за лицемерието

Алкохоличка съм. Трезва съм от известно време. Даже организирам и провеждам скайп сбирки. Но днес ми стана ясно че всичко което правя в АА е продиктувано само и единствено от моята горделивост. Водена съм от своите недостатъци, от които казвам че искам да се освободя, но истината е че не искам. Помолиме една сестричка за спонсорство и аз първосигнално приех, после отказах. Как да стана спонсор, когато нямам спонсор, който да има спонсор и т.н. Знам че това е начина и когато го знам, не трябва да го подминавам, ако искам да съм честна. Ако искам да се лъжа мога да го направя. Това обаче че съм отказала да стана спонсор не ме прави герой. Ако исках наистина да мога да помагам, на братя и сестри изпаднали в нужда, като мен, а не само да Му се моля да ме научи да обичам другите, щях да работя по Програмата. Но не работя. Защото не искам. Това е истината. Не се гордея с нея. Вия от болка и от мъка, че съм безсилна пред недостатъка - гордост, горделивост, егоизъм. Каквото и да кажа ще е вярно. Тогава какво правя на тези сбирки, какво говоря. Имала съм трима спосори до сега, последния даже два пъти, но винаги се отказвам, неспособна съм да правя всичко което се иска от мен, гордостта ми е по-силна. Злото побеждава доброто. В помощ на лицемерието ми е и обстановката, като истинска алкохоличка ми трябва оправдание, за да се самосъжаля до край. Около мен е пълно с хора които казват че работят по Програмата. Всички до един, а всички знаем че са еденици тези които го правят, по начина в Голямата книга. Иначе всички я размахваме на сбирки и се кълнем в нея колко е истинска. Така правя аз. Това е моята лъжа. Гневна съм на себе си. В мен живеят двама човека. Истината е че представата за това каква съм е по силна от тази която в действителност съм. Често говорим че идват малко хора, остават още по малко, а всяка 10 секунда в света умира човек от алкохолна зависимост. Страшно нали. Не знам вас, но мен ме побиват тръпки. И въпреки всичко това не съм готова да приема Програмата такава каквато се предлага в Голямата книга.Не знам защо ми се прииска сега да благодаря на 3 си спонсори и в същото време усетих че дълбоко в себе си завиждам на последния, даже го мразя в известен смисъл, че той е могъл да направи всичко това което аз не мога, днес, сега. Което всъщност не искам да направя. Това е моето лицемерие, от една страна съм благодарна, от друга съм завистлива. Не знам още колко дълго ще мога да живея така, ако това изобщо може да се нарече живот. Когато отидох в АА търсех помощ, бях обиколила лекари, психиатрии, нищо не ми помогна. Мислех че съм намерила място където ще бъда такава каквато съм. Когато разбера естествено каква съм. Но аз от едни лъжи се хвърлих на други. На сбирки се говори едно , а в малки групички друго - какво става братя и сестри, на кой Бог се молим, за каква любов говорим. Малкото братство на АА вместо от любов се раздира от интриги и сплетни, обвинения. Така го усещам аз, с това не ангажирам никой друг. Това са фактите - хора не правили никога Програмата стават спонсори, разказват своя духовен опит, предават опита си. Тогава трябва ли да се чудя че братството не се уголемява и не достига до нуждаещите се. Разбрах днес че в мен няма и капка любов към страдащите братя и сестри, защото ако имаше щях да работя по Програмата за да съм в състояние да помагам на нуждаещите се.А аз приготвям тутманик като добра домакиня. Това е моето лицемерие. Едната свита на кълбо и умираща, другата владее положението. До кога с това лицемерие. До кога ще издържа. Дала съм си дума че няма да лъжа новодошлите, давам дума на вас и на Него, ще Го моля всеки ден да ме дарява със сила за да съм трезва днес и да не съм лицемерна. Ще го моля да не ми оставя място на което да се скрия забравяйки как трябва да живея спрямо стъпките и традициите на АА. Тук май взе да властва пропагандата типично във високопарен алкохолишки стил. Нека Бог да ви пази от ада в който се пържа аз. Да стане това което е най-добро за вас и за мен. Да бъде Неговата воля.

Я, се дръж малко.
Кой е казал, че Програмата на АА е религия?
Кой е казал, че точно трябва да я изпълняваш за да помогнеш на себе си и другите?

На мен пък ми бяха достатъчни само хората които видях, както и хората тук.

