МАСА И ЕНЕРГИЯ

Въпросът за масата и енергията е фундаментален, с мирогледна значимост, тъй като двете величини са въплъщение на материалността на Света и на неговата способност за самоорганизация. Смея да твърдя, че щом е в ред физиката (и философията) на масата и енергията, ще е в ред и познанието на природата като цяло.

В исторически план първа натурфилософията има за предмет материалната същност на Обективнтета, както и неговата пространственост и изменчивост (времеинтервалност). В резултат тя разработва понятийния апарат "материя-пространство-време". Но тези понятия са само качествени определения на действителността. По-късно появилото се физициране на изследванията започва да се нуждае и от техни количествени оценки. За удовлетворяване на тази необходимост физиката въвежда своите понятия-величини, изпълнени със строго определен смисъл, а именно:

1. Величината "маса" – означава количество материя.
2. Величината "дължина" – означава количество пространство.
3. Величината "време (времеинтервалът)" – означава количество време.
Освен това, за да отрази, най-общо казано, очевидната способност за действие и противодействие на материалните обекти, физиката въвежда и величината "енергия":
4. Величината "енергия" – означава количество способност за действие (за извършване на работа) на материята.

Така се формира една стройна система на рационална физическа подреденост, съществувала и трупала своите позитиви до началото на 20 век, когато бива драстично подменена със смайващи ума нововъведения. Както всеки може да се досети, "заслугата" за тази "реконструкция" носят Теорията на относителността и Квантовата механика. С тях се започва едно "високообразовано осъвременяване" на горните масово-енергийни устои на познанието. Тази актуализация, всъщност, представлява директно събаряне на вкопаните в самата материална основа на битието стълбове, крепящи науката за природата, независимо от липсата на нови опори за поставяне на тяхното място. И така процесът на рушене, минаващ под мотото за модернизиране на науката, постепенно прераства в неистов стремеж към безразборна екзекуция на съществуващите положения, за да се стигне до откровено лековати, ако трябва да съм точен, до граничещи с безразсъдство интерпретации, от рода на:

а) С увеличаване/намаляване на скоростта масата нараства от нищо/губи се в нищо (просто ей така...) , б) Масата се превръща в енергия и обратно, в) Масата липсва при някои частици, г) Масата изчезва и се появява при някои процеси, д) Елементарните частици получават маса чрез взаимодействие с "полето на Хигс" (посредством частицата "Хигс бозон"), е) Вакуумът е пространство без материя (без маса). И още, и още обезобразени представи...Също такова е и схващането за някакво единно пространтво-време с многобройни измерения (издигат се гласове за наличие на паралелни реалности), което търпи огъване до степен краят на дадено събитие да изпревари началото му – примерно, да се върнете от разходка преди още да сте тръгнали (напредване в бъдещето) или да се появите пред дядо си преди да е срещнал баба ви и да осуетите запознанството им (връщане в миналото)... И т.н., и т.н. водопад от абсурдизми, фабрикувани на принципа "колкото по-невероятно, толкова по-интелигентно". Но да се върна на въпроса за масата и енергията.

Материята по презумпция е несътворима и неунищожима. Това означава, че масата на даден обект (количеството материя, която той представлява) ще е величина постоянна, независеща от никакви условия и предпоставки. Същото важи и за енергията.

Както е известно обаче, съвременната теоретична физика не се съобразява с това положение, не е наясно с него, не знае каква е същността на величините "маса" и "енергия" (както не знае същността на още десетки свои терминологични обновления). Сиреч, че тя не зачита определението за маса в точка 1 (отказала се е от него). Тогава възниква питането как изобщо функционира тази наука...как отразява материалната действителност, след като, фактически, й липсва основната величина – величината за обозначаване на количество материя!?!

