Пробните преводи

Вдигна се голям, вой, писък, почесване, хъркане, храчене и плюене по повод скорошното търсене на преводач, придружено с пробен превод. Особено като се разбра, че той не се заплаща.

Та ми хрумна следното. Когато човек се явява на интервю за някаква работа не съм чул да му се плаща за това. Когато се явява на конкурс за длъжност - също, при това тези неща често са свързани с доста време за подготовка.

Ами пробен превод от 2 стр. го приемете за интервю, при това много елементарно, защото от 2 стр. не може да се прецени дали човека става за преводач на книгата.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Аааа, Вълчо, не с лошо! Поне да ме беше ме посочил като подсказвач на идеята си, щото ако си чел събраните произведения на Рашеда - авторското право, Санчо, е най-важното на този свят. ЧОвек за едното авторско право живее.

Справка:
Цитат:
""Ауууу, ма как тъй ша си губим времето без пари (оная с телефонните импулси жива да я ожалиш)!". Когато отидеш някъде на интервю за работа (поне две нива) и вече често с изпит, и ти ПЛАТЯТ за изгубеното време, ела да те цуна където искаш."

Източник:
[линк]

Можеш да ползваш и отговора на Рашеда, да се свети името й, към моя пост.

Виж, прав си и ти, прави са и преводачите. Както е напълно нормално да направиш пробен превод, така има и агенции, които пробутват превод уж като пробен, а всъщност е поръчка от клиент и те получават пари, а преводачът духа супата. За справка - личният ми опит [линк]
И понеже съм станала много чувствителна на тема да ме използват за без пари, започнах и аз да се предпазвам. Преди време ми пращат някакъв пробен превод, текст за сайт, интернет магазин. Еми, взех да превеждам някакви отделни парчета от него, за да не могат да си го получат във вид, в който да го публикуват. И аз обичам да се доверявам на хората, не искам да ги подозирам, но ако ние не се предпазваме сами, ще ни използват.

Толкова ли е трудно да се разбере, че много хора са си патили от "пробни преводи"?

О, аз съм патил от пробни преводи. Давал съм 5 стр., пробно и се получава приличен превод. После изведнъж идва целия текст и като цяло резултата е плачевен. Хайде редактирай (обикновено времето за превод х 2) или го давай на друг преводач, нерядко с подобен трагичен резултат... И все хора с претенции (а някои и с създадено име) че са добри преводачи...

Така че МНОГО съм патил от пробни преводи, нямаш си идея колко.

Забелязал съм, че един преводач може да направи 5 стр. ... да кажем добре, и на 6-тата осирането да е пълно.

Затова като патил човек смятам за реален пробен превод, който доказва дали преводача може да се справи (пак под въпрос, но с по-голяма вероятност за успешен край) да преведе по една стр. от няколко различни места от книгата. под "няколко" разбирайте минимум 5-6.

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

О, аз съм патил от пробни преводи. Давал съм 5 стр., пробно и се получава приличен превод. После изведнъж идва целия текст и като цяло резултата е плачевен. Забелязал съм, че един преводач може да направи 5 стр. ... да кажем добре, и на 6-тата осирането да е пълно.
Затова като патил човек смятам за реален пробен превод, който доказва дали преводача може да се справи (пак под въпрос, но с по-голяма вероятност за успешен край) да преведе по една стр. от няколко различни места от книгата. под "няколко" разбирайте минимум 5-6.

Интересна гледна точка от другата страна на барикадата...

Накратко, няма гаранции, необходимо е взаимно доверие.

Как се изгражда взаимното доверие? Това е въпросът!

Няма такова нещо като взаимно доверие на този етап.

Доверие се гради години и се губи за секунди.

Като оставим всичките ти квалификации настрана, само житейският ти опит трябва да те е научил, че човек се изпитва в екстремна среда, каквато може да не се получи и десет години.

Така че пробен превод, за да провериш масовия случай (предполагам поне 90%), в който човекът не мами, а сам прави превода.

Съществува вероятност като му дадеш 10 дни за 5 страници да го направи прилично с хиляди проверки и допитвания. Естествено, после не може да поддържа темпо и качеството отива по дяволите. Затова тестът се дава с разумен срок.

Какво се получи при мен с конкретния случай, от който тръгнаха нещата - сега ще докажа, че ще се радвам да получа този превод, но далеч не съм склонен да се надскачам, още по-малко да мамя или се подмазвам (както спомена не помня кой).

