Абсолютна ли е логиката?

През целия си живот ние търсим, търсим истината, търсим нещо, за което дори нямаме дефиниция, но въпреки това продължаваме. Изграждаме представата си за заобикалящия ни свят на базата на някои “основни” истини, които приемаме безусловно. Но как тогава да сме сигурни? Още от съвсем малки ни възпитават в какво да вярваме и в какво не; че очевидното несъмнено е истина. Но с течение на времето всеки от нас разбира, че не винаги е така. Обикновено колкото по-истинско изглежда нещо, толкова повече ние се съмняваме в него, защото в човешката природа е заложена недоверчивост, съмнение. Често казваме: “Много е хубаво, за да е истина” , като с това сякаш сами не си позволяваме да сме щастливи. Истина или не, това е нашия живот и всеки го живее спазвайки и търсейки своите истини.Можеш да се съмняваш във всичко, и в истината, и в неистинността, като така откриваш отговор за самия себе си.Повечето хора обаче съзнателно или несъзнателно приемат някои неща за абсолютни и се доверяват на тях.Най-често това е логиката.Всички страдаме от предубеждението, че светът е логичен, логиката е абсолютна и не може да бъде нарушена.Но какво ще стане, ако подложим този постулат на съмнение и погледнем критично на него..?Нека видим!

Причинно-следствената връзка е основен закон, който привидно виждаме да се изпълнява навсякъде около нас.Той е в основата на всяко съждение, логическо или не.Цялата наука е приела този закон за основа на своите изводи.Но можем ли да бъдем сигурни, че причинно-следствената връзка е абсолютна и не може да бъде нарушена?Нека разгледаме фактите.Знаем, че има нещо, а не нищо.Щом това е така значи със сигурност трябва да е имало непричинена първопричина.Нищото не може да е причина за нещото, тъй като то самото е отсъствие на причини.Трябва да е имало нещо вечно съществуващо(няма значение какво), което само по себе си противоречи на логиката, според която всяко следствие е предхождано от причина.Дори и нищо да не съществува, това пак противоречи на съжденията ни, понеже умозаключението на Декарт „Мисля следователно съществувам“ логически води до извода, че нещо съществува.Можем да заключим, че поне веднъж във всемира причинно-следствената връзка е била нарушена.Но дали е само веднъж?

Замисляйки се още по-дълбоко стигаме и до друго много по-фундаментално противоречие.Всеки един извод може да се разглежда, като следствие от предхождаща/и го причини.Причинно-следствената връзка също е извод и следователно трябва да има причина и за нея.Иначе казано – каква е причината всяко следствие да има причина, която го предхожда? И също – каква е причината всяко следствие да е предхождано от точно определена причина?Нека вземем практичен пример.Бутаме малко топче.Имаме движение на топчето(следствие), което е причинено от силата, която сме приложили над него.На пръв поглед няма никакъв проблем, но пропускаме два съществени въпроса.Защо когато приложим сила топчето се движи и защо го прави в точно определена посока с точно определена сила?Можем отново да отговорим и да кажем, че това са законите на физиката, но тогава възниква въпроса защо те са такива, каквито са.Отново може да търсим отговор и така до безкрай.В повечето случаи доста бързо се спираме до определено място и казваме, че има нещо абсолютно, за което няма причина.Примерно в случая можем да кажем, че законите на физиката нямат нужда от причина.Това означава, че всяко събитие противоречи на причинно-следствената връзка.Всяко следствие е необходимо да бъде предхождано от безброй причини, а безкрайността е фикция, която не може да бъде вписана в логическите закони.Следователно трябва да приемем, че не просто веднъж във всемира е имало непричинено следствие, а всички събития би трябвало да се случват без причина(?!), което само по себе си противоречи на логиката.Следователно логиката не просто не е абсолютна, но тя и не може да опише по никакъв начин света, в който живеем.

От всичко това можем да извлечем извода, че трябва да приемам, че науката(дори и логиката и математиката) е несигурен път към познанието и всички ние сме обречени да вярваме.Рационализъм е илюзия.

