Вълшебните хапчета

С каквато и усмивка да сте кликнали на темата, бързам да уточня, че не става дума нито за Стоунс ("And though she's not really ill, there's a little yellow pill..."), нито за Тимъти Лиъри, нито за разни съвременни изобретения на фармацията.
Развихрилата се през последните дни дискусия, покрай всичко останало, ме наведе на мисълта, че тук всички имаме какво да споделим относно начина си на работа. А заглавието го изплагиатствах от Eaglet
Давайте :) Какво и кога превеждате, цялото или на части, какво ви вдъхновява, какво ви спъва и какво правите по въпроса... Има цели постове от онази тема, които могат направо да се копират тук, предлагам авторите им да го направят :) Ако ви е интересно, разбира се.




[линк]

Хм, кораво момиче ще излезеш, носиш на бой като Кубрат Пулев.

Аз вече писах оттатък за особеностите на дядовия превод. Който е искал е чел.

Тук ще добавя само, че наистина имам трик, който лично на мен ми ускорява работата. За съжаление, имайки предвид аудиторията, не мога да го споделя с вас.

5 милиграма N-метил-алфаметилфенилетиламин, 400 милиграма пирацетам, 200 мг. l-теанин и си печатарска машина.

------------------------------------------

Е, тогава да пробвам първо аз. Уточнявам, че превеждам само книги и само от английски на български (имам желание и за руски, но досега не ми се е удавала читава възможност).
- Винаги превеждам цялата книга, като си отбелязвам местата, на които искам да изчистя нещо, като ровя на момента за термини и изрази, само ако смисълът не ми е докрай ясен. След това редактирам цялата книга наведнъж.
- По горната причина не предавам преводи на части. Често за разни специфични изрази най-подходящият превод ми хрумва, след като съм работила известно време върху книгата, да не говорим колко пъти ми се е случвало, особено в худ. книги, някой измислен израз да стане ясен чак в края. Но най-същественото може би е вътрешното ми усещане за книгата като неделима цялост. Както не обичах да чета откъси в читанките в училище, а целите книги, така не обичам и да превеждам "на парче".
- Когато сроковете позволяват, работя върху две книги едновременно. Разнообразието ми избистря мисълта. Едно е да преведеш 20 страници от книга за медитации, например, съвсем друго е да преведеш 10 от нея и 10 от детски роман.
- Работя навсякъде. Постоянно смалявам размерите на лаптопите :). Лошото е, че ако преди "по принуда" четях книжки, докато чакам децата от плуване, да кажем, сега превеждам и там :) В много случаи обаче е невероятен кеф. За полянката пред палатката и плажа вече писах :) (макар че някои го сметнаха за доказателство, че нищичко не отбирам от преводи). Сигурно не съм единствената. Помня как, преди много години, се засичахме във влака към Лакатник с един вече колега , който си уплътняваше времето с четене на книгите си за превод, а аз мълчаливо завиждах, щото още си нямах такива :)
- Няколко години допусках грешката да работя без прекъсване и без да правя почти нищо друго. От известно време започнах да разнообразявам с други занимания - с децата, курсовете за първа помощ, по-чести разходки и екскурзии- и макар да не докарвам всеки ден нормата за страници, производителността ми не пострада твърде много, а умората намаля драстично.
- Имам късмет да работя със страхотни издателства и невероятни редактори (е, имала съм и 1-2 изключения, мисля, че съм се оплаквала и тук) - съдя по редките случаи, в които съм виждала редактираните си текстове. Лошото е, че наистина са редки - а ползата би била взаимна.
- Най-големият ми проблем е и най-голямото ми улеснение: Интернет. Още с първия си превод си дадох сметка, че това нашето днес нищо не е - истинския труд са го хвърляли преводачите преди появата на нета. Обаче пък в дни като вчера и днес, като почна да се разсейвам, край няма...
- В началото много често не разбирах някои стилови редакции. Постепенно развих усет за изказа и те рязко намаляха :) Между другото, за мен схващането, че текстът на български е по-дълъг от този на английски, поне в художествената литература, е мит. Но за да се предаде по най-стегнатия начин дадено изречение, без да се загуби нито смисълът, нито нюансите и усещането, трябва повече замисляне или повече опит. Аз лично не мога да се похваля, че го научих с мислене :), второто имаше по-голямо значение.
- Работя на всякакви шумове и в повечето случаи мога едновременно да давам задачи, да гледам рисунки и да превеждам. Не се хваля, сигурно е вродено. Обаче имам огромен късмет с мъжа и децата, че и с кучетата - на практика нямам никакви задължения, освен да си превеждам :)
- Въпреки някои подозрения и ласкателни сравнения, които прочетох вчера и в първия момент доста ме огорчиха, никога не "аутсорсвам" преводи, дори страница или абзац, даже когато закъсвам със сроковете. Въпрос на принципи и убеждения, пък ако щете, и недоверие. Макар че не само за знаменити преводачи, но и за някои от най-големите художници се твърди, че са си имали подизпълнители и специалисти по детайлите :), аз не съм толкова велика и сама си върша работата. Като стигна до преводи на Шекспир, ще мисля пак :)
- В същото време при всяка възможност ползвам "помощ от приятел". Най-често това е мъжът ми, когато опра до бойни и технически термини. Абсолютно разбирам Вълчо, че не дава такива преводи на жени, и аз не бих си давала, обаче понякога се налага. Между другото, в преводи на мъже на такава тематика съм виждала значително по-големи абсурди, отколкото в мои си или на други жени, така че и това не е застраховка. Вярно, че нетът много помага, обаче трябва да се ползва много критично. Затова и когато нещо ме гложди, че не напипвам най-достоверната информация, тормозя познати икономисти, адвокати, доктори, биолози, спортисти и всички останали :) А от всичко най-мразя да съм проверила старателно нещо и да ми го поправят после грешно...
- От една страна, по отношение на преводите помня като слон, особено чужди грешки тромави изрази, които трябва да избягвам :) От друга, точно както пише Дядо, ме мързи да положа малко усилия навреме за съставянето на собствен речник, поради което впоследствие хвърлям много повече усилия за издирването на същите термини. Особено за разни ботанически наименования ми е идело да си оскубя косите, че не съм си ги записала още първия път. Поне на втория обикновено ми увира главата и за третия са готови :)
- Адски много внимавам за неща, които ми звучат по определен начин, но е възможно да имат друг смисъл. Винаги съм казвала, че номерът е да се сетиш да провериш нещо, самата проверка обикновено е по-лесна. Повечето преводачески бисери са резултат именно от такова механично превеждане без усъмняване дали зад думата /израза не се крие и друго значение.