Направих превода вечерта и го изпратих сутринта на следващия ден. Заявителят ми благодари и ми предложи, понеже имало време, ако искам да си поогледам превода още веднъж (преди той да го е гледал). За мен това е грешна постановка. Значи понеже сега имам три седмици за седем страници, дай да ги напудря на мах, пък после като ме натисне реалният срок, каквото дойде. Казах му, че му гарантирам като минимум това качество, с което съм му предал превода. Ако сега го устройва, значи и целият превод ще му свърши работа.

Следващ момент.

В понеделник ми се обадиха от доста популярна агенция. Бил съм бил кандидатствал при тях (смътно си спомням, щото е минала поне година, пък и не бяха една и две), та се сетили за мен. И следва въпрос: "Откъде знаете езика?". Какво означава това? Госпожата ми се обажда с година закъснение и не е прочела половината страничка, където ясно и конкретно съм написал откъде знам езика и с какви документи разполагам! Нищо, аз съм възпитан. Отговарям й. "Ама Вие нямате гимназия или филология? "Хелоооуууу!?!?!? Аз какво съм ти писал по-лани?

- Писал сте, че сте редактирали списание... (значи все пак нещичко е чела)
- Да. Четири години, единствен редактор/коректор на списание "Как да направя" - 35 години немско, десетина гръцко и после преводно в България…
- Ама вие и немски и гръцки ли знаете?
- Не. Редактирал съм стилово, терминологично, правописно и печатно преведен текст. Ако нещо е било съвсем неясно, съм прибягвал до оригнала за няколко думи.
- Аха…
- Има и развитие при мен – от шест месеца работя с една агенция, поръчките ми се увеличават всеки месец, което според мен означава, че се справям добре.
- Коя е агенцията. Искам да им се обадя.

Казвам й и след разговора й изпращам телефонен номер на СМС. След половин час се обаждам в моята агенция.
- Да се е обаждала една госпожа относно мен?
- Не е. Защо?
- За референции, като преводач. И тя търси преводачи.
- Не се притеснявай, ще получиш добри референции.
- Благодаря!

Звъня на госпожата.

- Само проверявам дали сте получили есемеса с телефонния номер.
- Да получих го и ще… да получих го.
- Благодаря. Дочуване.

Какво беше това „ще”, увиснало във въздуха? Значи няма да има ”ще”. Добре де, сетила се е да ми погледне документите. Получи допълнителна положителна информация. И се отказа. Поркоа бе джанъм? Да не си решила, че междувременно съм завършил филология?

В сряда й звъня пак. Някой ще каже – „нахалник!”. Друг – „Браво, човек трябва да се бори!”. Нито съм нахалник, нито се боря. Просто не обичам на некоректните хора да им е комфортно за моя сметка.

- Здравейте, аз съм… Дали добихте представа върша ли Ви работа?
- Ами… аз имах много работа и не съм… като реша, ще Ви се обадя.
- Благодаря!

Кво го правиш такова?

Аз съм решил да я изтормозя още малко. Другата седмица ще й предложа сделка. Дава ми превод десетина страници. Ако на нея или на клиента не му хареса, не ми го плаща и приключваме. Ако й върши работа, ми го плаща и решава дали ще продължим нататък. Не съм отчаян. Съвсем прилично припечелвам, а дори не знам дали ще имам капацитет за две агенции и редовна работа, но не обичам нещата да увисват във въздуха.

Аз не бих се обаждала повече, но пък ми харесва това, че ти смяташ да го направиш.

А аз не бих пълнила гушата на някоя незнайна агенция с 10 страници безплатен /ако те преценят/ превод. Винаги могат да кажат, че не си се справил, а после да се окаже, че това е поръчка към клиент и се заплаща. До 2-3 странички - ок, но е желателно да са разпокъсани, фрагменти текст от различни места. Ако говорим за книга, там мегданът е по-широк и от 2-3 странички не винаги успяваш да прецениш потенциала и уменията не преводача.

не винаги успяваш да прецениш потенциала и уменията не преводача

Колеги, щом винаги можете да се "осерете", както се изразява Черен вълк, значи тези пробни преводи са напълно излишни. Пък и я си помислете, като потърсите майстор плочкаджия, карате ли го да ви направи 5-6 квадрата безплатно, за да прецените уменията му?

щом винаги можете да се "осерете", както се изразява Черен вълк, значи тези пробни преводи са напълно излишни

Точно така. Само ще добавя, че когато чужда агенция изисква пробен превод, от нея пишат на преводача "...но разбира се ще Ви платим за извършването му."