Логиката сама по себе си не е реалността, но реалността е строго логична - наистина логиката не е абсолютна, но светът е абсолютно логичен.

Ако света е филм, не се нуждае от логика.

Ако приемаме информация я мислим за логична. Но това не означава, че е такава. След определен период някоя информация вече е нелогична и не я мислим за информация.

Тоест, информацията която ни се дава е логична за определен период, след това не е информация.

Абсолютна причина няма, всяка причина-следствие, е специфична за конкретно събитие. Причина наричаме тези събития които предхождат други събития и са причина за тях. Въртенето на земята причинява смяната на деня с нощ и обратно, силата причинява промяна на движение в покой и обратно, извършване на физическа работа, преместване. Абсолютната причина може да се тълкува теологически като абсолютно начало, бог, или някакъв трансцендентен свръх разум, но засега науката няма доказателства за тях, приемат се на вяра. Абсолютната причина бидейки съществуваща няма причина която да я причинава, тя се причинява сама, нещо неизчерпаемо във времето и пространството. Чрез априорни разсъждения Еманюил Кант е достигнал до заключението за абсолютна причина на мирозданието, заедно със Хегел. Философите материалисти, разбира се отричат това.

"Абсолютната причина бидейки съществуваща няма причина която да я причинава, тя се причинява сама, нещо неизчерпаемо във времето и пространството."

А има ли неабсолютна причина? Защо си мислите, че има неабсолютни неща и ще живеете вечно?

но реалността е строго логична

Реалноста е логична и алогична, тя предопределя логичното мислене и алогичното мислене, реалността на материята е първична, съзнанието е вторично със своите атрибути, логика, антилогика, памет, представа, възприятие.

Кое й е алогичното на реалността?

Тоест, сме следствие от Абсолютната причина, защото ако нямаше следствие, нямаше да има и причина.

А кое е логичното? Вселената се ражда и после замръзва. Егати логиката и целта.

Нещо се повтаря и значи било логично. Не, това е филм.

Замръзва ли?

Това че има някои алогични проявления.

Тази абсолютна причина, не е доказана научно, само се допуска априорно в разсъжденията, а логиката може и да е безсилна да я разбере.

Така е, но дори и един мът във всемира причинно-следствената връзка да е била нарушена това е достатъчно да заключим, че не можем да я имаме за сигурна база, на която да стъпим, и да разсъждаваме.Аз също обясних и защо всяка причинно-следствена връзка е обречена.Това води до два извода:
1.Детерминизма е илюзия.
2.Всяко събитие изисква своя непричинена първопричина, която да го предизвика.С други думи света около нас се движи без причина, а ние само виждаме следствията.

Съгласен ли си с тези изводи?

За да съществува нещо то трябва да има смисъл и цел. Една след като има смисъл и цел се поражда причина. И после следствие.

Тоест, причината не е първото.

Здравей Uns70pPaBl3 ,


цитат:
През целия си живот ние търсим, търсим истината, търсим нещо, за което дори нямаме дефиниция, но въпреки това продължаваме.

край на цитата.


Не е така !.. Истинна е тая представа която се потвърждава от опитът !.. Например представата на дедо Галилей че земята е кълбо което се върти около оста си се е потвърдила от по нататъшните опитни резултати на човечеството!.. Ако тези представи бяха погрешни човекът нямаше да може да отиде до луната и после да се върне..



цитат:

Изграждаме представата си за заобикалящия ни свят на базата на някои “основни” истини, които приемаме безусловно. Но как тогава да сме сигурни?
край на цитата.


Няма безусловно приемани истини в науката !..Всяка научна представа се проверява опитно и ако предположенията според представата не се потвърдят от опитът то представата е погрешна . Така например идеята на дедо Галилей че земята се върти около оста си се потвърждава от :

МАХАЛОТО НА ФУКО




цитат:

Повечето хора обаче съзнателно или несъзнателно приемат някои неща за абсолютни и се доверяват на тях.Най-често това е логиката.Всички страдаме от предубеждението, че светът е логичен, логиката е абсолютна и не може да бъде нарушена.Но какво ще стане, ако подложим този постулат на съмнение и погледнем критично на него..?
край на цитата.