Определено един алкохолик загуби ли си и гордостта става зле. Човек в такива случаи се нуждае и от малко изкуствено самочувствие. Не само в такива случаи, а въобще.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Благодаря gevka за споделеното! В АА разбрах, че никога не ми се отказва помощ като я потърся.

На мен пък ми бяха достатъчни само хората които видях, както и хората тук.

Определено един алкохолик загуби ли си и гордостта става зле. Човек в такива случаи се нуждае и от малко изкуствено самочувствие. Не само в такива случаи, а въобще.
Очевидно добре си се справила. Тогава карай с изкуственото самочувствие, но го запази за себе си, защото нали точно за да си го набавим сме пили. Темата е за лицемерието, а ти съвети да сме изкуствени даваш и по тоя ли начин помагаш?

Кой както може помага.

Ти какво помогна на себе си и на тези около теб със заявката за открито ти лицемерие?
Нямаш никаква представа колко вредиш на себе си и на другите около теб.
Човек или прави нещо или по- добре да не го признава дори на себе си.
Не по моя начин, а по твоя повечето са стигнали до там където са и продължават да затъват.
Да, човек се нуждае в такива случаи от малко изкуствено самочувствие

Хубаво би било горното да го запомниш. Точно от липса на такова много хора загиват, а такива като теб си остават с декларациите за чиста съвест.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Тогава карай с изкуственото самочувствие, но го запази за себе си, защото нали точно за да си го набавим сме пили.
Додето себе си слагаш под множествено число за всички нещата няма да се оправят. Второ точно на тези които не са имали дари изкуствено самочувствие са си го набавяли оттам.
Не всеки се ражда със самочувствие и на не всеки обективните обстоятелства му дават възможност да го запази. Алкохолът руши това самочувствие, а не създава. Така, че ще трябва в началото да си го създадеш за да има на какво да стъпиш. Ще трябва и да повярваш, че все пак Програмата е един път който е помогнал на много хора и никъде не е казано, че ти не си един от тях. Ще трябва да повярваш, че като много са се справили с или без АА, то определено и ти можеш.
ще трябва и да повярваш, че след като има толкова много хора които не пият и се справят с проблемите, то определено и ти можеш. Като нямаш резерви да повярваш в това, то определено вярваш в чудеса, Висша сила, Бог и какво ли не, но въпроса е да действа в твое добро.
При случай, че си ревнал това не става, онова не става, това лицемерие, онова лицемерие, то определено ще трябва да чакаш нов свят за теб, но не съм чула някой да го е дочакал.
Да си спонсор на някой е отговорност, но да откажеш на някой който те е помолил за това е нож с две остриета. Първото ти си по- важен от другия и не приемаш отговорност за неща които не можеш да свършиш, но помисли ли, че този другия е избрал точно теб и това е отказ за помощ. Оправдание си имаш - не мога, лицемерна съм, а знаеш ли какво си в същност? Един оплаквач който си гледа собственото аз, но е неспособен и себе си да гледа, а камо ли другия който разчита на него.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Още нещо - да се бях опитала да посипа АА с толкова мръсотия не бих успяла като теб.
Лицемерие е за теб за други може да се окаже спасение и такива за които е лицемерие поне трябва да имат достойнството да го напуснат.

Последно - това не е сайт на АА за организационни решения и промени.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Поздравявам те за честността и откровеността ,gevka.Малко хора имат този кураж и смелост,да се покажат такива каквито са в действителност,доколкото могат реално да се видят,разбира се.Това според мен е добър пример.Още повече .че ти споделяш своите собствени виждания ,не ангажираш никой с констатациите си.Но това което си споделила помага и на мен,като се замисля за собствените си възприятия на реалността,доколкото мога да я видя разбира се,защото всички сме хора и грешим .Едни го осъзнават и правят всичко възможно да се променят ,учат се от грешките си ,падат ,стават и продължават на пред.За други не е така,другите са вечно прави,твърдоглави са ,не искат никой нищо да им каже,те нямат нужда от промяна имат нужда само от бутилка водка .Такъв бях и аз.Сега се опитвам да вървя в истината ,до колкото мога,доколкото виждам,доколкото ми стигат силите,където не стигат Бог помага.Някой неща само Той може да промени,ако Го потърсим,ако Му се помолим,ако желам да се променим...

Алкохолът руши това самочувствие, а не създава. ?????

