Новини от Украйна

Второ открито писмо на учителката по български език и литература в Била Церква, Украйна, Марта Радева

Здравейте, приятели!

Реших да напиша второто си "открито писмо", преди да са се натрупали прекалено много впечатления. Противно на очакванията, че ще ми бъде по-лесно второто пристигане в Украйна, се оказа, че преживях по-остро "различността" на света, в който пристигнах след празниците и ваканцията, както и реалната си самота, отвъд виртуалната действителност, в която никога не ме оставяте самотна.

Но сравнително бързо се съвзех, когато тръгнах на училище и си припомних колко сърдечни са хората тук. Всъщност истински на училище тръгваме едва от утре, защото на 26 януари започват учебните занятия. Миналата седмица дежурихме при много щадящ режим, какъвто аз не съм виждала в българските училища, поправете ме, ако греша. Вероятно мъдри хора в ръководството на това (или на всички) училище си дават сметка, че е достатъчен стресът на учителите - година след година - от учебните часове. Затова дежурството започва в 9 и приключва в 13 часа. На всичкото отгоре последния ден ни освободиха, за да си починем и се подготвим за следващата нелека учебна седмица. И другото, което ми допада, е, че не съм забелязала тук директорите да говорят с обвиняващ тон на учителите, което директорско поведение в България си е нещо като дългогодишна традиция. Държат се като равни с равни...

Аз не можах много-много да се възползвам от тоя олекотен режим, защото и тук документацията си я бива - за всеки учебен час трябва да се попълва в дневника материалът, който е преподаван. И тъй като се пише на украински и ми е трудно, се опитах да препиша (от разпределението, направено от колегата ми Андрий Будугай) предварително темите до края на учебната година във всичките дневници, успях в 6 от 9. Толкова за училището, тепърва навлизам в дълбоките води на преподаването. :)

А сега за изкуството. В четвъртък беше Празник на съединението (или обединението) на Украйна, което се е случило - макар и в рамките на СССР, през 1919 г. Аз и още няколко мои колеги бяхме поканени от заместник-директорката по културните въпроси да присъстваме на тържествения концерт в театъра. Концертът започна с химна на Украйна, изпълнен от десет млади красиви актьори. Всички станахме на крака и за пореден път - когато слушам тази толкова силна, изразителна песен - почувствах, че съм готова да споделя онова, което Съдбата реши, с живеещите на тази земя.

Но това е само в подобни "сюблимни моменти" на вдъхновение. Иначе всекидневното ми съзнание си се пазари със Съдбата: дано да не се случва, а ако се случи, аз все пак съм чужденка... :). Целият концерт беше покъртителен.

В театъра на Била церква явно има чудесни актьори, певци и танцьори. Песните и танците бяха съчетани с историческа презентация за обединението на Украйна и с много изразително слово. Бях забравила колко силен може да бъде един декламатор. Едно младо момиче само с очи и глас, леко приклекнало, а после изправено пред тъмночервената спусната завеса успя не само да прикове вниманието на публиката, а и да спре дъха... По този повод с Ценка неведнъж сме си говорили, че докато ние в България след промените заедно с мръсната вода изхвърлихме и бебето, тук - дори въпреки русофобството, по-точно путинофобство, обхванало голяма част от обществото, пазят красивите и разумни общи традиции, оформили се в някогашния общ живот на Украйна и Русия в рамките на Съветите.

Една от тях е свързана с декламирането, рециталите, изразителността на словото. Друга - с участието на учениците в управлението на училищния живот; с уважението към учителите. Чудесен беше и театърът на сенките, представящ емблематични за Украйна образи и събития, песните, танците. Народните танци бяха изпълнени от танцьори в различни носии - от Карпатите до Запорожието и ту напомняха румънските, ту си бяха откровено казашки. Много ме впечатлиха ( познатите ни като руски, защото тогава не ги деляхме) танци, в които, облечени в шалвари, момчетата правеха такива скокове, при които крачолите на шалварите се разпъваха като воали и изглеждаше, че танцьорите почти левитираха над сцената.

