Българите...

...са най славното племе, населявало тази земя. Обаче покрай Иза и нейните маниакялни
простотии забравих че съм българин. Не болгарин, не славянин, не трак, а точно българин.
Защото е казал поета:р
- О неразумний и юруде, поради что се срамиш да се наречеш българин???
:
Пфуу..ваксини, белина, кърмични клетки?? Простотии колко/то искаш. И къде отиваме с Иза? Е някоя пуста и празна дупка? Е ако на Иза толкова и пукаше за, вашите деца, нямаше да дрънка простотии, научени от ютюб. Това е безотговорно и опасно за тях. Иза е добитък, егоисточен, малоумен дебил. Но аз покрай нея забравих за 3- ти март. Затова ще ви предизвикам на лирик батъл.
Нека всеки от вас да изрецитира нещо което помни, но без помощта на гуугъл. Аз звпочвам първи. Не ме,се,смейте, това,е което помня:)

Нек носим йоще срама по челото,
Синала от бича, следи от теглото,
Нека,спомен лютий от дни на позор
тегне кат облак в наший кръъозор.

Беласица стара и новий Батак
в миналото наше фърлят своят мрак.
Нека,да,ни сочат с присмехи обидни
счупените окови и дирите стидни
по врата ни още от хомота стар.
Нека таз,свобода да ни бъде,дар.

Нека, но ний знаем че в нашето недавно,
свети нещо ново, има нещо славно,
Що гордо разтупва наще гърди
И чувства по нови, големи плоди.
Защото там нейде на,връх планиниата,
Що небето синьо крепи с рамената,
идига се някой див чутовен връх,
покрит с бели кости и с кървав мъх.
На безсмъртен подвиг паметник огромен.
Звщото в Балкана има един спомен.
Има едно име що вечно живей
Едно име ново, голямо, безгранично,
кат Термопили славно...
Що отговор дава и смива срама,
И на клеветата строшава зъба...

Fuck the Mods!!!

Размислите ти са си на едно ниво по всички въпрости, което следва да се очаква.

От мен следното стихотворение:


КЪМ БРАТА СИ

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, братя, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпнали душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!


Христо Ботев

Евала Изе, максимално ме кефиш, ама пак си копи пействала от тубата, дееба. Идеята беше какво помним а не кво можем да намерим в нетя...


Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намраз
или пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време га плачех
за поглед мил и за въздишка:
роб бях тогаз - вериги влачех,
та за една твоя усмивка,
безумен аз светът презирах
и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди,
в тез гърди веч любов не грее
и не можеш я ти събуди
там, де скръб дълбока владее,
де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!.....
,.....,.,.........................
Запей или млъкни, махни се.
Сърце ми вече трепти - ще хфръкне....

Fuck the Mods!!!

добре Термусе, първото стихотворение, което сама поисках да науча от Ботев беше ' В механата':

Тежко, тежко, вино дайте,
пиян дано аз забравя,
туй що глупци вий не знайте,
позор ли е или слава.

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха,
и тез що дух свободен, дух за борба завещаха.

...

после съм го забравила, но можеш да го видиш тук:[линк]

Пък аз научих първо тези куплети като малък:

"Дано ми найдат пушката,
Пушката майко, сабята.
И дето срещнат душманин
С пушката да го поздравят
А пък със,сабята,помилват..."

Я иначе това,е,за теб:

Ти ли си, мале, тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела,
та скитник ходя злочестен ази
и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане,
тебе ли покрих с дълбоки рани....

..........
Баща и братя мили
аз да прегърна искам без злоба,
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!

Fuck the Mods!!!

За теб:

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.



Да те присрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...




О скрити вопли на печален странник,

напразно спомнил майка и родина!


Димчо Дебелянов

Браво за темата!

Само дето не помня нито едно стихотворение май и аз ше фейквам

Ами добре де, не помниш, препиши тогава? Щом Изе преписва,за що не и ти??

Fuck the Mods!!!

Самодивско Наричане

На камък да седна – ще оживее.
С ръка да докосна – ще заблещука.
С очи да погаля – ще се засмее.
С целувка да сключа – носи сполука...
На дърво да почукам – ще се разлисти.
С дъха си да вдишам – ще е магия.
Наужким да кажа – става наистина.
На скришно да бъде – ще го открия...
И враг да ме срещне – ще стане приятел.
И нож да извади – ще се прекърши.
Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.
А злото – на възел ще се завърже.
Животно да скочи – ще го прегърна.
А птица да кацне – ще ми запее.
От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.
На слънце ще стана – да те огрея.
Света ще превзема – с голо „Обичам те”.
И нищо да нямам – ще се раздавам.
Една душа нося – и влагам във всичко.
Парченце любов – и оживява.

Мира Дойчинова

>> И къде отиваме с Иза?

Към 6 милиона българи живеещи в БГ в рамките на 2-3 години.

населението в БГ

ИТ

Сметки без кръчмар. И що избра ниската прогноза?

9 март 1230-Битката при Клокотница!



Иван Асен II не очаква удара на солунския император и не може да му отговори с цялата си мощ. Но начело на неголяма войска, в която влизат и 1000 кумани, той смело пресреща врага при хълмистата местност Клокотница, през която протича и едноименната река (северозападно от днешния град Хасково). Теодор Комнин, който разполага със значително числено превъзходство, установява армията сина лагер източно от реката, а настъпващата от север българска войска, начело с Иван Асен II,заема околните възвишения. За да повдигне духа на воините, той заповядва да се набучи на знаме нарушения договор. Съдбоносната битка става в деня на Светите 40 мъченици 9 март 1230 г. Хронистите са твърде пестеливи в описанието на сражението, но все пак до нас е достигнало едно предание, което историците намират за достоверно. Според него Иван Асен II ръководи войските си от височината Хасара, която доминира над местността. Българската конница напада първа и предизвиква врага на бой. След това ловко отстъпва и увлича част от силите му в дебрите на вековна гора, където впусналите се в преследване ромеи попадат на предварително устроени засади и са разбити. Главното сражение на хребета, западно от река Клокотница. Българите настъпват в три колони, център и две крила срещу строилия се на него противник. В разгара на битката в тила на ромеите се появява куманската конница. Епирските войски не издържат на българския напор и се опитват да отстъпят по единствения им останал път - на юг, по течението на реката. Но отстъплението им е пресечено от отряда на болярин Радослав. Обкръжени, те претърпяват пълен разгром. Голяма част от техните конници и елитни командири намират смъртта си в боя, а оцелелите са пленени. Самият Теодор Комнин, заедно със семейството и свитата си, също е пленен и отведен в Търновград.
Цар Иван Асен II проявява рядка милост спрямо сразените войници и ги освобождава да се приберат „по селата и градовете им". Но освен от човеколюбие и предвидливост, този му акт е продиктуван и от друго - в епирската войска редом с ромеите и латинските наемници не може да няма и българи от завладените от Теодор Комнин земи. И когато след победата Иван Асен II предприема освободителен поход, той се превръща в триумфално шествие. Крепостите отварят без бой вратите си, Епирската империя рухва и завзетите от Теодор Комнин български земи са присъединени към България. За кратко време българите завладяват Източна Тракия, Беломорската област, Македония без Солун, Албания, Епир и Тесалия от планината Пинд до Шкодренското езеро. Второто българско царство достига най- голямото си могъщество и териториално разширение, опирайки се на три морета.
Екипът на страницата Само за Истински Българи Ви напомня,че България е била на три морета.