Отговорът се налага от само себе си...в смисъл, че съвременната теоретична физика просто не би следвало да функционира нормално. Че, бих казал, от физика на рационалните закономерности, се е превърнала във физика на невероятните предположения! И нека повторя: "Вината" за това състояние носят обичайните заподозрени – Теорията на относителността и Квантовата механика. Което, от своя страна, води до мисълта, че в основанията на тези две възлови направления на познанието има нещо сбъркано...причина да се губи и връзката между тях. Връзка, която се надявам постепенно да изкристализира от следващите физически конкретизациии.

Темата е доволно обемиста. Затова ще я представя в няколко подзаглавия.

Модерната физика, вече е станала научна фантастика, с това и аз съм съгласен, но все пак трябва да има обяснение на експерименталният факт че при анихилация на материя с антиматерия, масата на материята се губи, къде отива тя , в маса на фотоните. Но защо още не е измерена маса в покой на фотоните, или те като взаимодействат с веществото се унищожават и тяхната маса става маса на веществото, тогава един възбуден атом трябва да има по голяма маса от един не възбуден атом.

"Модерната физика, вече е станала научна фантастика, с това и аз съм съгласен"
Даже бих махнал определението "научна".

"но все пак трябва да има обяснение на експерименталният факт че при анихилация на материя с антиматерия, масата на материята се губи, къде отива тя , в маса на фотоните. Но защо още не е измерена маса в покой на фотоните, или те като взаимодействат с веществото се унищожават и тяхната маса става маса на веществото, тогава един възбуден атом трябва да има по голяма маса от един не възбуден атом."

Виждаш колко въпроси възникват само рече ли човек да помисли върху темата "маса". И могат да се зададат още десетки подобни. Защото не е ясно какво е маса. А знаем ли какво е това "фотон" (що за качествено-количествен феномен представлява?)? Ами какво е това "маса в покой" (това ли е вярната база, върху която да се опрем?...очевидно не!...именно с тази хипотетична представа на Айнщайн започва опропастяването на масата като количество материя!)? Ами какво да разбираме под термина "взаимодействие" (уж обяснен от Юкава)? И т.н., и т.н.

Когато СТО разкрива променливостта на масата, материализмът на тогавашните философия и физика бива ударен в самата му същност. Философите-материалисти, безпомощни пред новите открития на физиците, безропотно се съгласяват с техните тълкувателни хрумвания. И, за да излязат от проблемната ситуация, избират възможно най-лесния начин...с йезуитското решение, че масата, всъщност, не е количествен еквивалент на материята, а е само някакво нейно променливо свойство. Физиците, на свой ред, тихомълком се съгласяват с тази трактовка и науката си отдъхва с облекчение, избегнала угрозата от крах на материалистическите възгледи. От цялото това повърхностно словесно натъкмяване обаче физиката се оказва жестоко осакатена – остава без величина-мярка за количество материя. Но не го осъзнава и фриволно твори всевъзможни "теории и теорийки" за природата на нещата.

Считам, че справянето с това незадоволително положение изисква облягане върху наличната във физиката твърдо установена, неопровержима законност.

И твоето мнение е че масата е непроменлива величина на количеството материя.
Тогава, фотоните, трябва да имат маса в покой или въобще маса, това понятие, като маса в покой и маса в движение, е много краставо, какво аз да определям все едно като се движа да съм повече, лък като се спра , да съм по малко, ебахти релативизма

Наличната във физиката законност е отхвърлена от опита Майкелсон-Мозли. Скоростите, мамка им, не се събират, колкото и незаконно да е това. Не само незаконно, ами неморално и непочтено. Имаме два начина:
- да обявим опита за забранен и да палим на клада всеки, който го повтори
- да се опитаме да го обясним.
Ако се опитам да вникна в духа на предишните ти постинги, ти по-скоро би подходил по първия начин, но ако все пак направиш компромис, ще бъдеш ли любезен да предложиш по-добро обяснение от това на Айнщайн?

