библията и много уморена от това.
Отегчено изпъна краката си напред и това обикновено движение я накара да изпита леко облекчение в обездвиженото от дългото пътуване тяло. Роклята и леко се навдигна и тя побърза да я заглади с ръка. В колата бяха само със Стоян, но тя никога нито навън, нито в къщи си позволяваше да изглежда предизвикателно. Дори понякога, когато улавяше някой случаен поглед в магазина или на улицата се чувстваше някак неудобно и дори леко виновна, че предизвиква някакво желание у когото и да е. Всяка мисъл, поглед, жест, на който можеше да вмени желание за близост я караше да изпада в неудобство и максимално бързо да се отдалечава от възможния проблем. Чувстваше, че постоянно предизвиква интереса на околните. Интерес, който се стремеше да не предизвиква с нищо, но въпреки това... И ако в погледите на мъжете се разчиташе желание, то в тези на жените често виждаше неприязън.
Представата с какво я събужда беше смътна, но знаеше, че е така. Особено в училище. Разбира се пред нея до една колежките и бяха мили, усмихнати, учтиви, но с кожата си усещаше, че щом се обърне я гледат с неприязън. Даваше си сметка, че е може би заради вида и, заради това, че когато застанеше до учениците се сливаше с тях и въпреки своите 37 години спокойно по баловете, всяка пролет можеше да мине за една от абитуриентките.
С периферното си зрение усети как дърветета пробягват все по-бързо край стъклото и си даде сметка, че и Стоян се е отегчил от дългото пътуване. Тези 200 километра до Белоградчик вече и на него му се струват навярно цяла вечност. Не го погледна, но можеше да се хване на бас, че не е променил позата или изражението си и продължава да шофира и изглежда така, както от момента на тръгването. Такъв си беше мълчалив, леко сякаш вглъбен в нещо свое и много, много далеч от това, което се случва тук и сега.
За всичките години брак нямаше никакви причини да бъде недоволна от него, живота им вървеше в едно спокойно и някак по своему простичко русло. Чуваха се всеки ден по веднъж или два пъти, за да уточнят храната и кой, какво ще купи. После скучна вечеря. Телевизия. Няколко кратки изречения за конкретния ден. Душ, спалнята, унасящия звук на равномерното му дишане… Понякога ..., да понякога се докосваше до нея, погалваше я по неговия си отнесен начин. А после.., после секс. Неговия секс. Така го наричаше, не защото имаше спомени богати от преди да се омъжи, не. Просто секса беше като шофирането на тази кола. Замислен, отговорен, по своему някак. Без излишни думи, ласки… Секс. Питаше се защо му придават такова значение всички. Телевизия, интеренет, радио. Навсякъде секс. Намеци, погледи. Не, че изпитваше неприязън, когато го прави, но … Една вана, хубава книга, филм… Винаги би предпочела кое, да е от тез занимания пред минутите секс. Да, имаше известна наслада. Усещането от проникването..пълнотата, онази топлина в края… Но, когато отвореше очи и видеше замисления поглед и ..сякаш изгубваше желание. С времето намери начин. Просто затваряше очи и отлиташе. Не знаеше къде. Не беше място. Не беше някой. Не беше нещо. Просто другаде. Далеч. И се връщаше, когато се чуеше как стене. От удоволствие. Онова удоволствие, което я връщаше в негативното тук. Не си позволяваше да мисли много за това. Стоян не беше лош съпруг. Беше си той, точно и винаги такъв, какъвто е. Замислен в делата си, ненатрапчив, спокоен. Живота си вървеше нормален в едно спокойно русло. Като река потекла нанякъде бавно, лениво, в едно добре оформено корито…река, която сякаш накрая ще се влее достолепно в самата себе си.
Завоят явно беше по-остър. Много надясно. Албена сякаш се усети отместена от седалката и почти връхлетя Стоян.. Сякаш за миг нямаше ляво и дясно.. Светът се завъртя, а после прихлупи пред очите и.
