Ех...

Ех, колко време мина откакто последно бях тук... Преди 10 години беше любимото ми място, заедно с любителите на горещите страсти в съседство.

Днес ми е скапан ден. Всъщност ми е скапана седмица. Имам нужда да си поговоря с някой, но като прегледах контактите с приятелите осъзнах, че... На никой не искам да кажа нищо от това, което е в главата ми в момента.

Малко предистория:
Преди година и нещо, беше последния уикенд на месец август, бях в едно забутано село близо до Севлиево, уж на почивка с приятели, където се запознах с един младеж от близък град. Кой би предположил, че в това забутано селце ще срещна някой.
Той беше с една девойка там, уж гаджета, а всъщност все при мен седеше. Разменихме си фейсбука, модерна работа. Започнахме там да си пишем, той ми казваше, че се разделил с девойката, мислеше да идва към моя град, не се случи.
След месец виртуална любов решихме да отидем някъде за един уикенд. Дойде до моя град да ме вземе, отидохме, беше много хубаво... И почти всяка седмица така. Аз в неговия град, той в моя или някъде далече само двамата.
Дойде нова година, малко се сдърпахме тогава и все сърдити си бяхме. И от тогава връзката ни надолу пое някак.
За моя рожден ден решихме да отидем на екскурзия, там беше прекрасно, мислех, че всичко ще се оправи. Върнахме се, седмица по-късно като беше в нас, нещо се случи. Не можехме нищо да си кажем нормално, изпокарахме се, той си тръгна. После ми писа само едно: липсваш ми, на което не оговорих и така всичко приключи.
Юни месец беше в моя град по работа. Бързаше, но се видяхме. Беше странно и различно. Хем ми беше близък, хем далечен. Бях вече в друга връзка, не му казах. Исках да няма други хора между нас, пък макар и за два часа. Той си тръгна, бързаше за неговия град.
След два месеца разбрах, че е бил с друга на море. Въпреки че аз все още бях във връзката си, ме хвана яд и ревност и го изтрих.
Не му проговорих до неговия рожден ден преди месец. Пак започнахме да си говорим. Каза ми миналата седмица, че ще идва до мо град, ще се събират тук с колеги за да ходят на някакво голямо събиране извън България на фирмата им. Видяхме се в събота, беше хубаво, пак ми беше близък. Като отдавна изгубен човек, когото съм преоткрила. Като едно време, както беше в началото.
В неделя пак се видяхме, срещнахме се с негов приятел тук, после се разходихме, вечеряхме, ходихме на кино. Не ми пречеше ръката му, подпряна на крака ми. За да му е удобно... уж.
После в колата се наведе и ме целуна. И така много време. Отказах да отида с него в хотела му. Аз вече нямам връзка, не го попитах той има ли. Тогава нямаше значение.
На следващата сутрин той замина рано, там няма почти никаква вразка. Попитах го какво е значело това в неделя, отговори ми, че не знае и не го бил планирал. От тогава няма връзка, чакам да се върне.
Не мога да спра да мисля за това, не знам какво ми стана. Чувствам се ужасно. Той означаваше много за мен, имахме планове за бъдещето, които бързо разрушихме, защото никой не искаше да направи компромис. Сега не би било по-различно. Знам защо се разделихме. Но хем го искам, хем си мисля, че не би било по-различно ако изобщо нещо има между нас. Защо тогава се чувствам толкова ужасно?! Все едно някой ми изтръгна сърцето, направо не знам.

Чакам да дойде време да се върне.

Защото ти е самотно и малко депресарско. Иска ти се да се гушкаш с някой и т.н. Обикновено в такива моменти се заравяме в миналото и търсим там нещо, което да ни постопли, акцентирайки върху моментите, в които сме били ок. Кофти е, но както има една приказка: "И това ще мине!"
Вместо да се заравящ в архивите, вземи пренасочи енергията си към нещо друго - кинце, разходка, хубава книга, фитнес или каквото там ти е най на сърце.
А с този пич не се занимавай повече щом не можеш да се отърсиш после от емоционалните си терзания и те разбалансира. Ако можеш да се справиш с тях е друг въпрос - изживявате си хубавите моменти, емоции и страсти без кой знае какви очаквания и обещания.