Наличната във физиката законност е отхвърлена от опита Майкелсон-Мозли. Скоростите, мамка им, не се събират, колкото и незаконно да е това. Не само незаконно, ами неморално и непочтено. Имаме два начина:

Опита на ММ нищо не отхвърля, просто физиците тогава са били твърде глупави за да проумеят, че спрямо дадена инерциална рамка, скоростите в нея не се сумират. Качи се във един влак с два пищова и стреляй с разперени ръце едновременно с двата пищова, и ще установиш че куршумите пристигат едновременно до предният и задният край на вагона Ама това при условие че светлината е корпускула, а не вълна в някакъв си ефир.

Наистина понятието маса във физиката, е много тъмно, иначе понятието в химията наречено маса, си е съвсем точно на мястото, и означава количество вещество. Понятието маса във физиката най често се свързва със свойството на веществото да притежава инерция и инертност по отношение на действаща му сила.

Виждаш колко въпроси възникват само рече ли човек да помисли върху темата "маса"...

Това вече е дъвкано от по-преди.
Масата е коефициент пред съпротивлението при определяне на сила. F=m.a
Като коефициент - може да се променя в зависимост от параметри, т.е. -зависима е от тълкувателни условия.
[линк]

Когато СТО разкрива променливостта на масата, материализмът на тогавашните философия и физика бива ударен в самата му същност. Философите-материалисти, безпомощни пред новите открития на физиците, безропотно се съгласяват с техните тълкувателни хрумвания. И, за да излязат от проблемната ситуация, избират възможно най-лесния начин...с йезуитското решение, че масата, всъщност, не е количествен еквивалент на материята, а е само някакво нейно променливо свойство...

Не точно така - има обратимост на съответствията: материята придобива две форми - вещева и полева. Възможни са вече превръщанията на вещева в полева и обратното. При това - когато се образуват компактни структури от вещества, в енергията им трябва да се има предвид и енергията на връзките, което си е полева форма.
При превръщанията (фазови промени, например), зависещи от външни условия (Т, налягане и др) се променя именно енергията на връзките и по Е=m.c^2 , като цяло - все едно се е променила "масата" на новата фаза, ако ще участва в по-нататъшни дейности - наблюдаеми изменения.
...
Количеството вещество (в химията) е "грам-мол".

Задачата на науката е да обясни това, което е невъзможно да се разбере

Масата е коефициент пред съпротивлението при определяне на сила. F=m.a
Като коефициент - може да се променя в зависимост от параметри, т.е. -зависима е от тълкувателни условия.

Глупости, никакъв коефициент не е. Силата е мярка за действие, а масата може да се счита като мярка за противодействие на действащата сила. Може да се тълкува и като способност за запазване на импулса, в пространствовремето. Уравнението F=m.a ти дефинира само зависимостта един от друг на трите члена, но не дефинира що е това сила и маса.

защо си блъскаш главата със сложнотии, вместо да се радваш на живота?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

<<.защо си блъскаш главата със сложнотии, вместо да се радваш на живота?>>>

Защото това е незаобиколима част от Живота!

"Наличната във физиката законност е отхвърлена от опита Майкелсон-Мозли."

Това е само твое мнение. За съжаление, откъдето и да го погледне човек, е невярно.

"Ако се опитам да вникна в духа на предишните ти постинги, ти по-скоро би подходил по първия начин,..."

Не зная какво точно имаш предвид?! В отделна тема показах обяснението на този опит от гледна точка на реално съществуващ абсолютно неподвижен Етер. Сега предстои да се заема с квантовата същност на Етера. Ако ти е любопитно, следвай постингите и ме коригирай, когато сметнеш за нужно.

"И твоето мнение е че масата е непроменлива величина на количеството материя.
Тогава, фотоните, трябва да имат маса в покой или въобще маса, това понятие, като маса в покой и маса в движение, е много краставо, какво аз да определям все едно като се движа да съм повече, лък като се спра , да съм по малко, ебахти релативизма"

Да, масата като количество материя, би следвало да е постоянна величина. Но не бързай със заключенията...тук има уловки.

