Ако имах избор....

Преди време говорих с майка си нещо и стана дума за това как тя все още е уплашена или наранена от това,което съм правил докато пиех. Аз я попитах тя как смята и дали съм искал да правя това,което съм правил-имайки в предвид пиене и пиянски простотии. Тя ме попита тогава защо съм го правил и аз и отговорих,че за това не мога да говоря с нея на тая тема,като с това разговора ни бързо приключи....

За първи път почнах да пия преди 35 години и си пиех така все едно,че това беше единственото нещо,което винаги съм търсил дотогава. За пръв път спрях да пия преди 28 години за около една година и от тогава та до Анонимни Алкохолици близо 22 години аз не спрях да се опитвам да пия като хората,а в последните близо 15 години та и повече-просто да спра тотално да пия,което така и не успях да направя. Сега съм на 49 години и не пия алкохол,не вземам лекарства-променящи съзнанието вече седма година,а не пуша вече шеста година,с което не се хваля,а просто ми е Подарък от моя Бог както си Го разбирам. Не се хваля с това,защото наистина нямам никакъв принос за това Чудо,което ми беше подарено в Анонимни Алкохолици. Имах чудесна служба,която обожавах,но която загубих поради своето "неправилно пиене на алкохол". Имах чудесно семейство с прекрасна съпруга и също толкова добри и чудесни деца,което също загубихи поради "прекомерната употреба на алкохол". Загубих си и здравето,което някак си бях успял да запазя що-годе вследствие на постоянното спортуване по всякакъв начин. Накрая вече останал като вълк-единак с майка си без да мога да работя вече нито исках да живея,нито да правя каквото и да е,а просто се опитвах да пия или да не пия,но рано или късно отново посягах и ставаше от зле по-зле. Няколко пъти се опитвах да се трепя,което слава Богу не успях да направя,но така или иначе вече не ми се живееше в тоя непрестанен АД,който аз сам си бях натворил. Три пъти бях в алкохолна кома,доста пъти бях по изтрезвителните,като вече накрая не исках да се показвам в Полицията,защото имаше доста хора,които лично познавах и не исках повече да ме виждат така. Всичкото това продължи до Анонимни Алкохолици,където беше и е единственото място,където първо спрях да пия,после да живея без да пия и мисля за пиене,но най-вече това беше мястото,където открих своята Висша сила,която наричам Бог,и която ми дава всичко,от което се нуждая,при положение,че правя това,което се иска от мен.
След това наистина кратко споделяне от моя страна и след тия непрестанни над 20 години опити да не пия и да живея без да пия,бих ви задал един простичък въпрос,на който дори сам аз не успях да си отговоря.
При положение,че толкова много години исках да спра да пия,при положение,че опитвах всякакви възможни начини за да спра да пия и да живея без да пия,при положение,че имах прекрасни семейство,здраве и престижна работа искам да попитам някой,който би ми отговорил някак си по-простичко и смислено на въпроса:
Ако наистина имах някакъв избор относно своето пиене и непиене и въбще относно всичко това,през което преминах,което преживях/и което не пожелавам и на най-големия си Враг/ ,дали щях да правя това,което правех близо 30 години, или просто ей така трябваше още "по-просто" да си кажа,че просто не трябва да пия и да спра да пия?......

Най-големия ми Подарък в Анонимни Алкохолици е не самото спиране на алкохола и вскякаква дрога въпреки,че това наистина е най-важно от всичко,но най-скъпото,което беше ми обещано преди години наистина се сбъдна за мен. Това,което ми каза спонсора по програмата на АА относно Свобода,за която дори не съм си и мечтал наистина се сбъдна. В АА намерих не само единствения начин да не пия и да не умирам,но също така и точно тази Свобода,която ми беше обещана,и която е достъпна за всеки,който просто се хване да действа по програмата за възстановяване от алкохолизма.

Бъдете здрави и трезви,и Бог да е с вас!

Бъди себе си.

Моят избор беше само един и никога не съм се колебала.
Само дето толкова трудно успях да го направя, че и дума не става да се връщам пак там.
Всъщност аз никога не съм избирала алкохола за начин на решаване на други проблеми, а той стана мой проблем. Не харесвам да си създавам проблеми, а живота ми е доста скъп за мен и за тези около мен.