Имаше и една песен, в която, за малко свалили националните носии и облечени като съвременни момичета и момчета, актьорите изпяха "Без бой няма да се дадем" и последва спиращ дъха казашки танц с кинжали... Той ме върна към действителността, в която на изток продължават да умират цивилни и млади хора, по желание или по принуда облекли военните униформи - тия дни беше обявена втора вълна на мобилизация - от 20 до 60 години.

Дори тук, където всички са за единна Украйна и са възрожденски настроени, има различни настроения, когато става дума за кръвопролитията на изток. От коравосърдечното (с което не мога да се примиря) "на предателите това им се полага" до въпросите защо е този геноцид, да се изпращат там да воюват не специализирани войски, а недобре подготвени младежи по на 20 години, които лесно стават жертви; до "Уважаеми депутати и политици, отидете вие на източния фронт, но вземете и собствените си синове. И тогаво войната много бързо ще свърши!" И същевременно, когато миналото лято бях в Източна Украйна, почувствах настроенията на хората там и съм убедена, че онова, което се случва, не е само по вина на Русия...

Жалко е, че в 21 век хора, които имат толкова общо помежду си, не могат да преодолеят границите в собствените си души, а избират агресията и омразата. Още по-жалкото е, че задкулисно ония, които печелят от военни конфликти, дърпат конците им... Опитвам се да се дистанцирам от случващото се и да приема неизбежността му чрез мъдрата философия, която съм срещала например във "Война и мир" на Толстой...

Между другото, тук руската литература и руската култура продължават да са на почит. Снощи например гледах в театъра пиеса по повест на Валентин Распутин - "Последният срок", която се играе на руски. Не зная дали постановката би се харесала на българската публика, защото имаше доста текст, който не беше изигран, а разказан от самите актьори. Но беше изразителна, артистите играха чудесно, себераздаващо се, повярвахме им, че са героите :).

Тази сутрин си мислех, че част от очарованието на представението беше и в това, че осемдесетгодишната умираща майка беше изиграна от много младо момиче, с чисто и озарено лице, а двете дъщери и двамата синове на средна възраст - от актьори (макар и млади), чиито лица носеха следите от битките с живота. По този начин още от самото начало образът на главната героиня бе сякаш осиян от ореола на святата майчина мисия. Разбира се, синовете и дъщерите се караха, враждуваха помежду си и не се досещаха от какво има нужда майка им в този "последен срок".

То беше показано чрез съня на майката с непристигналата най-малка дъщеря, Таня, живееща в далечния Киев. Тя пристигна в съня с весело лице, втурна се и каза: "Ты молодец, мама!" Мамо, благодаря ти, че си ме родила, за да се радвам на живота! Мамо, благодаря ти, че си родила всички нас (доведе и другите си сестри и братята си). Няма друга, която - като тебе - да е направила толкова много, да е създала такива чудесни хора като нас...

Но Танечка така и не пристигна, останалите съвсем се изпокараха, тръгнаха си, защото всеки беше на работа в различен друг град на следващия ден, а през нощта старицата почина в съня си, в присъствието все пак на по-малкия си син Михаил и на очакващата дете снаха Надя (тя и Таня също бяха с чисти лица), които така или иначе живееха при нея...

Извинявайте, че ви отнех толкова време, особено с преразказа на тоя сюжет, но той по особен начин ме затрогна... И ние със сестра ми и брат ми сме оставили у дома в България възрастната си, макар и на крака все още, майка и сме се пръснали по белия свят да търсим собствената си истина или пък да гоним Михаля...

Подобно на единствените ми реални приятели тука, семейство Будугай, и аз се увлякох да разказвам пиеси. Те все го правят, за да ме спечелят за идеята да гледам две комедии от украинската литературна класика, но на мен комедии не ми се гледат, а и сигурно все още няма да разбера поне 50% от текста...

