СФФ 2015
16 отговора
0 прегледа
СФФ 2015
Темите за СФФ от последните три години на една страница- говори много за активността тук:))
Айде, казвайте- кой, какво, как и защо?
Аз откривам днес с "Париж от севера". За сега със сигурност ще гледам Wild на 10ти, само той ми остана негледан от оскаровите. Иначе, щото съм тъп, чак сега открих колко са удобни кутийките с билетите- не се чудиш ще има ли места, няма ли да има, не се разкарваш... Въпреки че не знам за ново включилите се кина- Г8 , моловете, дали става.
The cake is a lie!
Айде, казвайте- кой, какво, как и защо?
Аз откривам днес с "Париж от севера". За сега със сигурност ще гледам Wild на 10ти, само той ми остана негледан от оскаровите. Иначе, щото съм тъп, чак сега открих колко са удобни кутийките с билетите- не се чудиш ще има ли места, няма ли да има, не се разкарваш... Въпреки че не знам за ново включилите се кина- Г8 , моловете, дали става.
The cake is a lie!
Re: СФФ 2015
събота или неделя /14 и 15-ти/, ще ходиш ли на нещо? Да се придъединя и аз, че ако някой не ме завлече "насила" не знам дали и тази година ще отбележа поне едно присъствие. Дано единственеят ми досег не остане това, че се уредих да продаваме в магазина от въпросните кенчета. Освен въпросните кенчета, които са адско удобство за кномана, големият удар е златният билет. Само срещу 120 лв пълен достъп до фестивала. Като знам, че успявах да изгледам около 40 филма навремето си е супер изгодно. Ама време няма, времеее......
ris.f.h - 21.12.2000-09.04.2007 R.I.P.
Raul Endymion - ????-09.04.2007 R.I.P.
ris.f.h - 21.12.2000-09.04.2007 R.I.P.
Raul Endymion - ????-09.04.2007 R.I.P.
в отговор на Aenea-40606
#4
Re: СФФ 2015
Ще прегледам програмата и ще видя. Довечера съм на Белият бог, от 19 в арената на мол България, ако искаш заповядай:)
Иначе тия дни гледах и Wild- препоръчвам, а вчера с Крис гледахме "Тихият час"- хич не препоръчвам и като бюджет и по- лошо, като сценарии, беше като студентски филм.
W1, къде си бе? На теб разчитах да кажеш две приказки, да кажеш нещо дето не трябва да се изпуска...
The cake is a lie!
Иначе тия дни гледах и Wild- препоръчвам, а вчера с Крис гледахме "Тихият час"- хич не препоръчвам и като бюджет и по- лошо, като сценарии, беше като студентски филм.
W1, къде си бе? На теб разчитах да кажеш две приказки, да кажеш нещо дето не трябва да се изпуска...
The cake is a lie!
в отговор на Aenea-40606
#5
Re: СФФ 2015
На мен като фен на Фатих Акин ми се гледа "Раната". Късно ли ти е в неделя от 21 часа?
The cake is a lie!
The cake is a lie!
Re: СФФ 2015
Здравейте,
с огромно закъснение и моля за огромно извинение
.
Ама аз уж гледах дали има теми, ама нещо не знам дали от браузерите и кво ли и все ми даваше, че няма...
И си викам, тия са го ударили на уволнение от киното...
Макар и не съвсем
...
Та по същество:
Може би да започна с това, че една съвсем немалка представителна извадка от филмите ще ги има и после (в по-добрите кина).
Не запомних всички, ама хитовите заглавия:
Зимен сън, Левиатан, Диви истории, Все още Алис, В дивото, Раната, Два дни, една нощ, Чудесата (тези и си ги оставих за после, да видим),
Белият бог - много ми хареса, за мен не беше чак толкова тежък, ама аз явно съм претръпнала с тежки филми (особено с Торинският кон), силно препоръчвам!
