Кога

Кога човек поумнява и спира да търси и да се надява да намери човек, с когото да сподели живота си? Все се надявах, че с времето ще помъдрея. Явно още не ми е дошло още времето... Ще дойде ли? Дали ще трябва да се натрупа опит или разочарования?!?

Моля, в темата да се споделя жизнеутвърждаващ опит. Например на 42 г., на 43 г., на 45 г. (повече се приема за неприемливо)...

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

тцъ
поумняване няма
на 58 съм
надлежно разведен от десет годинки
...................
просто гледай с твоите очи
..............
хехе

Кога човек поумнява и спира да търси и да се надява да намери човек, с когото да сподели живота си?
За себе си съм решила (сега съм на 47), че ако не стане по моят начин, значи е по добре (за мен) да не става. Искам мъж готов за мен. Не ща никой да променям, да чакам да се променя или да чакам "нещо си".
Бъди себе си, прави нещата, които ти харесват, продължавай да живееш.
Животът не е чак толкова дълъг, че да се фиксираме в едно нещо и то все в далечината. Може да изпуснем нещо или някой близо до нас...А може и да се спънеш, ако не си гледаш в пътя/пътеката. Наслаждавай се на пътешествието през твоят живот!
Бачо Оркад го е казал много добре: просто гледай с твоите очи

No esperes que te olvide, ni olvides que te espero.

Няма такъв момент, докато си жива, здрава, права ще се надяваш и ще си търсиш късмета с половинката.

Човешка орисия, сори

Let your soul be your pilot!

За някои може и да има момент.
хахахаха
За себе си разбрах, че няма.
Децата нямат спирачки!

Познавам жени над 60 , които не спират да търсят и да се надяват, че там някъде има човек за тях, с който да прекарат остатъка от живота си. Аз обаче, нито съм търсила, нито съм се надявала. Прекалено заета съм да оправям собствения си живот и живота на детето , за да имам време да се отдалечавам за дълго от къщи.

Когато разбере, че има други много по-важни неща и си даде сметка, че всъщност е много приятно да си сам ... понякога
За мен лично откритието беше повече от прекрасно. Имам време за всички неща, които обичам: да чета, да гледам филми, да се пързалям, да пътувам...
При мен се получи нещо като точка на насищане и ... край ... супер е, спокойна съм, щастлива, усмихната.

Човек поумнява, когато започне да систематизира натрупания опит. А това без молитва и визуализация никога не се получава.

И ако ми отново ми кажеш, че ти нямаш нито пит, нито разочарования... ще хвана Зелената Вещичка под ръка и ще ти дойдем на гости.

Playing With Numbers

А тя дали е "половинка"?

Докато една жена се прави на... цяла единица... мисля, че никога не успява да намери своята половинка.

Playing With Numbers

Ох, благодаря ви! Отново познатият клуб ми показа, че вървя в правилната посока и че ако понякога се надявам, то това е нормално и човешко.

chavdar4e, все си мислех, че всички тези неща, които си изброила: Имам време за всички неща, които обичам: да чета, да гледам филми, да се пързалям, да пътувам... мога да ги споделя с някой и да е хубаво. Но уви, все някъде по пътя се разминаваме...

won, много хубаво го каза: Искам мъж готов за мен. Не ща никой да променям, да чакам да се променя или да чакам "нещо си". И аз не желая да променям. Далеч не съм съвършена. Предполагам, че аз също трябва да се променя. Но ако на 40 г. трябва да се променяме... това ми се струва кауза пердута!

Както казва Оркада, предпочитам да бъда себе си и да гледам с моите очи. Макар и това, което виждам, не винаги да ми харесва

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.

Но ако на 40 г. трябва да се променяме... това ми се струва кауза пердута!
Не е загубена каузата. Напълно си е възможно.

Най обичам да чета, ама не мога.

Искам мъж готов за мен
Това е фантасмагория, от мен да го знаеш:)

Иначе трябва да умеем да се променяме, няма начин.

Това с непроменянето е мит/личен опит/.
Ако искаш нещо трябва да се попромениш и ти, да се нагодиш...нагодиТЕ

Let your soul be your pilot!

Когато спреш да се надяваш... тогава гледаш на света рационално без самонавиване.

.....не ти трябва мьдрост според мен , а кьсмет......

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Playing With Numbers

Според мен хората не се променят, ама можем поне да спрем да обръщаме внимание на дреболии.
Лошото е, че повечето дреболии са свързани с финансов фактор...

Човешката природа е такава,че човек някак си не е устроен да живее сам...винаги търси и винаги се надява, даже и на 70 да си мисля, че няма да имаш желание да си сам и както се казва да няма кой един чай да ти направи, не губи надежда търси и ще намериш, обикновено когато най не го очакваш то тогава се случва, както бе например в моят случай и съдбата ми даде втори шанс

ЛЮБОВИПАКЛЮБОВ

Тя търси!... Иначе нямаше да пусне темата.

Обаче да търсиш черна котка в тъмна стая, особено когато котката изобщо не е там... е малко кауза пердута.

Обаче да търсиш черна котка в тъмна стая, особено когато котката изобщо не е там... е малко кауза пердута.

Май си прав

Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.