И нещо много важно, аз исках не да пия като другите, а въобще да не пия.
Другите какво вършат при случай, че това не се отразява отрицателно върху мен и върху тях самите не ме интересува. Другите по отношение алкохол никога не са били пример за подражаване на мен.

Привет Стефко!
Ако трябва да се отговори с простичко нещо, отговора за мен е:
Алкохола в мен, непознаването на Висша Сила, не ми позволяваше да взема правилното решение! Избор съм имал!
Подаръка за мен е даден, нов живот от Бог,защото ме обича. Изборът е бил в ръцете ми, както и сега Бог ми дава правото, аз да си избирам по кой път да вървя. Аз, грешах винаги в моя избор със злоупотребата с алкохола, грешах с всички и във всичко, като си мислех че съм "силен и могъщ", да не описвам всички охарактеризиращи алкохолика неща,това бях Аз. Да ама не,това беше заблудата ми,грешния ми избор токова много години, търсих силата и решенията на моите въпроси в алкохола,като си чешех егото и вземах функциите на Господ. Заслугата да спра с пиенето си, не е моя, а на Бог. Той ме отведе в АА, а Вие от АА, ме приближихте до Бог, за което съм ви безкрайно признателен и благодарен, за това което съм сега. Научавам се ден по ден, да бъда смирен и да правя добро, не винаги ми се получава. Сега когато съм трезв, мога да кажа: Да, не трябваше да допускам това, но болестта в мен не ми позволяваше. По Божията воля живея и виждам сега какво е Бог, да те обича!
Подаръка за мен от Бог е, и подарък за всички около мен! Повярвах, моля се и други събратя да повярват и, да Го потърсят,Амин.
Непознаващ словото,ме караше да вземам неправилните решения. Светия няма и не искам да ставам, искам все повече да Го опознавам и да ми дава разум, да вземам правилните решения, да се покайвам за грешките си, и да бъда смирен. Нека бъде Неговата воля за мен, а не моята, Амин.
Благодаря на всички братя и сестри от АА, бъдете благословени, да ви има,нека Бог е с вас!

Днес почивам и мързелувам. Ама, може само да си измислям, че мързелувам. Лежа в леглото и в главата ми въпроси, без да си давам зор, задавам въпроси на Бог и искам отговори, и се моля за отговори. И как един човек не ми влиза в главата, с когото да споря, да го наддумам, да го поставя на мястото му - да ме завладее това изпепеляващо, объркващо, сломяващо чувство как ги разбирам нещата, как ги знам нещата, как само аз и единствено аз мога всичко да свърша, защото ако не оправя целия свят в главата си идва безпокойството, негодуванието, раздразнението, започвам да се чувствам кух, празен вътре в себе си, нещо ми липсва и идва страха, после гнева, после самосъжалението, че за нищо не ставам, че нищо не мога, че съм нещастен, отхвърлен, забравен...И какъв избор имах? Или да се заплющя, или да спретна един мини или грандиозен скандал на някого или на няколко, или да гепя някого или няколко да се оплаквам колко съм прав, а пък никой не ме разбира...Днес не е така. И днес не е така, само за днес не е така. Нямам очаквания за утре, даже нямам очаквания за след пет минути, например. И получавам отговори. Отговори не само и единствено в моята човешка логика - от устата на друго човешко същество, от истинско преживяване, споделено в думи от друго човешко същество, от прочетена книга, пълна, може би със самата духовност и Истина...Отговорите са в мене, не в ума ми, не в сърцето, там където е моето сърце, а в мене. Не знам какво е това "в мене", но се доверявам, че не е от мене.