Или накратко казано, моите вълшебни хапчета са: удоволствие от работата, дисциплина, логично и критично мислене, натрупана обща култура, постоянни опити за усъвършенстване, страхотно семейство, уютен дом, хубаво кафе и достатъчно бира

Хайде, вие сте. Независимо кой с какъв тип преводи се занимава, сигурна съм, че всеки от нас тук има какво да каже. Съмнявам се, че написаното от мен по-горе може да помогне на когото и да било само по себе си, но пък съм се убедила, че винаги има полза от още една гледна точка.




[линк]

Тия дискусии са безсмислени. Няма как да промениш мисленето на измекяра: "Аз не мога толкова бързо да свърша тази работа, следователно който твърди, че може, прави някаква шашма." Некадърникът затова е некадърен, защото не може да осъзнае, че е такъв. Ако човек не работи достатъчно добре/бързо/лесно/приятно, но иска и се старае да се развива, тогава просто е начинаещ/неопитен/учещ се и ще успее. Но ако не е в състояние да достигне определен стандарт и за това обвинява всички и всичко освен себе си, тогава е НЕКАДЪРНИК. И най-гнусното качество на некадърника, ако перифразирам Балзак, е да обвинява всички останали в некадърност и мошеничество, за да изкара себе си най-велик. Виждам съм този тип хора във всякакви области на човешката дейност и толкова ме дразнят, че направо се вбесявам. Имам и роднини такива, имал съм и колеги такива. Дребни завистливи злобни душици, които вместо да разботят върху себе си, се опитват да прецакат който им е най-удобно, измислят всякакви машинации да се бутат напред, само и само да не положат усилие и да се научат на нещо. Драйфа ми се, ей!

