Мила06, какво е
52 отговора
0 прегледа
Мила06, какво е
интерактивна комедия? Какво да очаквам и от какво да де се страхувам? Страхувам - не обичам да ме докосват.
Преди време си спомням, че споделяше за някакъв вид театър, в който актьорите водят зрителя със завързани очи през различни препятствия....
Ще има тук постановка и съпругът купил билети...
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
Преди време си спомням, че споделяше за някакъв вид театър, в който актьорите водят зрителя със завързани очи през различни препятствия....
Ще има тук постановка и съпругът купил билети...
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
в отговор на moon_flower
#2
Re: Мила06, какво е
Предполагам че е например "Ножица трепач" не знам дали още го дават. Изкара едни петнайсе сезона в Армията. Върви действието, има убиец, детективи, заподозрени. После в антракта, преди да започне второ действие, актьорите питат публиката кой да е убиеца, май с анкета- листчета някакви, или пък да ни караха да вдигаме ръце... може и с ръце да гласувахме и те брояха от сцената. И след това второто действие е според гласуването. На мен ми хареса.
Имаше и въпроси към публиката - ама защо мислите че е фризьорката? И една жена вика ами, защото тя скри ножицата в кошчето. И Александра Сърчаджиева(фризьорката. Играе малко простачка такава говори с широки гласни, ама иначе минижуп, фръцка се)-- Аама вика, тва беше друга ножица, ма госпожа! Я някой мъж да каже, е тоя, бе, тоя, ти, бе, да, кажи сладурче, кой е убиеца.
Много готина.
Имаше и въпроси към публиката - ама защо мислите че е фризьорката? И една жена вика ами, защото тя скри ножицата в кошчето. И Александра Сърчаджиева(фризьорката. Играе малко простачка такава говори с широки гласни, ама иначе минижуп, фръцка се)-- Аама вика, тва беше друга ножица, ма госпожа! Я някой мъж да каже, е тоя, бе, тоя, ти, бе, да, кажи сладурче, кой е убиеца.
Много готина.
в отговор на Green Light
#4
Re: Мила06, какво е
Не , не е "Ножица-трепач", а "Под око" на казънлъшкия театър "Любомир Кабакчиев".
И знаеш ли, от Ножицата си спомням Веселин Ранков. Нищо друго.......Александра Сърчаджиева изобщо ми бяга от полезрението...но голям смях беше с неговата игра.
Раздаваше се на мах......Много ярък спомена, а е било преди 3-4 години...10х
Вече горе-долу имам представа какво ще бъде....
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
И знаеш ли, от Ножицата си спомням Веселин Ранков. Нищо друго.......Александра Сърчаджиева изобщо ми бяга от полезрението...но голям смях беше с неговата игра.
Раздаваше се на мах......Много ярък спомена, а е било преди 3-4 години...10х
Вече горе-долу имам представа какво ще бъде....
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
Re: Мила06, какво е
Непознати, да.
Избягвам навалицата и бутаницата. Затова не ми допада София, подтискащо ми е. Харесвам си моето село, където мога да се разхождам по средата на улицата необезпокоявана....
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
Избягвам навалицата и бутаницата. Затова не ми допада София, подтискащо ми е. Харесвам си моето село, където мога да се разхождам по средата на улицата необезпокоявана....
"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист
в отговор на moon_flower
#6
Re: Мила06, какво е
Играеха Алекс Сърчаджиева или Стефания Колева. Но и при мен Веселин Ранков играеше детектива. Голем цар.
Ненчо беше фризьор, Иван Радоев - бонвиван, другите не ги помня и аз
Ненчо беше фризьор, Иван Радоев - бонвиван, другите не ги помня и аз
Re: Мила06, какво е
Навремето, когато открили райския газ- двуазотен окис, отначало не си дали сметка че може да се използва за анастезия. За повече от двадесет години го използвали само за забавление. Имало театри в Лондон, например но не само, в които дават на някой от публиката да диша райски газ и после се забавлявали за негова сметка. Или с повече хора. Какви ли видове театри е имало и какви ли забавления..?
Като чух "интерактивен театър" веднага за това се сетих. Извратеняци сме си, кво.
Като чух "интерактивен театър" веднага за това се сетих. Извратеняци сме си, кво.
в отговор на moon_flower
#10
Re: Мила06, какво е
не си сама.
и аз съм така.
не е страх, а... някакси неприязън; просто не искам да ме пипат непознати.
или дори познати, които не са ми близки.
този, например, навик да се нахвърлят да те целуват като те срещнат по улицата... :)
и аз съм така.
не е страх, а... някакси неприязън; просто не искам да ме пипат непознати.
или дори познати, които не са ми близки.