Отвори очи.
Видя леко виновния му поглед от несъобразената скорост. Почти извинителната усмивка изписана на лицето му и…, да. Пристигнаха в Белоградчик. Не беше идвала до сега тук. Тия скали.. Малките сгради. Хотела. Площада. Кафето. Впечатленията се изсипваха някак накуп. Даде си сметка, че не знае защо, но тук и харесва. Когато Стоян вчера и каза, че се е уговорил с колеги семейно да изкарат този уикенд, не се възторгна. Но го прие спокойно, приготви си книга и реши, че може и да не е чак толкова лоша идея, да изкара два дни в леглото. Почивка и сън.
Паркинга беше полупразен, явно хотелът в този уикенд нямаше да бъде добре посетен. Бариерата му сякаш изчака да излезнат от автомобила и едва тогава вяло се заспуска след тях. Не разбра защо, но сякаш усети някаква символика в тихото и спускане надолу, миг преди да потънат в недотам голямото, но луксозно фоайе със служебно усмихната рецепционистка. Очакваше с нетърпение да минат формалностите на рецепцията и да се качи в стаята. С удоволствие предвкусваше душа и хладните чаршафи след него, с книгата в ръка. Рецепционистката се справи поразително бързо с формалностите и заедно с личната карта на Стоян в ръцете им бяха картите от студиото 313. Трети етаж, момичето усмихнато вече сочеше асансьора.
- Стояне.
Албена погледна по посока гласа и видя високия светлолик мъж, който
махаше вляво. Явно от там имаше вход към кафето, което беше мярнала миг преди да влезнат в паркинга на хотела. Стоян я подкани с поглед, пое сака и след миг стана много шумно. Явно колегите, с които щяха да прекарат уикенда бяха тук преди тях.
Непристорено възторжени, заедно с шумните си съпруги отпиваха от своите напитки и сякаш държаха непременно да изкарат в това кафе всичките часове на престоя.
Никак не искаше да се задържат дълго на тази маса, но от учтивост се налагаше да отложи с поне половин час плановете за душа и леглото.
Бяха трима. Не, че познавеше детайлно професионалния кръг на Стоян, но тези и бяха напълно непознати. Бързо разбра имената. Техните, и на шумните им съпруги. Наложи си да се усмихва, докато съобщава на всеки името си и с любопитство очакваше да прочете обичайната неприязън, която често срещаше в погледа на жените. Не знаеше защо, но тя се появяваше почти веднага при всяка нова среща. Беше се натренирала да я предусеща, даже преди още да се е появила съвсем. Очакваше и интереса, който пък задължително виждаше в погледа на мъжете. Всичко толкова рутинно, обичайно, неизменно. Вече бяха донесли поръчаните напитки, кафе и сок. Беше казала и чула името на всеки, но срещу себе си виждаше само усмихнати и някак по детски възторгнати лица, и нищо, дори бегъл полъх от своите очаквания. Мъжете бяха потънали в разговори за поредния ай-ти проект, а Вяра, Надя и Лиляна бяха насочили сякаш всичките свои усилия за да я накарат да се чувства добре, в твърде възторжената им компания. Еднакво шумни и усмихнати, до една значително над 30, все пак си бяха доста различни. Вяра изглеждаше като стройна амфора. Със своята червена рокля, мургаво лице, яркото червило, черната леко накъдрена коса и налятото, но добре оформено, изваяно до съвършенство тяло, заедно с игривите бадемови очи можеше спокойно да изгрее на кое да е списание ориентирано към жената домакиня. Надя не спираше да чурулика нещо свое си, което я вълнува, а целият свят изглежда и бе интересен. С вид на гръцка ваза, обитаваше своето по-скоро слабо, но по своему красиво тяло с лекота и удоволствие. Руса, със светли очи и чипо носле, нямаше аристократичната хубост на Вяра, но пък изглеждаше като жена, която е уверена в своя непринуден чар. Ако трябваше задължително някоя от трите да бъде определена като по – мълчалива, с известни уговорки, но все –пак добра категоричност това беше Лиляна. Черни, дълбоки и някак вглъбени в нещо свое лично очи. Кестенява коса и загадъчна усмивка. С това би изчерпила описанието си за нея ако трябваше да го стори. Разбира се в момента от нея никак не се очакваше това. Беше обградена от вниманието и на трите и се очакваше да слуша безкрайните им обяснения и пояснения за града, скалите, хотела… и какво ли още не. Явно бяха идвали тук не веднъж и държаха още преди да си е изпила кафето, да знае всичко, което им хрумва, че е нужно. А то никак не изглеждаше малко. Бяха пълни с възторзи, впечатления, усещания, открития, държаха да знае, че знаят за всичко.