От сърце ви желая приятна и успешна нова седмица и хубав неделен ден! Особено на Валери, с когото днес за пръв път празнуваме поотделно годишнината от сватбата си.

А, днес е и годишнина от рождението на барда Висоцки. Поздрави с една негова песен:

[линк]

с обич: Марта

[линк]

които имат 20-годишни синове, могат ли да си ги представят на война!? Аз моя - не. Преди месец и половина, малкият навърши 20...

тия дни беше обявена втора вълна на мобилизация - от 20 до 60 години.

защо е този геноцид, да се изпращат там да воюват не специализирани войски, а недобре подготвени младежи по на 20 години, които лесно стават жертви

да се изпращат там да воюват не специализирани войски

Ми .. нямат войски. Пълна анархия е там.

пЪсЪ .. Е на и Григо падна, пфууу .. бе въобще, не върви на добре.

Probably Me

Пращането на платени убийци е хамериканско-харабистански трик.

WALL·E

Милче, прочетох както първото, така и второто писмо на учителката. Затрогнаха ме и двете.
Като гледам и снимките на брат ми от Киев преди Майдана , ми става мъчно за тези наистина красиви хора.
И аз не мога и не искам да си представя как се чувстват майките на загиналите момчета, как братя и сестри се настройват едни срещу други.
Изобщо съм против войната и подкрепям единствено мирното разрешаване на конфликта.
Познавам служебно един уктаинец с малко дете, установил се тук.
Не иска и да чуе за Украйна, за да не го мобилизират.
Изобщо войната е ужас на ужасите!

Най-хубавите думи най-трудно се изричат

Мерси за съпричастието.

За Григо няма да ти съчувствам, щото днес ако е загубил, утре-вдруги ден ще спечели. Обаче някоя майка като загуби 20-годишния си син, нищо не може да й замести загубата.

Викаш, по-добре е всички 20-годишни да отиват, да се избият, та всичко да приключва по-бързо.

То в тез писма има много нишки, които си заслужава да се замисли човек и една, която сега ми мина през ума е "образът на учителя по български език и литература". Като гледам, всички имат някакви претенции да разбират от образование и какво трябва и не трябва да се преподава в училище, какви трябва и не трябва да бъдат учебниците, но никой не е наясно и не ще да коментира даже, какъв е и какъв трябва да бъде образът на учителя...

Обаче, това което най-много ме хвана лично мен за гърлото е тихият ужас от представата, ако съм на мястото на някоя от тези украинки, дето сега ще изпратят 20-годишните си синове на война...

Как да си го представя моя на война, по никакъв начин
Това, което става в Украйна, е срамно петно. Виртуално се разкъсвам от мъка, тъй като обичам и тези, които говорят украински език и тези, които говорят руски. Толкова ли па не можаха да се разберат... ок, нека има едни за ЕС и едни против, ама чак със стрелба да се убеждават - много е ретро това, много.

Все едно, дай сега шопите да избием варненци, понеже мьекали. Ебаси.

Жалко е, че в 21 век хора, които имат толкова общо помежду си, не могат да преодолеят границите в собствените си души, а избират агресията и омразата. Още по-жалкото е, че задкулисно ония, които печелят от военни конфликти, дърпат конците им...

скъпо сърце!
откритото писмо е опръскано с безмислици и нацъркано с дълбока
женска емоция. каква е истината? истината е, че цялата вина за войната
в украйна носи единствено русия. никакво друго задкулисие няма.
да се твърди обратното е в различни степени тъпо, глупаво или арогантно.

[линк]

могат да ми кажат, какво става с Българската армия? Имаме ли, нямаме ли такава? Кой ходи войник в момента? Членството ни в НАТО означава ли, че у нас подобни военни конфликти като в Украйна не могат да ни се случат и че българите няма да бъдат мобилизирани?

Абе моя 20-годишния в момента ми е на гости... честно, не мога да си представя тва дългунесто хлапе мойто, дето още не знае къде да си дене ръцете и се препъва в собствените си крака - НА ВОЙНА! Убийте ме - не мога!