Мандарини - да, също, единствено малко ми беше дежа вю - не само Ничия земя, ами и Кукушка, В бялата пустош, Весела Коледа, а сигурно има и други такива, но в момента не се сещам...
Солта на земята - за бразилския журналист Себастиао Салгадо, мисля, че имаше и номинация за Оскар за документален филм, истински, реален, жесток, суров, и в същото време много вдъхновяващ филм за живота и смъртта, с включени всички големи хуманитарни кризи на Земята за последните 40 и повече години. Отново силно препоръчвам!!!
Няколко британски:
Прайд, разбира се, само британци може да направят от един наглед скучен сюжет нещо, което ме накара да настръхна поне пет пъти. Може и би и той малко напомня Време за мъже, Били Елиът, но няма значение. Отново вдъхновяващ и отново се препоръчва.
Изгубени в Карастан - хареса ми, макар че очаквах да е доста по-смешен. Дисекция на тоталитарните държави, за съжаление се вижда, че прилича и на нашата родна действителност;
Изцеждане - мил и трогателен филм за един мъж на средна възраст, комуто се налага да напусне времено живота си в големия град и да отиде да се грижи за родителите си (баща си най-вече). Хареса ми.
- Феникс - за оцеляла жена от концлагер, която си прави пластична операция и която се връща в Берлин да търси съпруга си (който може би я е предал). Силна актьорска игра, също ми хареса.
- Форсмажор - описан като забавна псоходрама за идеалното семейство - млади красиви, стройни родители и техните две руси деца, на ски във френските Алпи, засипани изневиделица от уж контролирана лавина на терасата на хотела (и последствията след тази случка). Филм за това, как се изменят авторитетите в днешните модерни времена, за инстинктите, за ролите на мъжа и жената... Също ми хареса...
- Царевичен остров - малко подобен на Мандарини от една страна, ама не съвсем, освен че действието се развива на размирната земя между границата на Грузия и Абхазия. Филм за това, колко труден и непосилен е животът понякога и как всичко може да изчезне за часове, ако не за минути.
- По някаква необяснима причина - симпатично филмче за един унгарец, който изпада в депресия след като приятелката му го напуска. Приятно, свежо, смешно. Заедно с този беше късометражката "Как да надебелеем здравословно" и тя беше интересна и свежа.
Гълъб, седнал на клонче ше го гледам в четвъртък.
Пътуване до Италия казваш да си го гледам вкъщи, добре, и други не са очаровани...
А в неделя мисля Рио, 50 градуса, да видим.
Не са много, ама те и фестивалите много, че трябва и на работа да се ходи, да се спи, да се яде, че и други неща.
Още някои препоръчваха Тимбукту, Вълк, Денят на Патрик, Глупак (руски, който от две места ми препоръчаха като по-добрия Левиатан).
Освен тези, дето изброих, поне още толкова ще пуснат след това, ама не ги записах. Ще ги видим.
Относно кутийките с билетите, аз още миналата година видях, че са удобни, ама почти накрая. Наистина вместо да търчиш по криви и паланки, хоп, влизаш на сайта и директно купуваш. Щото в началото ги плюех. То миналата година имаше и обща система (без Юросинема), ако идеш в Дом на киното, може да си купиш билет за друго кино, напримен Люмиер. Ама на Киномания не работеше и сега май не работи, сигурно няма пари
. А понеже този месец имам и рожден ден, освен всичко останало, казах да ми подаряват изключително такива кутийки. Удобно, практично и .... за душата...
Остава ни да гледаме и да се наслаждаваме
с огромно закъснение и моля за огромно извинение
.
Ама аз уж гледах дали има теми, ама нещо не знам дали от браузерите и кво ли и все ми даваше, че няма...
И си викам, тия са го ударили на уволнение от киното...
Макар и не съвсем
...
Та по същество:
Може би да започна с това, че една съвсем немалка представителна извадка от филмите ще ги има и после (в по-добрите кина
).