- Ама вече е 12 !
Надя тревожно беше загледана в часовника си и сбърчила носле се учудваше колко бързо беше минало времето. Трябваше да се обядва, а после масаж. Този масаж. Не спираха да и описват чудодейните процедури в хотела и сякаш след скалите, а може би преди тях, това правеше толкова силно желанието им да са тук. Бяха и вече разказали цветно за процедурите, уелнес зоната и релаксиращото, невероятно, разхубавяващо, отпускащо действие на процедурите. Изненадаха се, когато им каза, че никога не беше се подлагала на масаж и като цяло не е сред върлите почитателки на спа зоните където и да е от местата, на които е била. Имаха си уговорка за два в уелнес центъра и басейна, като всяка от тях разбира се и час за масаж. Там разбира се поединично. Първа беше Надя, което я правеше така превъзбудена от откритието, че планетата се е завъртяла някак по-бързо от нейните очаквания. Беше сигурна, че е направила всичко по силите си да отклони поканата им за следобната среща в уелнеса, но усещаше, че са готови да я извадят от стаята и няма вариант да остане с книга в леглото. Бегло вече беше чула уговорката на мъжете за следобедния бридж, така че просто нямаше избор. Очакваше я дълъг следобед в басейна при тези възторжени, шумни жени.
Примирена, но все пак наложено усмихната махна с ръка, когато ставаха за да най-накрая посетят студиото си с онзи почти фатален номер 313. Леко изпиукване , присветнато зелено в бравата и бяха в малко коридорче, вляво баня, основно помещение с добра големина и широка спалня в отделно по-малко помещение. Познатата хотелска миризма, уютния полумрак от почти спуснатите завеси, тишината, всичко това и действаше успокояващо. Искаше и се да поостане малко сама. Да посъбере мислите си. Да почине от пътя и празните разговори долу в кафето. Не изпитваше глад и с почти радост отпрати Стоян на обяд в ресторанта. Вече под душа, докато усещаше топлите струи по тялото си, почти беше сигурна, че ще може да се върне към първоначалните планове за ленив следобед с книга в ръка. Може би ще забележат отсъствието и, но вечерта, щеше да разкаже как се е отпуснала и сама не е разбрала кога и как е заспала. Няколко усмивки, умело пусната шега и … отсъствието е обяснено. Хладния халат нежно обходи тялото и като сякаш едва я докосваше, разпери ръце и леко размаха двата му края за да прогони усещането за силна топлина след душа. По детски почти се хвърли на широкото легло и разперила широко ръце усещаше приятното чувство на хлад, което заместваше постепенно обзелата я топлина. Вгледа се в капчицата оцеляла на лявата и гръд и си даде сметка, че въпреки своите 37 години изглеждаше почти перфектно. Нямаше никакви бръчки, стрии, тялото и все-още си беше стегнато, каквото го познаваше. Не виждаше нищо отвъд гръдта си, но се усещаше господар на всяка поричка и можеше да се наслади на трепването във всяко мускулче в тялото си. Бавно топлината, която я беше обзела се преврърна в хлад. След няколко минути беше все по-осезаем и това я накара да стане. Заметна халата и докато връзваше колана си даде сметка, че се разглежда в огледалото. Тези хотели … всичките бяха мебелирани така, че задължително да попаднеш на образа си в огледалото с каквото и да си зает. Вгледа се в лицето си и се опита да даде отговор на това, с което беше свикнала. Изостреното вниманието на мъжете и тази неприязън у жените. Нямаше лице, което задължително да се определи като красиво. Бледо руса не много дълга коса, ясно сини очи, устни, които не можеха да се определят като големи, нито малки. И които много рядко подчертаваше с червило. Защо ?! Все – пак знаеше отговора. Не не мислеше за него и дори си налагаше да бъде внимателна, но винаги усещаше, че става от само себе си. Очите…, умееше да гледа човека срещу себе си спокойно, но и някак по своему закачливо, така, че да събуди любопитство. Да пожелае да я разприказва, да да я задържи до себе си, да пофлиртува. Никога не се бе възползвала от това. Просто се случавше, често дори с определени усложнения. Налагаше се да парира опитите за по- сериозна близост. А жените… Да жените. Виждаха в нея единствено заплаха. Заплаха, която в крайна сметка никога не се превръщаше в нещо повече от просто флирт.