О, за това си абсолютно прав. Понеже за фон слушам детски песнички, много ми пасна "Оранжевое небо": "и сказал он: ерунда, не бывает никогда"... Та и на мен ми е писнало от некадърници и сърдитковци с този девиз, но в случая пуснах темата по-скоро водена от някаква необяснима и вероятно крайно неоснователна вяра в доброто и ползата от обмяна на опит




[линк]

Инструкторката ми по шофиране ми каза: когато направиш 60 000 километра, имаш шанс да станеш шофьор. Първата ми редакторка пък ми каза: когато преведеш 60 книги, имаш шанс да станеш преводач. Интересно съвпадение. Но наистина след 60 000 километра се вижда разлика в шофирането. И наистина след 60 книги някак се променят нещата. Но да подчертая: имаш шанс - не е сигурно, че ще станеш.

Не искам да те разочаровам, но ползата, ако изобщо я има, ще е нищожна. Тук, доколкото знам, няма начинаещи. Би могло да има полза от споделяне на опит с използването на специални средства - Традос и подобни, доколко и в какви случаи са полезни.

А иначе всеки е различен и при наличието на силно желание да печели повече, като единствената възможност за това е да повиши производителността си, вероятно вече е изчерпал всичките си възможности в тази посока.

Аз много добре знам какво ми пречи да заработвам два пъти повече, от това, което ми е предел в момента, но не мога да го постигна, точно защото съм аз и съм такъв, какъвто съм.

Всичко останало са оправдания - децата ми пречат, тарифите са ниски, агенциите ме обират.

Ако са ти ниски тарифите - работи сам без агенции, но щом досега не си го направил, значи проблемът е в теб. Ако ти пречат децата, наеми си едно стайче в близкия вход, работи плътно 4 часа, нагледай си децата за час и пак работи плътно 4 часа. Прати ги на градина като повемето хора. Вечерта може да бъде посветена изцяло на семейството ти. Ама аз съм жена. Какво като си жена? Всички работещи жени са жени, не само преводачките.

При 8 часа работа спокойно можеш да постигнеш 20 страници на ден. Дори при ставка 6 лева, това прави 2400 на месец с платен данък. Малко ли са? Тогава работи и в събота и неделя - ето ти още 850 лева (чисти). Говоря за най ниската тарифа. Колко хора в провинцията получават 3000 и отгоре? В Троян, казвал съм, много добра заплата е 400-500 лева. Бруто.

Докато бях шеф съм се наслушал на: "Аз мога и повече, ама не ми се дава възможност". Кой дава възможностите на другите, дето са фърст? Те сами си ги взимат с акъл и бачкане, а ти си просто мрънкало. На такъв веднага му давам задача, изпълнявана от водещ специалист и моментално му увисват ушите: "Ма аз това не съм го правил преди". А този дето го прави сега, майка му ли го е научила?

Та така.

Помня я тази реплика - прочетох я тук, докато превеждах първата си книга, и също като начинаещия шофьор се чудех кога, по дяволите, ще ги преведа тези книги. Сега твърдо мога да я повторя (заедно с подчертаното уточнение, разбира се).




[линк]

Моят личен извод от прочетеното тук е, че "вълшебното хапче" е в това да превеждаш само книги или пък да си основният преводач на някоя агенция с английски език, да си знаеш, че си част от издателски план или агенция и да си спокоен, че за теб преводи на книги и документи винаги ще има, ако превеждаш качествено. Ако за месеци напред си наясно, че имаш достатъчно обемни текстове, ще си превеждаш спокойно по 20 страници и ще се отдадеш изцяло на превода.

При мен ситуацията е коренно различна - във всеки един момент поръчките са различни, терминологията, езиците и посоката на превод - също. Текстовете често изобщо не са в уърд. Никога не знам, когато предам поредния превод, дали утре ще имам нов През деня общувам с крайно разнообразни клиенти - ако не съм активна и не реагирам веднага, утре може да нямам и страничка за превод, дори може и месец никой да не ме потърси

От няколко месеца сред преводите ми има и здравно списание и там съм в твоята ситуация като с книгите - стресът е елиминиран, знаеш, че имаш доста страници, сходен стил, уърд и затова в другата тема написах, че 20-те страници на ден, когато вече си усвоил стила и терминологията, са постижими

[линк]

Както и очаквах - никакво хапче - ни вълшебно, ни плацебо.

Това, което си написала, можех на 90% да го напиша и аз за себе си, и все пак аз не съм ти, и ти не си аз.