Като начало ще започна с всеизвестния закон за енергията E=m.c^2. Но ще го представя във вид на отношението E/m=c^2 - константа. Фактът, че това отношение е константно, означава едно: съотношението енергия/маса (E/m) при никакви обстоятелства не може да се наруши. Просто на определено количество материя (на определена маса) съответства точно определено количество енергия. Ако щете, от определено количество материя (от определена маса) се получава точно определено количество енергия. Или, определено количество материя (определена маса) "произвежда" точно определено количество енергия. Затова ще представя въпросното отношение в най-общ вид:

Е/m=к – const. (1)

Казано в технократски стил, от (1) величината k ни се разкрива като, един вид, константен коефициент на енергонаситеност на масата, изразяващ нейните непроменливи енергийни възможности, нейния непроменлив енергиен капацитет. И още, понеже масата и енергията са несътворими и неунищожими, то значи масата не подлежи нито на дозареждане с енергия, нито на енергиен разряд. Каквото и да става, на определена маса винаги незменно ще отговаря определена енергия и обратно. Респективно, на константна енергия ще съответства константна маса.

Директно от формулировка (1) произтичат няколко изключително сериозни реплики към физиката. Това съотношение очевидно не разрешава ни най-малко побутване. Пипне ли се някоя от величините в него, веднага заиграват и другите.

При самата днешна физика обаче, знаем, нещата не стоят в тази твърдо фиксирана плоскост. Тя разпиляно се рови ту само в члена "енергия" на отношение (1), ту само в члена "маса". Безразборно отива на една страна с числителя, на друга със знаменателя, въпреки че продължава да си брои дясната страна, скоростта с, за константа. С други думи, физиката най-спокойно манипулира горните величини коя как й падне и кога как дойде. В резултат в нейните среди е на мода и процъфтява моделирането на разни физикални тези, дотолова хумористични, че често умът ни не ги побира. Но си се радват на радушен прием. Даже колкото са по-изумяващи, толкова за по-интелигентни постижения се считат.

В действителност, енергията Е, масата m и константата к, като органично сраснати в зависимост (1), не подлежат по никакъв начин и по никакъв повод на хаотично индивидуално третиране. Това е принципната позиция. Затова ще нарека зависимост (1) главно отношение на материята.

Зависимост (1) е истинското лице на физиката. От нея следват ограниченията:

– При никакви обстоятелства не може да има маса без енергия – само маса като неспособно за изява, мъртво, инертно, чакащо външна намеса количество материя, както и енергия без маса – само енергия като идеален субстрат, като чисто, нематериално действие.

– Не съществува никаква възможност масата да се трансформира в енергия или обратно.

– Енергията на дадено тяло е постоянна величина. Примерно, ако пожелаем да я увеличим, това не може да стане нито чрез нагряване, нито чрез ускоряване, нито чрез каквото и да е друго въздействие. Единственият начин за такава промяна е чрез добавяне на допълнителна маса към неговата.

– Изключено е съществуването на способ за предаване на енергия между обектите (или от една област на пространството в друга). Това не може да стане нито по механично-силов път, нито по термичен, нито по електромагнитен, нито по какъвто и да е друг. Единственият начин е чрез прехвърляне на съответна маса между тях.

– Познатите ни Планкова и гравитационна константи, неиндентифицирани и до днес като физически реалности, трябва съвсем естествено да се вместят в едната единствена възможност, предоставена от главното отношение на материята (1) - като заемат място в числителя или знаменателя, тъй като константата к, знаем, вече е заета от константната скорост с.

Това са все императиви от първи порядък, озаптяващи развихрилото се въображение на физиците, внасяйки ред и принципност в разсъжденията и, значи, във физиката като цяло.

В тази връзка, една от целите на изследването трябва да бъде да се намери и даде съвместимото с (1) решение на Планковата и гравитационната константи. Т.е. на дъното на материята, до което сме слезли с отношение (1), има само две свободни места за константи: едно за енергия и едно за маса. Планковата и гравитационната константи просто не могат да имат друг смисъл (има и четвърта константа, равностойна на c^2, но с друга характеристика).