Тези днес. И трите нито за миг не почуства, че се притесняват. Дори напротив. Не застрашени се чувстваха в компанията и, и дори нещо повече. Сякаш някак покровителствено настояха да бъде с тях следобед. Сякаш да я посветят в някакво тяхно голямо забавление. Заколеба се. Да се върне в леглото или да слезе в уелнес центъра. Бяха се разбрали след обяда. В два. Часът напредваше. Погледна телефона.
13.55. Стоян навярно веднага след обяд е потънал с другите в техния си бридж.
Отвори сака. Беше си взела бански. И тя не знаеше защо. Но го сложи. Черния. Стоеше и особено добре. С прекрасната си тънка материя лягаше неповторимо на добре изразеното и венерино хълмче. Мразеше прашки и този беше точно такъв. Класически. Без да е изрязан прекомерно, стоеше прекрасно на стегнатата и талия. А и нямаше впиващи ластици в края. Горнището сякаш правеше неголемият и бюст да изглежда още по-апетитен. Подържа го за миг в ръката си, а после смело го облече. Ще слезе. Винаги може да се върне. След час или дори по-рано. Нека не изглежда като някоя саможива старица. Материята удобно прилепна до тялото и. Усещането беше особено приятно. Пристегна отново халата, нахлузи удобните чехли, пооправи косата, която почти беше изсъхнала от само себе си,погледна последно часовника на телефона. 14.05
Нека не е първа. Другите може да закъснеят. Отвори отново халата за да се увери, че бикини зоната и е добре обезкосмена. Нямаше практиката да обезкосмява цялото си хълмче, а и за кого. Помисли си го с лека горчивина. От както беше със Стоян, толкова години. Само негативни женски погледи и накакви приключения. Някак сякаш нямаше и нужда. Да, усещаше някаква определена празнота, но … Не се задълбочаваше в това. Имаше работата, усещането, че е добре изглеждаща, убедена бе дори, че често и желана и това сякаш и беше достатъчно. Някой, почука на вратата.
- Хайде, скъпа – това беше Надя.
Чудеше се дали чу първо гласа и или видя лицето. Толкова скоро след като отвори беше подканена да излиза.
- Минутка, Надя.
Беше съвсем готова да излезе, но си даде вид, че трябва да свърши още нещо. Върна се в студиото. Застана отново пред огледалото, просто да мине минутка и отново излезе в коридора, където нетърпелива, като дете, Надя стоеше в очакване.
Винаги в подобни хотели и изглеждаше леко нелепо да се разминава по коридорите или да пътува в ансансяора с хора в халати. Сега двете с Надя бяха в такава ситуация, но това не я притесняваше особено.