Не запомних всички, ама хитовите заглавия:
Зимен сън, Левиатан, Диви истории, Все още Алис, В дивото, Раната, Два дни, една нощ, Чудесата (тези и си ги оставих за после, да видим),
Белият бог - много ми хареса, за мен не беше чак толкова тежък, ама аз явно съм претръпнала с тежки филми (особено с Торинският кон), силно препоръчвам!
Мандарини - да, също, единствено малко ми беше дежа вю - не само Ничия земя, ами и Кукушка, В бялата пустош, Весела Коледа, а сигурно има и други такива, но в момента не се сещам...
Солта на земята - за бразилския журналист Себастиао Салгадо, мисля, че имаше и номинация за Оскар за документален филм, истински, реален, жесток, суров, и в същото време много вдъхновяващ филм за живота и смъртта, с включени всички големи хуманитарни кризи на Земята за последните 40 и повече години. Отново силно препоръчвам!!!
Няколко британски:
Прайд, разбира се, само британци може да направят от един наглед скучен сюжет нещо, което ме накара да настръхна поне пет пъти. Може и би и той малко напомня Време за мъже, Били Елиът, но няма значение. Отново вдъхновяващ и отново се препоръчва.
Изгубени в Карастан - хареса ми, макар че очаквах да е доста по-смешен. Дисекция на тоталитарните държави, за съжаление се вижда, че прилича и на нашата родна действителност;
Изцеждане - мил и трогателен филм за един мъж на средна възраст, комуто се налага да напусне времено живота си в големия град и да отиде да се грижи за родителите си (баща си най-вече). Хареса ми.
- Феникс - за оцеляла жена от концлагер, която си прави пластична операция и която се връща в Берлин да търси съпруга си (който може би я е предал). Силна актьорска игра, също ми хареса.
- Форсмажор - описан като забавна псоходрама за идеалното семейство - млади красиви, стройни родители и техните две руси деца, на ски във френските Алпи, засипани изневиделица от уж контролирана лавина на терасата на хотела (и последствията след тази случка). Филм за това, как се изменят авторитетите в днешните модерни времена, за инстинктите, за ролите на мъжа и жената... Също ми хареса...
- Царевичен остров - малко подобен на Мандарини от една страна, ама не съвсем, освен че действието се развива на размирната земя между границата на Грузия и Абхазия. Филм за това, колко труден и непосилен е животът понякога и как всичко може да изчезне за часове, ако не за минути.
- По някаква необяснима причина - симпатично филмче за един унгарец, който изпада в депресия след като приятелката му го напуска. Приятно, свежо, смешно. Заедно с този беше късометражката "Как да надебелеем здравословно" и тя беше интересна и свежа.
Гълъб, седнал на клонче ше го гледам в четвъртък.
Пътуване до Италия казваш да си го гледам вкъщи, добре, и други не са очаровани...
А в неделя мисля Рио, 50 градуса, да видим.
Не са много, ама те и фестивалите много, че трябва и на работа да се ходи, да се спи, да се яде, че и други неща
.
Още някои препоръчваха Тимбукту, Вълк, Денят на Патрик, Глупак (руски, който от две места ми препоръчаха като по-добрия Левиатан).
Освен тези, дето изброих, поне още толкова ще пуснат след това, ама не ги записах. Ще ги видим.
Относно кутийките с билетите, аз още миналата година видях, че са удобни, ама почти накрая. Наистина вместо да търчиш по криви и паланки, хоп, влизаш на сайта и директно купуваш. Щото в началото ги плюех. То миналата година имаше и обща система (без Юросинема), ако идеш в Дом на киното, може да си купиш билет за друго кино, напримен Люмиер. Ама на Киномания не работеше и сега май не работи, сигурно няма пари
. А понеже този месец имам и рожден ден, освен всичко останало, казах да ми подаряват изключително такива кутийки. Удобно, практично и .... за душата...