Какво има да споделям с човек, чиято цел, чийто смисъл на живот е да пие всеки ден или през ден по 50 грама алкохол, за който спазването на традиции, ритуали - сватби, мадби и брадви е свързано на всяка цена с приемането на определено количество алкохол, а моята цел е да мога да живея ден по ден без алкохол и пак да ходя по сватби, мадби и брадви, и пак спазвайки традиции и т.н. Какво нездравословно, какво не богоугодно има в това да изпия една чаша вода, сок.., но не и алкохол, по простата причина, че водата не съм я измислил аз. Не казвам "нито капка алкохол", а без алкохол щото съм алкохолик от безнадеждния тип и тези три думи в кавичките, лично на мен ми носеха това послание - нито капка до края на живота ми, значи голяма борба ще се води с алкохола, ще трябва да го побеждавам. А пък аз вече, не си го признавах, но усещах, че битката с алкохола съм я загубил. Нямах нито сила, нито воля да водя битки и да побеждавам алкохола. Въобще пък не беше в моята логика през целия ми съзнателен живот преди да дойда в АА, че бих могъл да победя, ако призная поражението си и то пред алкохола. Толкова победи имах в живота си, които само моето болно аз печели и толкова много загуби имах, за които никаква, ама абсолютна никаква вина няма моето болно аз, а Бог. Щото аз за Бог се сещах, когато губех. Тогава отивах в църква да се моля, ама между молитвите подхващах някоя и друга разправия с Бог - Ти на мен нищо не ми даваш, на другите даваш, мене все ме прецакваш...Ама, когато започнех някоя добре платена работа, с много мангизи, например, това беше благодарение единствено и само на моите - интелект, талант, образование, контакти...В това Бог нямаше пръст.. Много просто, едно към едно давам пример, ама пък мисля, че е разбираемо, понятно и ме кара да правя, а не да чета мъдрости, които много ми харесват, ама нямат нищо общо с действията ми в живота.

Когато взех ресторанта с жена ми в края на 2010 година, няма клиенти, няма оборот и се започва с въпросите към себе си - как ще платя наема, как ще платя заплатите...И понеже всичко мога, всичко знам, единствено аз мога в моята логика да намеря решение за проблемите, "решението" идва - кредит след кредит. Ама как ще ги връщам тези кредити, когато няма клиенти, не че не искам да мисля, не мога да мисля, нямам капка здрав разум. Ама иначе в началото контролирано всеки ден пия капки алкохол.. Отварям ресторанта в 9 часа сутринта и без никой да ме види/а пък не само жена ми ме е виждала/за отскок 100 грама водка, ефекта на алкохола в началото го имаше, отпусках се, махах главата си и няма проблем. Има проблем. В началото проблемът беше, че парите от кредитите се стопяваха, клиенти нямаше, приходи нямаше...И ето ти пак "решение" в моята логика. В рамките на пет месеца ефектът от 100 грама водка постепенно изчезваше, допълвах го с нови 100 и още сто.., докато накрая нямаше ефект и за секунда, все едно, колко съм изпил. Нямах избор. Нито можех да пия, нито можех да не пия. Започнаха белите петна, не знаех кой съм и къде съм. Персоналът правеше каквото си поиска, по - точно нищо не правеше, защото от сутрин до вечер виждаха срещу себе си собственик, който е алкохолик, който пие и не знае кога да спре да пие, и не може да спре да пие. Аз не знаех, че съм алкохолик. Не знаех, че алкохолизмът е болест. Имах друга представа за алкохолиците - мърляви, самотни, ровещи в кофите за боклук, вонящи... "Празните емоционални призиви" на жена ми, дъщеря ми и някои истински приятели не помагаха.

И когато дъщеря ми излезе на квартира, казвайки ми да забравя за нея, че аз не съм й баща... И когато жена ми отиде в Гърция да работи, казвайки ми, че не ме зарязва, но ей така, заминава, защото не може да ме гледа как се самоубивам...Чак след един месец, след поредния запой, след поредното бяло петно когато се събудих вкъщи сам, без работа, без пари... Не знам как стана, вместо да тръгна да търся пари, вместо да тръгна да търся на кого да се оплаквам колко съм готин, а пък колко не ми върви в живота, колко за всичко съм прав, а пък нещастен... Усетих, почувствах, поисках помощ. Не знаех, дали съм алкохолик, но не можех сам да се справя с алкохола. Не знаех как да се справя сам с алкохола. Мисля, че в този ден, без да съм чувал за АА, без да ми е минавало като мисъл, но е било в мене, признал съм си го - алкохолът ме победи. Вече съм го споделял, още същата вечер присъствах на сбирка на АА. Не исках да се отделям от тези хора. Страшно дълго ми се виждаше това от петък, чак в понеделник да бъда отново на сбирка. И някой каза, и сега го чувам:"Утре ще ходим на сбирка на АА в Пловдив."Не чаках никой да ме покани, просто казах:"Аз може ли да дойда, без да ми мине мисълта през ума, че аз нямам пари, с какво ще ходим..."И така до днес.