Ей това ме е стряскало няколко пъти:

"Адски много внимавам за неща, които ми звучат по определен начин, но е възможно да имат друг смисъл. Винаги съм казвала, че номерът е да се сетиш да провериш нещо, самата проверка обикновено е по-лесна. Повечето преводачески бисери са резултат именно от такова механично превеждане без усъмняване дали зад думата /израза не се крие и друго значение."

Превеждам си механично, мисълта си тече и изведнъж нещо ме жегне. Проверявам думата и се оказва, че има и съвсем друго значение, което в случая е вярното. Ей тук се сещам, че за да станеш майстор, независимо в коя професия, не е достатъчно да знаеш. Трябва да чувстваш нещата. Да усетиш, че нещо не е наред още преди да си осъзнал кое и защо.

Изобщо погледнах скептично на питането за "хапче", защото смятам, че съветите не действат като длето - чукнеш два съвета и вече бюстът ти е идеален. Те са по-скоро като шкурка - бая търкане се иска и много шкурки трябва да се сменят, и пак само могат полират готовата форма, не да я създадат.

Взех си един брой от списанието, онзи с д-р Щонова. Много ми харесаха: и списанието като цяло, и докторката като една много интересна личност.

Това списание трябва да го превеждам и предавам буквално за три-четири дни цялото, затова и съм наясно с "хапчето", но това ми е и единственият сигурен и повторяем превод, който имам всеки месец За другите видове преводи - ситуацията е коренно различна

[линк]

Мислех, че полагаш доброволен труд, защото то е безплатно.
Аз нямам нищо повторяемо. Ако не броя една ученичка, на която преподавам.

Абе аз се надявах да стане ясно, че заглавието е закачка. Естествено, че няма вълшебни хапчета, безотказни трикове, уникални способности и прочее. Или поне аз не съм открила такива. Просто ми хрумна да споделим начина си на работа, кое при кого действа и кои са му основните спънки. По едно време някой беше пуснал тема кой как релаксира и си почива от преводите. Та нещо такова, ама кой как ги прави. Съжалявам, ако съм досадила с дълги писаници, които са ясни на всички. Обаче за повечето неща, за които се сетих, много пъти ми се е случвало при разговори с колеги да установявам, че действаме по съвсем различни начини, и определено сме си разменяли ефективни идеи. Иначе да, забелязала съм, че имаме общи похвати и с теб, и с други колеги тук.




[линк]

Ами естествено, и аз това казвах - много различно е какво и как превеждаш. Спокойствието също безспорно е съществено "хапче". Винаги съм оценявала факта, че съм във възможно най-лежерната област на преводите, и винаги съм хранила голямо уважение към колегите, които работят на съвсем друг режим. На мен лично той ми е много непознат, добила съм представа само от откъслечни реплики тук и там, така че ще ми бъде много интересно ти и другите да разкажете как се случва при вас.




[линк]

възможно най-лежерната област на преводите

Манушева, отношението Ви към художествения превод е крайно несериозно!


Из интервю с Иглика Василева:
[линк]

Кои са най-често срещаните трудности във вашата професия?

Най-често срещаните трудности при превода не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото те са различни при различните автори. Изобщо трудностите при превода зависят от автора, а не от преводача. Те са едни при Джойс и съвсем други при Пол Остър, например. Но, ако трябва да дам еднозначен отговор те идват главно от умението да се тълкува текста коректно, при което преводачът трябва изцяло да влезе под кожата на автора и да му се подчини, без да му робува. Това се постига с много предварителна работа върху всеки отделен автор, неговия език и стилистически особености. Което пък означава, че при всеки автор започваш отначало. Натрупване на опит безспорно има, но повече като технически похвати и параметри, отколкото като творчески.


Из "Преводач къща не храни", в. "Дневник", 2011
[линк]

У нас все още важат критериите, описани в автобиографията на Софроний Врачански: "Ний на гуйедаря, дето тича след гуйедата, плащаме пет гроша, а ти искаш седем да учиш децата ни" (цитирам по памет, да не ме емнете сега за неточен текст!). Ако Европейската асоциация на преводачите на художествена литература осъзнае факта, че у нас преводачите на класика или на световноизвестни съвременни автори успяват да се преборят с българските издателства за хонорар от средно седем лева за 1800 печатни знака, на бърза ръка ще ни изхвърли за подриване на професионалните стандарти.