този, например, навик да се нахвърлят да те целуват като те срещнат по улицата... :)
в отговор на moon_flower
#13
Re: Интерактивен театър
Здрасти!:-))
Чак сега имах възможност да вляза в нета и какво да видя - тема за мене... е не за мене де, ами за интерактивния театър... Значи, ако билетите ти са за довечера, кой знае дали ще имаш възможност да ме прочетеш, но пък така е и по-добре - що да ходиш с предварителна нагласа и очаквания!?
Театърът не е ли нещо, на което човек отива именно защото не знае какво да очаква и какво ще му се случи!? Едва ли има театър, в който да ти се случи нещо неприятно или нещо опасно за тебе и то да е съзнателно подготвено да те кара да се чувстваш по този начин...
Интерактивният театър, всъщност е обобщено название на новия модерен вид театър, който завладява все повече театралните сцени и има най-различни наименования като "експериментален театър", "приложен театър", "форум-театър", "образователен театър", "театър на сетивния лабиринт" - този, за който бях писала и прочее...
Има различни дефиниции или обяснения за интерактивния театър, като най-коректно или най-близко до това, което театралните спецове имат пред вид под интерактивност в театъра е навлизането и използването на технологиите в театралната сфера като - Max/MSP/Jitter и Pure Data - гъвкави езици за програмиране, които се използват за управляване на видео, звук и светлина в инсталации и пърформанси; Processing - език, който се използва за за създаване на изображения, анимации и интеракции...
Така, например, в един типичен интерактивен театър публиката може да е разположена в центъра на един кръг, на групи от по няколко стола и празно място помежду им, а над нея от тавана да представлява голям кръгъл екран, който да изобразява синьо небе с плуващи облаци, а в краката й да бъдат поставени светлинни плочи излъчващи зелена светлина като поляна или синьозелена сменяща цветовете си като развълнувано море ... В кръг около публиката също може да бъде разположен кръгъл екран върху който да се проектират непрекъснато сменящи се картини, светлини и прочее в зависимост от сценария на постановката... и така чрез въздействие върху основните сетива, публиката да бъде въвлечена по-пълно в сюжета и в развиващото се действие...
Сцената в този случай не е в класическия си вид, а пръсната навсякъде около публиката, артистите излизат откъде ли не, движат се между, отзад, отстрани публиката и тя остава с усещането за активно участие в драматичното действие... В случая се използват всякакви екрани, системи от огледала за усилване на образите и въздействието на светлина, картина и декори, камери и видеопрожектори, мултимедийни поектори и пр...
Под "интерактивен театър" се разбира и заместване на технологиите с различни форми на контакт с публиката. Актьорите въвличат зрителите в различни словесни или други игри, подвърлят им различни "въдици", провокации и предизвикателства. Например, пиеса, която започва като криминална драма - следовател разпитва младо момиче, обвинено в убийство за 5 000, което се представя ту като проститутка, ту като гейша, ту като крадла, ту от нещастно, изстрадало същество. Самият следовател изглежда наивен, тромав, непрофесионалист и прехвърля решаването на случая на публиката, която първо е "подлъгана" да реши, в кое от представените амплоа ще се представи момичето, Как ще завърши тази криминална ситуация решава публиката. Тя избира варианта, който й се иска да види...
Друг вид интерактивен театър е "импро-театърът"(театър на импровизацията) без сценарий, декор и костюми, в който принципът „тук и сега” придобива истинска тежест. Публиката подава темата на всеки от кратките въвеждащи етюди в спектакъла към актьорите, които имат за задача да сглобят импровизирана, неразказана досега история. Понякога импровизираният скеч се получава добре, друг път се сгромолясва с трясък, което се превръща в неповторимо преживяване:-)) Всяко представление е различно и дори да се гледа за десети път, всеки път отново изненадва...
В Театъра на сетивния лабиринт пък , за който разказвах, акцентът е поставен върху сетивните усещания, преживявания, връщане към детството и предизвикване на усещания и преживявания, характерни за "спящото дете" във всеки човек... Там наистина има докосване, но може и да няма - актьорите са научени да разпознават към кой зрител как да подходят, кого да докосват и кого не и най-важното как... Аз също не обичам да ме докосват за щяло и нещяло, но съм се приучила да откликвам телесно на допир, както и аз да докосвам по подходящ начин... но в този театър докосването е толкова фино и неуловимо, че по никакъв начин не ти предизвиква дискомфорт...
Но докосването далеч не е задължително за всички интерактивни театри, и доколкото се сещам, май само в театъра на сетивния лабиринт докосването е част от интеракцията...
Така че, моята препоръка е смело напред и без никакви предварителни очаквания!! А щом е комедия и това предварително те настройва по някакъв начин, то тази настройка би следвало да е само положителна и усмихваща и никаква друга:-)))
И после естествено да споделиш!!
