Don't cray Аrgentina

Края на лятото прекосих Латинска Америка, от Сантяго де Чили през Боливия и Аржентина до Рио де Жанейро.

Когато емоциите се превърнат в сладки спомени, е по-лесно да се синтезират впечатленията. Без да ви отегчавам само с някоколко изречения.

С изключение на Боливия и трите държави носят европейския флеър, един много цветен и лежерен лайф стайл. Дори обонянияето и всеки допир на небцето с местната храна е наслада.

Мистиката от романите на Исабел Алиенде ми се изплъзваше в Чили, но икономиката им върви напред и чилийците са на предна позиция в ранкинг корупцията.

Боливия е невероятна като природа и това, което на пръв поглед създава усещане за суров и примитивен живот, е подлъгващо.
Страната не е покрита изцяло с интернет и мобилни клетки, но там, където има, бихте се изненадали как от някой Mac Air се леят ланинските сериали или пиука Скайп.

В Аржентина икономическият колапс по никакъв начин не е повлиял на туризма, но навсякъде огромни опашки пред банкомати или затворени окатинарчени магазини.
Половината от населението боготворят Евита, а другата половина я мразят.
Буенос Айрес е южноамериканският Париж, град на дизайна, тангото и театрите.
Вечер, разхождайки се по пешеходната зона, млади още неетаблирани в шоу бизнеса двойки, пускат танго музика и разгорещяват с танците си публиката.
Въздействието е много по-автентично от обичайните оферти по локалите на Ла Бока.

Рио - за него като за Неапол!
Виж Рио и тогава умри!

Пускам и албумите.
Клик на първата снимката и после горе диашоу в пълен формат.

Чили

Боливия

Аржентина

Бразилия

За момента съм в режим читанка-лежанка-учанка-дипломанка.

Ше те чета - ма саму толко. В момента прекосявам дебрите на висшата математика и на два езика чета литература и учебници по кфо ли не.


Мускат - мое би ше имам малко почифка окол'Коледа - ма и на тфа не разчитам - имам маса изпити, квалификации, дървен госпоТ.....



Ше остава другите да тъ четкосват - ас имам да решавам задачи... два листа неопределени интеграли по 15 на страница и 2 рисърча да довърша....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ееее, доживях тъкмо видях, че си се появила и щях да питам за пътепис и снимки Мерси много, сега ще чета, че трябваше първо да реагирам спонтанно

Много се зарадвах, от кога чакам. Направо дочаках Годо

ооо, гледам Чили сега. Колко цветно е всичко...а децата са толкова сладки.

Супер. Един друг свят направо. И аз някой ден ще мина да видя. Отдавна се каня, ама сега съм затрупан с бебета.

P.S. Сега гледам и некви стари твои снимки от Европа. Голяма красота. Тук в Америка откъм култура и архитектура е много зле.

Не съм съгласна, че откъм архитектура хамериката е зле.


пепел ти на езика, пешо!


Саму Франк Ллойд Райт да беше ...ама те са ноо повеке....пепел ти на езика!



Еееех...това черногледство, тая отрова, тая душевна немотия....

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Много яки снимки и пътешествие.
Като гледам Рио най-ми харесва като за посещение (може би пенсиониране някой ден). Също и Боливия и Чили изглеждат доста интересни.

Най- ми хареса обаче снимката "Кафене Хаити, клиентела само от мъже".......трябва и в нашата кафетерия на работа такива форми да бъдат въведени...

Браво за пътешествието и мерси че сподели снимки тук.

Too Big to Fail...

Темата е за погледа ни към живота и света, малко да си подадем човките извън матрицата, защото Европа, (изключвам Италия, Гърция, Испания и Португалия) както и Северна Америка е точно това.

От една страна глобализация, в Япония и тоалетните са с дисплей, в Корея тенджерите ти говорят как да приготвиш яденето, а от друга страна се натъкваш на нещо автентично и забравено, топли багри, плодове с вкус на детство.

Сякаш там са пренесли българската максима "Мога с 2, мога и с 200 пак да съм щастлив".

С децата и животните сме като магнити.

Да добавя и мъжете, да не влязат в докачение

Ето, ценителят се появи

Разкошни форми, наистина!
Аз като ги видях и с чиста съвест после се тъпках с еспанади и всякакви тестени и сладки забранени неща.

Да ти са живи и здрави!

И на твоята улица ще изгрее слънцето.

На мен ми беше интересно по Източното крайбрежие и уцелих две интересни изложби, обаче Бродуей няма с какво да се сравни в Европа.

Де факто римейките на архитектура и изкуство се прехвърлят през окена в двете посоки.

Хаха...ще ти отклоним темата в не-пътещественическа насока...

Аз обичам да пътувам (от 5г не съм излизал от US) обаче събирам сили и енергия сега и чакам децата да пораснат малко, да взема US паспорт и като тръгна няма да имам връщане...

Too Big to Fail...

Няма лошо!

Бях попаднала на един български блог, където авторите описваха пътешествието си из Перу с 3-4 годишната си дъщеричка.
Мисля, че е прекалено екстремно за едно малко дете подобно пътешествие, а също и за родителите натоварващо и отговорно.
Просто всяко нещо с времето си.

Накъде те влече?

Аз се старая в избора на дестинациите да има микс от природа, култура, история и като капак малко релакс.

Мускат,благодаря за споделените снимки.Боливия ми е най любимата страна.Несравнима е.Била съм в Перу и Боливия,след няколко месеца отивам за три седм.във Венецуела,а догодина,мисля Колумбия,после Чили и Великденсия Остров.Латинска Америка за мен,най много дава,от към природа,история,мистика и разбира се,хубава храна и питиета.Желая ти още много интересни приключения.

Мерси, Лоспепина!

Ще се радвам да споделиш впечатления тук.

Надявам се един ден и до Патагония да стигна, това ми е мечта от години.
Жалко, че имаме само един живот и един стомах

Накъде те влече?


Влече ме към природата и да е по-далеч от хората. За жалост някой от най-хубавите места е навалица от пишман-туристи ама все още има много диви и истински хубави места по света.

Traffic chokes the Hillary Step on May 19, 2012. Some climbers spent as long as two hours at this 40-foot rock wall below the summit, losing body heat.


Too Big to Fail...

Патагония задължително,като й дойде времето.Наистина е жалко,че животът е толкова кратък,а светът необятен.За Венецуела,програмата ми е следната.Седмица,достигане до Аngel Falls,после седмица,вълшебната планина Рораима и накрая малко релаксче на Карибски плаж.Мисля,Карибите са да не кажа,чак най доброто,но почти.Ще разкажа за Боливия,това което видях и усетих там за десет дена.Ла Паз е най дивата столица на света,Тианхунахо посетих,езерото Титикака и островът на Слънцето,Самайпатя и Санта Круз.Това обиколихме,а виждам ти си видяла солната пустиня,за което аь обаче тогава не ми достигна времето,но съм щастлива,което разгледах.

Мускатче, снимките ти бяха наслада за всички сетива. Пожелавам ти много още такива пътувания

Много яки снимки. Ти има ли къде да не си ходила?
Завиждам ти, но благородно. Боливия е номер едно, искам да отида и аз.

Fuck the Mods!!!

Тук освен енохлофобията да те разтресе, друго усещане не виждам