Уелнес зоната беше топла, влажна, полутъмна и много уютна. Носеше се ухание на различни аромати и това я правеше особено привлекателна. Сякаш тялото и се отпусна и някак по своему омекна дори. Чувстваше се леко замаяна и сякаш в свят с по- малка гравитация. Заедно посетиха сауната, шок ведрото, басейна и докато отнесено слушаше безкрайните им разкази за преживявания тук и там (а бяха ходили къде ли не) - Надя забърза към масажа. Часът и беше за 15.00. Вяра настоятелно и предложи нейния за 15.45, а самата тя щеше да остане за последния възможен в 18.00. Искаше да ходи на шоколадови и разни други процедури заедно с Лиляна. Убедиха я, че е добре да започне с тайландски релаксиращ. А такъв си беше поръчала и Вяра, така че това напълно покриваше смяната на часовете. Не разбра точно, кога е минало времето, но изведнъж стана малко по – възторжено и да, Надя се беше появила. Зачервена и сякаш отнесена изглеждаше, като човек върнат от някъде много далеч, в сивия делник. Все –така възторжена, но по различен начин някак. Леко отнесено и в сякаш овладян и леко морен Надин си вариант. Приканиха я настойчиво. Тръгна. Студиото за масажи беше близо. През един коридор. Уханието, още на входа се усещаше различно, леко дори задушаващо, но приятно и омайващо. Сумрака и леко влажния въздух в комбинация с топлината засилваха усещането за нещо различно.
Мъжът отмяташе нещо в някакъв негов бележник и показваше профил. Профил който изглеждаше не лошо. Беше в халат, като нея и това леко я притесни, но по дяволите, та нали е масажист. Няма как да е в костюм. Каза си го наум, докато пристъпваше към кушетката, на която имаше множество цилиндични възглавнички. Мъжът , който нямаше как да е прехвърлил трийсетте я погледна и вметна делово
- Вяра – 215.
- Албена - 313. – Усмихна се на объркването в погледа. И обясни
размяната.
Както и, че в 18 ще дойде въпросната Вяра от 215.
- А, сега, като съм Албена и изобщо не от 215 ? – Закачливо за да разведри
обстановката - попита.
- За мен е без значение – годпожо. Гласът му беше равен, но някак приятен
- Заповядайте. Вече отместваше тия много възглавнички, като остави само
една. Там навярно ще трябваше да си сложи главата.
- Нека помогна. Сякаш разгадал неувереността и, той беше скъсил
разстоянието между тях и тя усети как халата се свлича внимателно от тялото и. Отбеляза си наум как само с един жест беше успял да развърже колана. Все-още права успя да види как внимателно халата е закачен встрани. Реши, че все-пак трябва да легне. Не знаеше как да го стори по лице или на гръб, но реши, че каквото и да става ще е по-добре да вижда.
- Това ще Ви притеснява.
Този човек беше магьосник. Горнището на банския лежеше в ръцете му. Дори не бе успяла да си даде сметка, че го сваля. Ръката му нежно придружи главата и до цилиндричната възглавница. Усети, че леко е зачестила дъха си. Замисли се,
че почти не помни, кога за последно я беше докосвал друг мъж освен Стоян. Докосване… Сякаш магия. Беше затворила очи. Струваше и се, че ще притесни него, а и себе си. Не желаеше да гледа. Сякаш доведена на сила, сега лежеше осъзнато и очакваше усещането. Питаше се дали ще е приятно, дори се чудеше, а може ли да заболи, ако притисне силно. Неудобството при мисълта, че е почти гола на това приятно място, само с един почти младеж… Че ще я докосва… изведнъж се замени с очакването. Какво ще е усещането. От къде точно ще започне. Какво ще е чувството за дланите му. А топли ли ще бъдат или хладни. Първо само капка, а после лека струя от някаква течност се разля по стомаха и бавно потече по нея. Усещаше я влажна, но и топла. Веднага след това две длани покриха стомаха и ласкаво се плъзнаха нагоре към гърдите. Палците бяха широко разперени, а пръстите усещаше някак по събрани. Въпреки, че усещането беше, че се движат върху някакъв много тънък слой масажно масло, все пак имаше усет и за дланите и пръстите. Ако трябваше да сравни, усещането беше като за сатен. Едновременно галещо, хладно и нежно. Чу се че леко изстена от удоволствие и в миг се взе в ръце. Стегна се. По дяволите. Какво ли ще си помисли този младеж.