Чак сега имах възможност да вляза в нета и какво да видя - тема за мене
... е не за мене де, ами за интерактивния театър... Значи, ако билетите ти са за довечера, кой знае дали ще имаш възможност да ме прочетеш, но пък така е и по-добре - що да ходиш с предварителна нагласа и очаквания!?
Театърът не е ли нещо, на което човек отива именно защото не знае какво да очаква и какво ще му се случи!? Едва ли има театър, в който да ти се случи нещо неприятно или нещо опасно за тебе и то да е съзнателно подготвено да те кара да се чувстваш по този начин...
Интерактивният театър, всъщност е обобщено название на новия модерен вид театър, който завладява все повече театралните сцени и има най-различни наименования като "експериментален театър", "приложен театър", "форум-театър", "образователен театър", "театър на сетивния лабиринт" - този, за който бях писала и прочее...
Има различни дефиниции или обяснения за интерактивния театър, като най-коректно или най-близко до това, което театралните спецове имат пред вид под интерактивност в театъра е навлизането и използването на технологиите в театралната сфера като - Max/MSP/Jitter и Pure Data - гъвкави езици за програмиране, които се използват за управляване на видео, звук и светлина в инсталации и пърформанси; Processing - език, който се използва за за създаване на изображения, анимации и интеракции...
Така, например, в един типичен интерактивен театър публиката може да е разположена в центъра на един кръг, на групи от по няколко стола и празно място помежду им, а над нея от тавана да представлява голям кръгъл екран, който да изобразява синьо небе с плуващи облаци, а в краката й да бъдат поставени светлинни плочи излъчващи зелена светлина като поляна или синьозелена сменяща цветовете си като развълнувано море ... В кръг около публиката също може да бъде разположен кръгъл екран върху който да се проектират непрекъснато сменящи се картини, светлини и прочее в зависимост от сценария на постановката... и така чрез въздействие върху основните сетива, публиката да бъде въвлечена по-пълно в сюжета и в развиващото се действие...
Сцената в този случай не е в класическия си вид, а пръсната навсякъде около публиката, артистите излизат откъде ли не, движат се между, отзад, отстрани публиката и тя остава с усещането за активно участие в драматичното действие... В случая се използват всякакви екрани, системи от огледала за усилване на образите и въздействието на светлина, картина и декори, камери и видеопрожектори, мултимедийни поектори и пр...
Под "интерактивен театър" се разбира и заместване на технологиите с различни форми на контакт с публиката. Актьорите въвличат зрителите в различни словесни или други игри, подвърлят им различни "въдици", провокации и предизвикателства. Например, пиеса, която започва като криминална драма - следовател разпитва младо момиче, обвинено в убийство за 5 000, което се представя ту като проститутка, ту като гейша, ту като крадла, ту от нещастно, изстрадало същество. Самият следовател изглежда наивен, тромав, непрофесионалист и прехвърля решаването на случая на публиката, която първо е "подлъгана" да реши, в кое от представените амплоа ще се представи момичето, Как ще завърши тази криминална ситуация решава публиката. Тя избира варианта, който й се иска да види...
Друг вид интерактивен театър е "импро-театърът"(театър на импровизацията) без сценарий, декор и костюми, в който принципът „тук и сега” придобива истинска тежест. Публиката подава темата на всеки от кратките въвеждащи етюди в спектакъла към актьорите, които имат за задача да сглобят импровизирана, неразказана досега история. Понякога импровизираният скеч се получава добре, друг път се сгромолясва с трясък, което се превръща в неповторимо преживяване:-)) Всяко представление е различно и дори да се гледа за десети път, всеки път отново изненадва...
В Театъра на сетивния лабиринт пък , за който разказвах, акцентът е поставен върху сетивните усещания, преживявания, връщане към детството и предизвикване на усещания и преживявания, характерни за "спящото дете" във всеки човек... Там наистина има докосване, но може и да няма - актьорите са научени да разпознават към кой зрител как да подходят, кого да докосват и кого не и най-важното как... Аз също не обичам да ме докосват за щяло и нещяло, но съм се приучила да откликвам телесно на допир, както и аз да докосвам по подходящ начин... но в този театър докосването е толкова фино и неуловимо, че по никакъв начин не ти предизвиква дискомфорт...
Но докосването далеч не е задължително за всички интерактивни театри, и доколкото се сещам, май само в театъра на сетивния лабиринт докосването е част от интеракцията...
Така че, моята препоръка е смело напред и без никакви предварителни очаквания!! А щом е комедия и това предварително те настройва по някакъв начин, то тази настройка би следвало да е само положителна и усмихваща и никаква друга:-)))
И после естествено да споделиш!!