За колко време превеждате една страница художествен текст?

Иглика Василева.: Зависи от трудността на оригинала, но лично аз работя бавно и рядко смогвам да преведа повече от две, най-много три страници на ден.

Аглика Маркова: Една страница може да е дълга една седмица и да се преработва още една седмица.

Каква е средната парична стойност на тази една страница? Защо според вас се твърди, че преводачеството е "безхлебна професия"?
И.В.: Пет-шест лева. Тук не става въпрос за твърдение, а за факт. Преводач на свободна практика тук и сега не може да върже двата края. На Запад, говорила съм с колеги, и то наскоро, може да се живее добре цяла година с превода на две средно дебели книги. Но там, разбира се, тарифите са по-високи, пък има и много държавни субсидии. Разбира се, това у нас не може да стане, тъй като всички професии – и творчески, и нетворчески, са ощетени откъм заплащане.

А.М.: Преводачите и по-специално преводачите на художествена литература не са меркантилна, жадна за пари мафия, те са творци, паричната стойност на труда им също трябва да е оценка на уменията им. У нас това не става, няма преводач на художествена литература, който да храни семейство с преведени книги.

Преведените книги в конкурса са от популярни в последните години автори. Това не прави ли превода още по-отговорна задача?

И.В.: Независимо какъв е авторът, преводът е винаги много отговорна задача. При това преводачът носи двойна отговорност – към автора, от една страна, и към родната читателска публика, от друга. Затова често му се налага да разпъва езика на кръст, за да може да свърже и овладее тези две крайности.

А.М.: Естествено. Все повече са хората, които могат да четат в оригинал, да отворят превода и да сравняват. Не можем да си позволим мърлящина, ако не от друго, поне от кумова срама.

Преводът творчество ли е или занаят?

И.В.: Преводът е интерпретаторско изкуство – като това на артиста и музиканта. Само че ние не работим на сцената, а в тишината на собствената си стая, нашите декори са речниците и справочниците. Преживяваме без овации, но работим за литературата като изкуство, защото в превод всяка книга получава шанс за втори живот, тя се ражда отново, макар и в друга среда, на друг език. Затова, да, творци сме.

А.М.: Преводачите успяват да станат съавтори, без да ощетят автора.

Досаждане може да има само в реална компания - когато някой като мен вземе думата и не си поема дъх, за да се включи и някой друг. Във виртуалните клубове няма досаждане - ако някой ти е досаден, не го чети.

А иначе клубовете са затова - да си говорим. Честно казано ядосват ме някой като вземат да роптаят: "Тук стана говорилня!". Ами да - затова е клуб. Като не искаш говорилня, не влизай. А ако искаш да се изкажеш или попиташ нещо, никой не ти пречи - и сто теми да има, твоята пак ще се види.

Рашедова, дръж се прилично и престани да се правиш на квартален партиен секретар!

Имах един колега, лека му пръст, много сериозен човек с бърз ум (само с него ми е бивало трудно да се надприказвам), който казваше от време на време: "Абе хора, какви са тези срокове, какво е това юркане до посиняване, бодърстване по 48 часа! Не сме на война. На работа сме."

Ирка има абсолютно точното отношение към работата си. За да е качествена една работа, тя трябва да носи удоволствие. Лежерността, лекотатата, с която човек си върши работата е част от удоволствието.

Когато гледаш някой виртуоз - фокусник, акробат, цигулар, пианист, кое ти прави най-силно впечатление? Лекотата, с която изпълнява неща, които ти изглеждат невъзможни. Ето, в това е чара на истинския професионалист. Ако го гледаш как изнемогва в изпълнението си, той няма да ти достави удоволствие, а ще предизвика само съжаление. Друг е въпросът колко труд, пот и нерви му е струвало да стигне до това ниво.

А цитираната от теб госпожа явно нищо не разбира от преводи (както обича да казва една клубарка). Не е вярно, че трудността на превода зависела само от автора, но не и от преводача. Всеки човек, и в частност преводач, е различен и са му трудни различни неща. Така че най си зависи от преводача дали един превод ще се окачестви като труден или лесен.

То е безплатно за хората, но е пълно с реклами, а точно рекламите плащат печата и труда на всички, които са ангажирани да го правят.

[линк]