Науката се базира на обективната действителност която не зависи от съзнанието !.. Земята орбитира около слънцето и това създава пролет , лято , есен и зима!.. Тази обективна истина не зависи от съзнанието .. обективната действителност съществува сама по себе си , вън и независимо от съзнанието!...
Дори и да умре дадено съзнание то годишните времена си остават обективно съществуващи и това го виждат опитно другите съзнания които са налични в битието!..



цитат:

Причинно-следствената връзка е основен закон, който привидно виждаме да се изпълнява навсякъде около нас.Той е в основата на всяко съждение, логическо или не.Цялата наука е приела този закон за основа на своите изводи.Но можем ли да бъдем сигурни, че причинно-следствената връзка е абсолютна и не може да бъде нарушена?Нека разгледаме фактите.Знаем, че има нещо, а не нищо.Щом това е така значи със сигурност трябва да е имало непричинена първопричина.Нищото не може да е причина за нещото, тъй като то самото е отсъствие на причини.Трябва да е имало нещо вечно съществуващо(няма значение какво) Трябва да е имало нещо вечно съществуващо(няма значение какво), което само по себе си противоречи на логиката, според която всяко следствие е предхождано от причина.Дори и нищо да не съществува, това пак противоречи на съжденията ни, понеже умозаключението на Декарт „Мисля следователно съществувам“ логически води до извода, че нещо съществува.Можем да заключим, че поне веднъж във всемира причинно-следствената връзка е била нарушена.Но дали е само веднъж?
край на цитата.


... Да !..има го вечно съществуващото ..то не е сътворимо и унищожимо .. в науката му викат материя .. А материята същесвува в цикълът на времето ("змей захапал опашката си ").. Като примещ ще ти дам денонощието :
Утрото се ражда от ноща.. от утрото се ражда пладнето .. от пладнето се ражда икиндията .. от икиндията се ражда привечер.. от привечер се ражда полунощ , и от полунощ се ражда утрото .. .. Товяа е цикълът от птичините .. Няма първопричина .. Материята е вечна и диша чрез циклите на времето .. несътворима и неунищожима !.. В цикълът най бъдеще предхожда най миналото минало.. и това не пречи всяко следствие да си има причина.. Това че се опитваш да си представяш времето незациклено те кара да си милиш че трябва да има някаква най първопричина.. сътворение някакво , което си няма причина.

Ето една вечна разходка на едни мравки , без старт и без финал :



Такова е чудото на вечния цикъл във времето .. всяка крачка на мравката се предхожда от дуга крачка..
Ето го и анимирано :

цитат:

Абсолютна ли е логиката?

Ако света е филм, не се нуждае от логика.
край на цитата.



Акак ще предвиждаме бъдещето без логика? .. как предвиждаме че ако напраим еди какво си ша ни дърварят а може и да ни куршумят ?.. А?

[линк]

Като цяло психическата представа се опитва да се наложи в/у обективно съществуващото, от там наистина човек лесно може да заключи, че логиката не е абсолютна, защото пропуска, че просто неговата логика е неправилна - линейната представа за времето е нещо обичайно за западния човек и според мен това се е получило поради християнството, защото именно от там идва това "в началото", а в действителност науката сама стига да заключението, че ако има начало на времето, то самото понятие време се обезсмисля.

цитат:

Абсолютна ли е логиката?

но реалността е строго логична

Реалноста е логична и алогична, тя предопределя логичното мислене и алогичното мислене, реалността на материята е първична, съзнанието е вторично със своите атрибути, логика, антилогика, памет, представа, възприятие.
край на цитата.




ТОЯ ГЛАГОЛ СМЕ ГО СПРЯГАЛИ 2011 година