Остава ни да гледаме и да се наслаждаваме
Re: СФФ 2015
Гледах Тимбукту- също си заслужава. Освен историята и самия сетинг ми беше интересен, да видя как живеят хората там. Гледах и Самурая готвач- много симпатичен филм, препоръчвам. И това е за тоя фест от мен. Ще изгледам натам и другите два филма от най- добър чуждестранен филм, защото изглежда, че тази година категорията е много силна- и Диви истории и Мандарини и Тимбукту много ми харесаха.
The cake is a lie!
The cake is a lie!
Re: СФФ 2015
Категорията за чуждоезичен филм - да, тази година наистина изглежда интерсна и аз също съм й хвърлила око. Дано да ги дадат повечето, че сега не смогнах.
Тимбукту също мислех да го гледам. Иначе от фестивалите Менар съм гледала такива подобни, даже преди години имаше филми, точно в Африка, в единия действието се развиваше в Мали, мисля, а в другия някакво пътуване, после в оазис, интересни ми бяха.
Солта на земята си заслужава, гледам тия дни го въртят още.
Тимбукту също мислех да го гледам. Иначе от фестивалите Менар съм гледала такива подобни, даже преди години имаше филми, точно в Африка, в единия действието се развиваше в Мали, мисля, а в другия някакво пътуване, после в оазис, интересни ми бяха.
Солта на земята си заслужава, гледам тия дни го въртят още.
моите филми
Ето какво изгледах на Филм феста
Все още Алис (Still Alice)
[линк]
Такива драми съм гледал много, нищо ново под слънцето. Няма обаче как да подмина наистина невероятното изпълнение на Джулиан Мур. Все още ме е яд, че не дадоха оскара на Розамунд Пайк, но след като гледах филма малко от малко се успокоих, че в никакъв случай не е било грабеж. Самата и роля сама по себе си е доста сложна за изиграване, най-вече да пресъздадеш всичките емоции през които преминава един човек покосен от тази болест. Прекрасна Джулиан, спор няма. Тези около нея сякаш бледнееха, ето това е пример за филм изнесен на плещите си от един единствен актьор.
Моята разходка в дивото (Wild)
[линк]
Хубав, силен филм. Страхотна Уидърспун, напълно заслужена номинация.
Но все пак да уточня, че филма е така да се каже женски и е ориентиран повече към женската публика, просто един мъж по различен начин би разбрал и изтълкувал един такъв филм каквото и да значи това... Но на мен лично много ми хареса и препоръчвам. Няма как да не вметна и чудесната музика включваща в себе си една от най-любимите ми песни дело на великите Саймън и Гарфънкъл (поздравче за което - [линк]).
Белият бог (Fehér isten)
[линк]
Много ми хареса. Тежка, депресираща на моменти социална драма. Не бива да се гледа от хора, които обичат кучетата, аз съм такъв и определено не ми понесе добре... Странно защо филма няма номинация за най-добър чуждоезичен филм, защото притежава всичко необходимо. Е да, не се разказва за война и репресии... Дали обаче? Защото във филма има война и има репресии, но те са между кучетата и хората... Мдам, страхотна идея и страхотна реализация на Корнел Мундруцо. Изключителни кадри из улиците на Будапеща.
в заключение ще копирам изказване на самия режисьор:
„В Белият бог мелодрамата се преплита с елементи на приключение и на филм за отмъщение. Исках да покажа, че хората и животните споделят една вселена. Единственият начин да се помирим е да се поставим на мястото на другия вид.”
Чудесата (Le meraviglie)
[линк]
Уф, странен филм. Останах раздвоен. Не знам дали ми хареса или не... Ами хубава, реална история, страхотни актьори, но през цялото време имах усещането, че гледам документален филм или реалити, а така и не се случи нещо наистина значимо в целия филм. По-скоро самата история на семейството на Джелсомина е водещата във филма на Аличе Рорвахер. Общо взето това което схванах е, че няма нищо по-хубаво и безопасно от това да стоим далеч от изкушенията на заобикалящия ни съвременен свят и също така филма е един вид апотеоз на завръщането към традициите и към природата.