В моя случай, агенцията изобщо не е незнайна. Освен това АЗ съм преценил, че мога да жертвам труд за 10 страници, за да разсея притесненията им, че щом съм самоук, не ставам за нищо. Трето, дори преводът да е добър, а те да го обявят за калпав, за да не ми платят, какво печелят? Не смятам че могат да работят постоянно по този начин. Е, ще излъжат двама-трима - големият келепир. Едно, че ще им излезе име, второ, че няма как постоянно да синхронизират поръчките със случайни преводачи. Смятам, че ако качеството ги устройва, те имат интерес да ме включат в "екипа" си и ще го направят.

Минусът, който виждам в моя случай е, че масово поведението ми би се окачествило като нахалство и в такъв случай дори да си царят на преводачите, агенцията ще те тури където ти е мястото. Но поемам и този риск.

А иначе, разбирам ги и тях - при стотици безпарични филолози, трудно ще се довериш на някой дето не е завършил дори езикова гимназия, макар че след 90-та година нивото на езиковите ни гимназии е такова, че аз пък точно кандидати с езикова гимназия бих проверявал.

Изобщо не смятам, че преводачът - особено когато става дума за литература - се прецаква с няколко странички пробен текст. Имала съм всякакви случаи - в началото на "кариерата" ми направо да ми дадат книга, която ми плащат, пък после преценяват дали да ми дадат втора (дадоха ми), и сега, въпреки че предоставям списък с издадени заглавия, пак да ми искат пробен превод. Не ме мързи и за 2-3 стр. никога няма да го направя на въпрос, но такива от по 10 отдавна отказвам, щото си имам достатъчно друга работа и достатъчно сметки за плащане, както и достатъчно благотворителни занимания, които сама съм си избрала :) Освен това в този процес и аз успявам да добия известна представа за стила на работа на издателството и да бягам навреме, ако трябва. Много мразя обаче да ми дават по една страница от различни места от книгата... май всъщност досега винаги съм осуетявала подобни намерения още в зародиш.
Иначе по въпроса за дипломите - сдобиването с първата поръчка за книга беше кошмар, защото не съм нито с езикова гимназия, нито с филология, и винаги ще съм благодарна на редакторката, която просто обяви конкурс и избра превод, а не сиви. Оттам нататък стана лесно. За документи и изобщо работа с агенции не мога да се изказвам, но за превод на художествена литература да гледаш първо и най-вече дипломите, е голям абсурд.

[линк]

при стотици безпарични филолози

Откъде имаш тази статистика? И само филолозите ли са "безпарични" в тази държава? Защо не кажеш нещо за "безпаричните" инженери, които се самоунижават пред агенции и издателства, готови да правят и по 10 страници безплатно? Нали си инженер?


П.П. Няма нужда да казваш, казал си го вече, намерих го:

Публикувано 14.03.13 08:10
Клуб "Психоанализа и психотерапия"

"Нали съм безработен вече почти година, какво ли не търсих. Първо опитах в София с това, което съм правил в последните десетина години. Няма. Криза, съкращения в бранша. После започнах да чета обявите наред – София, Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Габрово… всичко, което бих могъл да правя - технически директор, среден мениджър, малък мениджър, инженер, технически сътрудник, склададжия, рецепционист в хотел (знам добре английски и руски, а и от други езици поразбирам), охрана на офиси (183 см, 102 кг, не зле изглеждащ за петдесетте и две си години). Започнах завистливо да заглеждам момчетата, които рано сутрин миеха витринните на магазините." и т.н.

Дали са ти и добър съвет на 16.03.13 в 11:52:

"защо на 52 години си се отпуснал дотолкова, че да искаш да се пенсионираш и нямаш желание за нищо освен да си идеш на село и да си копаш градинката.
От това, което описваш става ясно, че си колега инженер, че и по специалност, и щом си работил тези неща, които описваш, значи си горял в работата си, интересно ти е било. Имал си желание. И защо сега не ти се занимава с нищо? Че животът не е свършил."


[линк]

Колко филолози завършват годишно? Колко от тях получават заплата по-голяма от 7-800 лева? Аз лично смятам, че човек със заплата под 2000 лева е безпаричен, тоест парите не му достигат за качествен живот от ниско ниво (ако тепърва трябва да купува жилище или има по-високи изисквания към живота, 2000 лева няма да му стигнат).

В моето обкръжение, инженерите започват с 1000 лева. Ако са свестни, на третата година са на 1500, на 6-7 години стаж вече са на(д) 2000 лева. Говоря за редови инженери. Изявените достигат до 3-4000, шефовете - 6-10000.