...пък може като отидат момчетата на фронта, поради натиска на обстоятелствата да влизат от раз във форма и да стават мъже!?

българската армия е разядена от корупция. толкова могат руските възпитаници.

нямаш представа как се разхищава и как се краде в българската армия. и как прикриват следите си.

Твойто мнение от зад океана ми е известно и не ми е меродавно. Особено от разстояние, от което носът ти не е и помирисвал пушек на война, от която умира и цивилно население и млади хора на по 20 години. А това, че нямаш как да се поставиш на мястото на подобни родители се вижда отдалеч.

Писмото не е предназначено за клубната публика, а за колегите на учителката. За тук е интересно от гледна точка на инфото за втората вълна на мобилизация на 20-годишни момчета...

Що се отнася за задкулисието, съзирам някакъв американски комплекс на "гузен негонен бяга" у тебе... да ти поясня, щото явно не умееш да се ориентираш в "емоционални женски безсмислици" и не схващаш, че този път не става въпрос за американското задкулисие, а за заинтересовани вътрешни украински сили, които действат подмолно.

а за заинтересовани вътрешни украински сили, които действат подмолно.

аха!

Много дълбоко и чувствено писмо. И чисто женско. Без ирония.

Много аспекти, много случки, много въпроси. И всичкото това - с много, чного чувства.

Аз по последния въпрос - ами хич не си представям сина ми да се бие. Макар че участва миналата година в студентските стачки, бях постоянно на "палци", въпреки че външно се стараех да не го показвам. Защото и аз бях за оставката на правителството. Но след стеклите се събития той силно се разочарова от политиците. Сега е апатичен, кОпа си тихо в грдинката и така.....Жалко, че на политиците няма да ум дойде акъла в главата....

п.п. Вчера по Филм + излъчиха "Революция" с Ал Пачино. Горещо го препоръчвам. Има тясна връзка с войната, родители и деца. Великолепна игра, интригуващ сюжет и обрати, съвсем искрен и неподправен. Не беше, както аз ги наричам - холивудски захаросан.
да се редактирам, защото се получи двусмислица

"За да намериш правилния начин,
трябва да знаеш истинската причина." Оптимист

Много дълбоко и чувствено писмо. И чисто женско. Без ирония.

Много аспекти, много случки, много въпроси. И всичкото това - с много, чного чувства.

Именно, емоционално и чисто по женски! И аз без ирония, защото изведнъж почувствах, че много ми липсва напоследък в клуба, а май и винаги, точно тази чисто женска силно емоционална гледна точка.

Прекалено маскулитет се излъчва ноколо, гарниран или със силна интелектуалност и интелектуализация, или с мъжка компетентност по всички въпроси, или с болна амбиция непременно да се наложи точно определено мнение...

Някак изчезна чисто женската, омекотена, силно емоционална и затова и силно уязвима женска чувствителност да забележиш и усетиш пулса на времето и сърдечния ритъм на нещата около теб, които се случват, а не само информационната безчувственост, сухия анализ или безчувствена и безпристрастна присъда с претенция за обективност...

Ами нещата не са обективни, а напротив, силно субективни са... едно е да съдиш отстрани на стотици хиляди километри, съвсем друго е да си не просто на "мястото на събитията" като репортажен журналист , а да си потопен в тях...

благодарско за инфото за филма... ще взема да го погледна...

Истината е видима, дори не е необходимо да си особено проницателен.
Задават се 1-2 въпроса-репери и се прави справка с реалността:
1. каква бе целта на т. нар. Мегдан? Да се свалят олигарсите? Браво. Справка - президента в момента.
2. Какви бяха исканията на източните региони? Равниоправие на езика и повече тежест на регионите. Какво последва?
3. По чия свирка се водят управляващите в Киев? Чии граждани са няколко десетки съветници, министри и замминистри?:) Къде отива преди работа Яценюк?

Това е:) Конспирология не е необходима.