Левиатан (Левиафан)
[линк]
Тежък, депресиращ филм, който разказва за наболи социални проблеми в съвременна Русия. Разбирам самите полемики в Русия, на някои от тях не им се нрави, че са показани като алкохолици, не им харесва и показаната нагла и безнаказана корупция, но явно това са реалностите... Аз не съм руснак, гледах непредубедено и мога смело да кажа, че филма ми хареса и го препоръчвам. Трябваше да има номинация за оскар за оператора на филма. През цялото време си прикован към картината да не говорим за спиращите дъха величествени пейзажи на северното Баренцово море. Силен сценарий, умела режисура и страхотен каст.
Водачът (The Homesman)
[линк]
пфф много тежък за гледане филм. Жесток, депресиращ, направо гаден на моменти.
Това е един сам по себе си много смел и рисков проект на Томи Лий Джоунс и разказва за неща, които досега никога не са показвани, а винаги са били подминавани, а именно тежката съдба на жените в Дивия запад, един суров свят, който не е за всеки... Добре, че беше освежителния хумор на моменти, че иначе след края на филма ще ви се стори, че са ви удряли по главата два часа с тухла четворка. Хилъри Суонк впечатлява, прави силна роля, Томи Лий Джоунс си е класа и самия филм му пасва идеално.
Не знам дали да ви го препоръчам или не, силно раздвоен съм в чувствата си.
Дивашки истории (Relatos salvajes)
[линк]
Оо, страхотен, срахотен! Препоръчвам за задължително гледане.
Съставен е от шест отделни сюжета, които нямат нищо общо помежду си. Общото обаче са постъпките човешки... Колко пъти ни се е искало да взривим данъчното или да претрепем някой гаден чиновник или вместо традиционното псуване по някой гаден шофьор директно да се саморазправим с него. Дамиан Шифрон показва всичко това, показва таените дълбоко в нас чувства, чувства което остават скрити за околните, но дълбаят и терзаят душата ни. И всичко това перфектно заснето, поднесено и изиграно. Отдавна не бях гледал толкова добре измислен и направен оригинален филм.
Мандарини (Mandariinid)
[линк]
Ето това вече си е шедьовър. Невероятен филм на Заза Урушадзе, лично за мен (само Тимбукту не съм гледал все още) този филм трябваше да вземе нагадата за най-добър чуждоезичен филм с едни съвсем малки и леки гърди напред пред Дивашки истории, докато на трето място слагам Левиатан.
Действието се развива в едно малко градче в Абхазието по време на войната между Русия и Грузия за Абхазието (1992/1993 г.). Един дядо (естонец) спасява един чеченец и един грузинец (смъртни врагове) в къщата си подпомогнат от своя добър приятел и съсед, на който пък не му пука за войната случваща се около него, а за мандарините му... Искам да отлича и чудесната музика, не знам защо няма номинация, мелодията е завладяваща.
Гледайте!
Гълъб кацнал на клон, размишлява за битието (En duva satt på en gren och funderade på tillvaron)
[линк]
Ето го и най-обсъждания филм напоследък... Уфф, направо ме удариха едновременно с тухла четворка ама преди това ми увиха главата с ледено студен парцал...
Препоръчвам разбира се, но предупреждавам, че не е за всеки и това в конретния случай не е клише...
Рой Андершон е създал една сюрреалистична и шокиращо черна комедия, като размишлява върху липсата на съпричастност и човещина у хората.
Останалото трябва да се види, трудно може да се опише... След края на филма усещах голяма тежст върху гърлото и стомаха си едновременно, едва ли не се чувствах виновен, че съм хомо сапиенс...
Феникс (Phoenix)
[линк]
С този приключих моят филм фест. Хареса ми. Силен филм с много добра, отчетлива режисура и актьорска игра (страхотна Нина Хос). Самата история беше интересна и финалната сцена много ми хареса.
Препоръчвам.