Родена от пепелта!

Още вчера те прочетох и ми стана тъжно.....защото това са 98% от отношенията при хората...нооо то пък за това е и толкова ценно като попаднеш на правилния човек.
Не искам да коментирам историята, ще дам принципно мнение....живота е хубав, не го погубвай в очакване и мисли. Влизането в драма е трагедия...а ако погледнем живота си е жива комедия....стига да умееш да я виждаш като такава де....
Много усмивки и настроение ти пожелавам....

Благодаря ти, Лейди
Да, сега си давам сметка, че така се е получило.
Всъщност пак се видяхме, изкарахме доста време заедно и си дадох сметка, че като не се бяхме виждали толкова време, може да сме си липсвали по някакъв начин. Сега един вид си го наваксахме и поне аз лично си спомних освен хубавите моменти между нас, също така и защо се разделихме. А аз пак в такъв филм отказвам да се върна и всъщност се отърсих и се убедих, че решението ми преди е било правилно. Имаше някакво останало съмнение в мен, вече го няма.

Благодаря, Шоколад
Аз и на Лейди споделих т.нар. развитие.
Всъщност ми мина, сега се чувствам добре. Ако не се бяхме видяли, сигурно дълго време щях да се чудя. Последно такива терзания съм имала преди 10 години, но тогава бях много млада и зелена и не мислех, че ще ми се случи. Е, явно има и такива моменти.

Вече гледам в бъдещето и се убедих защо миналото трябва да си остане там, в миналото

....разбира се, нещо за да е в миналото, то си има причина за това, не е прищявка, а причина...Хубаво е, че в момента си добре, хубаво е, че и продължаваш. Но аз не мога да разбера друго...защо хората остават да си липсват, това значи, че няма контакт, а времето винаги е било заличител. За всичко! Животът е тук и сега, бъдещето е илюзия на ума, а фактора "липсваш ми" обикновено води до "сбогом"! Дори и не казано....
Та времето е с теб....възползвай се...то заличава и създава...използвай го като Създател...: ))

Дааааа... След толкова време ми предложи пак да опитаме без да влагаме толкова очаквания и надежди като преди. Аз не мога така, а и не виждам смисъл. Нищо не се е променило в ситуацията и самият той го каза: не може да правим едно и също и да очакваме различен резултат. Защо тогава изобщо да опитвам пак? Не ми даде отговор на този въпрос.

....
Станахме много духовни и взехме да се бъркаме в чуждите очаквания...: )) Нормално, аз вече се забавлявам, кой и как ще се опита да ме ограничи, какво да мисля и да очаквам.
Остави го да си слага стеничките и ограниченията на воля, той сам после ще се задушава от недостиг на въздух и пространство.
Не опитвай, опита е само веднъж, ако няма промяна, няма и смисъл, освен ако не искаш да изживееш подобно нещо два пъти...но едва ли ще си щастлива.
Принципно мнение, ти си знаеш иначе...

Напразно се тревожиш. Не бих се безпокоила за подобна връзка, проядена от разни други в нея. Улици, по които всеки е поел, без другият да знае. Един ден заедно и половин година мълчание. Не, че няма такива прекрасни връзки, но в това време всеки мисли за другия, колкото и далеч от него да е той. И му е напълно верен.

Несериозна работа. Не те упреквам изобщо, да не решиш така. Потърси друг човек. Може да изникне неочаквано като този, но да ти дари повече увереност, топлина и страст. Твоят герой и да се върне, пак ще тръгне. И така до безкрай. Или до окончателното му невръщане.

Човек, който желае настойчиво нещо, ще принуди съдбата да отстъпи. ЛЕРМОНТОВ