Алоне, моля те, говори за себе си само, за своя собствен опит. За твоя алкохолизъм. На мен алкохолът ми вдигаше самочувствието до небесата. Бях окрилена и божествена, и неотразима, и силна, и страхотна, и секси, и работоспособна.
Моля те, не просветителствай с обобщения. Простичко е: "На мен алкохолът не ми вдигаше самочувствието, а го рушеше." Първо лице единствено число, разбираш ли? Всяко обобщение, всяка мъдра мисъл, която ти светва и веднага искаш да я излееш тук в помощ на страдащите, е опасна, ако не е от първо лице единствено число. Имаш ясна визия на кого как да се помогне, и за спонсорството имаш мнение. И за вярата. Казваш "трябва това и това да се направи". Алоне, няма рецепти в живот с алкохолизъм. Не може да има и съвети, нито глобални констатации, концепции, парадигми, нито абсолютни истини.
Споделяме само своя собствен опит, когато го имаме. Само това може да помогне. Когато нямаме опит по даден въпрос, просто замълчаваме, не предполагаме, не доказваме теореми с аксиоми - щом еди какво си, значи еди какво си.
Извинявай, ако съм те засегнала.


Gevka, извинявай, за лирическото отклонение.
Аз също се възхищавам на откровението ти. Много мъжество е нужно, за да кажеш това, което си казала.
Аз съм трезва от 7 години и 11 месеца. Последните 4 години от тях не бях в програмата. Защото ходех на три-четири месеца на по една сбирка, ей така да си изхленча проблемите и да пийна кафенце с братята и сестрите. Както казва Сандо - сбирчица за адет, молитвичка за адет и пей сърце. Нали съм трезва. Кво друго.
Да, ама не.
Трезвостта, без духовен опит, не ми дава емоционална стабилност, не ми дава нормален живот. Болестта ми прогресира. Аз не съм излекувана като не пия. Защото алкохолизмът е нелечима болест. На тялото, ума и духа.
И почнах да си върша пак безумията. На сухо. Да управлявам живота си (просто забравих, че преди осем години съм оставила волята и живота си в ръцете на Бог, както го разбирам, мислех, че "животът ми е станал неуправляем" важи само за пиенето, и изобщо за чий са ми тия 12 стъпки, нали съм трезва...). И този на всички около мен. Да раздавам реплики и роли, да режисирам, но и да съм главен сценарист, сценограф, гримьор, суфльор и билетите продавам, и даже после мета сцената като паднат завесите след сътворения от мен водевил пореден.
Наложи се да си припомня по трудния начин.
Че милостта да съм трезва ми е дадена само за днес, не по принцип, не по заслуги, не защото съм суха вече, ехе, 8 години, не защото навремето съм била отличничка по програмата. Не защото съм отишла на 600 сбирки и съм изпила 600 кафета с алкохолици. Не защото съм супер интелигентна и съм изчела всичките книги на света и съм просветлена до края на живата си.
И духовността ми е за 24 часа. И трезвостта. Ако не полагам всекидневни действия да се развивам духовно и да мачкам егото си, аз губя трезвостта. Не ми е дадена веднъж завинаги. Трябва да работя, за да я имам. Ако искам разбира се.
Най-важното бях забравила също - да предавам посланието на тези, които все още страдат.
Всъщност помнех ли изобщо, че Бог има, но това не съм аз?
И тва "алкохоличка" вече почна да ми звучи баси претенциозното и преувеличеното. Каква алкохоличка съм аз, бе? Та аз не пия от 8 години...
И си повярвах. Не, (Бог e милостив), не стигнах до пиене. Но до пълен емоционален срив. Спрях се с помощта на братя и сестри, които ми се притекоха на помощ. Като споделиха опита си как са излязли от подобни блата.
Сега работя по програмата. Опитвам се да предавам посланието. Да правя малки добри дела. Всеки ден. Да служа. Да не обръщам внимание на това, което искам аз, а на това с какво мога да съм полезна на другите.
А и да, най-важното, опитвам се да не съдя.
Господи, помогни ми да не съдя, а да обичам. Ти се ме пратил на този свят да обичам, не да съдя.

Gevka, как мога да съм ти полезна?