Все още Алис (Still Alice)
[линк]
Такива драми съм гледал много, нищо ново под слънцето. Няма обаче как да подмина наистина невероятното изпълнение на Джулиан Мур. Все още ме е яд, че не дадоха оскара на Розамунд Пайк, но след като гледах филма малко от малко се успокоих, че в никакъв случай не е било грабеж. Самата и роля сама по себе си е доста сложна за изиграване, най-вече да пресъздадеш всичките емоции през които преминава един човек покосен от тази болест. Прекрасна Джулиан, спор няма. Тези около нея сякаш бледнееха, ето това е пример за филм изнесен на плещите си от един единствен актьор.
Моята разходка в дивото (Wild)
[линк]
Хубав, силен филм. Страхотна Уидърспун, напълно заслужена номинация.
Но все пак да уточня, че филма е така да се каже женски и е ориентиран повече към женската публика, просто един мъж по различен начин би разбрал и изтълкувал един такъв филм каквото и да значи това... Но на мен лично много ми хареса и препоръчвам. Няма как да не вметна и чудесната музика включваща в себе си една от най-любимите ми песни дело на великите Саймън и Гарфънкъл (поздравче за което - [линк]).
Белият бог (Fehér isten)
[линк]
Много ми хареса. Тежка, депресираща на моменти социална драма. Не бива да се гледа от хора, които обичат кучетата, аз съм такъв и определено не ми понесе добре... Странно защо филма няма номинация за най-добър чуждоезичен филм, защото притежава всичко необходимо. Е да, не се разказва за война и репресии... Дали обаче? Защото във филма има война и има репресии, но те са между кучетата и хората... Мдам, страхотна идея и страхотна реализация на Корнел Мундруцо. Изключителни кадри из улиците на Будапеща.
в заключение ще копирам изказване на самия режисьор:
„В Белият бог мелодрамата се преплита с елементи на приключение и на филм за отмъщение. Исках да покажа, че хората и животните споделят една вселена. Единственият начин да се помирим е да се поставим на мястото на другия вид.”
Чудесата (Le meraviglie)
[линк]
Уф, странен филм. Останах раздвоен. Не знам дали ми хареса или не... Ами хубава, реална история, страхотни актьори, но през цялото време имах усещането, че гледам документален филм или реалити, а така и не се случи нещо наистина значимо в целия филм. По-скоро самата история на семейството на Джелсомина е водещата във филма на Аличе Рорвахер. Общо взето това което схванах е, че няма нищо по-хубаво и безопасно от това да стоим далеч от изкушенията на заобикалящия ни съвременен свят и също така филма е един вид апотеоз на завръщането към традициите и към природата.
Левиатан (Левиафан)
[линк]
Тежък, депресиращ филм, който разказва за наболи социални проблеми в съвременна Русия. Разбирам самите полемики в Русия, на някои от тях не им се нрави, че са показани като алкохолици, не им харесва и показаната нагла и безнаказана корупция, но явно това са реалностите... Аз не съм руснак, гледах непредубедено и мога смело да кажа, че филма ми хареса и го препоръчвам. Трябваше да има номинация за оскар за оператора на филма. През цялото време си прикован към картината да не говорим за спиращите дъха величествени пейзажи на северното Баренцово море. Силен сценарий, умела режисура и страхотен каст.
Водачът (The Homesman)
[линк]
пфф много тежък за гледане филм. Жесток, депресиращ, направо гаден на моменти.
Това е един сам по себе си много смел и рисков проект на Томи Лий Джоунс и разказва за неща, които досега никога не са показвани, а винаги са били подминавани, а именно тежката съдба на жените в Дивия запад, един суров свят, който не е за всеки... Добре, че беше освежителния хумор на моменти, че иначе след края на филма ще ви се стори, че са ви удряли по главата два часа с тухла четворка. Хилъри Суонк впечатлява, прави силна роля, Томи Лий Джоунс си е класа и самия филм му пасва идеално.
Не знам дали да ви го препоръчам или не, силно раздвоен съм в чувствата си.