Аз не пожелах веднага да практикувам програмата на АА със спонсор. Пожелах го в момента/точно след два месеца/, когато си дадох сметка, че аз не полагам никакви усилия, за да не пия, не ми се пие. Но мигновено си спомних, че имам достатъчно дълъг период в живота си без алкохол, когато се оправях сам и оправяйки се сам, отново стигнах до алкохола. Този път пожелах да опитам това, което се предлага в АА. Знаех, че можех да се откажа, когато поискам. Защото на мен в АА нищо и никой, никога не ми е налагал. Напротив, има моменти, в които аз съм се опитвал да се налагам в заблудата, че съм полезен, в заблудата, че съм честен. Защото нищо не съм преживял от Втора Традиция на АА:"За нашата обща цел има само един върховен авторитет, този на любящия Бог, така, както Той се отразява в груповото ни съзнание..." Ама, аз имам още много да преживявам и затова не се страхувам да правя грешки, но се моля да ми се откриват, да имам честност и сила да си ги признавам, а не да ги замазвам.

Благодарен съм на всички в АА. Господи, благодаря Ти! Да бъде Твоята воля, а не моята! Амин.

Ако ресторанта беше потръгнал, ако всичко вървеше както ти желаеше, тогава?
Какво би станало тогава?

[линк]

Той тръгна. От май до септемри имаше дни, в които правеше и по седем бона оборот. Ама пък тогава пиех, защото тръгна и в главата ми измислици - премислици какво ще правя, когато пак дойде късната есен, зимата и пак правя днемвно по двеста, триста лева оборот, какво ще правя, какво ще правя???!!! Имах "решение", имах "изход" - алкохол, яко алкохол. Ако това се случи сега, знаеш ли какво щях да направя? Щях да напусна ресторанта още на третия месец. И знаеш ли защо? Защото нямаше да се притеснявам какво ще кажат всичките ми приятели и познати, ако кажа, че съм се отказал, ако можех да си призная, че не съм успял. Не понасях поражение, не приемах поражение - гордост и яко себецентриране във всичко. В здрав разум, в здрави емоции, а не само физически трезвен, нямаше и един кредит да взема. Ама, знаеш ли, не знам, дали можеш да схванеш, че с днешна дата приемам точно това, което ми се е случило и то точно както ми се е случило, защото при всякакви други варианти, днес нямаше да съм това, което съм. Нямаше да мога да се срещна с кредиторите си и да им кажа точно какъв съм и точно какво съм направил и защо съм го направил. Кредиторите ме чакат, защото приходите, които имам от това, което работя и жена ми, което работи в момента не са достатъчни - хем да покривам всичко по кредитите, хем да мога живея в достатъчност със семейството си. Никога не съм мислил, че ще ми се случи това непознати хора да ме разбират, защото умирах от страх, а си измислях, че не ме е страх от нищо и изисвах да ми съчувстват, да ме съжаляват, да ме разбират. Сега нищо не изисквам, защото погледът ми не е в това, което нямам, а в това , което имам. а аз имам много. И сегашното "много" не включва нищо от измисленото ми в миналото "много". Спя, ако знаеш, само как спя. Лягам и заспивам. Не умирам от страх какво ме очаква в утрешния ден, защото се доверявам, че каквото и да се случи, не може да бъде това, което ми се случваше. И защото мога да живея, мога да живея, да дишам свободно в днешния ден.Каквото и да ми се случи, то не е завинаги. Всичко се променя, нищо не е на живот и смърт. При хората, които носят покоя в себе си/все едно как го постигат/ нищо не е завинаги, нищо не на живот и смърт. Не се оплакват. Не се чудят с кого да започнат да спорят, за да се почешат където не ги сърби. Ако всичко това не беше ми се случило така, както се случи, нямаше за мен друг начин да открия АА. Най - хубавото нещо в моя съзнателен живот е Братството на АА и всичко останало само на пръв поглед изглежда, че е на второ място в живота ми. Може и на второ място да е, но е с друго качество. Алоне, можеш ли да се опиташ, поне да се опиташ да схванеш, че нечий друг живот, моят живот, може би се случва, извън твоята логика за случване на нещата, извън твоята логика за живеене, извън твоята логика за преживяване и неприживяване на каквото и да било, извън всякакви доказани и недоказани схеми, извън всякакви написани и ненаписани думи, мисли, мъдрости, където и да, от когото и да е, и както и да е?