Болестта ни е такава -лицемери сме ,страхливи сме ,нагаждачи сме ,търсиме одобрение и престиж при по "светските и силни на деня"хора ,впечетляваме се от ораторите и интелекуалните жонгльори ,които блестящо перефразират Голямата книга и ЧУЖДИЯТ опит ,които логично разбират духовният път и на нас ни е по-лесничко да взимаме наготово за да не правим нищо .Моленето и връзката с Господ е пак номер с който си мислим ,че ще се чувстваме по-малко виновни ,че не искаме да се лекуваме с ДЕЙСТВИЯТА предложени ни от тази програма.Да бъде или да не бъде - или Неговата воля търсим и се смиряваме с нея и това са ДЕЙСТВИЯ или няма по Висша Сила .Аз също много съм била завъртяна на това ниво да си се дундуркам с моленето и че вярвам в Него .Хахахаа Той знае по-добре от мен колко вярвам в Него след като не действам по Неговата Воля ...Аз за себе си знам ,че нищо ,нищичко не ми се разкрива ,ако не следвам Неговата Воля и това е положението .И без да искам да ставам светец ,има толкова много за смирение и следване,че сигурно няма да стана идеална ,но пък ще мога да се радвам на ведър живот за човек бил толкова болен колкото бях аз . Благодаря ти Gevka за смелостта и на мен много ми помогна .Както казва Nowwe такъв е принципа при нас ,падаме ставаме и търсиме ,отърсваме се от старите си навици и продължаваме напред защото си струва ,хубаво е !Това важи и за братсвотвото ни ,грешим падаме и ставаме и ако не сме честни няма как да израстваме .Но и честността ни идва от дбелият край на алкохолизма ни ,той ни подсигурява израстването ,когато не искаме и се въртим .Разбира се за тези ,които искат по-вече от всичко друго да им е широко около врата,да се променят .Има и тези ,които могат по-друг начин и те си знаят пък за тях си .

Да не мислиш, че пиша от общо име?
Бях окрилена и божествена, и неотразима, и силна, и страхотна, и секси, и работоспособна.
Бях

Кажи ти от собствения си опит как реши да отидеш в АА? Да не би това да е някаква общност на звезди?
Колкото и странно да ти звучи единичните случаи имат много общи неща. От къде си тръгнал има значение за твоя път, но там където си стигнал е общо. Как ще се измъкнеш е също частно, но запазена марка няма.

Пропуснах да кажа "говоря за себе си". Аз съм неповторим случай! Звезда на небосклона!
\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Gevka, как мога да съм ти полезна?

Интересно, защо мен никога не ме попита това? Нали е част от програмата ти?
Хайде, да видим.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

И аз се чуствах след време не на място в АА.
Напрягаха ме излиянията на другите.
Чуствах,че сърцераздирателните истории ме дърпаха надолу.
Имах нужда от кураж,не от душевни отпадъци.
Успях сам,без АА.
От 2010 не пия.
И не пуша от 2009.
6 месеца едвам изкарах в АА.
Имам 30на сбирки.

Помогнаха ми,като трамплин.
Посре от мен си зависеше.
От никой друг.

Главата "Има изход", Голямата книга:

"...1.УМЕРЕНИТЕ пиячи лесно могат да се откажат от алкохола, ако имат ПРИЧИНИ да постъпят така. Те могат да пият или да се откажат."

Толкоз. На УМЕРЕНИТЕ АА не им предлага да посещават групи на АА, не им предлага Програмата на АА, не им предлага спонсор, не им предлага да познават и да се опитват да спазват Традициите на АА, не им предлага да се опитат да влязат в простички взаимоотношения с реален Създател/Висша сила, по - могъща Сила, Бог, така Го разбират или не Го разбират.../. Да, ама има Трета Традиция на АА:"Единственото условие, за да стане един алкохолик член на АА, е желанието му да спре да пие."За мен, тази кратка форма на Трета Традиция, работи в два аспекта:1. Аз дойдох в АА, не за да ставам член, а да спра да пия. Не знаех, че за да спра да пия, наистина е добре да поискам да спра, ама, за да мога да живея без алкохол и да не се напъвам в мантрата "Сандьо, и днес, само за днес, не посягай към първата чаша" и така само да си измислям, че живея, а пък истината е, че аз умирам от страх, например, да не изгубя работата си и да умра от глад, а и семейството ми да умре от глад, трябваше да предприема/не да чета, не да знам наизуст, не да разбирам, не да.../ някои стъпки, с три думи - ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯВАМ - ден по ден и при мен вече се случва това - има дни, в които мога честно да кажа:"Днес, само за днес съм възстановен и затова не ми се пие алкохол, а не днес, само за днес не съм пил, през този ден умирах от страх, малко бях нервен, ама нищо, какво от това, нали не съм пил, значи, изживях го този ден. И 2. От един момент нататък, откакто бях в АА, не исках само да съм член. Каквото и да значи това. И не е моя работа, и не ми е полезно с моето егоистично мнение, да се занимавам безкрайно с тези/ако има такива, пак по моето егоистично мнение/, които само членуват.