Дивашки истории (Relatos salvajes)
[линк]
Оо, страхотен, срахотен! Препоръчвам за задължително гледане.
Съставен е от шест отделни сюжета, които нямат нищо общо помежду си. Общото обаче са постъпките човешки... Колко пъти ни се е искало да взривим данъчното или да претрепем някой гаден чиновник или вместо традиционното псуване по някой гаден шофьор директно да се саморазправим с него. Дамиан Шифрон показва всичко това, показва таените дълбоко в нас чувства, чувства което остават скрити за околните, но дълбаят и терзаят душата ни. И всичко това перфектно заснето, поднесено и изиграно. Отдавна не бях гледал толкова добре измислен и направен оригинален филм.
Мандарини (Mandariinid)
[линк]
Ето това вече си е шедьовър. Невероятен филм на Заза Урушадзе, лично за мен (само Тимбукту не съм гледал все още) този филм трябваше да вземе нагадата за най-добър чуждоезичен филм с едни съвсем малки и леки гърди напред пред Дивашки истории, докато на трето място слагам Левиатан.
Действието се развива в едно малко градче в Абхазието по време на войната между Русия и Грузия за Абхазието (1992/1993 г.). Един дядо (естонец) спасява един чеченец и един грузинец (смъртни врагове) в къщата си подпомогнат от своя добър приятел и съсед, на който пък не му пука за войната случваща се около него, а за мандарините му... Искам да отлича и чудесната музика, не знам защо няма номинация, мелодията е завладяваща.
Гледайте!
Гълъб кацнал на клон, размишлява за битието (En duva satt på en gren och funderade på tillvaron)
[линк]
Ето го и най-обсъждания филм напоследък... Уфф, направо ме удариха едновременно с тухла четворка ама преди това ми увиха главата с ледено студен парцал...
Препоръчвам разбира се, но предупреждавам, че не е за всеки и това в конретния случай не е клише...
Рой Андершон е създал една сюрреалистична и шокиращо черна комедия, като размишлява върху липсата на съпричастност и човещина у хората.
Останалото трябва да се види, трудно може да се опише... След края на филма усещах голяма тежст върху гърлото и стомаха си едновременно, едва ли не се чувствах виновен, че съм хомо сапиенс...
Феникс (Phoenix)
[линк]
С този приключих моят филм фест. Хареса ми. Силен филм с много добра, отчетлива режисура и актьорска игра (страхотна Нина Хос). Самата история беше интересна и финалната сцена много ми хареса.
Препоръчвам.
Re: СФФ 2015
От филмите, които изгледах по време на София Фест-а, съм много впечатлен от:
Левиатан
Два дни, една нощ
Citizenfour.
И едно мое мнение за Зимен сън (от останалите филми, които изгледах). Въпреки всичките ми адмирации към филма, това не е моето кино. Макар приказките, колко приличал на Бергман и пр., останах неудовлетворен. Основната ми забележка е, че киното трябва да показва, а не да разказва. На някой може да се стори глупава забележката ми, ама тези хора не спряха да говорят. Имах чувството, че в повечето от времето гледам екранизирана пиеса (ясно е, че сред вдъхновенията на режисьора са били Чехов и Достовски).
И още нещо - постоянно имах усещане за някаква провинциалност, някак си не мога да го обясня с две три думи.
Левиатан
Два дни, една нощ
Citizenfour.
И едно мое мнение за Зимен сън (от останалите филми, които изгледах). Въпреки всичките ми адмирации към филма, това не е моето кино. Макар приказките, колко приличал на Бергман и пр., останах неудовлетворен. Основната ми забележка е, че киното трябва да показва, а не да разказва. На някой може да се стори глупава забележката ми, ама тези хора не спряха да говорят. Имах чувството, че в повечето от времето гледам екранизирана пиеса (ясно е, че сред вдъхновенията на режисьора са били Чехов и Достовски).
И още нещо - постоянно имах усещане за някаква провинциалност, някак си не мога да го обясня с две три думи.