- Албена
Гласът сякаш идваше някак зад стена. Глух, но все-пак странно мек, въздействаш.
- Моля, отпуснете се.
Не отговори. Ръцете вече ловко се плъзгаха край гърдите. Усети раменете си обхванати, а после всяка от двете ръце до върха на пръстите беше сякаш погалена и покрита със слой от това приятно ухаещо масажно масло. Отпусна се. Не отваряше очи. Хвана се че гадае къде ще усети тези нежни, галещи, но издаващи голяма сила ръце. Сякаш мина цяла вечност, а после усети точно в най-високата част от свода на стъпалото в десния крак някакво странно притискане. В следващия миг, то цялото беше обхванато от ръцете му. Не спираше да разтрива нежно пръстите, всеки един - по отделно. Заедно с това притискането в свода продължаваше и сякаш с него идваше вълна от топлина и неописуема наслада. Процедурата се повтори и на левия крак. Пръстите и стъпалата сякаш бяха потопени в много топла, но не причиняваща изгаряне вода, а заедно с ръцете, които не спираха да напредват нагоре настъпваше и усещането, че постепенно навлиза в много топъл басейн. Случващото се с нея в момента сякаш не можеше да се сравни с нищо преживяно до сега. Едновременно лека болка от докосването на всеки нерв от ходилата, нагоре по целите крака. Разстилаща се топлина и онова галещо влажно усещане за пръстите, които не спираха да разтриват, но сякаш повече галеха. Беше престанала да си налага мълчание, но нямаше и сили като че ли дори да изстене.
Искаше да продължава да чувства всичко, което се случваше с нея. Беше стигнал коленете, когато си даде сметка, че е толкова омекнала от наслада, че ако стане няма начин да се задържи права. Пръстите не спираха да обхождат всяко мускулче, като водени от някакво тяхно любопитство и изследователски устрем детайлно го разнищваха, снопче по снопче. Всичките усещания накуп до момента изведнъж минаха на заден план. Ръцете вече бяха стигнали бедрата. Едновремнно сякаш водени от прецизен механизъм те се спуснаха от вътрешната страна, като неотклонно разнищваха всеки нерв по пътя си към ямките, увенчаващи края на бедрата. Предусещаше сладостта на докосването им още преди да са стигнали и си даде сметка, че нетърпеливо очаква топлината да залее слабините и. Натиска беше силен. За миг усети болка, а после неземна сладост от притискането. Правеше го само с двата палеца, но те успяваха да притиснат всеки нерв. Нямаше представа как, но без да е вдигнал ръце от слабините и, той беше успял да я потопи в нова порция от масажното масло. Усещаше как то тече по банския направо върху венериното и хълмче и се растича надолу. Явно беше обилно, защото равномерно влагата се растилаше и върху двете страни на слабините. А там лудуваха пръстите на младежа.
В първия миг си помисли, че е от масажното олио, особеното усещане за допир, което я връхлетя. В следващия момент вече знаеше че това са неговите пръсти.
Нахално повдигнали крайчеца на банския, те в началото съвсем леко, а после все по-осезателно докосваха вагиналните и устни, което я накара да изпита мощно желание за секс. Искаше и се да има сили, да стане, да се възмути, да отвърти един шамар… Но цялото и тяло беше омекнало и сякаш в очакване на още по – смели ласки. Палците му вече откровено се разхождаха нагоре и надолу по цялата дължина на вагината и. Събираха се някъде горе, притискаха снопчето нервни окончения, караха я да поема въздух силно. Все-още успяваше да не издава стон и слизаха отново бавно, надолу, чак до края и дори отвъд него. Опитваше да изпуска въздуха бавно и да запази достолепие, но това ставаше все по-трудно. Този нахалник знаеше всяко потайно местенце из нея. Държеше се като човек, който делово отключва и надзърта из всяко тайно помещение в добре охраняван замък. И не търсеше ключа. Всеки винаги беше подръка, а за него беше въпрос на миг да го намери , превърти и да надникне. А как желаеше да се позадържи. Но не. Сякаш целенасочено само поглед и потъваше в следващата стая.. Но избягваше най- зорко охраняваното. И не защото не знаеше за него. И не защото нямаше ключа. Чакаше проклетникът. Искаше да го повика.