"...2.След това идва ТЕЖКИЯТ пияч. Неговите навици могат да бъдат толкова лоши, че постепенно го увреждат физически и умствено. Може да умре преждевременно. Ако се задействат достатъчно СИЛНИ МОТИВИ - лошо здравословно състояние, влюбване, смяна на обстановката или лекарско предупреждение, този човек може също така ДА СПРЕ или ДА ЗАПОЧНЕ да пие умерено, въпреси че това може да се окаже ТРУДНО и свързано с известни главоболия и дори с НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ЛЕКАРСКА ПОМОЩ.

Толкоз. На ТЕЖКИТЕ АА не им предлага да посещават групи на АА, не им предлага Програмата на АА, не им предлага спонсор, не им предлага да познават и да се опитват да спазват Традициите на АА, не им предлага да се опитат да влязат в простички взаимоотношения с реален Създател/Висша сила, по - могъща Сила, Бог, така Го разбират или не Го разбират.../. И пак, за мен, Трета Традиция на АА...

"...3. Но какво да кажем за ИСТИНСКИЯ ялкохолик? Той може да започне като умерен пияч;той може ДА се превърне или НЕ в постянен тежък пияч;но в определен момент започва да губи КОНТРОЛ над алкохола, ЩОМ ВЕДНЪЖ започне да пие. Ето го ЧОВЕКЪТ/ха, да видим сега защо авторите на Голямата книга, точно тук споделят ЧОВЕКЪТ, а не хамалинът, професорът, химикът, хигиенистът, месарят, докторът... и най - накрая и не, и алкохоликът?/, който ви озадачава с пълната си ЛИПСА на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща. Той е истински доктор Джекил и господин Хайд. Много рядко е умерено опиянен...Най - често този ЧОВЕК е разумен и уравновесен във всяко едно отношение, освен по отношение на алкохола, пред който се превръща в невероятно БЕЗЧЕСТНО и ЕГОИСТИЧНО СЪЩЕСТВО..."

Ами, на този човек от тип 3/да го кажа тип 3 / АА предлага, не само и единствено, защото трябва да се спазва Трета Традиция на АА:

От главата "Ние агностиците", Голямата книга:

"Ако само някакъв морален кодекс или по - добра житейска философия бяха дзостатъчни, за да се превъзмогне алкохолизма, много от нас щяха отдавна да се се ВЪЗСТАНОВИЛИ. Ние обаче открихме, че такива кодекси и философии не могат да ни спасят, колкото и усилено да опитвахме. Можехме да искаме да имаме морал, можехме да искаме да намерим утеха във философията, можехме с цялото си сърце да желаем тези неща, но ни ЛИПСВАШЕ НЕОБХОДИМАТА СИЛА. Нашите човешки резерви, НАЧЕЛО С ВОЛЯТА, не бяхя достатъчни - те напълно се проваляха. Проблемът ни се състоеше в ЛИПСАТА НА СИЛА.Трябваше да намерим сила, чрез която ДА ЖИВЕЕМ и това очевидно трябваше да бъде Сила, по - могъща от нас. Но къде и как можехме да открием тази Сила?.."

Въпрос на избор. Право на избор. И на честност.

Добре, а мислиш ли, че тези три категории не могат да съжителстват заедно и да не се противопоставят?

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Разбира се, че могат, но изхода е различен. И ако има в една стая трима с различни диагнози мисля, че трябва да внимаваме със съветите от рода на: ,,можеш сам, бъди силен и т.н. То е все едно да потупващ умирающ по рамото и да му казваш ,,няма страшно,,.

Така е, но нищо не пречи да се уточнява, пък знаеш ли дали няма и нещо да се изобрети или поне някой да се вгледа по- добре в себе си.