Мисля, че ще ти е полезно да не ми отговаряш веднага...

Благословен сън.

Не ставай смешен! То моя живот се случва извън логиката ми, та твоя.
В това което описваш няма нищо нелогично освен, че не си оценил достатъчно добре ситуацията и възможностите си. Да не си мислиш, че си първият който се проваля в бизнеса?
Твърде много са и хората които и хубави и лоши моменти поливат до безпаметност. Да имаш кредити или да имаш много пари също не е за всеки.

Не те обсъждам, а ти пишеш това и аз си давам мнението. При случай, че нещо си решил да го изложиш публично, то определено трябва да очакваш и мнение. Тук не е клуб "мемоари".
Не виждам и какво има толкова да мисля върху изложените от теб факти. Да не си поставил въпрос "смисъла на живота" или друга философска или психологическа тема.

Има твърде много да учиш от АА след като такива обикновени неща приемаш като съвет или критика. Ти сериозно ли си мислиш, че някой непознат заслужава толкова много енергия и време? Може би си мислиш, че другите са без работа и проблеми, че ти за тях си от първостепенно значение.

[линк]

Пак очаквания от моя страна. но то и затова се полагат усилия в следвенито на Програмата на АА всеки ден, ден по ден и точно в тази посока, на този път - за това имам сила и воля. Не съжалявам, че открехнах вратата на цирка, без да имам билет свише. Но пък мога да си призная грешката и да се помоля да имам силата и волята да не я повтарям.

Денят ми започва прекрасно във вдъхновение и трезвост. Благодаря Ти, Господи!

Интересен е този въпрос за избора. Според мен всичко зависи от гледната точка. От една страна алкохолика може да избира между това да си пие и да си носи кръста и всичките му екстри, или да потърси помощ и да търси път за възстановявяне и пълноценен живот. В интерес на истината с времето много алкохолици, смачкани от поредния неуспешен опит със собствени усилия да победят болестта си престават да правят каквито и да било опити и просто си пият до откат. Други пък не престават да се борят с алкохолизма до края. В интерес на истината тези, които наистина успяват да се възстановят са малцинство. Но пък са живо доказателство, че има изход. Просто болестта е толкова коварна и толкова неуловимо и неусетно те превзема, че дълго след като вече си преминал всички граници, ти не можеш да осъзнаеш какво става с теб. Започват самозаблудите и обвиненията. Дори когато напипат пътеката повечето алкохолици се препъват поне веднъж. Болестта се защитава по всички възможни начини и винаги намира начин да те превърти, ако тръгнеш да доказваш силата си спрямо алкохола. Всъщност истината е, че един алкохолик няма избор, ако иска да оцелее. Ние сме безсилни пред алкохола и ако тръгнем на война, рано или късно, няма начин да не пием. Колкото и да скърцаме със зъби и да се заричаме, рано или късно не издържаме. Пък и ако ще живея така, на ръба на нервната криза, това е наказание, не живот. По-добре да пия. Целта на задачата е да се живее един нов, спокоен и пълноценен живот. Не да скърцаш със зъби. Затова ходя на сбирки, търся си недостатъците и се опитвам да следвам стъпките. Не защото нямам какво да правя!Често греша, но се опитвам честно да си видя грешките и да се опитам да ги коригирам. Това е моя път и бавно си вървя по него. Усмихни се! Има изход!

Здравей. Винаги ми е забавно като някой каже "АА ми даде еди какво си..." . Вероятно за 99% от хората АА е панацея. Решението и помощта не е в АА, а е в самия човек. Това е да се признае, че сме безсилни и да най-важното е човека да иска да го спре. Казвам го от гледната точка на психолог и алкохолик, който не пие алкохол.