Искаше не просто да надзърне. Искаше да пристигне там с фанфари. Събра се цялата в една мисъл само. Да издържи. Да не повдигне таза и да го насочи, за да проникне там, където цялото и тяло очакваше да влезе. Усещаше пръстите му да се плъзгат все по-гладко. И не заради маслото. Отдавна имаше чувството, че цялата тече. Влагата, която беше в изобилие по слабините, по устничките, по пръстите му, знаеше че е от нея, но продължаваше да не издава нито стон. За миг сякаш усети, пръстите поразколебани. Беше уверена, няма да издържи и ще хлътне в нея. Вече предусещаше как пръстите му я обхождат със същата грижливост и настойивост. Запознават се с цялата и вагина и я изпълват с топлина и нежност. Усети ги малко по-навътре и цялата се разтърси от чувството за победа. Не беше дала повод за това. Не помръдна приканващо таза.
С цялото си същество знаеше, че той чака имено това. С това движение, тя усещаше, че той ще доминира и всичко, което ще последва е защото тя е пожелала. Е, при нея нямаше да се получи.
Чувството за тържество бързо избледня, когато усети, че макар и с милиметър по -навътре той неотклонно ще продължи да я масажира. Да, но само това. Точно както до сега. До полуда. Мерзавец.
Мина време. Дълго. Сякаш година. Палците я подлудяваха, спущаха се нагоре и надолу, пълнеха устничките и с кръв. Усещаше ги набъбнали, свръхсетивни и никога толкова чувствителни, както сега. Но, не. Не мръдваха нито милиметър по навътре. Няма да се предам.
Това беше последното което си помисли преди да усети как повдига приканващо таза и да почувства пръстите как се плъзгат и хлътват дълбоко вътре в нея. Отприщи се сякаш порой. Чаршафа под нея не беше просто влажен. Беше като току-що изпран. Но вече нищо нямаше значение. Чуваше се как стене, ръцете и разкъсаха чаршафа встрани с лекота, сякаш бе от хартия. Ужасникът беше влезнал точно както искаше.
С фанфари. Пръстите му внимателно обхождаха всяко кътче на вагината и. Любопитно, но с внимание към всеки детайл. Запознаваха се с всяка гънчица из нея.
Първоначалния спазъм беше отминал. Ръцете и стояха отпуснати с длани върху разкъсания чаршаф, нямаше усет за тяло. Сега всичко беше съсредоточено в усещането за пълнототата на вагината и, както и някаква особена лекота, сякаш се носеше по гръб в безкраен, топъл океан. Усети как и двата палеца бавно се издигнаха нагоре, внимателно излезнаха навън и нежно се застъпиха върху снопчето нерви, което усещаше изтръпнало и някак си втърдено. Издиша нова порция въздух и застина в очакване. Усещаше, знаеше, че не е свършил с нея. Нямаше да е човешко да я остави така. Не чака дълго. Допира с възглавничките на пръстите му върху банския, напоен с масажно масло, а и със сокове от нея усети като сякаш удар с чук. Сви краката си под ъгъл разтвори ги и застина в тръпнещо очакване. Беше отворила очи. Искаше да види тържествуващата му физиономия. Беше напълно победил. Нещо в нея все-още отчаяно се бореше. Искаше да стане. Да се махне от това сумрачно, ухаещо различно и много приятно влажно място. От властта на този арогантен млад човек, с невероятните му техники и умения да я запраща там, където така не си бе позволявала да ходи. Едновременно в омайните дебри на удоволствието и в кратера на угризенията, че сама поиска да попадне там.