\"Понякога плащаме най-скъпо за безплатните неща.\"Алберт Айнщайн

Не мисля че някога изобщо съм бил умерен пияч.
Тежък и свръх тежък да.
Предпочетох да си втълпя че имам проблем.
Защо ли?
Понеже имам и дядо и баща алкохолици,имах ги..бог да ги прости.
Докато дядо ми почти спря пиенето на дърти години и си отиде от рак на червата,при все че беше лекар и то един от най-добрите в Карлово..така и се правеше че незнае какви са последиците.
Баща ми беше половин лекар,покрай дядо ми..макар и никога да не беше учил медицина.
Неговата част беше медицинските напитки,със 60,70 процента алкохол.
Бирата и виното му бяха като безалкохолни.
Биеше дядо ми по наливане по всяка точка и параграф.
Баба ми горката как е изтрайевала трима сина и мъж..не е лесно,плюс една дъщеря.
4 деца бяха баща ми и чичовци и леля.
Аз също не падам по-далеч от корена.
Знам как хората след 2,3 си отиваха замаяни в къщи..а аз докато не блокирах на някоя маса не спирах да се наливам.
Че и драйфане и резили..
Като спя да ми прави впечатление повръщането,след повърня се доналивах.
Накрая взе да ми се пие и с хора и без хора,сутрин,по обяд..когато и да е.
Спрях и да повръщам..контролирах го уж.
Ходех пиян на работа..въщах се трезвен уж..смърдящ на чесън ,лукчета,дъвки,води за жабуркане.
В този период уж нито пиех,нито пуших.
Две годишен период на лъжи и криене.
Отвращавах се от себе си.
Но жена ми виждаше тендебцията...ако имах толеранс за пиене.
А малкия беше на две три годинки.
Накрая взех да се изтървавам до толкова,че пишех смси на шефката,с хиляди грешки че съм болен..понеже не можех да се обадя,толкова фъфлех и бях пиян.
И драсвах да пия скришом из града в 11,12 на обяд.
Веднъж обаче стана голямата издънка.
Видяха ме от работата колеги,а и тъщата ме засече.
Пиян като куче по никое време следобяд.
Ужас..исках земята да можеше да се разтвори.
Давих сегашните проблеми които все още ги имам една част в алкохол.
Заглушавах болката от трудния живот и несполуките.
Мислех си че като избягам в алкохола и няма да чуствам онази раздираща болка на неудовлетворение в мен.
И самосъжаление.
Мразих всички,и себе си и всички.
Минаваха ми мисли за самоубиство.
Скокове отвисоко,бесилки,бръснарски ножчета вени..имаше толкова черен период в живота ми ,че бях на крачка от предсмъртно писмо.
Не можех да оставя семейството си само.
А как..детето ми..
Мислех си,ако не бяха те..да ме няма вече.
Всичко е минало..спирам,за да не оживяват кошмарите отново.
При все съм и ма антиколагуланти,със сериозни болести.
Лек пияч ли ти се струвам,умерен ли?

Чужда работа не върша и чужди грешки не плащам!!!

Аз не знаех дали съм алкохолик.
Но знаех че изобщо не съм нормален в пиенето.
Хората си тръгваха на третото,петото,шестото..щастливо подпийнали да си лягат в къщи.
Аз колкото повече пиех,повече ми се пиеше.
В началото пиех много нервно и набързо,сякаш съм бил държан на пустинен остров.
Хората се чудеха при целия този алкохол,къде се бях разбързал толкова.
Резултатите бяха на 17,18 години..че блокирвах рано рано в 22ч по пейките на центъра на града.
Що невидяни партита и дискотеки имам.
С времето спрях с драйфането и почнах да пия повече и по-бавно.
Мешех ги,и не ми правеше впечатление.
Почвах на бира,после коняци,ракии,накрая уискита..пак бири..че и коняци с бози..ужас.
Имало е вечери в които от простотия ходехме в различни кръчми и навсякъде минавахме и пиехме на крак всеки път поедно различно.
На 7та кръчма виждах двойно.

Малко студена вода,на чешмата..едно двойно кафе и минавах на джинове или водки.
На другия ден беше ужас.
Чукове и камбани до вечерта.
Правех почивка следващата вечер,и след това до ден два бях насмукан на макс пак..ужасно беше.
Мразех джина в началото,но един ден сегашната ми жена си поръча плодов шейк в 4 следобяд,иаз алкохолика..си помислих за алкохолен шейк.
В крайна сметка нямаха плодове и и донесоха айс кола.
А бе..я ми дайте един джинфийс..да видя какво е,понеже не бях опитвал до тогава.
И докато се усетя ми хареса комбибнацията,и в 7 вечерта тя пи няколко айсколи..аз вече бях събрал 6-7 лимончета в пепшелника на масата.

И като се отпуших на джин и ром после..направо две години смучех чист ром или джин,без лимончета вече и разредители.

В града ми съм известен много..като един истински корифей на кръчмите.
Сега съм загадка за повечето..пак с метъл тениските на кафе..ама само на фанта,кафе или минерална вода.
Пиеш айряни..ужас,ме питат.

Чужда работа не върша и чужди грешки не плащам!!!