Енергията на дадено тяло е постоянна величина. Примерно, ако пожелаем да я увеличим, това не може да стане нито чрез нагряване, нито чрез ускоряване, нито чрез каквото и да е друго въздействие. Единственият начин за такава промяна е чрез добавяне на допълнителна маса към неговата.


Е не е постоянна, нали като ускоряваме едно тяло то постоянно получава енергия, като го нагряваме пак същото.

"Е не е постоянна, нали като ускоряваме едно тяло то постоянно получава енергия, като го нагряваме пак същото."

Повтарям: Енергията и масата вървят винаги в пакет, са неразделими, са органично свързани. Енергията произтича от масата, само от нея и от нищо друго.

Когато ускоряваме едно тяло тече друг процес, но не и увеличаване на неговата енергия, който въпрос предстои да изясня.

Когато ускоряваме едно тяло тече друг процес, но не и увеличаване на неговата енергия, който въпрос предстои да изясня.

Е как да не се увеличава неговата кинетична енергия?

"Е как да не се увеличава неговата кинетична енергия?"

Това уточнение вече е част от вярната постановка на въпроса!

Това уточнение вече е част от вярната постановка на въпроса!


Уточни го де. как така кинетичната енергия на едно ускоряващо се тяло, не расте?

Здравей Рибарю,


Наличната във физиката законност е отхвърлена от опита Майкелсон-Мозли. Скоростите, мамка им, не се събират, колкото и незаконно да е това. Не само незаконно, ами неморално и непочтено. Имаме два начина:

Опита на ММ нищо не отхвърля, просто физиците тогава са били твърде глупави за да проумеят, че спрямо дадена инерциална рамка, скоростите в нея не се сумират. Качи се във един влак с два пищова и стреляй с разперени ръце едновременно с двата пищова, и ще установиш че куршумите пристигат едновременно до предният и задният край на вагона .
И да допълня. При спрял влак пътя и разстоянието което изминават куршумите е равно. Но при движещ се пътя и разстоянието на куршумите вече не е равен, независимо, че пристигат едновременно до двата края.
Това най ясно се вижда ако вместо на влак си на лодка. Пак стреляш към двата края с пищовите, но едновременно с това и пущаш един камък във водата:

1. Ако лодката е закотвена (в покой спрямо езерото).
а)Едновременно пристигане на куршумите и равен път и разстояние.
б) Едновременно пристигане на вълната (вълната по повърхността предизвикана от пуснатия камък) и равен път и разстояние.

2. Ако лодката е в движение с дадена постоянна скорост( не е закотвена).
а)Едновременно пристигане на куршумите НО различен път и разстояние.
б) НЕ едновременно пристигане на вълната и съответно различен път и разстояние.




И втори вариант, нека вместо един куршум да се стреля с картечница с дадена периодичност. И да се пущат множество камъни периодично.

3. Ако лодката е закотвена (в покой спрямо езерото).
а)Едновременно пристигане на куршумите и с една и съща периодичност, равен път и разстояние. Няма Доплеров ефект. (макар, че в случая не е коректно да се каже ДЕ)
б) Едновременно пристигане на вълната и с една и съща периодичност и равен път и разстояние. Няма Доплеров ефект.

4. Ако лодката е в движение с дадена постоянна скорост( не е закотвена).
а)Едновременно пристигане на куршумите (едновременно изстреляни куршуми)и с една и съща периодичност НО различен път и разстояние. Няма Доплеров ефект.
б) НЕ едновременно пристигане на вълните (конкретна вълна от един и същ камък) и съответно различен път и разстояние. Вълните пристигат със същата периодичност. Няма Доплеров ефект.

Извода: Не може да се синхронизират два часовника в двата края на влака (лодката) с помощта на вълнови процеси на основата на ДЕ, периодичност или дължина на вълната.



Същото е и при светлината ама малко по сложно.






Ама това при условие че светлината е корпускула, а не вълна в някакъв си ефир.
Не е корпускула с някаква маса в покой. Квант енергия е, която се движи в пространството праволинейно и с крайна скорост зададена от дядо господ.