Видя усмивката му, някак заговорническа, топла. Видя как възсяда ложето на мястото, където до преди да ги свие бяха нейните крака. Усети как внимателино свлича банските от нея. Видя леката изненада изписана на лицето му от неоформеното окосмяване на венериното и хълмче. Леко я обхвана паника и сякаш срам. Твърде отдавна беше спряла да го прави. Почистваше бикити зоната старателно, но въпреки, че я считаха за вечната заплаха не беше се събличала пред друг, освен пред нейния Стоян. В миналото бе опитвала да го впечатлява с някакви прически, но усещайки старомодното му негативно отношение към всяка нетрадиционност, просто беше престанала. Сексът с него беше скучен нередовен ритуал, който винаги завършваше със здравия му сън и нейното леко удовлетворение, че отново дълго няма да поиска да бъде пак с нея. Не го мразеше, не и беше неприятен, но секса отдавна беше нещо, което не само не очакваше с удоволствие, а дори я караше да изпитва лека досада.
Сега този ужасник събуди нещо отдавна заспало. Толкова различно, че сякаш беше се напъхала в друго тяло. Не знаеше, че може да усеща толкоз много и различно. Не знаеше, че изобщо съществува такава палитра от усещания, тръпки и желания. Даде си сметка, че сега стоеше с разтворени крака, усещаше влагата изтекла от тялото и, тръпнеше в очакване за още, още, още ….
Първо беше просто докосване, Албена отвори още по широко краката си, вече не усещаше банския, липсата му увеличаваше удоволствието от допира многократно. Не знаеше дали са два или три, но усещаше пръстите все по-дълбоко в себе си. Не бяха палците отпреди малко. Сега пръстите бяха по тънки, но дълги. Проникваха дълбоко, а после сякаш замряха за миг, след което усети присвиването, сякаш повикваше някой към себе си. С всяко тяхно присвиване усещането беше неповторимо. Не познаваше подобно. Не можеше да го опише. Дори на себе си. Остави се да го живее. Не знаеше как, но само с едната ръка бе успял да проникне дълбоко в нея. Да предизвика разтърсващо усещане, но и също навярно с кутрето и показалеца я докосваше там, където устничките почти се свързваха с дупето. И дори това не беше всичко. Неуморния му палец плавно разтриваше клитора и който чувстваше твърд и сякаш поне двойно по-голям.
Нямаше сили да диша дори. Правеше го на пресекулки. Но, не. Не се задушаваше. Беше в някакво странно състояние на - не тук. И също не сега.
Ако имаше разум. Той беше нейде далеч. В момента беше просто тяло. Един възел от нервни окончания, усещания, спазми и….много, много влага. Не, не мислеше, че е магьосник. Този младеж просто беше. Беше тук. И доставяше усещания, които не знаеше, че е възможно да има въобще. Не знаеше как и дали наистина го прави, но другата му ръка беше на бузата и. Не я разтриваше, беше просто допир. Превърна се в погалване. После палеца му се плъзна и вече беше потънал в устата и. Другите му пръсти докосваха очите и, през отново спуснатите клепачи. Не знаеше, но и не я интересуваше кое в момента и доставя по-голямо удоволсвие. Докосването на лицето, пръста който беше потънал дълбоко в устата и, или тия пръсти присвиващи се в нея.
Когато се опомни, той беше леко надвесен и масажираше слепоочията и.
/Следва/
[линк]x x x
- - - -
Абонати за измислената страничка си събирайте от някъде другаде.
Редактирано от bzzn на
в отговор на Buduhcko npace
#9
Re: Ами,
Трябва да търсим и косми 
и младеж ...
П.П. Стига, че съсипахме творчеството
.
и младеж ...
П.П. Стига, че съсипахме творчеството
.