Редактирано от MilaO6 на
в отговор на moon_flower
#16
Re: Интерактивен театър
По повод на хората, които не обичат физически допир и докосване, Театърът на сетивния лабиринт е в състояние да ги накара да ревизират това си усещане с връщане към преживявания в детството чрез изпитване на радост и осовбождение от всякакъв физически дискомфорт от докосване до меки повърхности, като скачане на пружина, батут, разпиляване на възглавница с пера, търкаляне в меки, нежни и обгръщащи материи и завивки (с гъши пух примерно), люлеене във водно легло и прочее... след подобни телесно-сетивни преживявания, докосването и допира до хора вече не е чак такъв проблем:-))
в отговор на moon_flower
#17
Re: Мила06, какво е
Мила06, какво е...
...интерактивна комедия?
За интерактивното сугур шти каже, ама за комедията по-добре питай другиго.
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
...интерактивна комедия?
За интерактивното сугур шти каже, ама за комедията по-добре питай другиго.
_
Спорно е, дали Бил Гейтс е най-известната личност, но най-често споменаваната е майка му.
в отговор на Green Light
#18
Re: Интерактивен театър
Защо да грешиш за "ножицата..", не грешиш... явно ножицата е от интерактивните постановки, но без активното участие на интерактивните технологии
Разказаният от теб "Ножица трепач" е от криминалния жанр, с който често се правят подобни интерактивни експерименти, чрез които публиката се провокира и и се дава възможност да се изяви...
Въобще, всяка постановка, която не следва типични си ход и прави опити за активно участие на публиката е вид интерактивност, със или без технологии...:-))
Една от първите интерактивни постановки с по-наситено използване на технологии в България е била „Разбиване“ по текст на Нийл Лабют в малката зала на Народния театър, за която е бил закупен първия си DVD-плеър., някъде около 2003-4г. Веднага след това е бил поставен моноспектакъл с Мариус Донкин „Господин Ибрахим и цветята на Корана„, в който са се използвали всякакви "дигитални нововъведения" като кръгла сцена, стени опаковани с плат и използвани за екран, мултимедиен проектор, движения на система от оглодела, задвижвани от специален софтуер и прочее...
Във Варна се провежда ежегодно театрален фестивал и през последните години се представят изключително всякакви интерактивни експерименти и новости, във вид на театрално-танцови спектакли, смесени форми на театър-художествени инсталации и танц, театрални пърфоманси и прочее интересности - ето на куп в една подобна програма...
Привържениците на класическия театър се отнасят с известен скептицизъм към масираното нахлуване на интерактивните технологии в светая светих на Мелпомена. Смятат ги за самоцелни и тенденциозни, защото измествали вниманието на зрителя от съдържанието към формата - един от основните проблеми в изкуството:-)))
Разказаният от теб "Ножица трепач" е от криминалния жанр, с който често се правят подобни интерактивни експерименти, чрез които публиката се провокира и и се дава възможност да се изяви...
Въобще, всяка постановка, която не следва типични си ход и прави опити за активно участие на публиката е вид интерактивност, със или без технологии...:-))
Една от първите интерактивни постановки с по-наситено използване на технологии в България е била „Разбиване“ по текст на Нийл Лабют в малката зала на Народния театър, за която е бил закупен първия си DVD-плеър., някъде около 2003-4г. Веднага след това е бил поставен моноспектакъл с Мариус Донкин „Господин Ибрахим и цветята на Корана„, в който са се използвали всякакви "дигитални нововъведения" като кръгла сцена, стени опаковани с плат и използвани за екран, мултимедиен проектор, движения на система от оглодела, задвижвани от специален софтуер и прочее...
Във Варна се провежда ежегодно театрален фестивал и през последните години се представят изключително всякакви интерактивни експерименти и новости, във вид на театрално-танцови спектакли, смесени форми на театър-художествени инсталации и танц, театрални пърфоманси и прочее интересности - ето на куп в една подобна програма...
Привържениците на класическия театър се отнасят с известен скептицизъм към масираното нахлуване на интерактивните технологии в светая светих на Мелпомена. Смятат ги за самоцелни и тенденциозни, защото измествали вниманието на зрителя от съдържанието към формата - един от основните проблеми в изкуството:-)))
в отговор на moon_flower
#20
Да кажа нещо, а!?
Има един вид "изкуство", което се възприема тактилно .... Пъхаш си ръцете в една "кутия" и вътре пипаш най различни неща, които ти създават най-различни асоциации.
Пробвай да сложиш нещо, каквото и да е, в един "ръкав", някой да си пъхне ръката в него и го накарай да ти опише какви възприятия му се образуват и да познае нещото ...
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"
Пробвай да сложиш нещо, каквото и да е, в един "ръкав", някой да си пъхне ръката в него и го накарай да ти опише какви възприятия му се образуват и да познае нещото ...
Don`t Worry! Be happy!
\\\"Оти се косиш, като че ти мине!\\\"