В моя случай. Аз съм типичен мързеливец. В смисъл, че не обичам да се напрягам много и не обичам да работя нещо, което не ми е интересно. Заплатата в основната ми работа, като се вземе предвид, че имам жилище и кола, децата ми се самоиздържат, не съм претенциозен към живота, стига за "качествен" живот. В предишните 5 години обаче успяхме да натрупаме дългове (кредитни карти, овърдрафт, заеми), които със сина ще изплатим нормално, но сега с преводите имам възможност да ги покрия експресно и да не им плащам лихвите. А и човек не знае. Може болест да ме повали, устата ми да ме предаде и пак да остана без работа. Защо сега, като имам възможност, да не посъбера малко орехи за зимата?

Ако бях закъсал като преди 4 години, безплатното отработване на 10 страници, можеше и да мине за унижение, но в момента нито тази агенция, нито годподинът с книгата са ми жизнено необходими. Правя тази стъпка по собствено желание и само с целта да се докажа като способен преводач. ЧОвек трябва д ададе, з ад аполучи, първо да покаже какъв е, а после да очаква уважение. Не виждам абсолютно никакво унижение в това.

Има и още един важен фактор. На моите години и с моя характер ми е доста скучно. Малк онеща в живота ме привличат като развлечение. Ето, от месеци, тази седмица за пръв път нямам превод и се чудя какво да правя. А преводите, поне засега са ми интересни и в същото време ми носят пари. Трябва да съм голям глупак за да се правя на унижен.

В живота човек има достатъчно поводи да покаже и защити достойнството си. Отказът от работа не е сред тях. Иначе, както казваше един мой бивш шеф, всеки който работи е проститутка, защото върши нещо за друг срещу заплащане.

"Иначе по въпроса за дипломите - сдобиването с първата поръчка за книга беше кошмар, защото не съм нито с езикова гимназия, нито с филология, и винаги ще съм благодарна на редакторката, която просто обяви конкурс и избра превод, а не сиви. Оттам нататък стана лесно. За документи и изобщо работа с агенции не мога да се изказвам, но за превод на художествена литература да гледаш първо и най-вече дипломите, е голям абсурд."

Най после съмишленик! За литературните няма спор. Аз обаче бих добавил и не литературните. Много професии задължително изискват академично образование, но за преводаческата то изобщо не е критериий. Има хора (да, не много), за които езикът е страст, независимо какво образование имат. В същото време има МНОГО филолози (както и инженери, лекари, архитекти), завършили с минимум познания, с нищожно разбиране и с нулева култура в професията и изобщо. Как да се довериш само на голата им диплома?

Погледнах сайта ти. Впечатляващо! Браво!

Никой не е казал, че трябва да се довериш само на гола диплома. Отиваш в proz.com или translatorscafe.com и четеш профила на преводача. В него се съдържа не само информация въведена от преводача, като примерни преводи, но и отзиви от предишни възложители. В proz.com има и системата "Kudoz". Не ми се обяснява за нея - можеш да видиш за какво става дума в сайта. Т.е. както Рашеда посочи по-горе, пробните преводи са излишни. А ако наистина са необходими, се плащат. Щом чуждите агенции могат да си го позволят, защо българските се скръндзят?

Отзад напред. Защото чуждите агенции работят основно с чужденци, чийто манталитет е доста по-различен от българския. Второ, защото чуждите агенции могат да си го позволят. Представяш ли си българска агенция (повечете от които въпреки мнението на Рашеда, едва кърпят двата края) да плаща И за пробни преводи?

За утвърдените преводачи, като Ирка ясно - поглеждаш им досието и разтваряш обятия да ги посрещнеш. Какво правиш обаче с онези, които сега прохождат?

Пример. Синът ми завърши гимназия "Банкер" - 5 години. След това УНСС - 4 години. После почти година банките не го викаха дори на интервю, щото нямал стаж. От 4 години работи в една банка и е един от най-добрите в категорията си. Само че що зор докато стигне до тук.

Продължавам да смятам, че тестът е най-спрадливия начин за подбор и за двете страни.

Ще се опитам да обясня как гледам аз на нещата в това отношение и защо не възразявам срещу пробните преводи. За мен това е сделка между две страни. Ако едната страна има някакви желания в тази сделка, които съм склонна да изпълня, уважавам ги, без да питам защо, какво ще спечелят от това и пр. Тяхна си работа. Аз също имам условия и никак не приемам някой да ми обяснява, че не съм права. Например никога не се съгласявам да предавам превод на части или да работя по една книга с друг преводач, освен като много, ама много голямо изключение и никога с издателство, с което работя за първи път. Никой не е казал, че всеки път сделката се получава, по-важното е, когато се получава, и двете страни да са доволни от сътрудничеството си. Така че, като ми искат пробен превод, първо изясняваме другите условия и ако преценя, че има вероятност да се спогодим в бъдеще, казвам какъв обем и в какъв срок мога да дам и толкова.




[линк]