Има си хас, да не ти е забавно?! На мен, пък ми е забавно, когато някой цръкне нещо и си измисля, че е много забавен, щото още преди да цръкне, си вярва, че цръкването му, без още да е видяло бял свят, вече е спечелило световната корона на събитие от световен мащаб по забавления. А пък, то - едно нищо и никакво цръкване на място, където....

:) :) То едно, че е забавно (за смях) ама и ти си много забавен (в развитие) ;)

Ами, то това е целта. Да вляза във вашия коридор. Иначе, как ще се разберем, ако си говорим на различен език? .

Значи не съм сам в космоса, а? :) :)

"За повечето нормални хора алкохолът е символ на веселие, приятелство и живо въображение. Той води до освобождаване от грижите, скуката и тревогите. Води до весела близост с приятелите и събужда чувството, че животът е прекрасен. Но не така стояха нещата с нас през онези последни дни на тежко пиянство. Старите удоволствия бяха отлетели. От тях бяха останали само спомени. Вече не бяхме в състояние да изпитаме приятните мигове от миналото. Упорито се опитвахме отново да се радваме на живота както преди и страдахме от сърцераздирателната мания, че ще успеем да намерим някой нов чудодеен начин да се контролираме. Опитвахме отново – и отново се проваляхме.

Колкото по-малко ни понасяха хората, толкова повече се отдръпвахме от обществото, от самия живот. Когато се превърнахме в поданици на Цар Алкохол, в треперещи обитатели на безумното му царство, вледеняващата мъгла на самотата се спусна над нас. Тя се сгъстяваше и ставаше все по-непрогледна. Някои от нас потънаха в калта с надеждата, че ще намерят разбиране и одобрение. За момент ги откривахме – след това идваше забвението и страшното пробуждане, за да се сблъскаме с ужасните четири Конника – Ужас, Объркване, Безизходица и Страх. Нещастните пияници, които четат тази страница, ще разберат това!

Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва: „Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-добре. Живея по-добре.” Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце, което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават. Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде.

Показахме как успяхме да се измъкнем от това състояние. Вие си казвате: „Да, аз искам да спра да пия. Но нима съм обречен да водя, живот, в който ще бъда глупав, досаден и скучен като някои от благочестивите хора, които виждам около себе си? Зная, че трябва да се справям без алкохол, но как мога да го направя? Можете ли да ми предложите равностоен заместител?”

Да, има заместител и при това той е нещо много повече. Сред анонимните алкохолици съществува едно братство. Там ще се освободите от грижите, скуката и тревогите. Въображението ви ще се разпали. Най-накрая животът ви ще има стойност. Най-добрите години от живота ви очакват. Така възприемаме ние братството, така ще го възприемете и вие...."

Гл.11 "Един поглед в бъдещето" от Голямата книга.

..................................................................................

Ако смяташ,че когато става така,че вместо да се радваш на това,че си жив искрено се молиш за това просто да не се събуждаш ден по ден-тогава споделеното от нас може наистина да ти се стори "забавно".
Ако смяташ,че загубването на семейството,работата,здравето,положението в обществото и всичко,което е най-скъпо е "забавно"-също може това да е някаква заигравка.
Ако смяташ,че да стана алкохолик е било детската ми мечта-отново може да е "забавно" или дори да се сметне,че понякога мечтите се сбъдват.
Ако смяташ,че писането и споделеното от когото и да е алкохолик тук в Дира е "забавно" и всеки от нас го прави просто за да си намира "занимание" защото "просто няма какво друго да прави"-това също може да се приеме за "забавление".
Но ако дори и за миг си помислиш,че тук наистина става дума за Живот и Смърт и това е свързано с възстановяването от една прогресираща и смъртоносна болест наречена алкохолизъм,и че споделянето на опита ни е част от този жизнено важен процес,то би могъл за момент да допуснеш,че на никой от нас,който споделя за себе си тук и сега това не е толкова "ЗАБАВНО",колкото на теб или на други им си струва да бъде.
И ако това,което четеш и знаеш за алкохолизма все още ти се струва "забавно",то бих могъл да ти предложа приятно "ЗАБАВЛЕНИЕ" със споделеното от нас относно алкхолизма и възстановяването от тази несравнимо "забавна" болест....

Бъдете здрави и трезви,мои братя,и сестри алкохолици и нека Бог ви закриля и пази -днес и сега!

Бъди себе си.